Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Малърън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Something Wicked, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2010)
Разпознаване и корекция
Plqsak (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джо Бевърли. Тъмна страст

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Стоян Сукарев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–467–1

История

  1. — Добавяне

Двадесета глава

Кутията пристигна точно преди Коледа.

Елф бе в центъра на последните приготовления за грандиозния коледен маскарад, който винаги се провеждаше в Ротгарското абатство в средата на декември. Слугите и семейството бяха прекарали целия ден навън, за да събират традиционната зеленина. Сега превръщаха къщата във вътрешна гора — гора, преплетена от червено-златни панделки.

Елф остави настрана кутията за момент, за да даде нареждания на камериерките, които закачваха позлатени орехи по клоните на стълбището.

Чу се писък. Тя се обърна и видя Порша, прегърнала петмесечния си син. Червенокосата Порша беше дребна и слабичка, а синът й израстваше толкова бързо, че изглеждаше твърде тежък за нея. Макар Елф да знаеше, че снаха й е доста по-силна, отколкото изглежда, протегна ръце и взе детето. Получи щастливи усмивки както от майката, така и от малкия Франсис. Понесе момченцето из залата, за да му покаже позлатената украса и алените панделки.

— Елф — каза Порша, — този пакет е от Форт.

Елф се обърна бавно. Мислеше си, че се е научила да не мисли за него. Сега неочаквано сърцето й запрепуска.

Скоро след последната им среща, той се беше преместил в Уолгрейв Тауърс в Дорсет. В същото време Син и Частити най-сетне бяха заминали за Портсмут и скоро след това бяха отплавали. Вече се намираха в Нова Скотия от месеци. Първото им писмо беше пълно с ентусиазъм, макар Син да бе раздразнен от факта, че жена му се е оказала бременна и че го е скрила от него.

Сега, когато Частити я нямаше, Елф рядко чуваше за лорд Уолгрейв.

Не трябваше да бъде от значение дали се намира на пет или на сто мили, но не бе така. На Елф й бе трудно да поддържа веселото си настроение, но тъй като искаше да увери семейството си, че е напълно щастлива, го правеше.

И наистина беше щастлива, повече или по-малко.

Дните й бяха запълнени с работа, която й харесваше, включително общуване с приятели и роднини. Беше чудесна и предана леля. Първият от спиталфийлдските тъкачи вече се беше установил в Норуич и бизнесът процъфтяваше.

Миналата седмица бе ходила до Лондон, за да празнува ранна Коледа в старопиталището „Принц Джордж“ близо до Харисъновия пристан. Диби Кътлоу управляваше седемте други възрастни обитатели на дома, като буквално считаше заведението за свое собствено.

Кралят благосклонно им бе позволил да нарекат благотворителното заведение на името на новородения му син. Напоследък той грейваше всеки път, когато чуеше името Малърън. Беше много радостен, когато го уведомиха, че синът на Порша и Брайт е роден в един и същи ден с неговия. Вече говореше, че след няколко години двамата трябва да растат заедно — предложение, което никак не се харесваше на Порша и Брайт.

Бют и Гренвил се бореха открито за власт и за благосклонността на краля. Това караше Джордж да се чувства още по-привързан към нищо неизискващия маркиз Ротгар. Всъщност сега монархът беше тук заедно с жена си, детето и целия си антураж и с нетърпение очакваше маскарада.

Все още имаше да се правят много неща, затова Елф върна Франсис на майка му и се насочи към кутията.

Почувства странна неохота да я отвори. Беше успяла да намери нещо като равновесие и не бе сигурна, дали би се справила, ако то се наруши. Все пак накара една камериерка да й донесе ножици и преряза връвта. Когато вдигна капака, отвътре се показа алено златна рокля:

— Това е костюм — рече Порша. — Доста безвкусен, меко казано.

— И неподходящ. Знаеш, че тази вечер трябва да бъдем в костюми.

— Можеш да се явиш като проститутка от Ковънт Гардън.

Елф се изчерви и сложи обратно капака, като се чудеше, как е могла да смята това за красиво. И още по-важно — защо го бе изпратил? Елф мислеше, че тази рокля отдавна е била изхвърлена.

— Предполагам, това означава, че Форт се е върнал — рече Порша и сърцето на Елф отново запрепуска. Не беше се сетила за това. — Ти изпрати ли му покана?

— Сигурна съм, че сме го направили, съвсем формално… — сега Елф напълно се паникьоса. Той нямаше да дойде.

