Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (8)

Трета сцена

 

ТЕРСИТ

Ами сега, Терсите? Загубих се в лабиринта на яростта си! Нима тоя слон Аякс ще ме победи? Той ме бие, а аз го оплювам. Добра разплата, няма що! Бих искал да е обратното — аз да го бия, а той да ме оплюва! Огън и жупел, ще се науча на заклинания, дяволи ще викам, но ще видя плода на своята ярост! А този Ахил, който само се превзема, че умеел да превзема крепости! Ако Троя чака тези двама зидорушители, зидовете й ще си стоят, докато рухнат от старост! О, Зевсе гръмовержецо, дано престанеш да бъдеш цар на боговете, и ти, Меркурий, дано загубиш змийската мощ на жезъла си, ако не им отнемете и тази малка, невероятно малка наличност от мозък в главите им, която — както и най-невежият знае — е така обилно оскъдна, че тези двама гиганти муха от паяк не могат отърва, без да измъкнат тежки мечове, за да разсекат паяжината му. А след тях чумата да порази и целия ни лагер! Или не чумата, а неаполитанската болест^[30] — такова наказание по ще отговаря за тези, които са дигнали цяла война заради една цепка… на женска фуста. Това е. Казах си молитвата, сега дяволът на злобата да каже „Амин“!… Велики Ахиле! Господарю!

 

ПАТРОКЪЛ

Кой вика? Терсите, ти ли си? Хайде, мили, кажи няколко хапливи думички!

 

ТЕРСИТ

Ако ми беше дошло наум преди малко за подправените монети, щях да те опитам и тебе на зъб. Но нищо.

Дано се струпаш сам върху себе си, сиреч: да те обсипят боговете с общите дарове на човечеството — глупостта и невежеството! Небето да те опази от умен наставник и да те отмине всяко въздържание! Да ти бъдат страстите едничко ръководство, докле издъхнеш и тогава, ако тая, дето те увива в савана, каже, че си хубав труп, да мога да се закълна, че тя други освен прокажени не е виждала! Амин!… Къде е Ахил?

 

ПАТРОКЪЛ

Я, ти си бил набожен! Това молитва ли беше?

 

ТЕРСИТ

Да. И дано се сбъдне!

 

ПАТРОКЪЛ

Чул те Зевс!

 

АХИЛ

С кого говореше?

 

ПАТРОКЪЛ

С Терсит. Ей го!

 

АХИЛ

Къде? Къде?… Ха, върна ли се? О, мой лек за леко храносмилане, сиренце послеобедно мое, защо те нямаше толкова дни на трапезата ми? Хайде, почвай! Какво е Агамемнон, Терсите?

 

ТЕРСИТ

Твой началник. А какво е Ахил, Патрокле?

 

ПАТРОКЪЛ

Твой господар. А ти какво си, Терсите?

 

ТЕРСИТ

Твой познавач. А какво си ти, Патрокле?

 

ПАТРОКЪЛ

Ти ме познаваш — ти кажи!

 

АХИЛ

Кажи му, кажи му!

 

ТЕРСИТ

Ще спрегна всички наведнъж: Агамемнон е началник на Ахил; Ахил е мой господар; аз съм познавач на Патрокъл, а Патрокъл е глупак!

 

ПАТРОКЪЛ

Ах, негодник!

 

ТЕРСИТ

Успокой се, глупако! Не съм завършил.

 

АХИЛ

Той е неприкосновен^[31]. Продължавай, Терсите!

 

ТЕРСИТ

Агамемнон е глупак. Ахил е глупак. Терсит е глупак. И Патрокъл е глупак, повтарям го пак.

 

АХИЛ

Сега доказателствата! Хайде!

 

ТЕРСИТ

Агамемнон е глупак, защото иска да заповядва на Ахил. Ахил е глупак, защото се оставя на Агамемнон да му заповядва. Терсит е глупак, защото служи на такъв глупак. А Патрокъл е глупак поначало.

 

ПАТРОКЪЛ

А защо да съм глупак?

 

ТЕРСИТ

Отнеси въпроса до Създателя. Аз знам, че си и толкоз… Вижте кой иде!

 

АХИЛ

Не искам да говоря с никого. Терсите, с мене в шатъра!

 

ТЕРСИТ

Всичко е чиста проба мошеничество, измамничество и надхитряне! И за какво? Заради една курва и един рогоносец! Отличен предлог за човеците да се цепят на враждебни лагери, за да си цепят главите едни на други! Дано ги хване сухият лишей и двамата, а другите от война и блудство да изпукат!

 

АГАМЕМНОН

Къде е цар Ахил?

 

ПАТРОКЪЛ

                Във своя шатър,

но не добре със здравето, царю.

 

АГАМЕМНОН

Върви и съобщи му, че сме тук.

Той нашите посланици нахока

и ние, посещавайки го, вършим

простъпка спрямо своите права.

Кажи му туй, за да не би да мисли,

че страх ни е пред него да повдигнем

въпроса за властта си или че

не знаем кой какво е!

 

ПАТРОКЪЛ

                        Ще му кажа.

