Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The History of Troilus and Cressida, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

В гръцкия стан.

Влиза Диомед.

 

ДИОМЕД

Хей, будни ли сте там? Отговорете!

 

КАЛХАС (отвън)

Кой вика?

 

ДИОМЕД

        Диомед!… Калхас е май че…

Извикай дъщеря си!

 

КАЛХАС (отвън)

                Ей сега!

 

Влизат Троил, Одисей и след тях — Терсит.

 

ОДИСЕЙ

Да спрем тук в тъмното!

 

Влиза Кресида.

 

ТРОИЛ

                        Кресида с него!

 

ДИОМЕД

Добре ли си, поверенице моя?

 

КРЕСИДА

Добре, пазачо мой. Ела насам!

 

Шепне му.

 

ТРОИЛ

Тъй близки вече?

 

ОДИСЕЙ

                Тя мъжете кара

във миг по нейна свирка да играят.

 

ТЕРСИТ

И всеки мъж може да я просвири нея, стига веднъж да й хване ключа. Лека е за изпълнение.

 

ДИОМЕД

И значи тъй? Не щеш да си го спомниш?

 

КРЕСИДА

Че аз го помня.

 

ДИОМЕД

                Е, тогава хайде,

стори словата ти да станат дело!

 

ТРОИЛ

Какво я кара да си спомни?

 

ОДИСЕЙ

                        Тихо!

 

КРЕСИДА

Ахеецо, недей с тоз меден глас

ме тласка към безумства!

 

ТЕРСИТ

Ах, мошеничка!

 

ДИОМЕД

                Значи тъй!

 

КРЕСИДА

Не, слушай ме!…

 

ДИОМЕД

                Дрън-дрън! Какво ще слушам!

Ти даде ли ми дума или не?

 

КРЕСИДА

Не мога! Какво искаш да направя?

 

ТЕРСИТ

Да му дадеш какво! Голяма работа!

 

 

ДИОМЕД

Да си изпълниш дадената дума.

 

КРЕСИДА

Не, моля те, ахеецо любезни,

каквото искаш, само не това!

 

ДИОМЕД

Тогава лека нощ!

 

ТРОИЛ

                Търпя, търпя!

 

ОДИСЕЙ

Троянецо, по-тихо!

 

КРЕСИДА

                Диомеде!…

 

ДИОМЕД

Не, влизай си! Шут няма да ти бъда!

 

ТРОИЛ

Друг вече е!

 

КРЕСИДА

                Ще ти пошъпна нещо…

 

ТРОИЛ

Ах, грозна мъка!

 

ОДИСЕЙ

                Княже, да вървим!

Неудоволствието ти — личи си —

след миг ще се излее в гневни думи.

Нощта е глуха, мястото — опасно.

Да тръгваме!

 

ТРОИЛ

        Почакай!

 

ОДИСЕЙ

                Хайде, хайде!

Усещам те — не се владееш вече.

Върви със мен!

 

ТРОИЛ

                Почакай още малко!

 

ОДИСЕЙ

Не, стига толкова! Опасно става!

 

ТРОИЛ

Почакай, много моля те! Кълна се

във мъките на пъкъла, че няма

да кажа думица!

 

ДИОМЕД

                … Така че сбогом!

 

КРЕСИДА

Сърдит си, виждам.

 

ТРОИЛ

                И от туй боли те?

О, прецъфтяла вярност!

 

ОДИСЕЙ

                        Тихо, княже!

 

ТРОИЛ

Ще бъда ням, заклевам се във Зевса!

 

КРЕСИДА

Ахеецо! Пазачо мой!

 

ДИОМЕД

                        Дрън-дрън!

Играеш си със мене! Лека нощ!

 

КРЕСИДА

Не си играя. Моля те, върни се!

 

ОДИСЕЙ

Троянецо, тресе те! Ще избухнеш!

 

ТРОИЛ

Ах, милва го по бузата!

 

ОДИСЕЙ

                        Ела!

 

ТРОИЛ

Недей! Кълна се в Зевса, ще мълча!

Преграда от търпение дели

гнева ми от коя да е обида.

 

ТЕРСИТ

Трътлестият демон на сладострастието ги гъделичка с китка от мораво рогче. Пържи ги на тигана си, пържи ги, дявол е!

 

ДИОМЕД

Но значи обещано?

 

КРЕСИДА

                Честно слово!

Излъжа ли, недей ми вярва в нищо!

 

ДИОМЕД

Не стига. Дай ми нещо във залог!

 

КРЕСИДА

Почакай тук, ще ти намеря нещо!