Защо не?

Може би искаше да дойде.

О, не! Тя прогони тази мисъл. Глупавите надежди и мечти бяха твърде болезнени.

— Ако ще идва, да идва — каза енергично тя, като знаеше, че ако тази вечер се появи монах, облечен в тъмни дрехи, то тя със сигурност щеше да припадне.

 

 

В нощта на маскарада нямаше официална вечеря, но Елф и другите присъстващи от семейство Малърън — Порша, Брайт и Ротгар — бяха поканени да вечерят с краля и старшите му придворни. Тази неудобна чест изискваше отделен официален тоалет. Елф отиде с масивни обръчи, които поддържаха наситеносиня коприна с много сребърни бродерии и дантели.

Веднага щом събитието приключи, забърза към стаята си, за да облече костюма си на оса. Част от припряността й беше практическа, тъй като трябваше да е налице за последните приготовления. Но най-вече чувстваше, че колкото по-бързо се облече, толкова по-скоро ще започне всичко и ще научи съдбата си.

Тя хвърли бялата си риза й облече друга, но от коприна с телесен цвят. Последва я сбруята с крилата, която беше закрепена здраво за раменете й. След това фината коприна се плъзна отгоре. Беше боядисана по нейно нареждане — не точно в пръстени от жълто и кафяво, а в преливащи се цветове. Полите с неравни краища се носеха около голите й прасци, а вместо обувки носеше прости сандали в гръцки стил.

Беше пробвала роклята и преди, без никакво неудобство, но сега, когато мислеше за Форт й се стори прекалено дръзка. Никоя дама не показваше тялото си на публично място в толкова близък до естествения му вид. Дори и най-безсрамните проститутки носеха корсети и обръчи.

Тя прокара със съмнение ръце по талията и хълбоците си. Гърдите й бяха тъй безсрамно кръгли. Виждаше се дори формата на зърната й.

— Какво мислиш, Шантал?

Камериерката разшири изненадано очи.

— Но, милейди, това е направо омагьосващо! Всички ще бъдат очаровани!

— Нали не смяташ, че е… дръзко?

— Ни най-малко. Ще има и други в класически стил или облечени като герои от приказките. Хайде, седнете да ви сложа крилата и украсата за глава.

— Отлично! — заяви малко по-късно Елф, когато рискува да хвърли поглед към огледалото. Крилата наистина бяха великолепни — забележими, хубави, но не твърде големи, за да бъдат неудобни. Елф отказваше да се оглежда повече.

Внезапно костюмът и се стори съвсем в реда на нещата. Той, заедно с тялото, което разкриваше, бе важна част от Елфлид Малърън — част, която тя не желаеше да отрича.

— Хубав е — каза тихо младата жена.

— Разбира се, милейди — отвърна Шантал.

 

 

Разбира се, всичко бе в съвършена готовност.

Елф се разхождаше неспокойно из пустата приемна, антретата и огромната бална зала, потънала в панделки и зеленина. Броят на свещите в свещниците беше намален, за да се придаде тайнственост на атмосферата, но в единия от ъглите имаше ярка светлина. Ъгълът, където се намираше новият автомат.

Твърде различен от ужасния си предшественик, той представляваше сребърно дърво с ярки емайлирани листа. На всяко клонче имаше по една мъничка перната птичка, някои от тях в гнездата си, други — сякаш готови да полетят. В основата му, облегнати на ствола, стояха, притиснати един до друг, овчар и овчарка.

Елф завъртя копчето и автоматът оживя, изпълвайки въздуха с птичи песни. Всички птички се раздвижиха — някои само за да обърнат глава или да отворят човка, а други, за да се протегнат и да плеснат с крила. След това и овчарят, и овчарката оживяха. Ръката му се повдигна, допря се до рамото й и двете глави се обърнаха така, че да докоснат нежно устни.

После се върнаха в първоначалното си положение и играчката отново застина неподвижно.

— Мислиш ли, че проклинат часовникаря, който ги е направил с толкова къса пружина?

Елф се извърна рязко и видя Форт да стои зад нея. За момент й изглеждаше почти далечен, но след това на лицето му започна да се появява усмивка, която се разширяваше. Клепачите му се спуснаха тайнствено.

Елф го гледаше жадно, с блъскащо се в гърдите й сърце. Тази вечер монаха го нямаше. Какво ли означаваше това? Все пак беше облечен в черно — богатото лъскавочерно на джентълмен от Ренесанса, целият в сатен и черен кехлибар.

