Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (16)

Пета сцена

 

АГАМЕМНОН

Въоръжен, красив и бодър, ей те,

преварил времето, Аяксе страшни!

Издай с тръбата си сигнал такъв,

че въздухът, изплашен, да се втурне

към Троя и заврял се във ухото

на Хектора, да го извика тук!

 

АЯКС

Тръбачо, дръж! И дробове надуй,

ребра да пукнат и тръба да цъфне!

Надувай, кръв да пръснеш от очите!

Издуй си бузите като корема

на северния вятър във часа

на коликите му! Тръбиш за Хектор!

 

ОДИСЕЙ

Не отговаря.

 

АХИЛ

                Рано е, затуй.

 

АГАМЕМНОН

Кой иде там? Не е ли Диомед

със дъщерята на Калхас?

 

ОДИСЕЙ

                        Да, той е.

Знам хода му — на пръсти стъпва, сякаш

духът му млад го вдига над земята.

 

АГАМЕМНОН

Това ли е Кресида?

 

ДИОМЕД

                Да, царю.

 

АГАМЕМНОН

Добре дошла сред гърците, Кресидо!

 

НЕСТОР

Девойко, с таз целувка те приветства

всеобщият ни вожд.

 

ОДИСЕЙ

                Той сам „всеобщ“ е,

ала приветствието му е лично.

Добре ще е и то да е всеобщо.

 

НЕСТОР

Добър съвет. Девойко, туй ти дава

старикът Нестор.

 

АХИЛ

                Неговия мраз

от твойте устни ще прогоня аз!

Ахил приветства те!

 

МЕНЕЛАЙ

                И аз преди

от сладостите женски не странях.

 

ПАТРОКЪЛ (отмества го)

Но Парис отстрани тъй, с грубост млада,

те отстрани от главната услада!

 

ОДИСЕЙ

И тези негови рога, уви,

ний плащаме със своите глави!

 

ПАТРОКЪЛ

Таз бе за него. А за мен е тая.

 

МЕНЕЛАЙ

Добре скроено!

 

ПАТРОКЪЛ

                Вместо Менелая

целуват, значи, Парис и Патрокъл!

 

МЕНЕЛАЙ

Ела, девойко!… Стига си я локал!

 

КРЕСИДА

За теб, царю, целувката какво е:

да взимаш ли или да даваш свое?

 

ПАТРОКЪЛ

И двете, гълъбче!

 

КРЕСИДА

                Тогава жалко —

желаеш много, а предлагаш малко!

 

МЕНЕЛАЙ

Аз искам ти една за мои три!

 

КРЕСИДА

Една за три? Премного са дори!

 

МЕНЕЛАЙ

Такъв съм — с разточителна ръка!

 

КРЕСИДА

Жена си дал си — значи е така!

 

МЕНЕЛАЙ

Добре ме драсна!

 

КРЕСИДА

                Мъничък урок!

 

ОДИСЕЙ

Ти скрий си ноктите — той муши с рог!

Една целувка?

 

КРЕСИДА

                Не, не е прието!

 

ОДИСЕЙ

Какво да сторя?

 

КРЕСИДА

                Помоли небето!

 

ОДИСЕЙ

Тогава във Венериното име

заклевам те, девойко, целуни ме,

когато на тогова у дома

съпругата му върне се мома!

 

КРЕСИДА

Дълга си предяви на този ден!

 

ОДИСЕЙ

Тоз ден се казва „никога“ за мен!

 

ДИОМЕД

Ела да идем при баща ти, драга!

 

НЕСТОР

Девойче с пъргав ум!

 

ОДИСЕЙ

                        Пфу, срам не знае!

У нея бузки, клепки, устни, всичко —

дори краката й — си има говор!

Порочен дух излъчва се от всяко

движение на тялото й! Знам ги

аз тези нападателни женички

с разюздани езичета, които

неканени подканват и широко

разтварят книгата на мисълта си

пред първия четец, охотна плячка

на всякоя случайност, дъщери

на уличния лов! Като видях я

как весело в закачките се втурва,

аз казах си: една троянска…

 

ВСИЧКИ

                        Идат!

 

АГАМЕМНОН

Да, те тръбят. А, ето ги и тях!

 

ЕНЕЙ

Привет, царе на Гърция! Кажете

с какво ще бъде награден тоз, който

надвие във двубоя; и дали

да се сражават двамата до края

на всички краища, или ще бъдат

разлъчени със глас, или тръба?

