Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Fantôme de l Opéra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
mabelle (2012)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Гастон Льору. Фантома на операта

 

Превод: Юлия Минкова, Антонина Сагаева

Редактор: Жечка Георгиева

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художествен редактор: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

ИК „Хемус“

История

  1. — Добавяне

XX

Виконтът и Персиеца

Раул си спомни как по време на един спектакъл брат му беше посочил този потаен човек, за когото никой нищо не знаеше. По-късно Раул научи, че това е Персиеца, който живее в малък стар апартамент на улица „Риволи“. Човекът с абаносов цвят на кожата, с очи като нефрит и с астраганена шапка се наведе към Раул.

— Надявам се, господин дьо Шани, че не сте издали тайната на Ерик?

— А защо трябва да се колебая да предам това чудовище? — възрази високомерно Раул и се опита да се освободи от досадника. — Той ваш приятел ли е?

— Надявам се, господине, че не сте казали нищо, защото тайната на Ерик е тайна и на Кристин Даае! Когато говорите за него, все едно, че говорите и за нея!

— Господине! — Раул ставаше все по-нетърпелив. — Вие, изглежда, сте в течение на много от нещата, които ме интересуват, но нямам никакво време да ви слушам!

— Още веднъж ви питам. Накъде така сте се забързали, господин дьо Шани?

— Не се ли сещате? Отивам на помощ на Кристин Даае.

— Тогава, господине, останете тук. Защото Кристин Даае е тук.

— С Ерик?

— С Ерик.

— Как разбрахте?

— Бях на представлението и знам, че само Ерик е способен да измисли такова отвличане. — Персиеца въздъхна. — Познавам почерка на това чудовище!

— Вие го познавате?

Персиеца не отговори и Раул чу още една въздишка.

— Господине — каза Раул, — не знам какви са вашите намерения, но можете ли да направите нещо за мен? Искам да кажа, за Кристин Даае?

— Мисля, че мога, господин дьо Шани, и затова ви заговорих.

— Тогава, слушам ви.

— Да се опитаме да се доберем до нея… И до него!

— Аз точно това се мъча да направя цялата вечер, но ако вие ми помогнете, моят живот ще ви принадлежи. Още една дума, господине. Полицейският комисар току-що ми каза, че Кристин Даае била отвлечена от брат ми, граф дьо Шани:

— Боже! Не вярвам.

— Не е възможно, нали?

— Това не знам, но отвличането си има тънкости, а доколкото знам, граф дьо Шани никога не е участвал в мистерии.

— Господине, вашите аргументи са смайващи, но аз съм само един объркан човек. Хайде да бягаме! Да бягаме! Аз съм изцяло на ваше разположение. Вярвам ви, защото само вие повярвахте в моите думи. Вие сте единственият, който не се усмихва снизходително, когато чу името на Ерик!

Като каза това, младият човек, чиито длани трескаво горяха, спонтанно улови ръцете на Персиеца. Неговите бяха леденостудени.

— Тихо! — каза Персиеца, като се спря и се вслуша в далечните шумове на театъра, във всяко пращене и пукане откъм стените и коридорите. — Нека не говорим тук. И да го наричаме само той. Така може би няма да привлечем вниманието му.

— Вие мислите, че той е някъде тук?

— Всичко е възможно, господине. Освен ако не е със своята жертва в жилището си при езерото.

— И вие ли познавате това жилище?

— Ако не е там, може да е тук, в тази стена, в пода или пък в тавана. Знае ли човек… Може окото му да е на тази ключалка, а ухото — на тази греда!

И като го помоли да стъпва по-тихо, Персиеца повлече Раул по някакви коридори, където младият човек не бе стъпвал, дори по време на разходките си с Кристин.

— Дано — прошепна Персиеца, — дано само Дариус да е тук!

— Кой е Дариус? — продължи да подпитва младият човек.

— Моят прислужник…

В този миг те се намираха в центъра на празна площадка — огромно пространство, осветено само от една лампа. Персиеца накара Раул да спре и съвсем тихо, толкова тихо, че Раул едва-едва го чуваше, попита:

— Какво казахте на комисаря?

— Казах му, че този, който е отвлякъл Кристин Даае, е Ангела на музиката, наричан още Фантома на Операта, и че неговото име е…

— Шшт! А комисарят повярва ли ви?

— Не.

— Значи не обърна никакво внимание на думите ви?

