Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The History of Troilus and Cressida, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

В гръцкия стан.

Влизат Одисей, Диомед, Нестор, Агамемнон, Менелай, Аякс и Калхас.

Тръбен звук.

 

КАЛХАС

Царе ахейски, случаят зове ме

за помощта, която ви оказах,

дължимата мъзда да си поискам.

Спомнете си, че бъдното прозрял

със дара си на ясновидец, Троя

напуснах аз, имот и дом оставих,

приех да бъда считан за предател,

изтръгнах се от всичко, на което

по силата на връзки, сан и бит

привикнала бе моята природа,

и тук, за да ви служа, се оказах

новодошъл на тоя свят, без близки

и без уют. Затуй, царе, ви моля

за мъничка отплата — първа вноска

от многобройните, които вие

твърдите, че във бъдеще ме чакат.

 

АГАМЕМНОН

Троянецо, какво желаеш? Казвай!

 

КАЛХАС

Вий взехте вчера в плен един от Троя,

на име Антенор — от свойте той е

ценен високо. Многократно вие —

и аз съм ви признателен за туй —

сте искали от Троя във замяна

на знатен пленник моята Кресида

и срещали сте отказ досега;

но Антенор за тях е като ключ,

без който те разстроени ще видят

най-дребните си планове; за него

те биха дали и Приамов син.

Върнете го на Троя, о, царе,

и той ще купи моята Кресида,

а нейното присъствие до мен

ще ми плати за всичките несгоди,

които съм понесъл!

 

АГАМЕМНОН

                Диомед

да върне пленника и доведе

Кресида тук! Сложи си пищни дрехи

и тръгвай, Диомеде, да изпълниш

Калхасовата просба! А на Хектор

кажи, че утре сутрин на полето

ще го очаква нашият Аякс!

 

ДИОМЕД

Отивам и съм горд, че ми възлагаш

такъв товар!

 

Излиза заедно с Калхас.

Пред входа на шатъра си се появява Ахил, придружен от Патрокъл.

 

ОДИСЕЙ

Ахил застанал е пред своя шатър.

Върховни вожде, премини край него

без никакво приветствие!… Вий също

хвърлете му най-много бегъл поглед.

Ще мина аз последен и навярно

ще ме попита той защо тъй хладно

го срещате, а пък за тоя случай

приготвил съм му аз едно лекарство,

което гордостта му, уязвена

от хладината ви, ще глътне с радост.

Ще е от полза: гордият се вижда

огледан само в гордостта на други,

а знаем: пълни приемът ни мек

със двойна гордост гордия човек!

 

АГАМЕМНОН

Ще те послушаме и хладен вид

ще вземем, преминавайки край него…

Сторете всички тъй! И без привет

край него преминете или с толкоз

презрителен, че туй да го разтърси

дваж повече! Вървете подир мен!

 

АХИЛ

Какво ли ще ми иска Агамемнон?

Аз вече казах. Няма да се бия!

 

АГАМЕМНОН

Ахил там рече нещо. Какво иска?

 

НЕСТОР

Дали желае нещо твоя милост?

 

АХИЛ

Не.

 

НЕСТОР

Не искал нищо.

 

АГАМЕМНОН

И по-добре.

 

Излиза заедно с Нестор.

 

АХИЛ

Привет на Менелай!

 

МЕНЕЛАЙ

Аха, здравей!

 

Излиза.

 

АХИЛ

Над мен се гаври тоя рогоносец?

 

АЯКС

Здравей, Патрокле!

 

АХИЛ

Добро утро, Аяксе!

 

АЯКС

А?

 

АХИЛ

Добро утро, казах!

 

АЯКС

Утре ще е по-добро!

 

Всички излизат.

 

АХИЛ

Какво е туй? Не ме ли знаят кой съм?

 

ПАТРОКЪЛ

Държат се хладно, а до вчера само

се кланяха, топяха се в усмивки

и лазеха пред тебе, сякаш беше

свещен олтар!

 

АХИЛ

                Нима съм обеднял?

