Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Montezuma’s Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2011)
Допълнителни корекции
Лили (2012)

Издание:

Хенри Райдър Хагард

Дъщерята на Монтесума

Роман

 

First Edition, August, 1893

McKinlay, Stone & Mackenzie New York, 1909

Редактор Елена Матева

Художник Теодора Пунчева

Художествен редактор Маглена Константинова

Технически редактор Божидар Петров

Коректор Галя Луцова

Английска. Първо издание. ЛГ VII.

Печ. коли 23,50. Изд. коли 19,74.

Формат 84×108/32.

 

Издателска къща „Младеж“ София, 1992

Печатница „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XIX Глава
Четирите богини

Мина още известно време и ето че дойде денят, когато завоевателите начело с Кортес влязоха в Мексико. Няма да описвам надълго и нашироко всичко, което правеха испанците в града, след като го завладяха, защото това е работа на историята, а аз искам да ви разкажа случилото се с мен. Затова ще говоря само за онова, което лично ме засяга. Не видях срещата между Монтесума и Кортес, но видях как императорът се отправи за нея също като Соломон, облечен в слава, заобиколен от знатна свита. Убеден съм, че на нито един роб, поведен към жертвеника, не е било толкова тежко на сърцето, колкото на Монтесума в този злочест ден. Безумието му го беше погубило и струва ми се, той сам разбираше, че отива към своята гибел.

По-късно привечер видях императора да се връща в златния си паланкин и да отива в палата, строен от баща му Аха, разположен отсреща на около петстотин крачки от собствения му дворец с изглед към западната стена на храма. След малко чух крясъците на тълпата, тежките стъпки на коне и въоръжени войници, от стаята си видях испанците, които се движеха по главната улица, и сърцето ми радостно заби при вида на християни. Най-отпред, облечен в богати доспехи, яздеше предводителят им Кортес, мъж на средна възраст, с благородна осанка, със замислен, всичко забелязващ поглед, а след него — някои на коне, но повечето пеша, се движеше цялата му армия от завоеватели, които се озъртаха изумени и се закачаха помежду си на кастилски. Бяха шепа хора, загорели от слънцето, ранени в битките, някои от тях зле въоръжени, облечени почти в дрипи. Гледах ги и се чудех на непоколебимата им смелост, с която преминаха през хилядите враждебно настроени хора и въпреки болестите и сраженията проникнаха чак до сърцето на империята на Монтесума.

До Кортес, хванала стремето в ръка, вървеше една красива индианка с бяла дреха и венец от цветя. Минавайки край двореца, тя обърна глава. Веднага я познах. Беше приятелката ми Марина. Достигнала величието, което желаеше, тя изглеждаше много щастлива и от това, и от любовта на своя господар, въпреки че донесе толкова зло на страната си.

Докато испанците минаваха, аз разглеждах лицата им едно по едно със смътна надежда и омраза. Смъртта, разбира се, може вече да ни е разделила завинаги, но аз почти бях сигурен, че ще видя Де Гарсия сред конквистадорите. Такъв поход, обещаващ кръв, злато и плячкосване, не можеше да не привлече жестокото му сърце, стига да е в състояние да се присъедини, а един неясен инстинкт ми казваше, че той не е мъртъв. Но жив или мъртъв, този ден аз не го видях сред мъжете, влезли в Мексико.

През нощта срещнах Куаутемок и го попитах как вървят работите.

— Добре за канята[1], настанила се в гнездото на гълъба — отвърна той с горчива усмивка, — но много лошо за гълъба. Чичо ми Монтесума гука сега там — принцът показа към двореца на Аха, — капитанът на теулите гука заедно с него и въпреки че се опита да го скрие, в това гукане на гълъба аз чух крясъка на ястреб. Няма да мине дълго време и весели неща ще станат в Теночтитлан.

