Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Малърън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Something Wicked, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2010)
Разпознаване и корекция
Plqsak (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джо Бевърли. Тъмна страст

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Стоян Сукарев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–467–1

История

  1. — Добавяне

Двадесет и първа

Елф подлуди уморената Шантал, докато се опитваше да избере най-подходящата рокля за съдбоносната си среща. Коя наистина представяше истинската Елф Малърън?

Изкушаваше се от останалите си безопасни рокли — бледите и пастелни цветове на малки фигурки. Поне наистина бяха безопасни, а може би Форт така мислеше за нея. Все пак, освен на срещата им във вилата на лорд Коулпорт, той никога не я бе виждал в дрехи от новия й гардероб.

Все пак новите й дрехи сега я изразяваха по-истински. Но не трябваше да бъде с импозантна рокля. Това щеше да е неподходящо, а и ненужно неудобно по време на часовете чакане.

— Милейди! Защо не искате да се обличате за лягане?

— Не ме питай, Шантал. Имам си причини.

Не и отново кехлибареното. Не искаше пак да изглежда като оса.

Кремавата с черни и златни шарки?

Убито червените шарки?

Ясносинята, бродирана само по края с цветя?

Накрая се спря на една рокля на зелени и кремави райета. Беше доста семпла, със затворен корсет, но полите се отваряха върху свежозелена подплатена фуста, която заемаше мястото на обръчите. Такава рокля би носила в обикновен ден, а зеленото — както казваха — бе цветът на надеждата.

Когато се облече в нея, тя изпрати Шантал да си легне и седна пред прозореца, като се молеше зората да дойде по-бързо.

Но земята и слънцето не можеха да бъдат заставени да побързат, а в този късен декември слънцето нямаше да изгрее преди осем дори и по нареждане на един Малърън.

Накрая заспа, докато блясъкът на слънцето в очите й я събуди.

Тя примигна с натежали клепачи и видя Форт, седнал на тапицирания перваз пред нея. Беше облечен всекидневно: с бежови панталони, дълга сивкава жилетка и тъмнокафяво палто — облекло, каквото би носил в делничен ден в някое от именията си.

— Отдавна не съм наблюдавал изгрева — каза той, като се обърна, за да погледне златното небе. — Смиряващо преживяване.

Тя седна, като търкаше очи.

— Мислех си, че си от тези хора, които си лягат призори.

— Само през дивите си младини — той я погледна, но в очите му не се четеше нищо. — Искаш ли да отложим това?

Отново й звучеше зловещо.

— Не, но смятам да пийна малко вода. Искаш ли и ти?

— Не, благодаря — докато Елф отиваше към гарафата, той добави: — Всъщност закусил съм.

Елф се обърна озадачено към него.

— С Ротгар.

Елф седна.

— Смятах, че няма да се меси.

— Може би не може да се сдържи. А може би не се е намесил.

Елф не му повярва и за момент.

— За какво си говорихте?

Той помисли малко:

— За положението в Португалия и на Антилските острови. За купените от краля предмети на изкуството в Италия и за някои от моите. О, обсъждахме и как да се отърва на сметка от достойните римски сенатори, които стоят във фоайето на Уолгрейв Хаус. Освен ако, разбира се, не си се привързала към тях.

Елф се стресна от смяната на темата, след това го погледна с колеблива надежда.

— Не, не съм се привързала — погледна го така, сякаш беше истинска загадка. — Попита ли те за вината и спиртните напитки?

Сега бе негов ред да се озадачи:

— Не. Макар да разбрах, че имате дял от някакви лозя в Португалия.

— Вероятно. Не зная. И без това имам достатъчно работа с коприната.

— Наистина ми обясни доста неща за търговските дела на семейството ви. Това бе доста интригуващо. Трябва да мисля за Виктор.

Елф не можеше вече да понася този непоследователен разговор.

— Ами лейди Лидия?

— Не смятам, че би се интересувала от търговия.

— Знаеш какво имам предвид!

Той я погледа малко и Елф затаи дъх.