 

ОДИСЕЙ

Видяхме го с очите си пред входа на неговия шатър. Не е болен.

 

АЯКС

Болен е и още как! От лъвска болест е болен той, от надменно сърце! Можете да наричате болестта му меланхолия, ако сте толкоз благоразположени към него, но мене ако питате, това е чиста горделивост! Но от къде на къде? Какво е, та да се гордее толкоз? Нека каже!… Може ли за миг, царю?

 

НЕСТОР

Какво кара Аякса да лае толкоз по него?

 

ОДИСЕЙ

Това, че Ахил му е подмамил смешника.

 

НЕСТОР

Кой смешник? Терсит ли?

 

ОДИСЕЙ

Да.

 

НЕСТОР

И сега ще мълчи, щом е загубил единствения си предмет за разговор.

 

ОДИСЕЙ

Няма, както виждаш — предмет му е станал този, който му е отнел предмета, тоест Ахил.

 

НЕСТОР

И толкоз по-хубаво. Добре е двамата да се мръщят, а не да се прегръщат. Но голяма дружба е била тяхната, щом един глупак ги е разделил!

 

ОДИСЕЙ

Ако разумът не свързва едно приятелство, глупостта лесно го разкъсва.

Патрокъл иде!

 

НЕСТОР

Без Ахила?

 

ОДИСЕЙ

Слонът няма стави за учтивости^[32]. Нозете му трябват, за да се движи, не за да превива коляно.

 

ПАТРОКЪЛ

Ахил ми каза да ви съобщя,

че крайно съжалява, ако ваше

величество и вий, царе, дошли сте

да го извикате за цел по-важна

от забавленията. Той желае

да вярва, че сте само на разходка

за храносмилане.

 

АГАМЕМНОН

                Патрокле, чувай!

Тез отговори негови ний знаем

и отказът му, с присмех окрилен,

от тънкия ни усет не избягва.

Той има много качества и много

са доказателствата, че ги има,

но те, макар добри, са толкоз лошо

от него носени, че вече почват

да губят блясък в нашите очи…

и както хубав плод в нечисто блюдо…

да, точно тъй… на път са да изгният

невкусени! Върви и съобщи му,

че сме дошли за разговор и няма

да сбъркаш, ако кажеш му, че той

за нас е много горделив, неискрен

и с мнение за себе си, което

надхвърля доста мнения за него,

и че от него по-достойни тук

търпят чудатата му своенравност,

умишлено забравят свойта власт

и приподписват неговото чувство

за превъзходство, да, следят за всяка

прищявка негова, за всеки отлив

и прилив на духа му, сякаш ходът

и изходът на таз война зависят

от него само! Туй кажи. И още:

че ако той все тъй се надценява,

ще го зарежем, както се зарязва

непреносим военен механизъм

с решение: „Не става за война!“

Пигмеят пъргав е за нас по-ценен

от спящия гигант. Това да знае!

 

ПАТРОКЪЛ

Ще се завърна с отговор след миг!

 

АГАМЕМНОН

Не сме дошли, за да говори с нас

чрез чужди глас. Влез вътре, Одисее!

 

АЯКС

Какво повече е той от всеки друг?

 

АГАМЕМНОН

Не е повече, отколкото си мисли, че е!

 

АЯКС

А дали е и толкова? Как мислиш, царю, дали той не се смята по-велик от мен?

 

АГАМЕМНОН

Смята се несъмнено.

 

АЯКС

А ти, Агамемноне, ще се подпишеш ли под това негово смятане?

 

АГАМЕМНОН

Не, благородни Аяксе. Ти си силен, храбър и умен не по-малко от него, а при това си много по-любезен и далеч по-сговорчив.

 

АЯКС

Защо трябва човек да бъде горделив? Отде никне у хората тази гордост? Аз не знам какво е тя!

 

АГАМЕМНОН

И от това умът ти е по-бистър и всичките ти качества — по-явни! Горделивецът се самоизяжда, превръща се в свое собствено огледало, тръба и летопис. А който се хвали другояче освен чрез подвизите си, сам изяжда тези подвизи в сока на хвалбата си.

 

АЯКС

Тези надменни честолюбци ми са омразни като жабешки разплод!

 

НЕСТОР (настрани)

Но себе си обича все пак! Не е ли чудно това?

 

ОДИСЕЙ

Отказва да излезе на полето!

 

АГАМЕМНОН

Под кой предлог?

 

ОДИСЕЙ

                Под никой. Сам решил

че тъй ще бъде, без ни капка почит

или зачитане на чужда воля,

по лично хрумване със собствен подпис!

 

АГАМЕМНОН

Защо не скланя, тъй учтиво молен,

за миг от шатъра си да излезе

и сподели със нас две глътки въздух!

 

ОДИСЕЙ

Защото прави от мухата слон,

щом някой му я иска! Обладан

от болестно величие, надменно

говори той със себе си дори!

Самовнушението подстрекава

кръвта му с толкоз пламенни слова,

че в гражданска война на страст и разум

държавата на нашия Ахил

сама се разрушава! Той е болен

от чумата на гордостта и вече

предсмъртните петна по него казват:

„Неизлечим!“

 

АГАМЕМНОН

                Аякс ще ни помогне.