Когато щастието ни остави,

оставят ни и хората. Така е.

Залязващият вижда своя залез

във хорските очи тъй бързо, както

го чувства сам, защото всички хора

подобно пеперудите разтварят

крилцата си красиви само лете

и никога човек не е почитан

за него си, а го почитат все

за разни външни почести — като

богатства, служби, връзки, — много често

дарени му от случая, които

несигурни са и когато рухнат,

повличат подир себе си в провала

несигурната като тях любов

на хората. Но с мен не е така!

Фортуна ме обича и каквото

съм имал досега, и днес е мое,

като изключим прежните усмивки

на тези там, които май че виждат

в мен нещо недостойно за честта,

която ми оказваха тъй често

във миналото. Ей го Одисей!

Чете, но нищо!… Как си, Одисее?

 

ОДИСЕЙ

Минутка само, сине на Тетида!

 

АХИЛ

Какво четеш?

 

ОДИСЕЙ

                Един чудак ми пише,

че колкото и надарен да бъдел

и колкото богат да бил по дух

и външни качества, човек не можел

да се възползва от което има

и да познае себе си освен

чрез отражение, като например,

когато добродетелите в нас

съгряват близките ни, а пък те

получената грейка после връщат

на източника й.

 

АХИЛ

                Че туй е вярно!

Човек не знае хубав ли е сам

и доверява се на чужди поглед.

Окото, този най-изтънчен орган

на чувствата, не може да се види,

понеже няма как да се измъкне

от себе си; но щом око с око

се срещнат, те откриват се взаимно,

защото зрението, Одисее,

към себе си се връща само щом

достигне нещо, връзката с което

отпраща го назад. Това е тъй.

 

ОДИСЕЙ

Със таз отправна точка аз не споря —

тя всъщност не е нова, — по съм хладен

към мисълта на автора, доказващ

в обстойни изложения, че никой —

макар и одарен — не разполагал

със качествата си, додето те

не станели известни и на други;

че даже сам цената си не знаел,

дорде не се усетел оценен

от чуждото признание, което

приличало на храмов свод, усилващ

гласа ни, и на бронзова врата,

отблъсваща лика и топлината

на слънцето отсреща й. Тоз извод

припомни ми за нашия нещастен

неоценен Аякс.

Какъв човек, а също като кон

не знае какво носи! Зевсе, колко

неща със низка външност се оказват

полезни, щом приложим ги; и колко

високоуважавани, обратно,

пропадат при проверката! Сега

ще видим как по истинска случайност

Аякс ще стане изведнъж прочут.

Какви дела извършват, о, небе,

едни, додето други се потъркват!

Как някои се греят при Фортуна,

додето други зяпат с глупав вид!

Как тоз яде от гордостта на оня,

додето той от много гордост пости!

Виж нашите царе — те вече тупат

по рамото това дърво Аякс,

като че ли сандалът му е стъпнал

върху гръдта на Хектора и Троя

аха да рухне!

 

АХИЛ

                Сигурно е тъй.

Сега, като скъперници край просяк,

те минаха край мен. Ни реч, ни поглед!

Нима не помнят моите дела?

 

ОДИСЕЙ

Старикът Време носи, драги мой,

торба, която пълни непрестанно

със милостиня — хапки и огризки,

храна за страшната ламя Забрава.

Тез хапки са делата ни, които

тя в миг поглъща; подвизите наши,

които чезнат в гладната й паст,

едва извършени. Човек, Ахиле,

със постоянно лъскане поддържа

честта си бляскава; не го ли прави,

увисва като ризница ръждива

за смях на всички. Случая лови!

Пътечката на Славата е тясна

и има място само за един.

Поемай в нея и не я отстъпвай,

защото честолюбието ражда

безчетни синове и всички те

се блъскат с лакти. Ако ти се дръпнеш,

съвсем или отчасти, те ще хлуйнат

край теб като поток и ще се видиш

останал на опашката или

като жребец от първата редица,

препънал се във сблъсъка, ще бъдеш

изтъпкан от страхливия поток

на тез след теб. Нищожното, което

извършват други днес, ще скрие бързо

огромното, което ти си сторил

във прежни дни. Защото тоя свят

като салонен домакин подава

едва-едва ръка на госта, който

си тръгва, а обятия разперил,

политва към пристигащия. Тъй е:

„Добре дошъл“ усмихва се широко,

„На добър път“ въздиша издълбоко.