— Твърде млада е — рече Форт. — А аз не съм склонен да чакам.

Елф имаше нужда от нещо повече.

— Със сигурност щеше да чакаш, ако смяташе, че тя е жената за теб.

— Предполагам, че да. Кажи ми кое е най-важно за теб напоследък?

Какво?

„Ти“, помисли си тя.

— Елф, ние едва се познаваме — онзи опустошителен хумор отново се появи в очите му. — Ами ако обичаш песни на няколко гласа без акомпанимент и задушени сърца?

— Ти не харесваш ли песни на няколко гласа без акомпанимент и задушени сърца?

— Не мога да ги понасям.

— Ще се откажа от тях заради теб.

— Ах! — рече той с шеговита меланхолия. — Но тогава ще трябва да нося товара, че съм те лишил от неща, които са ти толкова скъпи.

— Не са ми много скъпи.

— Тогава разкажи ми с какво се занимаваш.

„С теб“, помисли си отново тя, но знаеше, че ще трябва да отговори на този явен въпрос.

— Със семейството си, разбира се. С работата си — знаеше, че това може да представлява проблем. Той бе човек на общоприетите неща преди. — Участието ми в семейната търговия е много важно за мен. То е вълнуващо и истинско предизвикателство — Форт не припадна от ужас и тя продължи: — Все още се обучавам на стрелба с пистолети и хвърлянето на ножове, и обикновено ходя въоръжена. Блазни ме чувството, че моята безопасност донякъде зависи от мен.

Все още никакво очевидно удивление.

— Правя брошура за начините да се избегне нежелана бременност. Ще бъде разпространявана дискретно. Проблемът е, че толкова малко жени знаят да четат, затова я направихме с илюстрации, но…

— Следват училищата, предполагам — каза той. — Всичко това с одобрението на Ротгар ли се прави?

— Това интересува ли те?

— Не особено. Просто съм любопитен.

— Да, с негово одобрение. Макар че и да не го бях получила, пак щях да правя тези неща. Всъщност Сафо движи въпросите с брошурата.

— Тогава Ротгар трябва да одобрява, предполагам.

— Едва ли мислиш, че отношенията им са такива.

— Не — усмихна се тъжно той. — Започнах да ходя там, само за да дразня баща си. Правех толкова много неща, само за да го дразня. След това пък започнах да търся начини да нанеса удар на Ротгар. Мисля, че тя знаеше. Никога не направи опит да прекрати посещенията ми, но и никога не го срещнах там. След време, съвсем случайно, започнах да се наслаждавам на добрата музика и поезията, и да оценявам умните жени. Имам унизителното чувство, че нарочно съм бил обучаван.

Елф не знаеше какво да каже, но той почти със сигурност бе прав.

— Старопиталищата — рече той. — Посетих госпожа Кътлоу.

— О, да! Ако ще разравяме старите въглени… — тя пресуши забравената чаша с вода. — Когато уреди да й се плаща по гвинея седмично, от доброта ли беше, или от желание да ме засегнеш?

Форт помисли малко, като гледаше навън към потъващата в светлина градина.

— Трудно ми е да разбера умствените си процеси тогава. Може би по малко и от двете — той отново се обърна към нея: — Ти наистина я беше забравила.

— Признавам си. И така — рече Елф, за да отвърне на предизвикателството му, — кое е важно за теб напоследък?

Той застана с лице към нея. Слънцето позлатяваше краищата на прибраната му назад коса.

— Семейството ми. Частити и Верити като че ли са се установили добре, така че ми остава само Виктор. Той като че ли е най-малко засегнат от нашето детство и ще се оправи в живота. Все пак има и други, които зависят от мен.

— Така е.

— Но грижите за тях изискват пари, както и наваксването на цялата работа по именията, която баща ми е пренебрегвал. Само сумите, които е харчил за подаръци на краля, могат да накарат косата ми да побелее — той я погледна. — Една пестелива съпруга с търговски интереси няма да ми дойде зле.

Сърцето й подскочи панически.