Той беше прав. След седмица испанците предателски хванаха Монтесума и го затвориха в Главната квартира, денонощно пазен от войниците. После събитията последваха едно след друго. Някакви вождове от крайбрежните племена убили няколко испанци и по внушение на Кортес бяха привикани от Монтесума в Мексико. Дойдоха и бяха живи изгорени в двора на палата. Но това не беше всичко. Монтесума, техният монарх, с оковани крака беше принуден да наблюдава екзекуцията. Императорът на ацтеките падна толкова ниско, че носеше вериги като най-обикновен престъпник. След това унижение Монтесума се закле във вярност на испанския крал и дори измисли начин как да плени с измама и да предаде в ръцете им Кокама, вожда на Тескоко, който искаше да обяви война на испанците. Даде им и цялото натрупано злато и съкровищата на империята, възлизащи на стотици хиляди английски лири. Народът търпеше всичко това, защото хората бяха като втрещени и все още се подчиняваха на командите на пленения си владетел. Но когато той позволи на испанците да устроят богослужение в едно от светилищата на големия храм, се чу шепот на недоволство и се надигна безмълвна ярост сред хиляди ацтеки. Тя изпълни въздуха, чуваше се навсякъде, където се събираха хора, и приличаше на далечно бушуващо море. Бурята щеше да се разрази всеки момент.

А моят живот продължаваше както преди с изключение на това, че не ми разрешаваха да излизам от палата, защото се страхуваха да не се свържа по някакъв начин с испанците, които не знаеха, че е пленен един бял човек и е обречен на жертвоприношение. През тези дни не се срещнах и с принцеса Отоми, най-важната от предназначените за мен съпруги. След онази странна любовна сцена тя ме отбягваше и когато се срещахме по пиршествата или в градината, говореше само за най-общи неща или по държавни въпроси. Най-сетне дойде денят на моята женитба. Спомням си, това беше точно преди гибелта на шестстотинте ацтекски благородници по време на тържеството в чест на бог Уицил.

В деня на сватбата ми към мен се отнасяха с всичките му салтанати, кланяха ми се като на бог и най-високопоставените жители на града дойдоха да ме почетат и кадяха с тамян, докато се уморих от миризмата му, защото, макар такава мъка да беше надвиснала над страната, жреците ни най-малко не намалиха церемониите и жестокостите. На мен възлагаха големи надежди, че като човек от племето на теулите, принасяйки ме в жертва, ще омилостивят гнева на боговете. При залез-слънце ми устроиха великолепно пиршество, което трая над два часа. Накрая всички присъстващи станаха и извикаха в един глас:

— Слава на теб, о, Тескат! Бъди щастлив както тук на земята, така и там, в Обителта на слънцето! Когато идваш тук, помни, че се отнасяхме добре с теб, че ти давахме само най-хубавото, и опрости там греховете ни. Слава на теб, о, Тескат!

После двама старейшини минаха напред, взеха две факли и ме поведоха към великолепна зала, която не бях виждал досега. Тук ме преоблякоха в още по-прекрасни дрехи от всичко, което съм носил до този момент, с най-красиви бродерии и блестящи пера от колибри. На главата ми сложиха венци от цветя, около врата и кръста ми — огромни скъпи смарагди. В това облекло приличах на жалко конте, то беше по-подходящо за някоя красавица, отколкото за мен.

Щом ме нагласиха, изгасиха факлите и за известно време настъпи тишина. Сетне от далечината се чуха женски гласове. Те пееха сватбена песен, посвоему красива, но ми е трудно да я опиша. Песента свърши, чу се шумолене на дрехи и тих шепот. После мъжки глас се обади:

— Тук ли сте, избранички на небето?

Женски глас, мисля, че беше на Отоми, отвърна:

— Тук сме.