Заслужилият нека не очаква

награда за отминали дела,

защото всичко — хубост, дарба, здраве,

висока служба, обич, родовитост,

приятелство — да, всичко е подвластно

на завистливото и злобно Време.

Една черта сродява всички хора:

наклонността да възхваляват в хор

по-новата дрънкулка, па макар тя

да е изливана във стара форма,

и да скъпят праха, щом позлатен е,

над златото, покрито с прах. Човек

цени, което вижда във момента,

затуй, велики, цялостни геройо,

не се чуди, че гърците започват

да падат на колене пред Аякса —

предметите в движение привличат

окото ни по-лесно от онези,

които са в покой. Ти вече беше

на гребена на славата и пак

могъл би да го яхнеш, ако сам

не се погребеш жив и не заключиш

във шатъра си името на оня,

чиито подвизи из туй поле

посеяха раздор сред боговете

и Марса тласнаха да се намеси

във битката!

 

АХИЛ

За своето оттегляне аз имам

солидни основания!

 

ОДИСЕЙ

                Но имаш

далече по-солидни срещу него!

Известно е, Ахиле, че си влюбен

в една от дъщерите на Приама.

 

АХИЛ

Известно? Ха!

 

ОДИСЕЙ

                Учудва ли те туй?

Умът на прозорливия държавник

открива всяка дребна песъчинка

от златото на Плутоса[39], измерва

дълбочината на незнайни бездни,

достига мислите и ги разбулва

със мощ почти божествена дълбоко

в безгласните им люлки. Има тайна

в държавната управа, за която

не се говори и която действа

по начин тъй върховен, че пред нея

безсилни са и слово, и перо.

Така че всички твои връзки с Троя

са ни известни, както са на теб,

и по ще е добре, ако събориш

наместо Поликсена[40] брат й Хектор,

защото иначе, слухът щом стигне

до твоя остров, син ти Пир със болка

ще чуе как момите там ще пеят:

„Ахил от Поликсена си изпати,

но храбрият Аякс натупа брат й!“

Помни за сбогом: сам излъскваш ти

леда, по който други ще лети!

 

Излиза.

 

ПАТРОКЪЛ

Аз казах ти, Ахиле: в дни на бой

изнеженият мъж е по-отблъскващ

от груба мъжкарана. За това, че

отдръпваш се, причината ще дирят

във мойта неприязън към войната

и в твоята привързаност към мен.

Сепни се, мили, и се отърси

от Купидона, шията ти стиснал,

та той да хвръкне като росна капка

от гривата на лъв!

 

АХИЛ

Аякс ли ще се бие срещу Хектор?

 

ПАТРОКЪЛ

Аякс. И може би ще се прослави.

 

АХИЛ

Това заплашва името ми. Чувствам

честта си наранена!

 

 

ПАТРОКЪЛ

                Щом е тъй,

пази се много — раните, които

сами нанасяме си, зле зарастват!

Пропускайки да действува навреме,

човек подписва на бедата сам

свободен пропуск и тогава тя го

напада като треска посред лято.

 

АХИЛ

Патрокле мили, подири Терсита!

По него на Аякса ще изпратя

молбата си след боя да покани

троянските князе на гости тук.

По-гладен съм от бременна жена

да видя Хектора във мирни дрехи,

със него да беседвам, да разгледам

открит лика му!…

Влиза Терсит.

                … Той спести труда ти!

 

ТЕРСИТ

Чудо!

 

АХИЛ

Какво има?

 

ТЕРСИТ

Аякс крачи напред-назад из полето, сякаш си търси място да…

 

АХИЛ

И защо?