— Никакво!

— И ви взе за луд, нали?

— Да.

— Толкова по-добре — въздъхна с облекчение Персиеца.

И те продължиха да тичат през лабиринта от коридори. След като се качиха и слязоха по безброй непознати на Раул стълби, стигнаха до една врата, която Персиеца отключи, като извади от джоба на жилетката си малък шперц. И Персиеца, и Раул бяха облечени във фракове, но докато Раул беше с цилиндър, Персиеца носеше, както вече споменах, астраганена шапка. Това излизаше извън правилата за елегантност, установени в Операта, където се изискваше цилиндър, но от само себе си се разбира, че във Франция на чужденците е позволено всичко — каскети на англичаните, астраганени шапки на персийците…

— Господине, вашият цилиндър ще ви пречи по време на експедицията, която замисляме. Добре ще е да го оставите в гримьорната.

— Коя гримьорна? — попита Раул.

— Ами тази на Кристин Даае!

И Персиеца, като пропусна пред себе си Раул през вратата, която току-що бе отворил, му посочи отсреща гримьорната на актрисата.

Раул не беше предполагал, че при Кристин може да се отиде и по друг начин, освен по познатия му коридор.

— Но, господине, вие познавате добре Операта.

— Не по-добре от него! — каза скромно Персиеца и побутна младия човек да влезе в гримьорната на Кристин.

Всичко в нея беше така, както Раул го бе оставил преди няколко минути. Персиеца затвори вратата и се отправи към един тънък панел, отделящ гримьорната от широк килер. Той се ослуша и силно се изкашля. Веднага се чуха стъпки в килера и след секунди на вратата на гримьорната се почука.

— Влез! — каза Персиеца.

Влезе човек със същата астраганена шапка, загърнат с дълъг плащ. Той поздрави и измъкна изпод плаща богато инкрустирала кутия. Остави я на тоалетната масичка, кимна и се отправи към вратата.

— Никой ли не те видя да влизаш, Дариус?

— Не, господарю.

— И никой да не те види да излизаш!

Прислужникът на Персиеца огледа коридора и пъргаво изчезна.

— Господине, мисля, че тук биха могли неприятно да ни изненадат. Скоро комисарят ще дойде да претърси тази гримьорна — каза Раул.

— Ами! Комисарят не е този, от когото трябва да се страхуваме. — Персиеца бе отворил кутията, в която се намираха чифт дълги, инкрустирани и богато изрисувани пистолети. — Веднага след отвличането на Кристин Даае аз предупредих слугата си да ми донесе тези оръжия. Отдавна ги имам и не знам по-надеждни от тях.

— Смятате да се биете на дуел? — попита изненадан младежът.

— Точно така, отиваме на дуел. И то на какъв! — отвърна Персиеца, като проверяваше дали пистолетите са заредени. Сетне подаде единия на Раул и му каза: — В този дуел ще бъдем двама срещу един. Но няма да крия, бъдете готов на всичко, защото ще си имаме работа с най-ужасния противник, който изобщо бихте могли да си представите. Но вие обичате Кристин Даае, нали?

— Дали я обичам! Но ще ми обясните ли, защо вие, след като не изпитвате такива чувства към нея, сте готов да се жертвате? Сигурно ненавиждате Ерик.

— Не, господине, не го ненавиждам — каза тъжно Персиеца. — Ако го ненавиждах, той отдавна нямаше да може никому да стори зло.

— На вас сторил ли ви е зло?

— Злото, което ми е сторил, отдавна съм му го простил.

— Странно говорите за него! Казвате, че е чудовище, че е вършил престъпления, че ви е сторил зло, а в същото време го съжалявате. Така говореше за него и Кристин. Това ме отчайваше.

Персиеца не отговори. Той взе една табуретка, сложи я до стената срещу голямото огледало, качи се върху нея и с нос, опрян в хартиения тапет, започна сякаш нещо да търси.

— Хайде, господине! Да тръгваме! — подкани го нетърпеливо Раул.

— Къде да тръгваме? — без дори да обърне глава, попита Персиеца.

— Ами да търсим чудовището! Да слизаме в подземието. Нали казахте, че знаете как да го намерим?