— О, вие, девойки на Анауак — заговори мъжкият глас в мрака, — и ти, о, Тескат, бог на боговете, чуйте ме. На вас, девойки, е оказана голяма част. Небето вас избра да надари с благородството, красотата и добродетелта на четирите велики богини, вас избра за спътници на този бог, вашия създател и господар, който пожела да ни посети за малко, преди да се прибере в своя дом, Обителта на слънцето. Покажете се достойни за тази чест. Утешете го, облажете го, да забрави блясъка си във вашите ласки и когато се върне у дома, да отнесе със себе си приятни спомени и добри думи за нашия народ. Малко време ще бъдете до него в този живот, защото като птичка в клетка неговият дух вече пърха с криле, скоро ще изхвръкне и ще се освободи и от нас, и от вас. Но ако желаете, една от вас може да го придружи до дома му и да полети заедно с него до Обителта на слънцето. На всички вас, независимо дали ще отидете с него, или ще останете тук да го оплаквате, докато сте живи, аз казвам: любете го, облажете го, бъдете нежни и мили с него, иначе ви чака разруха и на този, и на онзи свят, за вас и за всички нас ще говорят зле на небето. А теб, Тескат, те молим да приемеш тези момичета с благороднически сан и очарование на истински богини, защото в цял Анауак няма по-красиви и по-знатни от тях. Едната дори е дъщеря на нашия император. Разбира се, те не са съвършени, защото съвършенството е възможно единствено в царството небесно, и тези знатни дами са само сянка, символи на небесните богини, истинските ти съпруги, но тук няма съвършени жени. Уви, нямаме какво по-хубаво да ти предложим, но се надяваме, че когато пожелаеш да си отидеш, ти ще си спомняш с добро за жените на тази земя и ще ги благославяш отвисоко, защото ще запазиш приятен спомен за тези, които на земята се зовяха твои съпруги.

Гласът замлъкна, после пак заговори:

— Жени, в името на богините Хочи, Шило, Атла и Клисто, чиито имена сега носите, и в името на всички богове свързвам ви с Тескат, Създателя, да живеете с него, докато е на земята. Въплъщението на бога, който ви е създал, ви взема за жени и нека символът бъде съвършен и тайнството изпълнено. Но колкото и голяма да е радостта ви, вгледайте се в онова, което е пред вас.

Още не изрекъл тези думи, и в другия край на голямата зала пламнаха множество факли и се показа ужасна гледка. Там, на жертвения камък, беше опънато тялото на един мъж. Досега не знам дали той беше жив човек или восъчна фигура, защото, освен че беше изрисуван с бои, мисля, че беше изцапан и с восък, за да стане кожата му бяла като моята. Петима жреци го държаха за ръцете, краката и главата, а шестият стоеше над него, стиснал с две ръце обсидиановия нож. Той блесна отвисоко и започна да се спуска. Факлите загаснаха. Сетне се чу притъпеният звук от удара, последваха стенания и всичко притихна. Тогава жените отново подеха сватбената песен, но след това, което току-що видях и чух, дори този странен, див и нежен припев не можеше да ме трогне.

Пееха в мрака все по-силно, докато в края на залата някой запали факла, после още една и още една. Не виждах кой ги палеше, но скоро цялата зала се заля от ярка светлина. Олтарът, жертвата, жреците, всичко беше изчезнало. Бях останал сам с четирите си съпруги — високи, красиви жени в бели булчински рокли, украсени с цветя и скъпоценни камъни, и с емблемите на четирите богини върху челата им. Но най-величествена, най-красива от четирите беше Отоми. Приличаше ми на истинска богиня. Една след друга те се приближиха до мен, усмихваха се, въздишаха, коленичеха, целуваха ръката ми и казваха:

— Избрана съм да бъда за кратко време твоя жена, Тескат. Щастливка съм аз. Нека добрите богове направят така, че ти да ме харесаш и да ме обикнеш, както аз те почитам.

След като кажеше тези думи, всяка се отдръпваше, за да не чува следващата, която заемаше нейното място.

Последна дойде Отоми. Тя коленичи, каза същото, после тихо добави:

— Говорех, както една съпруга и богиня трябва да говори на съпруга си и на бог Тескат, а сега, Теул, говоря като жена с мъж. Ти не ме обичаш и ако такова е желанието ти, няма да изпълним съпружеския акт, защото нас ни свързаха по чужда воля. Така ще си спестя унижението, а те са ми приятелки и няма да ме издадат.

— Както искаш, Отоми — отвърнах аз кратко.