— Пестелива? Аз съм Малърън — след това прехапа устни, като се питаше дали не е отишла твърде далеч.

Но той не започна да се заяжда.

— Предполагам, че зестрата ти ще е достатъчно голяма, за да поддържа твоите екстравагантности. Да не би да искаш да кажеш, че няма да ме направиш богат?

Елф не можеше повече да издържа:

— Да не би да искаш да кажеш, че искаш да се омъжа за теб?

Мълчание. Дали щеше да каже „не“?

Форт се усмихна, но мрачно.

— Никой мъж не иска да се забърква в неприятности, още по-малко аз. Признавам, че все още се страхувам… — той слезе от перваза и застана на едно коляно. — Мила Елф, след дълъг и внимателен размисъл стигнах до заключението, че си единствената жена, която може да направи живота ми пълен. Ще приемеш ли ръката ми?

Тя сложи ръка в неговата. Сега, когато бяха стигнали до съществото на нещата, вече се чувстваше по-спокойна. Но се намръщи.

— Като че ли го казваш с неохота?

— Така ли е? Съжалявам — той целуна нежно ръката й и я погледна в очите. — Нервен съм. Дори изплашен. Все пак ти си Малърън и съм научен да очаквам ужилвания. Но наистина си всичко, което бих искал да има моята съпруга. Разбрах това, когато се улових, че се опитвам да измисля начини, за да превърна Лидия в теб. Но знаех, че трябва да се освободя от всичко, преди да взема трезво решение. Ако не се омъжиш за мен, съмнявам се, че ще се оженя за друга.

— Това едва ли е честно оръжие!

— Надявах се да не използваме оръжия.

Елф се изчерви и погледна към сключените им ръце.

— Прав си. Мисля, че и аз съм нервна. До ден-днешен повече сме се заяждали, отколкото сме говорили разумно. Продължавам да очаквам ужилване в отговор. Кога за пръв път си помисли…

И седнали в просветляващия ден, те преживяха отново срещите си, горчиви и сладки.

— Знаеш ли? — каза той накрая. Беше я прегърнал с една ръка и двамата седяха удобно на канапето. — Още не си отговорила на предложението ми.

Елф бръкна в джоба си.

— Дай ми лявата си ръка.

Той се подчини с вдигнати вежди и Елф плъзна пръстена с осата на безименния му пръст.

— Сега сте мой, скъпи лорде.

Форт се засмя, хвана лявата й ръка, извади пръстен от джоба си и го сложи на пръста й.

— Във всичко ли ще се състезаваш с мен?

— О, вероятно — Елф погледна с насълзени очи прекрасния смарагд. — Знаех си, че съм права да облека зелено. За надежда — след това отново вдигна поглед към него. — Обичам те отчаяно, Форт, но това ме плаши. Аз съм Малърън и започна да ми харесва да контролирам сама живота си.

— Предупреждението е прието. Няма да те бия за неподчинение.

— Не, няма.

Той се засмя и я целуна по устните.

— Елф, войната свърши. Обичам те, и то такава, каквато си — силна, дръзка, активна и дори бърбореща. Мисля, че можем да бъдем щастливи.

— Ще може ли да стане скоро? — попита Елф.

— Днес би било чудесно.

Тя се разсмя и се облегна на гърдите му.

— Трябва ни специално разрешение.

— Вече имам.

Тя вдигна поглед към него.

— Не си ли прекалено самоуверен?

— Просто подготвен. Казах си, че не може да обичам толкова силно някого и той да не отговори на чувствата ми.

— И аз се чувствах така в продължение на шест месеца.

Форт усети тъгата в думите й и отговори:

— Ако не бях в чужбина, щях да дойда при теб по-рано. Много по-рано. Ти представляваше една огромна празнина в сърцето ми.

Двамата започнаха да се целуват, без да могат да се сдържат.

— Днес наистина би било чудесно — промърмори тя, полегнала върху него и разхлабила вратовръзката му, тъй като искаше да усеща кожата му.

Той я премести и се изправи, като я издърпа със себе си.