Туй пита Хектор.

 

АГАМЕМНОН

                Как желае той?

 

ЕНЕЙ

Той всякакви условия приема.

 

АХИЛ

Съвсем по хекторовски, ала малко

самонадеяно и с твърде много

презрение към воина съперник.

 

ЕНЕЙ

Ако не си Ахил, тогава кой си?

 

АХИЛ

Ако не съм Ахил, то — никой!

 

ЕНЕЙ

                        Значи

Ахил си! Но и тъй да бъде, знай,

че доблестта и гордостта у Хектор

надварват се за върховите точки

в голямото и малкото. Едната

огромна е почти като безкрайност,

а другата е дребна като нула.

Добре, ако го знаеше, видял би

вежливост, дето дириш горделивост.

Тоз ваш Аякс е негов полусродник^[45]

и Хектор ще излезе с половина

от себе си срещу герой такъв

с полутроянска-полугръцка кръв!

 

АХИЛ

Разбирам те. Двубой безкръвен значи!

 

АГАМЕМНОН

Ха, ето те и тебе, Диомеде!

Ела, бъди застъпник на Аякса!

Решете със Еней дали двубоят

да е приятелски, или докрай!

Понеже кръв една тече в тях двама,

желателно е крайна стръв да няма.

 

ОДИСЕЙ

Приготвиха се!

 

АГАМЕМНОН

                Кой е тоз троянец

с лице, издаващо дълбока скръб?

 

ОДИСЕЙ

Най-младият Приамов син. Смел воин,

не още зрял, но вече свръхдостоен;

на думи скъп, с дела приказващ славно;

непламващ бързо, но угасващ бавно;

с ръка широка и сърце открито,

но въпреки това от тез, които

блага не пръскат, без да разсъждават,

и глас на недомислици не дават.

Той смел е като брат си, в меч и броня,

но по-опасен е, защото оня

прощава и в гнева си, а пък тоя

като ревнивец жал не знае в боя!

Наричат го Троил и той изглежда

за Илион е втората надежда

след Хектора. Така твърди Еней,

а той познава момъка добре

и поверително ми го описа,

когато бях във Троя…

 

АГАМЕМНОН

Започнаха!

 

НЕСТОР

                Аяксе, дръж се здраво!

 

ТРОИЛ

Заспа ли, Хекторе? Какво го чакаш?

 

АГАМЕМНОН

Успешен удар! Ха така, Аяксе!

 

ДИОМЕД

Достатъчно!

 

ЕНЕЙ

                Противниците, спри!

 

АЯКС

Не съм се още сгрял. Да продължим!

 

ДИОМЕД

Ако желае Хектор.

 

ХЕКТОР

                Хектор казва:

„Достатъчно!“ Аяксе, ти си син на

сестрата на баща ми. Братовчед си

на славните Приамови чада.

Таз кръвна връзка забранява всяка

кръвопролитна битка между нас.

Троянецът във тебе и гъркът

да бяха поотделно, та да можеш

да кажеш: „Таз ръка ми е троянска,

а тази — гръцка; в тоз прасец съм грък,

а в тоз — троянец; майчината кръв

е в дясната ми буза, а отляво —

е бащината ми.“, кълна се в Зевса,

оттук не би успял да отървеш

едничка част от гръцко потекло,

без мечът ми да й е врязал спомен

от нашата вражда! Но боговете

ми запрещават да пролея капка

от тази свята кръв, която ти си

добил от леля ми! Аяксе драги,

ела да те прегърна! Нека бъде

Мълниевержецът свидетел мой,

ти имаш яки мишци! И със тях

желае Хектор тъй да го прегърнеш!

Честта от боя нека бъде твоя!

 

АЯКС

Благодаря ти, Хекторе, за твойто

великодушие и благородство —

пък аз тук дойдох с цел да те погубя

и нова слава да пожъна с туй!

 

ХЕКТОР

Дори Ахил, над чийто гривест шлем

самата Слава гръмко възвестява:

„Това е той!“, не би могъл да храни

надеждата да се прослави нявга

за Хекторова сметка!

 

ЕНЕЙ

                        Всички чакат

да разберат как смятате да свърши

двубоят ви.

 

ХЕКТОР

                С прегръдка, ето как!

Аяксе, сбогом!

