Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Fantôme de l Opéra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
mabelle (2012)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Гастон Льору. Фантома на операта

 

Превод: Юлия Минкова, Антонина Сагаева

Редактор: Жечка Георгиева

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художествен редактор: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

ИК „Хемус“

История

  1. — Добавяне

XIX

Полицейският комисар, виконтът и Персиеца

Първото нещо, за което попита господин полицейският комисар, след като влезе в директорския кабинет, беше дали има новини за изчезналата певица. Следваше го голяма група хора.

— Кристин Даае не е ли тук?

— Кристин Даае? Не, защо? — учуди се Ришар. Моншармен пък нямаше сили да произнесе дори една дума. Неговото душевно състояние бе далеч по-тежко от това на Ришар, тъй като последният можеше поне да подозира него, Моншармен, докато самия той бе изправен пред най-голямата мистификация, стъписвала човечеството от време оно — Неизвестното.

Тълпата, насъбрала се около двамата директори и комисаря, мълчеше. Ришар пак се обади:

— А защо търсите тук Кристин Даае?

— Защото трябва да я намерим, господа директори на Националната музикална академия — тържествено заяви полицейският комисар.

— Как тара „трябва да я намерим“? Да не би да е изчезнала?

— Да, по средата на представлението!

— По средата на представлението? Но това е невероятно!

— Нали? Още по-невероятното е обаче, че за това вие научавате от мен!

— Наистина — съгласи се Ришар и улови с ръце главата си. — Това е нещо ново. Изглежда, вече трябва да си подавам оставката. — И без да се усети, отскубна няколко косъмчета от мустаците си. — Значи като в приказките — изчезнала по време на представление.

— Да, беше отвлечена по време на сцената в затвора, когато молеше Небето за помощ. Съмнявам се обаче, че е била отнесена от ангелите.

— Аз пък съм убеден в това. — При тези думи всички се обърнаха към младия човек, който, блед и треперещ, повтори: — Напълно съм убеден в това!

— В какво сте убеден? — попита Мифроа.

— Убеден съм, че е била отвлечена от един ангел, господин комисар, и аз мога да назова неговото име.

— О! Значи вие твърдите, господин виконт дьо Шани, че госпожица Кристин Даае е била отвлечена от някакъв ангел?

Раул се огледа, явно търсеше някого. В момента, когато му бе необходима помощта на полицията, за да спаси своята годеница, той се озърташе за онзи странен индивид, който преди малко му препоръча да бъде дискретен. Но него никакъв го нямаше. Къде ли се беше дянал? Той трябваше да проговори! Тълпата гледаше втренчено Раул, а той не бе в състояние нищо да й обясни.

— Да, господине, ангел — повтори виконтът, — но къде живее, мога да ви кажа само насаме.

— Имате право, господине.

И комисарят накара Раул да седне до него, като отпрати всички останали, естествено, с изключение на двамата директори.

Раул се реши да говори.

— Господин комисар, този ангел се казва Ерик и живее в Операта. Той е Ангела на музиката!

Ангела на музиката! Наистина много любопитно! Ангела на музиката! Господа, има ли такъв ангел в Операта? — обърна се към директорите полицейският комисар. Ришар и Моншармен, без дори да се усмихнат, поклатиха отрицателно глави.

— Но тези господа са чували много пъти да се говори за Фантома на Операта, — каза Раул. — Аз мога да ги уверя, че Фантома на Операта и Ангела на музиката са едно и също лице. А неговото истинско име е Ерик.

Господин Мифроа се беше изправил и внимателно наблюдаваше Раул.

— Господине, вие се подигравате с правосъдието!

— Аз ли? — запротестира Раул и с болка си помисли, че не желаят да го изслушат.

— Тогава какви ми ги разправяте за вашия Фантом?

— Само казвам, че тези господа са чували за него.

— Господа, изглежда и вие познавате Фантома на Операта.

— Не, господин комисар, не го познаваме! — изправи се с последните косъмчета от мустаците си в ръка Ришар. — Но много бихме искали да се запознаем! Защото точно тази вечер той ни открадна двайсет хиляди франка.

И Ришар смразяващо погледна Моншармен, като че искаше да му каже: „Върни ми двайсетте хиляди франка или ще разкажа всичко.“ Моншармен го разбра и жестът му беше не по-малко красноречив: „Кажи всичко! Всичко кажи!“

Що се отнася до Мифроа, той гледаше ту двамата директори, ту Раул и се питаше дали пък не е попаднал в приют за душевноболни. Прекара ръка през косата си и продължи:

— Значи този Фантом в една и съща вечер отвлича една певица и открадва двайсет хиляди франка. Преработил се е… Да започнем, с ваше позволение, подред. Първо певицата и после парите. Да се опитаме да бъдем сериозни, господин дьо Шани. Значи вие мислите, че госпожица Кристин Даае е била отвлечена от някакъв индивид име Ерик? Вие познавате ли го? Виждали ли сте го?

— Да, господин комисар.

— И къде?

— В едно гробище.

Господин Мифроа подскочи и внимателно заразглежда Раул.

— Сигурно… нали само там се срещат призраци. И какво правехте вие в това гробище?