— Тогава защо не? При фамилиите Малърън и Уеър всичко е възможно. Все още има гости. Дори и кралски особи. Можем да го направим колкото си искаме импозантно или да се измъкнем и да отидем съвсем дискретно в селската църква. Какво е вашето желание, милейди?

Топли сини, смеещи се очи. Усмихнати устни.

Ти.

— Дискретното звучи съблазнително — рече тя. — Особено след като може да стане сега. Но аз съм Малърън. При всяко положение трябва да стане импозантно.

 

 

И го направиха импозантно.

Кралят и кралицата, които бяха кумове на сватбата на Син и Частити миналата година и почти бяха домакини на сватбата на Брайт неотдавна, се развеселиха от идеята отново да бъдат замесени в бързите действия на Малърънови. Гостите, които бяха останали, се зарадваха да отложат заминаването си с няколко часа, за да станат свидетели на церемонията и да участват в пищна закуска, съставена от крайно необичайни блюда. Те съдържаха главно останките от вечерята.

Форт и Елф стояха един до друг и се опитваха да се преструват, че не горят от страст. „Дали всички новобрачни изпитват същото нетърпение?“, запита се Елф.

— Видя ли? — рече Форт. — Знаех си, че е Хамлет.

— Аманда смяташе, че е Ромео и Жулиета — отвърна Елф и благодари на една пълничка дама за топлите и малко неприлични пожелания.

— Глупава история.

Бяха женени. Празненството почти бе свършило. Гостите бяха нахранени и най-сетне си отиваха. Какво друго можеха да правят, освен да си бъбрят?

— След това каза, че всъщност приличаме на Бенедикт и Беатриче.

— Доближава се, но не съвсем — двамата поговориха малко с една отиваща си двойка.

— Коя пиеса избираш тогава?

— Защо да не си направим наша собствена? Весела Коледа и на вас, сър Чарлз! Да, бързата сватба спестява много суетня. Приятно пътуване — Форт отново се обърна към Елф: — Мисля, че ще е най-добре да е лека комедия, но със сериозни моменти на подходящите места и дори с елементи на фарс. Но винаги, винаги с щастлив край.

Те се погледнаха, внезапно сериозни, но сериозни по възможно най-щастливия начин.

— Нека да избягаме — каза той, — преди някой да си помисли, че искаме да бъдем въвлечени в учтив разговор или в игра на карти.

Чувствайки се като виновни деца, те се измъкнаха и затичаха нагоре към стаята й, хванати за ръце. По нейно нареждане спалнята бе добре затоплена със силен огън и въпреки ранния час, леглото бе оправено за лягане.

— Така и не те попитах дали искаш сватбено пътешествие — той се облегна на вратата, както предишната вечер. — Трябва да ви предупредя; милейди, че съм дошъл да ви прелъстя.

— Знам. Нали носеше сатенени панталони!

Той се засмя, като целият грейна и се изчерви. Може би едновременно от страст и неудобство.

Въпреки нетърпението им, мина известно време, докато Елф се освободи от слоевете официално облекло. Той се справи по-бързо със своето. Застанаха голи на зимното слънце. Елф посегна, дръпна панделката и разпусна косата му.

— Ето така искам да те виждам. Макар че и черната коприна е доста привлекателна.

— Радвам се, ако мога да ти доставя удоволствие — той я хвана за ръката и я завъртя, сякаш в танц. — Знаеш ли, че никога преди не съм те виждал гола? Тялото ти е съвършено.

— Вие сте заслепен от любов, сър.

— Наистина съм. Но е съвършено. Златен мъх на интересни места, който отразява светлината. Ще танцуваш ли на лятното слънце за мен в гората, където живеят елфите?

Елф се изчерви при мисълта.

— Може би, но само ако и ти танцуваш гол с мен.

— Може би все пак е било „Сън в лятна нощ“ през цялото време.

Елф го дръпна към очакващото ги легло.

— Винаги е било нещо прекрасно и сладостно… Хайде, ела!

Край
Читателите на „Тъмна страст“ са прочели и: