Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (13)

Втора сцена

 

ТРОИЛ

Не, влез си, мила, утрото е хладно!

 

КРЕСИДА

Тогаз ще викна чичо си отгоре,

да ти отключи.

 

ТРОИЛ

                Не, не го буди!

В леглото! Бързо! Нека сладък сън

затвори тези хубави очички

и ти дари покоя на отроче,

незнаещо злина.

 

КРЕСИДА

                Любими мой…

 

ТРОИЛ

Не, лягай си!

 

КРЕСИДА

                Омръзнах ли ти вече?

 

ТРОИЛ

О, миличка, ако денят, повикан

от чучулигата, не бе разбудил

в дворовете клюкарите петли,

и нощ могла би още да укрива

насладите ни, не, не бих напуснал

леглото ти!

 

КРЕСИДА

        Нощта бе толкоз кратка!

 

ТРОИЛ

Проклета вещица! Болник щом зърне,

закретва адски мудно, а полита

с криле, по-бързи и от мисълта,

щом види любещи се!… Ще настинеш

и мен ще обвиняваш.

 

КРЕСИДА

                Не, не бързай!

Мъжете все тъй бързате. Глупачка,

ако ти бях отказала, сега,

знам, нямаше да бързаш… Някой иде!

 

ПАНДАР (отвън)

Кой е оставил отворени вратите?

 

 

ТРОИЛ

Спокойно! Чичо ти е.

 

КРЕСИДА

                Взел го дявол!

Сега ще ми се смее цял живот!

 

ПАНДАР

Ха така! Ха така! Как сме с девствеността? Хей, моме, къде е моята племенница Кресида?

 

КРЕСИДА

Върви във пъкъла — ти сам ме тласна

да го извърша, а сега се гавриш!

 

ПАНДАР

Какво „го“? Какво „го“?… Нека каже!… Какво „го“ съм те тласнал да извършиш?

 

КРЕСИДА

Не те е срам! Сам пълен си с пороци

и други без пороци не търпиш!

 

ПАНДАР

Ха-ха! Ах, горкичката! Ах, непристъпното ми срамежливче, то не ми си е доспало тази нощ, а? Този лош човек не го ли е оставил да си поспинка, вампир да го гази?

 

КРЕСИДА

Какво ти казвах?…

                Ах, дано те чукнат

по тиквата! Кой може да е? Чичо,

иди и виж! Любими, да се върнем

във стаята! Защо се смееш, сякаш

го казвам с лоша мисъл?

 

ТРОИЛ

                        Лоша? Ха!

 

КРЕСИДА

Не ми е минало и през ума!

Как силно блъскат! Моля те, да влезем!

Да ми дадат и половина Троя,

не искам да ни видят!

 

ПАНДАР

Кой е? Какво има? Ще строшиш вратата! Ама че работа! Какво искаш?

 

ЕНЕЙ

Добрутро, уважаеми, добрутро!

 

ПАНДАР

Кой е? Ха, знатният Еней! Кълна се, не те познах. Какво те носи толкоз рано?

 

ЕНЕЙ

Къде е княз Троил?

 

ПАНДАР

Княз Троил? Че какво ще прави той тук?

 

ЕНЕЙ

Недей отрича! Зная, че е тук.

От полза е за него да го видя.

 

ПАНДАР

Тук ли казваш? Такова нещо не зная, честна дума! Вярно, че се върнах късно снощи, но какво ще търси тук?

 

ЕНЕЙ

Достатъчно! Преди да си усетил,

ще му направиш мечешка услуга.

От преданост предаваш го. Викни го,

макар и да не знаеш, че е тук!

 

ТРОИЛ

Каква е работата?

 

ЕНЕЙ

                Тя е, княже,

тъй бърза, че за поздрав няма време.

След малко тук ще бъдат брат ти Парис

със Деифоб и гърка Диомед.

Той води Антенор, освободен

от гърците. За него в срок от час,

до първото принасяне на жертва,

ний трябва да дадем на Диомед

девойката Кресида.

 

ТРОИЛ

                Кой ви праща?

 

ЕНЕЙ

Приам и висшият съвет на Троя.

Те идат за размяната насам.

 

ТРОИЛ

О, как се гаври щастието с мене!

Отивам да ги срещна. Ти, Енее,

видял си ме навън. Не в тоя дом.

 

ЕНЕЙ

Не бой се, аз, когато е за тайна,

по ням съм и от нямата природа!

 

ПАНДАР

Как стана тая? Тъкмо я спечели и я загуби! Дявол го взел този Антенор! Младият княз ще побеснее. Пустият Антенор, чума да го тръшне! Да му бяха строшили врата!

 

КРЕСИДА

Какво има, чичо? Какво се е случило? Кой беше тук?

 

ПАНДАР

Ах! Ах!

 

КРЕСИДА

Защо въздишаш тъй дълбоко? Къде е моят господар? Отишъл си е? Милички ми чичо, кажи ми: какво се е случило?

 

ПАНДАР

Да можех да потъна в земята толкоз, колкото стърча над нея!

 

КРЕСИДА

О, богове! Какво се е случило?

 

ПАНДАР

Моля те, влез си! Да не беше се раждала! Знаех си аз, че ще го погубиш! О, нещастникът! Чума и мор над този Антенор!

 

КРЕСИДА

Мили чиченце, на колене те моля, кажи ми: какво се е случило?

 

ПАНДАР

Трябва да заминеш, момичето ми, трябва да заминеш! Разменили са те за Антенор! Трябва да отидеш при баща си и да се разделиш с Троил! Ах, това ще бъде чиста гибел, жива смърт за него! Няма да го понесе!

 

КРЕСИДА

О, богове! Аз няма да замина!

 

ПАНДАР

Това е заповед!

 

КРЕСИДА

                И все пак няма!

Баща си аз не помня, кръвна връзка

не чувствам с него! Нямам родство, близост,

любов, душевна спойка по-дълбоки

от тези със Троил! О, богове,

ако оставя някога Троила,

да стане името Кресида име

на женската измяна! Време, смърт,

каквото и да правите с туй тяло,

не можете поклати любовта ми —

устойчива е тя и неизменна

като привличащия всичко център

на таз земя! Ще ида да ридая…

 

ПАНДАР

Добре, добре.

 

КРЕСИДА

… коси да скубя и да драскам бузи,

със стонове гласа си да дера,

сърцето си да пръсна с горък вопъл:

„Троиле мой!“… Не, не, оставам в Троя!