— Господине — отвърна Раул, — много добре си давам сметка, че намирате думите ми за странни, но ви моля да повярвате, че съм с ума си. Става дума за спасението на един човек, който наред с моя брат Филип ми е най-скъп на този свят. Бих искал да ви убедя само с няколко думи, защото времето не чака и всяка минута е ценна. За нещастие обаче, ако не започна тази невероятна история отначало, няма да ми повярвате. Господин комисар, ще разкажа всичко, което знам за Фантома на Операта. Уви, то не е много.

— Кажете го все пак! — възкликнаха единодушно крайно заинтригуваните Ришар и Моншармен.

Директорите бяха повярвали, че ще научат нещо, което да ги отведе по следите на измамника, но много скоро трябваше да се примирят с неоспоримия факт, че господин Раул дьо Шани окончателно си е загубил ума. Цялата тази история в Перос-Гирек с черепите и вълшебната цигулка можеше да се роди единствено в разстроения мозък на един влюбен. Комисарят Мифроа все повече споделяше това виждане и сигурно сам щеше да сложи край на несвързания разказ, чието съдържание изложихме вече накратко в първата част на нашето повествование, ако самите обстоятелствата не бяха прекъснали виконта.

Вратата се отвори и в стаята влезе странно облечен човек с широк черен редингот, с черна островърха, излъскана от носене шапка, нахлузена чак до ушите. Беше без съмнение агент от полицията.

Господин Мифроа, който през цялото време не изпускаше от очи Раул, най-накрая се обърна към него:

— Господине, да оставим разказите за Фантома и да поговорим малко за вас, ако в това не виждате нищо неудобно. Не трябваше ли да отвлечете тази вечер госпожица Кристин Даае?

— Да, господин комисар.

— На изхода на театъра ли трябваше да стане това?

— Да, господин комисар.

— Бяхте ли подготвили всичко за това бягство?

— Да, господин комисар.

— Колата, с която дойдохте, трябваше да ви отведе двамата с госпожицата, нали? А кочияшът е знаел предварително целия маршрут. Нещо повече, той е трябвало и да сменя конете на определени пунктове, така ли е?

— Точно така, господин комисар.

— И през цялото това време колата ви е била в очакване на вашите заповеди?

— Да, господин комисар.

— А знаехте ли, че близо до вашата е имало още три коли?

— Не съм обърнал внимание.

— Каретата на госпожица Сорели, която не намерила място в двора на администрацията, колата на Карлота и тази на вашия брат, граф дьо Шани.

— Възможно е.

— Но е сигурно, че сега там са колите на Сорели, на Карлота и вашата собствена. А колата на граф дьо Шани вече не е там.

— Това няма нищо общо с темата, която обсъждахме, господин комисар.

— Моля, моля. Нима господин графът не се е противопоставил на вашата женитба с госпожица Даае?

— Това засяга единствено нашето семейство.

— Вие вече ми отговорихте. Брат ви е бил против този брак и точно затова сте искали да отвлечете Кристин Даае. В такъв случай, господин дьо Шани, позволете да ви съобщя, че брат ви е действал по-бързо от вас. Именно той е отвлякъл Кристин Даае.

— Боже! — изохка Раул и се улови за сърцето. — Това е невъзможно. Сигурен ли сте?

— Веднага след изчезването на певицата той се втурнал към каретата си и бясно запрепускал през цял Париж. А изчезването било организирано с помощта на негови съучастници, които ще разкрием по-късно.

— През цял Париж? — изхриптя Раул. — Какво искате да кажете с това?

— И извън Париж.

— Извън Париж… По кой път?

— Пътя за Брюксел.

— О! Кълна се, че ще ги хвана! — Хриплив вик се изтръгна от устата на нещастния младеж. С два скока той излезе от стаята.

— И веднага ще ни отведете при тях — провикна се весело комисарят. — Е, тази новина не струва ли много повече от всички истории за Ангела на музиката?

След това господин Мифроа като учтив, но не и лековерен полицай, изнесе една малка лекция пред изумената аудитория.

— Аз изобщо не знам дали наистина граф дьо Шани е отвлякъл Кристин Даае. Но трябва да го узная и мисля, че най-добре ще ме осведоми неговият брат, виконтът. Той вече тича, той лети. Той сега е моят най-добър помощник. Това е, господа, изкуството да си полицай. Някои си мислят, че е много сложно, но от момента, в който то започва да се прави от хора, които не работят в полицията, става много просто!

Полицейският комисар нямаше да бъде толкова доволен от себе си, ако знаеше, че пратеникът му е бил спрян още в първия коридор. Тълпата любопитни се беше разотишла и коридорът изглеждаше пуст, но някаква голяма сянка препречи пътя на Раул.

— Накъде сте се запътили толкова припряно, господин дьо Шани? — попита сянката.

Раул с отегчение вдигна глава, позна астраганената шапка, която вече беше виждал, и спря.

— Пак ли вие? — извика с треперещ глас. — Вие, който знаете тайните на Ерик, а не искате аз да говоря тях. Кой сте всъщност?

— Знаете много добре. Аз съм Персиеца — рече сянката.