Джо Бевърли
Тъмна страст (16)

Шестнадесета глава

Елф прие с радост разказа на Частити за възстановяването на Форт, макар да предпочиташе да получи покана да го посети. Но знаеше колко малко вероятно е това. За да запази разсъдъка си, тя се зае с други неща, първото, от които бе да посети Аманда и да й обясни всичко.

Приятелката и я изслуша със зяпнала уста.

— Господи, Елф! Такива неща могат да се случат само на теб!

— И на него са се случили — забеляза Елф и си наля още чай.

— Знаеш какво имам предвид. Сега, си точно толкова безразсъдна, колкото когато беше дете, и също толкова късметлийка, за да ти се размине!

Елф въздъхна.

— Не се чувствам късметлийка — след това разбърка захарта в чашата си. — Освен със семейството си, разбира се.

Аманда видимо пребледня:

— Искаш да кажеш, че те знаят? Всичките?

— Разбира се — Елф сви рамене. — Глупакът настояваше да го каже право в лицето на Ротгар и Син.

— Дявол го взел! И?

— И какво? — попита съвсем невинно Елф.

— И какво се случи?

— Дадоха ми работа.

— Не! Само не ми казвай, че Ротгар те е накарал да търкаш подовете в кухнята!

Елф избухна в смях:

— Аманда! Разбира се, че не. Сега отговарям за част от семейната търговия. Би ли искала да дойдеш с мен да огледаме складовете с коприна?

— Коприна! Колко хубаво! — Аманда скочи на крака, но се спря. — Искаш да кажеш, че се е случило всичко това? Хвърляш се в откачено приключение, което свършва с опасности и скандал, и накрая те правят отговорник на търговията с коприна?

— Това е всичко — Елф не си направи труда да й обяснява размерите на семейната търговия.

— Е, смятам, че това е адски несправедливо! Аз, невинната страна, понесох сурова лекция заради безразсъдството ни.

— Съжалявам, че ти навлякох неприятности.

— О, недей! — усмихна се Аманда. — Като погледна назад, май преживяхме чудесно приключение, нали?

— Да — въздъхна Елф. — Със сигурност.

Няколко часа по-късно, след обиколка на главните складове за коприна в Лондон, Елф върна Аманда в дома й и нареди на кочияша да продължи към къщата на Сафо.

Този път влезе по всички правила. Лакеят й потропа на входната врата и след като бе уведомен, че стопанката на дома ще приеме лейди Елфлид, се върна, за да й помогне да слезе.

Една камериерка я поведе нагоре по стълбите, но не към дневната. Елф влезе в разхвърлян кабинет, осеян с книги и документи и окъпан в светлина от трите високи прозореца.

Сафо, в свободна рокля, със сплетена на дълга плитка коса, се приближи до Елф и хвана ръцете й.

— Скъпа моя! Изглеждаш доста по-добре!

Елф се усмихна, изненадана от порива на нежност, който почувства при вида на тази странна жена.

— Съмнявам се, че е било трудно за постигане. Бях истинска развалина, когато нахлух тук последния път.

Сафо я дръпна на едно канапе, като махна купчина изписани листи, за да й направи място.

— Толкова се радвам, че тогава реши да дойдеш при мен!

— Можеше дори и да не се сетя, ако Аманда не беше вече казала, че съм дошла при теб.

— Но все пак се почувства в състояние да дойдеш. А лорд Уолгрейв? Как е той? Чух, че бил ранен.

Елф усети безмълвния й въпрос.

— Господи, не съм го простреляла аз! — след това й разказа накратко за заговора на шотландците и за края му.

— Е — рече Сафо и се облегна назад, — мисля, че съм обидена и на двама ви. Никой не се сети да ме покани на това приключение. Страшно ми се иска да съм била на онази ладия в реката.

Елф се изсмя:

— Никога не ми е хрумвало, че може да ти се прииска такова нещо. Извинявам се.

Сафо махна елегантно с ръка, натежала от необикновени пръстени. За момент Елф се запита дали някога би й харесвало да носи свободни дрехи от богати ориенталски тъкани и тежки пръстени с фантастични форми.

— Не мисля — каза тихо Сафо, сякаш бе прочела мислите й.

Елф усети, че се изчервява.

— Предполагам, че не. Нямам нито височината, нито осанката за това. Все пак ми се иска да имам свой собствен стил — тя разпери недоволно светлозелените си поли. — Когато избера дрехи, които да подхождат на вкуса ми, всички припадат от ужас, затова нося такива неща.

Сафо наклони глава на една страна и я огледа внимателно.

— Знаеш ли, много често хората мислят, че външната промяна ще донесе и желаната вътрешна промяна.

— Искаш да кажеш… — Елф я погледна учудено. — Да не би да искаш да кажеш, че любовта ми към ярки материи идва от това, че ми се иска животът ми да е по-ярък? Това ми звучи…

— Странно? Наистина е странно, но има истина в него. А има истина и в делата. Предполагам, че приключенията ти не са били извършени, когато си носела кремаво и бледозелено.