Какво ли трябваше да прочете в това?

— Убиец — досети се тя. Искаше й се да му каже толкова много неща, но не беше сигурна откъде да започне.

— Ни най-малко — той бръкна в късите си, бухлати панталони и извади малък череп. — Мрачният датчанин.

— Надявам се да не гледаш на Ротгар като на лошия си чичо.

— По-скоро като на докачливия Лаерт или нравоучителния Полоний — очите му преминаха бавно по нея. — Доволен съм, че не си станала монахиня.

— Просто съм се заела с по-полезни работи.

Тъй като имаше нужда да се движи, Елф се отдръпна от автомата и зърна Порша нетърпеливо да надзърта иззад вратата. Порша изчезна бързо и се чу мъжки смях. Несъмнено Брайт дразнеше жена си, задето тревожи другите.

Дали не се бяха събрали там всичките й защитници, за да са сигурни, че Форт няма да я убие?

Тя хвана ръката му и със заговорнически поглед го издърпа зад параван от борови клончета. Той скриваше една странична врата. Елф го накара да минат през нея и тръгнаха по един коридор.

Докато заетите слуги се отдръпваха встрани, за да им направят път, той попита:

— Мога ли да задам един въпрос?

— Само един.

Спряха се в подножието на някакво стълбище за прислугата.

— Щастлива ли си?

Елф се обърна. Какъв ли отговор трябваше да даде?

— Да. Общо взето, щастлива съм.

След това го поведе нагоре по стълбите. Когато ги изкачиха, тя отвори една врата, която водеше към нейните стаи.

— Къде отиваме?

— Нали беше само един въпрос?

— Просто оставих рапирата си у дома, а се намирам в бърлогата на Малърънови.

— Поне Син е на един океан разстояние — каза тя и отвори вратата на спалнята си.

— За което съм искрено благодарен — той затвори вратата, но остана облегнат на нея. — Не съм дошъл да те прелъстявам, Елф.

Заболя я, но веднага го парира:

— Не очаквам от теб такова нещо. Свършихме с долнопробния разврат долу на пристанищата, нали?

Той затвори очи.

— Виждам, че имам да компенсирам много неща.

Ах, този неин език! Тя го хвана за ръката.

— Не! Просто съм изнервена до лудост. Не ми обръщай внимание.

Той се усмихна.

— Невъзможно. Този костюм не може да бъде пренебрегнат. Никога преди не съм си помислял, че насекомите могат да бъдат толкова еротични.

Радостна, че има маска, която да крие пламналите й бузи, тя го огледа на свой ред.

— И твоят показва доста голяма част от краката ти… Господи!

Едва сега забеляза предницата на панталоните му. Дискретно бродирана, тя не изпъкваше много от кадифените бухлати панталони на слабата светлина в балната зала. Сега дългата издутина с форма на рог привлече вниманието й.

— Нашите предци май са били големи самохвалковци, нали? — забеляза той и тясната му маска разкри руменина по бузите. — Всъщност това е доста полезно. Например прикрива факта, че се втвърдявам само като те погледна. Сатенените панталони могат понякога да те поставят в много неудобно положение.

— Но пък казват много — тя го погледна напрегнато. — Липсваше ми. Само че… Просто не съм сигурна кой се е върнал.

Той взе ръката й и я целуна.

— По-добър човек, мисля. Но да, ще трябва сама да откриеш. Това изключва ли възможността за една-две целувки?

Елф поклати глава.

— Това може да бъде позволено на всеки джентълмен.

— Наистина ли? Според мен твърде лесно раздавате целувки, милейди — само че се шегуваше и устните му веднага й попречиха да даде отговор.

Елф се вцепени от внезапния прилив на желание и протегна ръце към него. Но той спря и я притегли в прегръдките си.

— Не. Знаем, че можем да се подлудим един друг с телата си. Трябва да поговорим за други неща.

Това звучеше зловещо. Дали не беше дошъл само за да се сбогуват, преди да предложи на Лидия?

Но преди тя да успее да каже каквото и да било, той добави:

— Честно. Като нас самите. Които и да сме. Никога не сме се срещали така, нали? Бяхме просто Малърън и Уеър.

Тя прогони замаяността си, за да помисли върху това. Беше прав. В живота имаше и други неща, освен игри и страсти. Трябваше да поговорят.

— Кога?

— По кое друго време, освен призори?

— На двадесет крачки?

Около очите му се появиха весели гънчици.