 

Излиза.

 

ОДИСЕЙ

Нали се кле да бъдеш търпелив!

 

ТРОИЛ

Бъди спокоен, аз ще съм дотам

изпълнен със търпение, че няма

да помня кой съм и какво изпитвам!

 

Влиза отново Кресида.

 

ТЕРСИТ

Залогът! Ето го! Ето го!

 

КРЕСИДА

Дръж тоз ръкав, мой мили!

 

ТРОИЛ

                        Красота,

къде е твойта вярност?

 

ОДИСЕЙ

                        Княже! Княже!

 

ТРОИЛ

Спокоен съм! Отвън поне — спокоен!

 

КРЕСИДА

Ти гледаш дара ми? Добре го виж!

Обичаше ме той… О, аз, лъжливка!

Върни ми го!

 

ДИОМЕД

                Чий беше?

 

КРЕСИДА

                        Не е важно,

щом вече си го взех. Не идвай утре!

Изобщо остави ме, Диомеде!

 

ТЕРСИТ

Сега му изостря желанието. Добре го правиш, точилче!

 

ДИОМЕД

Не, дай ми го!

 

КРЕСИДА

                Ръкава?

 

ДИОМЕД

                        Него, да!

 

КРЕСИДА

О, богове! Безценен мой залог,

в леглото твоят прежен притежател

сънува мен сега, по мен въздиша,

целува ръкавицата ми, както

сега аз теб целувам!… Не посягай —

изтръгнеш ли ми го, ще ми изтръгнеш

сърцето от гърдите!

 

ДИОМЕД

                Аз сърцето

го имам вече. Туй върви със него.

 

ТРОИЛ

Заклех се да търпя!

 

КРЕСИДА

                        Не, него точно

ти няма да получиш, Диомеде!

Виж, друго може.

 

ДИОМЕД

                Аз пък искам него.

Кажи ми: от кого е?

 

КРЕСИДА

                        Не е важно.

 

ДИОМЕД

Повтарям: от кого ти е подарък?

 

КРЕСИДА

От едного, чиято обич беше

над таз, която ти ще ми дадеш!

Но щом си ми го грабнал, запази го!

 

ДИОМЕД

И от кого ти беше?

 

КРЕСИДА

                Не, кълна се

в Диана и във звездната й свита[48],

че няма да ти кажа от кого!

 

ДИОМЕД

На шлема ми ще го съзре тогава,

страхлив, за да ме викне на двубой!

 

ТРОИЛ

И дявол да си, и да се развява

на рога ти, ще те извика той!

 

КРЕСИДА

Но туй е минало… И все пак не!

Не ща! Отмятам се!

 

ДИОМЕД

                Тогава сбогом!

За сетен път се гавриш с Диомед!

 

 

КРЕСИДА

Не, тука стой! При всяка дума скачаш!

 

ДИОМЕД

Не ми харесва да ме разиграват.

 

ТЕРСИТ

И на мен, Плутон ми е свидетел! Но което на тебе не харесва, на мене харесва повече от всичко.

 

ДИОМЕД

Е, как? Да дойда ли?

 

КРЕСИДА

                        Ела! О, Зевсе!

Добре, ела! Макар и да е грях!

 

ДИОМЕД

Е, сбогом дотогава!

 

КРЕСИДА

                Ще те чакам.

Диомед излиза.

Троиле, сбогом! Ти си в паметта ми,

но образ нов окото ми подмами.

У нас, жените, лошото това е,

че погледът ни винаги блуждае,

а щом блуждае погледът, тогава

по него и умът се заблуждава!

 

Излиза.

 

ТЕРСИТ

Разправяй ги! „Заблуди“, „заблудени“!…

За блудници сте всичките родени!

 

ОДИСЕЙ

Това е, княже. Свърши.

 

ТРОИЛ

                        Вярно, свърши!

 

ОДИСЕЙ

Защо стоим тогаз?

 

ТРОИЛ

                За да вдълбая

в душата си звука на всяка сричка,

която тук се каза. Но дали,

разправяйки правдиво как тез двама

сговаряха се, няма да излъжа?

Защото във сърцето ми все още

е жива една вяра упорита,

неискаща да чува какво казват

очите и ушите, сякаш те са

устроени с нарочна цел да мамят

и клеветят. Кажи ми, Одисее:

Кресида ли видяхме преди малко?

 

ОДИСЕЙ

Аз духове не знам да призовавам.

 

ТРОИЛ

Била е друга!

 

ОДИСЕЙ

                Тя си беше точно!

 

ТРОИЛ

Но аз не съм побъркан!