Иди, Аяксе, в неговия шатър

и го приветствай! Той те уважава

и може би ще чуе твойте думи.

 

ОДИСЕЙ

О, Агамемноне, това недей!

Напротив, всяка крачка на Аякса

за нас ще бъде свята, щом го води

далече от Ахил! Нима тоз горд,

наперен самохвалко, свойта наглост

поливащ с мас от себе си, ще трябва —

той, който никога не е допускал

да влезе нещо друго във ума му

освен онуй, което сам е мислил

и сам решил — да бъде уважаван

от тоз герой, когото ние всички

почитаме къде-къде над него?

Не, не, тоз триж достоен, храбър воин

не бива да окастря своя лавър,

спечелен честно, и да унижава —

поне тъй мисля — своята заслуга,

венчана с горди титли не по-малко

от тази на Ахила, като иде

при него на крака!

Това би значело да тъпчем с лой

и без това свръхгойната му гордост,

да носим жар на лятото, когато

го жари с гневен плам Хиперион^[33]!

Аякс при него? Зевсе, опази ни

и с тътен заповядай на Ахила:

„Отивай при Аякса!“

 

НЕСТОР (настрани)

Добре върви! По косъма го глади!

 

ДИОМЕД (настрани)

Мълчи, но му е драго, че го хвалят!

 

АЯКС

Ще ида аз при него, да му смачкам

лицето с таз желязна ръкавица!

 

АГАМЕМНОН

Не, не, Аяксе! Няма да отиваш!

 

АЯКС

Ако рече пред мен да вири нос,

ще му го смъкна аз! Отивам! Тръгвам!

 

ОДИСЕЙ

Аяксе, не! За нищо на света!

 

АЯКС

Надут нахал!

 

НЕСТОР (настрани)

Как себе си описва!

 

АЯКС

Какво му пречи да е по-разбран?

 

ОДИСЕЙ (настрани)

На чернотата гарванът се сърди!

 

АЯКС

Ще му източа гордостта аз на него!

 

АГАМЕМНОН (настрани)

Болният иска лекар да става!

 

АЯКС

Ако всички бяха на моя ум…

 

ОДИСЕЙ (настрани)

… щяхме да забравим ум какво е!

 

АЯКС

Няма да му се размине! Първо ще го надупча като решето! Бива ли гордостта да надделее?

 

НЕСТОР (настрани)

Ако надделее, от двата й дяла единият е твой!

 

ОДИСЕЙ (настрани)

И то по-големият!

 

АЯКС

Аз ще го омеся него! Ще ми омекне той!

 

НЕСТОР (настрани)

Не е още съвсем нажежен! Повече похвали! Сипвайте, сипвайте! Самолюбието му е още жадно!

 

ОДИСЕЙ

Царю, недей се толкоз наскърбява!

 

НЕСТОР

Главнокомандуващи, успокой се!

 

ДИОМЕД

Готви се да воюваш без Ахила!

 

ОДИСЕЙ

Достатъчно повтаряхте туй име!

Ний имаме един… не ща пред него…

не е удобно…

 

НЕСТОР

                А защо пък? Той

не е тщеславен, както е Ахил!

 

ОДИСЕЙ

Тщеславен — не, но ще е славен скоро!

 

АЯКС

Ще разиграва всички, кучи син!

Да бе троянец, аз…

 

НЕСТОР

                О, колко щеше

да бъде зле, ако Аякс би бил…

 

ОДИСЕЙ

… надменен…

 

ДИОМЕД

                … или жаден за похвали…

 

ОДИСЕЙ

… или свадлив…

 

ДИОМЕД

                … или природно груб!

 

ОДИСЕЙ

Добре че си, какъвто си, Аяксе!

Хвала на твоите баща и майка,

на твоите наставници, на твойте

природни качества, далеч по-славни

от всяка слава; Марс да одари

със половината от вечността

тоз, който на десницата ти даде

военно майсторство. Милон^[34], атлетът,

на теб, Аяксе, трябва да отстъпи

великия си прякор Биконосец!

Не ща да славословя твойта мъдрост,

която като зид и бряг възпира

размаха на огромните ти сили,

но тук е Нестор, стар като света,

той е — и длъжен е да бъде — мъдър,

ала прощавай, Несторе, но даже

и ти да беше млад като Аякса,

би имал разум, колкото той има,

не повече!

 

АЯКС

Да смея ли да те наричам „татко“?

 

НЕСТОР

Да, сине мой!

 

ДИОМЕД

                Изслушай го, Аяксе!

 

ОДИСЕЙ

Да тръгваме! Ахил от нас се крие

като елен в шумак. Върховни вожде,

военния съвет веднага свикай!

Царе-съюзници дошли са в Троя.

Ще е горещо утре. Ала нека

най-силния си мъж извадят те —

Аякс като метла ще го смете!

 

АГАМЕМНОН

И нека спи Ахил на прежна слава —

стар шлеп пред лека лодка изостава!