— Благодаря ти за добрината, Теул — рече тя с тъжна усмивка, поклони се още веднъж и се отдръпна. Беше толкова величествена и хубава, когато тръгваше, че сърцето ми се сви като на влюбен.

От тази нощ до страшния час на жертвоприношението ние с принцеса Отоми нито веднъж не се целунахме, не си разменихме нито една нежна дума. Но приятелството и привързаността ни растеше с всеки изминал ден, разговаряхме много и аз търсех начин да насоча сърцето й към истинския небесен господар. Не беше лесно, защото и Отоми като баща си Монтесума почиташе боговете на своя народ, макар че мразеше жреците и освен в случаите, когато жертвите бяха врагове на страната, тя настръхваше пред ритуала на жертвоприношение с хора и казваше, че пабите са го въвели, а някога на олтарите на боговете са се поставяли само цветя. От ден на ден любовта ми растеше и зрееше, докато накрая, без сам да зная как, след Лили аз обичах Отоми повече от когото и да е друг на този свят. Останалите три жени, макар да бяха нежни и красиви, ги намразих. Продължавах да гуляя с тях и да им се наслаждавам нощем, отчасти защото, не успееха ли да ми се харесат, ги очакваше ужасна смърт и отчасти за да удавя в пиянство и удоволствия страха си, защото не бива да забравяме, че дните ми на земята бяха вече преброени и страшният край наближаваше.

На следващия ден след женитбата ми по заповед на идалго Алварадо, когото Кортес беше оставил да командва испанците в негово отсъствие, позорно бяха избити шестстотин ацтекски знатни мъже. В това време Кортес се сражаваше по крайбрежието с Нарваес, изпратен тук от Веласкес, негов враг и губернатор на Куба.

Този ден трябваше да се състои празненството в чест на бог Уицил с жертвоприношение, песен и танци в големия двор на храма, в двора, заобиколен от стена с гравирани по нея виещи се змии. По една случайност сутринта, преди да отиде на празненството, принц Куаутемок дойде първо при мен. Попитах го дали възнамерява да участва в празника, тъй като пищното му облекло ме караше да мисля, че е така.

— Да — отвърна той, — защо питаш?

— Защото, ако бях на твое място, Куаутемок, нямаше да отида. А сега ми кажи, танцьорите ще бъдат ли въоръжени?

— Не, няма да бъдат въоръжени.

— Значи няма да бъдат въоръжени, Куаутемок, а са цветът на тази страна. Ще танцуват невъоръжени в онова затворено пространство и теулите ще ги наблюдават въоръжени. Какво ли ще стане, ако теулите намерят повод да се скарат с вашите благородници?

— Не разбирам защо говориш всичко това, Теул. Не вярвам белите да са такива подли убийци, но все пак ще се вслушам в думите ти. Празникът трябва да се състои, защото, както виждаш, благородниците вече са се събрали. Но аз няма да участвам.

— Мъдър човек си ти, Куаутемок — рекох аз. — Знам, че си мъдър.

След това Отоми, Куаутемок и аз отидохме в дворцовата градина, седнахме върху една малка пирамида, една от онези миниатюрни теокали, които Монтесума беше построил, за да наблюдава отгоре пазарния площад и дворовете на храма. От това място добре виждахме танцуващите ацтекски благородници и чувахме песните на музикантите. Гледката беше великолепна, накичените им с пера дрехи блестяха на ярките слънчеви лъчи като покрити със скъпоценни камъни мундири. Никой не предполагаше как ще завърши всичко това. Сред танцьорите имаше няколко испанци, облечени в ризници, въоръжени с мечове и мускети, и аз забелязах, че малко по малко те се отделиха от индианците и започнаха да се събират като рояк пчели край входовете и на още няколко места в сянката на Змийската стена.