— Тогава ще трябва да си крещим. Можеш да избереш оръжията, стига да не са ножове.

— Истина.

Той кимна.

— А мястото?

— Тук, разбира се.

— Страшничко наистина. Ще завися от теб да ме браниш от побеснелите Малърънови. И да дойдеш без секунданти.

Той излезе от стаята и Елф се стовари върху леглото. Форт се беше върнал и изглеждаше излекуван. Отново бе способен на смях и радост.

Но дали можеше да бъде такъв и с нея?

 

 

Маскарадът премина с огромен успех. Кралят и кралицата бяха облечени като овчаря и овчарката под механичното дърво. Когато то беше подарено официално на Джордж като коледен подарък, той заръкопляска от радост, след това накара момчетата, назначени да го включват, да го държат включено през цялата нощ.

Форт като че ли си беше отишъл, за което Елф бе благодарна. Страшно й се искаше да танцува с него, но щеше да й е трудно да задържа ума си върху практическите проблеми. Просто й се искаше маскарадът да свърши и да дойде зората. Ако можеше да навие земята и слънцето като механичната играчка, за да се движат по-бързо, щеше да го направи.

В полунощ маските бяха свалени и всички костюми получиха заслужено възхищение. Крилата на Елф бяха много коментирани. А на нея само й се искаше да може да ги използва, за да прелети през времето.

В два, когато хората започнаха да напускат или да търсят леглата си, лорд Ферън й предложи брак. Поне този път не носеше тога, а по-прикриващ костюм на Арлекино. Елф отклони нежно предложението му, като се питаше дали няма да съжалява по-късно.

Ако Форт смяташе да сложи край на надеждите й, тя можеше след известно време да иска да му намери, макар и недостоен, заместник. Беше открила, че много желае да има съпруг и деца…

Но не. Не беше честно да се омъжи за някого, когато сърцето й бе отдадено на друг. Може би след време щеше да забрави и да бъде в състояние да отиде при друг мъж с цялото си сърце.

Елф се потопи в работата по приключване на празненството. По едно време се натъкна на Ротгар, зает със същото. Опитваше се да направи така, че маскарадът да приключи толкова хармонично, колкото бе започнал. Накрая, когато се възцари уморена тишина, той я дръпна в кабинета си — една от малкото стаи, заключени по време на маскарада — и наля и на двамата вино.

Ротгар вдигна чашата си.

— Прекрасна, както винаги, Елф.

Тя отвърна на тоста.

— Истинско Малърънско усилие. И кралят изглежда доволен от подаръка си.

— След като нареди да го отнесат горе в стаята му, значи е така. Дали горката кралица ще може да спи тази нощ?

Тъй като Ротгар явно нямаше намерение да го спомене, Елф го направи сама:

— Форт е тук някъде.

— И аз така разбрах.

— Изглежда много по-добре.

— Радвам се.

— Ще се срещна с него призори.

Той се спря по средата на една глътка.

— Наистина не бих искал още един лорд Уолгрейв да умре тук по време на маскарад.

— Няма да се дуелираме! — засмя се Елф. — Или поне не с оръжия.

— Почти всичко може да бъде оръжие, скъпа моя. Не се опитвай отново да отваряш рани.

Тя се извърна настрана и остави полупразната си чаша.

— Ротгар, аз не знам какво иска. Беше вбесяващо загадъчен.

— А ти знаеш ли какво искаш?

Елф отново се обърна към него:

— О, да. Искам него, и то отчаяно. Във всички значения на думата. Но само ако мога да го направя щастлив — потри нервно ръце по коприната. — Предполагам, че трябва да съблека този костюм, за да може Шантал да си легне. Той иска да се срещнем в нормални дрехи.

— Изненадващо разумно. Късмет, скъпа!

Елф се поспря на вратата и се обърна към него:

— Ротгар, ще бъдеш ли поне веднъж искрен за нещо? Какво мислиш за това?

— Аз ли? Осъзнавам, че единственото, което не мога да контролирам, е сърцето. Но ако Уолгрейв иска да се ожени за теб и двамата бъдете щастливи, ще съм доволен. Причинихме му зло и би било справедливо да му направим и добро.

— Мисля, че ще се вмести забележително добре сред семейство Малърън.

— О, да. Именно това го правеше толкова опасен.

Докато Елф отваряше вратата, той добави:

— Ако ще става част от семейството ни, виж как ще поеме търговията с вино и спиртни напитки.

Елф още се смееше, докато тичаше нагоре по стълбите към стаята си.