 

ТЕРСИТ

Утре трябва да се бие с Хектора и така се е възгордял вече от предвижданата си победа, че е изпаднал в няма лудост.

 

АХИЛ

Как е възможно?

 

ТЕРСИТ

Разхожда се нагоре-надолу наперен като паун. Направи крачка и се спре. Пак направи и пак се спре. И си говори наум като кръчмарка, на която аритметиката й не стига да си направи сметката; прехапва устна с дълбокомислен вид, сякаш казва: „Ама каква мисъл има в тази глава, само дето не ще да излезе!“ И прав е, само че мисълта лежи замразена в главата му като искра в кремък — трябва човек да го чукне с нещо твърдо, за да изскочи! Няма за него отърваване: ако Хектор не му строши врата в двубоя, той сам ще си го скърши от много вирене на носа. Не можа да ме познае. Аз му казвам: „Добро утро, Аяксе!“, а той ми отговаря: „Здравей, Агамемноне!“ Какво ще кажете за човек, който може да сбърка мене с царя на царете? Заприличал е на някакво нямо чудовище, на риба с крака! Проклето да е славолюбието, дето ни обръща и на така, и на така като кожуси!

 

АХИЛ

Ти ще бъдеш мой посланик до него, Терсите!

 

ТЕРСИТ

Кой? Аз? Той не ще да чуе за никого! Не признава изобщо отговарянето. Разговорът е според него занимание за просяци. Той знае само юмручния говор. Сега ще ви го представя. Нека Патрокъл ми подава реплики и ще видите Аякса точ в точ!

 

АХИЛ

Хайде, Патрокле! Кажи му, че аз смирено моля безстрашния Аякс да покани безтрепетния Хектор на мирно посещение в моя шатър и да поиска за него свободен пропуск от великодушния, свръхзнаменития и дваж или триж уважавания върховен вожд на гръцкото войнство и така нататък — Агамемнон! Хайде, почвай!

 

ПАТРОКЪЛ

Да благослови Зевс великия Аякс!

 

ТЕРСИТ

Хм!

 

ПАТРОКЪЛ

Пратен съм от достойния Ахил…

 

ТЕРСИТ

Ха!

 

ПАТРОКЪЛ

… който най-смирено те моли да поканиш Хектора в неговия шатър…

 

ТЕРСИТ

Хм!

 

ПАТРОКЪЛ

… и да вземеш за него свободен пропуск от Агамемнона.

 

ТЕРСИТ

От Агамемнона?

 

ПАТРОКЪЛ

Да, господарю.

 

ТЕРСИТ

Ха!

 

ПАТРОКЪЛ

Какъв е отговорът ти, уважаеми?

 

ТЕРСИТ

Сбогом и много ти здраве!

 

ПАТРОКЪЛ

Но какво да съобщя, господарю?

 

ТЕРСИТ

Ако утре е хубаво времето, в единайсет часа всичко ще се реши. Но каквото и да стане, скъпо ще му се продам!

 

ПАТРОКЪЛ

Но отговора ти, уважаеми?

 

ТЕРСИТ

Сбогом и всичко добро!

 

АХИЛ

И наистина ли е така настроен?

 

ТЕРСИТ

Наистина е така разстроен. И никакво съзвучие не може да се получи от него. Когато Хектор го цапардоса по кратуната, ще излезе навярно добър трясък, но музика — само ако свирачът Аполон му измъкне жилите, за да си насуче от тях струни за лирата.

 

АХИЛ

Тогава ще му отнесеш само едно писмо.

 

ТЕРСИТ

Дай ми и едно за коня му — той е по-схватливият от двамата.

 

АХИЛ

Умът ми е като размътен извор

и аз не виждам дъното му сам!

 

Излиза, следван от Патрокъл.

 

ТЕРСИТ

Дано стане бистър като по-рано, та да мога да си напоя магарето в него! Честна дума, по-добре да съм овчи кърлеж, отколкото такъв воин с дървена глава!

 

Излиза.

Бележки

[39] Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата.

[40] Поликсена — дъщеря на Приам и Хекуба.