— Какво значи това? — попитах Куаутемок и в същото време видях как един от испанците размаха във въздуха парче бял плат. След миг, белият плат не престанал още да се вее, от всички страни изскочи дим и се чуха изстрели от мускети. Навсякъде падаха мъртви или ранени танцьори, но основната маса, все още незасегната, се струпа като подплашени овце и застана безмълвна, обезумяла от ужас. Тогава испанците, крещейки имената на своите светци покровители, както правеха винаги когато им предстоеше подобно злодеяние, измъкнаха мечовете, втурнаха се срещу невъоръжените ацтекски благородници и започнаха да ги избиват. Някои запищяха и побягнаха, други останаха, без да мърдат, но краят и за едните, и за другите беше еднакъв, тъй като входовете бяха завардени, а стените високи, за да ги прескочат. Всички бяха изклани и нека бог накаже убийците! Приключи се бързо. Само десет минути след развяването на белия флаг шестстотинте мъже лежаха мъртви или умиращи на паважа, а испанците с победни викове грабеха богатите украшения от труповете.

Тогава аз се обърнах към Куаутемок:

— Струва ми се, че добре направи, като не отиде на празненството.

Куаутемок не отговори. Той гледаше втренчено и убитите, и убийците и мълчеше. Само Отоми каза с горчив смях:

— Вие, християните, сте благородни хора. Ето как отвръщате на гостоприемството ни. Вярвам, сега и моят баща Монтесума е доволен от гостите си. Ех, ако бях на негово място, всички тия хора щяха да легнат на жертвения камък. Щом нашите богове са дяволи, както ти казваш, какви са тогава хората, които почитат твоите богове?

Накрая и Куаутемок заговори:

— Остава ни само едно — отмъщението. Монтесума е заприличал на жена и аз повече няма да го слушам, дори ако е нужно, ще го убия със собствените си ръце. На тази земя останаха поне още двама мъже, чичо ми Куитлауа и аз. Отивам да събера войската.

И той тръгна.

Цяла нощ градът бръмчеше като гнездо на оси и на следващия ден призори, докъдето погледът стигаше, улиците и пазарният площад бяха изпълнени със стотици хиляди въоръжени войни. Те връхлитаха като вълни върху стените на двореца Аха и пак като вълни, разбити в скалите, отстъпваха пред изстрелите на пушките. Три пъти атакуваха и три пъти бяха отблъснати. Тогава Монтесума, монархът, който се държеше като жена, се появи на стената и ги помоли да престанат, защото, ако продължават, могат да го погубят. Дори тогава те му се подчиниха, толкова велика беше почитта към свещената императорска власт, и за известно време не атакуваха испанците. Но не се разотидоха. И тъй като Монтесума им нареди да не убиват испанците, те решиха да ги уморят от глад и от този момент започнаха да поддържат пълна блокада около двореца. Стотици ацтекски войни вече бяха избити, но загуби имаше и от другата страна. Няколко испанци и множество тласкали попаднаха в ръцете им. Краят на тези нещастници настъпи бързо, тъй като веднага ги откараха до храмовете на голямата теокали и ги принесоха в жертва на боговете пред очите на техните другари.

В това време се върна Кортес с повече мъже, отколкото беше тръгнал, защото, след като разгромил Нарваес, противниците му минали на негова страна и сред тях имаше един, когото познавах много добре. Не знам защо пуснаха Кортес при другарите му в двореца Аха без бой, но на следващия ден Куитлауа, братът на Монтесума, владетелят на Палапан, беше освободен, за да успокои народа. Куитлауа обаче не беше страхливец. Излязъл веднъж извън стените на затвора, той свика Съвета, оглавяван досега от Куаутемок.

Решиха да се бият докрай и обявиха, че заради малодушието му Монтесума се лишава от правата на монарх, и действаха въз основа на това решение. Ако то беше взето само преди два месеца, досега в Теночтитлан нямаше да е останал нито един жив испанец. Защото след Марина, любовницата на Кортес, която с проницателния си ум допринесе много за победата му, Монтесума беше главната причина за собственото си падение и за падането на империята Анауак.

Бележки

[1] Най-вероятно грешка на преводача. Този вид дневна граблива птица се среща в Европа, Азия, Африка и Австралия, но не и в Северна Америка. Б.скан.