Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The History of Troilus and Cressida, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Троя. В двореца на Прием.

Влизат Хектор и Андромаха.

 

АНДРОМАХА

Кога съпругът мой е бил дотам

настроен зле, че да не ще да слуша

предупреждения? Свали таз броня

и днеска не излизай да се биеш!

 

ХЕКТОР

Недей ме кара да те нагрубя!

Кълна се в боговете, ще изляза!

 

АНДРОМАХА

Сънят ми, знай, не беше на добро!

 

ХЕКТОР

Мълчи, ти казвам!

 

Влиза Касандра.

 

КАСАНДРА

                Где е брат ми Хектор?

 

АНДРОМАХА

Тук, сестро, при това въоръжен

и войнствено настроен. Помогни ми

да го склоним със плач, на колене,

да не излиза днес. Таз нощ сънят ми

бе цял изпълнен с кръвнини и смърти!

 

КАСАНДРА

Правдив е бил!

 

ХЕКТОР

                Викнете да тръбят!

 

КАСАНДРА

Нали не е сигнал за излаз, братко!

 

ХЕКТОР

Мълчете! Пред небето дал съм клетва!

 

КАСАНДРА

То глухо е за клетви безразсъдни!

За него те са жертви по-нечисти,

отколкото гнил дроб върху олтара!

 

АНДРОМАХА

Послушай ни! Не смятай злото редно,

защото вършиш го за право дело:

нередно то е, както да крадеш,

за да раздаваш после милостиня.

 

КАСАНДРА

Според целта си клетвата е здрава,

не всякоя докрай ни задължава.

Смъкни таз броня, братко!

 

ХЕКТОР

                        Казах, стига!

Честта си аз поставям над съдбата.

Животът ценен е за всички хора,

но ценните сред тях го оценяват

по-евтино от свойта чест!

Влиза Троил.

                        Троиле,

нима решил си да се биеш днес?

 

АНДРОМАХА

Касандро, сестро, помоли баща ни

да дойде тук и каже свойта дума!

 

Касандра излиза.

 

ХЕКТОР

Не, момко, не! Свали таз броня, братко!

Днес имам настроение за бой.

Дорде заякнеш в мишците, Троиле,

не се пресилвай с битки всеки ден!

Разоръжи се! Сам ще смогна в боя

да защитя теб, себе си и Троя!

 

ТРОИЛ

Не, Хекторе, ти имаш една склонност,

добра за лъв, но лоша за човек.

 

ХЕКТОР

Коя е? Упрекни ме. Аз те слушам.

 

ТРОИЛ

Щом в боя някой грък се строполи

от вихъра на твоя свирещ меч,

ти казваш му: „Стани!“ и жив го пускаш.

 

ХЕКТОР

Във боя туй за мен е главна хубост!

 

ТРОИЛ

Не, то е в боя гламавост и глупост!

 

ХЕКТОР

Какво, какво?

 

ТРОИЛ

                Предостави, о, братко,

на майка ни да жали и прощава —

щом мечове веднъж разголим, трябва

ненавист ядовита да ги яха,

към кръв да ги пришпорва и да дърпа

юздата им, помислят ли за прошка!

 

ХЕКТОР

Фу, варварство!

 

ТРОИЛ

                Война, а не игра!

 

ХЕКТОР

Троиле, днес не искам да се биеш!

 

ТРОИЛ

Че кой ще ми попречи да го сторя?

Съдбата? Послушанието? Марс,

издигнал пламенен съдийски жезъл?

Хекуба и Приам на колене,

с очи от плач неспирен възпалени?

Ти даже, Хекторе, ако поискаш

да ми препречиш пътя с остър меч,

ще спреш Троила само със цената

на неговата гибел!

 

Влизат Приам и — отново — Касандра.

 

КАСАНДРА

Приаме, дръж го и не го изпускай!

Той твоята опора е. А Троя

опира се на теб. Без него ти

и Троя с теб, и всички ние с нея

ще рухнем в прах и пепел!

 

ПРИАМ

                        Сине, спри се!

Таз нощ жена ти е видяла сън;

и майка ти е имала поличби;

Касандра предвещава зло; и даже

самият аз в пророчески проблясък

ти казвам: „Този ден не е добър.

Върни се тук!“

 

ХЕКТОР

                Еней е на полето.

Пред много гърци бойната си чест

заложих за това, че ще участвам

във боя днес!

 

ПРИАМ

                Ти няма да отидеш!

 

ХЕКТОР

Честта си аз не мога да потъпча,

а син послушен съм — не ме заставяй

неуважение да ти показвам!

О, царствени Приаме, отмени

запрета си, изречен преди малко!

 

КАСАНДРА

Недей, Приаме!

 

АНДРОМАХА

                Стой на свойто, татко!

 

ХЕКТОР

Ти много ме разсърди, Андромахо!

Във името на обичта ни, влез си!

 

Андромаха излиза.

 

ТРОИЛ

Това страхливо, смахнато девойче

със свойте сънища наплаши всички!

 

КАСАНДРА

Прощавай, братко Хекторе! Ах, виж се,

виж как умираш, как очи изцъкляш,

как блика кръв от раните ти! Чувай

как Троя стене, как Хекуба плаче,

как вие безутешно Андромаха!

Виж как уплаха, смайване и смут

се срещат като призраци безумни,

крещейки диво: „Хектор е убит!“

„Убиха Хектора!“

 

ТРОИЛ

                Върви! Върви!

 

КАСАНДРА

Отивам си! О, Хекторе, прости —

ти себе си и нас опропасти!

 

Излиза.

 

ХЕКТОР

Царю, сестра ми — виждам го — смути те,

но стой в града и насърчи душите,

а ний навън такъв ще водим бой,

че вечерта да ги възрадва той!

 

ПРИАМ

Върви и да те пазят боговете!

 

Излиза. Хектор също излиза от друга страна.

 

ТРОИЛ

Сега кичи си, Диомеде, шлема —

ръка ще дам или ръкав ще взема!

 

Влиза Пандар.

 

ПАНДАР

Княже! Ей, княже! Чуваш ли?

 

ТРОИЛ

Защо ти трябвам?

 

ПАНДАР

Пристигна едно писъмце от онази клетница.

 

ТРОИЛ

Дай да видя.

 

ПАНДАР

Една подла охтика, една куча, мръсна, дяволска охтика така ме мъчи заедно с глупавата съдба на това момиче, че от тези двете ще хвърля петалата някой хубав ден! А освен това така ми сълзят очите и така ме въртят кокалите, че явно съм прокълнат — друго обяснение не може да се намери!… Какво пише?

 

ТРОИЛ

О, думи, думи! Нищо от сърцето!

И как могло би иначе да бъде!

Скъсва писмото.

Словесен вятър, с вятъра лети,

смесете се, той с тебе, с него — ти!

Неверница! Мен лъже с празен звук,

а с действия — о, Зевсе! — храни друг!

 

Излиза.