 

ОДИСЕЙ

                        Нито аз!

Кресида беше ей сега пред нас!

 

ТРОИЛ

Във името на всичките жени,

недей го вярва! Майка си спомни!

Да не дадем на бъдни женомразци

възможност и когато нямат повод,

да чернят със Кресидиния пример

жените поголовно. По-добре е

да мислиш, че не е била Кресида.

 

ОДИСЕЙ

С какво една Кресида би могла

за срам да стори майките ни?

 

ТРОИЛ

                        С нищо,

освен ако била е тя…

 

ТЕРСИТ

Гледай го! Иска да надприкаже очите си!

 

ТРОИЛ

                … Тя — тази?

Не, туй не беше моята Кресида,

а Диомедовата! Да, така е!

Ако ликът е израз на душата,

не е била! Ако душите раждат

любовните обети; ако всеки

обет е свят; ако е тая святост

небесна воля; ако общ закон е

неразделимостта на всяко нещо —

не е била! О, логика двояка,

която трупа доводи и за,

и против себе си, в която странно

умът бунтува се, но без да води

в безумие, а лудостта се включва

в разсъдъка, без той да се бунтува!

Туй беше тя, но и не беше тя!

В душата ми — поле на страшна битка —

едно неразделимо същество

разделя се на две, далечни както

земята от небето, без при туй

в безкрайното пространство между тях

пролука да остане за игла,

по-тънка от конец на Арахнея[49].

С увереност, по-твърда от земята,

знам: възел свят ни свързва двама с нея!

С увереност, по-ясна от небето,

знам: тоз небесен възел е развързан,

разкъсан, за да може тя с нов възел

да свърже и даде на Диомед

останките от прежната си вярност,

трохите низки, мазните огризки

от своята наядена любов!

 

ОДИСЕЙ

Възможно ли е знатният Троил

дори наполовина да е близък

до чувствата, които тук изказа?

 

ТРОИЛ

Възможно е и аз ще го запиша

със букви, по-червени от сърцето

на пламналия по Венера Марс[50]:

до днес не е обичал друг със обич,

по-твърда и устойчива от мойта.

И чувай ме, ахеецо, и вярвай,

че колкото обичам нея, толкоз

намразих този неин грък! Той моя

ръкав на своя шлем ще вее утре

и нека този шлем да е кован

с Вулканово умение, все пак

ще го ухапе мечът ми! Дори

и вихърът, наречен ураган,

от слънцето усукан в страшен смерч,

не трясва, като рухва, с гръм такъв,

с какъвто моят меч ще се стовари

връз Диомеда!

 

ТЕРСИТ

Ще го погали, за да му успокои страстта!

 

ТРОИЛ

Кресидо! Ах, изменнице! Ах, лъжло!

Най-грозната измама да поставим

наред със твоето безчестно име,

ще засияе в слава!

 

ОДИСЕЙ

                Овладей се!

Привличаш със гнева си любопитни!

 

Влиза Еней.

 

ЕНЕЙ

Цял час те търся, княже. Хектор вече

е в Троя и доспехите си стяга.

Аякс е тук, за да те върне вкъщи.

 

ТРОИЛ

Ти в мъки, Одисее, ме доведе,

но дружески ръка да си дадем!

Изменнице, прощавай! Диомеде,

сложи си утре крепост вместо шлем!

 

ОДИСЕЙ

Ще дойда с теб до вашите врати.

 

ТРОИЛ

Благодаря… Объркан съм, прости!

 

Излиза заедно с Еней и Одисей.

 

ТЕРСИТ

Ех, да го срещна нейде тоя Диомед, че да отворя клюн като гарван! Цял кош нещастия ще му програча!… А Патрокъл ще даде мило и драго да чуе за тая мръсница. Той услужливите пачаври ги обича като папагал — бадеми! Блудство, блудство! Война и блудство — блудство и война! Само тези двете не излизат никога от мода, дано ги жегне дяволът на онова място!

 

Излиза.

Бележки

[48] „… в Диана и във звездната и свита…“ (мит.) — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна. „Одеждите на Диана“, „було на Диана“ са — по-нататък — образи, свързани с моминството.

[49] Арахнея (мит.) — млада лидийка, умела тъкачка, която дръзнала да извика на състезание Атина и била превърната от нея в паяк. В Шекспировия текст името е „Ариахна“ поради смесването с друга героиня на гръцката митология — Ариадна.

[50] „… пламналия по Венера Марс…“ (мит.) — древногръцкият бог на войната Марс имал според преданието любовна връзка с Афродита-Венера.