— Аз точно него търся — и носът на Персиеца продължи да се разхожда по цялата стена. — О! Ето го — посочи с пръст едно място върху рисунката на тапета над главата си. — След половин минута ще бъдем по следите му — като прекоси гримьорната, Персиеца отиде при голямото огледало и започна да го опипва. — Не! Още не поддава…

— Ами да, точно така! Ще излезем през огледалото като Кристин — отвърна Раул.

— Значи знаете, че Кристин Даае е излизала през това огледало?

— И то пред мен, господине! Бях се скрил зад завесата на тоалетната стаичка и я видях да изчезва през огледалото.

— И какво направихте?

— Не повярвах на очите си! Помислих, че полудявам, че сънувам!

— Помислихте си, че това е ново хрумване на Фантома — усмихна се Персиеца. — О, господин дьо Шани — продължи той, като продължаваше да държи ръката си върху огледалото, — моля се на небето наистина да имаме работа с призрак! Тогава ще можем да захвърлим пистолетите. Оставете шапката си ето тук и загърнете още по-плътно фрака си, като мен, вдигнете реверите и яката. Нека изглеждаме колкото се може по-невидими. — И след кратко мълчание добави, като натискаше огледалото: — Повдигането на ключалката от противовеса, когато се натиска пружината от вътрешната страна на гримьорната, е малко бавно и необходимият ефект се постига трудно. Но когато човек е зад стената, може да въздейства директно върху противовеса. Тогава огледалото се завърта мигновено и със страхотна бързина.

— Какъв противовес? — попита Раул.

— Ами онзи, който повдига цялата част от тази стена върху нейната опора. Нали не мислите, че стената се мести по вълшебен начин? — Персиеца привлече Раул плътно към себе си, докато с ръката, в която държеше пистолета, продължи да натиска огледалото. — Ако гледате внимателно, ще видите как сега огледалото се повдига с няколко милиметра, а след това се премества отляво надясно. Значи се намира върху някаква опора и непременно ще се завърти. Какви чудеса могат да се направят, стига човек да има опорна точка! Едно дете например може с кутрето си да обърне цяла къща, ако част от стената, колкото и да е тежка, се задвижи от противовес върху опора, тежаща не повече от пумпал, застанал на върха си.

— Но тази стена не се завърта! — нетърпеливо отбеляза Раул.

— Изчакайте малко. Тепърва ще имате поводи за нетърпение, господине! Очевидно механизмът е ръждясал или пък пружината вече не работи. — Лицето на Персиеца започна да придобива тревожен израз. — Освен това тук може да има и нещо друго.

— Какво, господине?

— Може би той просто е прерязал въжето на противовеса и е обездвижил цялата система.

— Но защо? Нали не знае, че ще слезем оттук?

— Може би се досеща, защото му е известно, че познавам системата.

— Той ли ви я показа?

— Не! След като той изчезваше така тайнствено, аз започнах да търся и сам я открих. О, Боже, това е най-простата система при тайните врати! Механично устройство, старо като дворците в Тива, тронната зала в Екватан или залата с триножника в Делфи.

— Но огледалото не помръдва! Ами Кристин, господине! Кристин!

— Ще направим всичко по силите ни, но той може да ни попречи още в самото начало — студено отвърна Персиеца.

— Значи той е всъщност господарят на тези стени?

Той може да командва стени, врати, капани по пода. В моята страна го наричахме майстора на клопките.

— Точно така говореше за него и Кристин — със същата тайнственост и му приписваше същата страшна сила. Но всичко това ми се струва доста странно. Защо тези стени се подчиняват само на него? Та нали не ги е строил той?

— Точно той, господине!

И тъй като Раул го гледаше объркано, Персиеца му направи знак да мълчи, след което му посочи огледалото. Той зърна тяхното трептящо отражение. Двойният им образ се размъти като в разливаща се вълна, а после всичко стана отново неподвижно.

— Господине, виждате, че огледалото не се завърта! Хайде да опитаме по друг начин!

— Тази вечер не търсим други начини! — заяви Персиеца с особено злокобен глас. — А сега, внимавайте? И бъдете готов да теглите!

И той насочи своя пистолет към огледалото. Раул направи същото. Персиеца притегли младия човек със свободната си ръка и изведнъж огледалото се завъртя по един шеметен начин. Пресякоха се ослепителни светлини. Огледалото се завъртя като въртяща се врата в обществена зала, завъртя се и неудържимо повлече Раул и Персиеца. И ги захвърли от ярката светлина в най-непрогледния мрак.