Елф се размърда неловко, като се сети за алените дрехи и дантелените чорапи, както и за настроенията си, когато ги бе купувала.

— Но какво означава това? Семейството и приятелите ми биха умрели от срам, ако започна да ходя в крещящи дрехи.

— Да, трябва да уравновесяваме нуждите си с тези на хората, които обичаме. Какви дрехи би желала да носиш сега, днес?

Елф помисли малко, после се разсмя:

— Като че ли не ме е грижа. Току-що минах през складовете за коприна с Аманда. На нея й се искаше да изкупи цялата стока, а аз не почувствах почти никакъв интерес. Особено към пурпурните и алените цветове.

— Тогава може би отвътре си различна?

Елф помисли.

— Може и така да е — не беше доволна, защото Форт стоеше като буца нещастие в гърдите й, но сега усети в себе си някаква нова стабилност, известна степен спокойствие.

— И все пак — рече Сафо — какви дрехи би избрала днес?

Елф повдигна полите си и ги огледа.

— Омръзна ми от тези дребни мотиви — отвърна тя. — Те са толкова… плахи. Подхождат на малко момиченце, а аз вече не съм такава.

Сафо само кимна, за да я насърчи да продължи. Елф се облегна назад и затвори очи. Опита се да си представи рокля, която да й достави удоволствие, но след малко отвори очи и сви рамене.

— Може би просто нямам талант за това.

— И все пак брат ти казва, че избираш тъканите за къщите му с голямо умение и добра преценка.

Сигурно имаше предвид Ротгар. Елф изпита огромно изкушение да я попита за него и за мястото му в живота й, но успя да се сдържи.

— Това като че ли не е така осеяно с клопки.

— Изглежда, успяваш да избираш умно при нормалните обстоятелства.

— Предполагам, че е така. Просто ми е необходимо да си помисля за двойно легло, за да реша, кои завеси ще му подхождат най-много.

Двете жени се засмяха и се изправиха. Елф се обърна към Сафо:

— Наистина ти благодаря — за всичко.

— Аз помагам на жените — рече простичко поетесата, — но ти си ми повече като сестра.

Сега Елф се видя принудена да попита:

— Заради Ротгар?

— Разбира се.

Изглежда, Сафо я приканваше да попита, затова Елф го направи:

— Какво означава той за теб?

— Със сигурност не мой покровител — усмихна се Сафо. — На това, което е между нас, не може лесно да му се даде име, но е скъпоценно. Ние сме близки приятели. Понякога сме и любовници, но като продължение на приятелството, а не като силата, която връзва вас с Уолгрейв един за друг.

— Да ни връзва един за друг! — възкликна Елф с горчив смях. — По-скоро ни отблъсква един от друг.

— Не, това е друга сила. Но моите думи май започват да звучат като лекция на Кралското общество.

Елф се засмя, сложи си ръкавиците и зададе въпроса, който отдавна я мъчеше:

— Няма ли да се омъжиш за него?

— Това тревожи ли те?

— Не — отвърна тя, но не бе съвсем вярно.

— Няма да се оженим — каза Сафо, докато я водеше надолу по стълбите. — Нашата връзка е силна, но не е такава, от която би излязъл добър брак.

Елф се поспря на вратата, защото въпросът за добрите бракове силно я интересуваше:

— Защо?

— Помисли — Сафо посочи с широк жест дома си. — Доволна съм в моето жилище, той също — в своето. Никой от нас няма да се чувства щастлив в дома на другия. Това, което имаме, можем да го притежаваме без брак и без чувство на загуба.

— Да не би да искаш да кажеш, че бракът включва и загуба?

— Да, и човек трябва да се жени, когато чувства, че това, което ще спечели, е равно или надвишава загубата — след това се засмя. — Отново говоря като учен, а любовта няма нищо общо с науката. Моля те, Елф, идвай, когато пожелаеш.

— Ще идвам. Благодаря ти.

Веднага щом се върна у дома, Елф извика Шантал и проведе пълен преглед на гардероба си. Да, определено дрехите бяха хубавички, но безинтересни и достатъчно безопасни, освен няколкото, купени по време на едно от бунтовническите й настроения.

Бяха доста странни.

Елф попипа роклята, щампована на тигри. Макар платът да бе много хубав, Шантал и шивачът бяха прави да възразят, че от това няма да се получи хубава рокля. Може би тогава е била в настроение да се зъби на света.

Намери една с жълт като сяра цвят и трепна. Един господ знаеше какви вътрешни борби я бяха предизвикали да я купи. Но със сигурност никога не я бе носила.

Елф разреши на Шантал да изхвърли каквото пожелае и камериерката едва не заплака от радост. Може би скоро щеше да събере кураж и да си поръча нови рокли, за да види какво точно ще се получи.

Това щеше да бъде нещо друго, което да отвлича вниманието й, докато Форт се възстановеше достатъчно, за да може отново да го напада.