Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The History of Troilus and Cressida, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Пета сцена

На бойното поле.

Влизат Диомед и Слуга.

 

ДИОМЕД

Момче, хвани Троиловия кон

и отведи го с моите привети

на дивната Кресида! Съобщи й,

че съм наказал нейния троянец

и че слуга съм й, доказал с дело

правата си!

 

СЛУГАТА

                Отивам, господарю!

 

Излиза.

Влиза Агамемнон.

 

АГАМЕМНОН

Натам! Натам! В подкрепа! Полидам

срази Менона, а Маргарелон

взе в плен Дорея и сега е стъпнал,

размахал копие — гигант същински —

над труповете на царете Кедий

и Епистроф! Убит е Поликсен!

Ранени са Тоад и Амфимах!

Патрокъл е убит или пленен,

а Паламед — контузен, вън от строя!

Стрелите на кентавра Сагитарий[51]

ни носят смърт! Побързай, Диомеде,

загиваме, не ги ли подкрепим!

 

Влиза Нестор.

 

НЕСТОР

Веднага отнесете на Ахила

Патрокловия труп и съобщете

на охлюва Аякс да влезе в боя!

Таз сутрин на полето са излезли

хиляда Хекторовци: тук един

на коня си Галат сече — и вече

е без противници; там друг спешен е —

и гърците пред него бягат, както

пред зинал кит побягва рибе стадо;

там трети меч върти като косач —

и нашите на купове полягат

пред него, дето мине; тук и там,

той вредом е — погубващ и помилващ —

и тъй като умението в него

послушно е на волята, каквото

поиска да направи, той го прави

и то е толкоз много, че макар и

действителност, изглежда невъзможно!

 

Влиза Одисей.

 

ОДИСЕЙ

Главата горе, вождове! Ахил

доспехи стяга, плаче и ругае!

Патрокловите рани и тълпата

безноси и безръки мирмидонци,

вопиещи към него да мъсти

на Хектора, раздухаха в кръвта му

угасналия жар. Аякс, и той

загубил е приятел, и сега,

въоръжен и с пяна на устата,

Троила търси под дърво и камък,

защото този момък днес във боя

се би — човек би казал — със такава

нехайна храброст, всеки път успешна,

че сякаш беше воля на Фортуна,

напук на всички видимости, вредом

да побеждава той!

 

Влиза Аякс.

 

АЯКС

Троиле, пъзльо, где си?

 

Излиза.

 

ДИОМЕД

                        Смело в бой!

 

НЕСТОР

Така! Съвземаме се!

 

Влиза Ахил.

 

АХИЛ

                        Где е Хектор?

Убиецо на юноши, къде си?

Ела да ти покажа аз какво е

Ахиловият гняв! Не искам друг!

Къде е Хектор? Дайте ми го тук!

 

Излизат.

Бележки

[51] „… кентавра Сагитарий…“ — става дума за чудовището Сагитарий (Стрелец), подобно на кентавър — т.е. получовек-полукон — което било взело страната на троянците.