 

АЯКС

                Ако се надявах

с молби да стигна до успех — което

до днеска не съм правил, — бих поканил

прочутия си братовчед на гости

във стана ни.

 

ДИОМЕД

                Самият Агамемнон

желае го, а славният Ахил

жадува без оръжие да види

нетрепващия Хектор.

 

ХЕКТОР

                        О, Енее,

викни Троила тук и, съобщил

за дружеския изход от двубоя

на сбраните троянци, помоли ги

да се завърнат в Троя! Братовчеде,

ръка ми дай и в стана отведи ме,

сбрал толкова бойци с прочуто име!

 

АЯКС

Всегръцкият водител Агамемнон

сам иде да ни срещне!

 

ХЕКТОР

                        Назови ми

най-златните от тях. Ахила — не.

По необхватните му рамене,

могъщи мишци и огромен бой

аз мигом ще отгатна, че е той!

 

АГАМЕМНОН

О, Хекторе, добре дошъл ти казва

тоз, който би се радвал да те няма

сред живите!… Да, туй не е привет,

но минало и бъдеще, повярвай,

като ненужна смет захвърлям аз

в забравата и с искреност и честност,

пречистени от всяка задна мисъл,

те поздравявам със „Добре дошъл,

могъщи Хекторе!“

 

ХЕКТОР

                Благодаря ти,

велики Агамемноне!

 

АГАМЕМНОН (към Троил)

                        Ти също

бъди добре дошъл, троянски княже!

 

МЕНЕЛАЙ

Споделям братски поздрава на брат си.

Добре дошли сте, братя храбреци!

 

ХЕКТОР

С кого говорим?

 

ЕНЕЙ

                С царя Менелай!

 

ХЕКТОР

Това си ти, царю? Не се надявах,

кълна се в Марсовия наколенник!…

Защо те смайва тази моя клетва,

щом нявгашната ти жена кълне се

във ръкавицата на Афродита?

Тя чувства се отлично, но не ти

изпраща поздрави.

 

МЕНЕЛАЙ

                Не споменавай

за нея днес!

 

ХЕКТОР

                Прощавай! Оскърбих те!

 

НЕСТОР

Троянецо юначен, много пъти

аз виждал съм те в бой да си просичаш —

помощник на Съдбата — кървав път

сред гръцките момци; и съм те виждал,

горещ като Персея^[46], да пришпорваш

фригийския си кон, великодушно

не дал на страшния си меч да падне

над падналия враг — и към съседа

възкликвал съм пред тази гледка: „Вижте,

сред нас е Юпитер Жизнедарител!“;

и виждал съм те, обкръжен от наши,

спокойно да отдъхваш, сякаш беше

борец на олимпийски стадион.

Такъв те помня, ала твоя образ,

до днес заключен винаги в стомана,

за пръв път виждам. Дядо ти познавах,

сражавал съм се с него — беше той

добър войник, но Марс ми е свидетел,

ти с много го надхвърляш! Позволи

на стареца да те прегърне здраво!

 

ЕНЕЙ

Това е уважаваният Нестор!

 

ХЕКТОР

О, жива летопис, вървяла редом

със Времето от толкоз дълго време!

Прегръщам те, мъдрецо беловласи!

 

НЕСТОР

О, как бих искал тези стари мишци

на твоите да съперничат във битка,

тъй както им съперничат в прегръдка.

 

ХЕКТОР

Аз също бих го искал.

 

НЕСТОР

                        Ха, не бързай!

Кълна се в таз беда, да беше тъй,

на бой те бих извикал още утре!

Добре дошъл си! Доживях и туй!

 

ОДИСЕЙ

Не знам как Троя още се държи,

когато главният й стълб е тука!

 

ХЕКТОР

Познах те, Одисее. Много гърци —

а и троянци — паднаха, откакто

видях те с Диомед посланик в Троя.

 

ОДИСЕЙ

Тогаз предрекох ти, каквото стана,

но моето пророчество е още

на половина път, защото тези

града ви бранещи стени и кули,

чиито зъбери така надменно

сега целуват облаците, утре

ще лижат стъпалата си!

 

ХЕКТОР

                        Едва ли!

Държат се още те и скромно мисля,

че всеки паднал техен камък вие

ще оросите с капка своя кръв.

Но краят увенчава всяко дело

и всепризнатият арбитър Време

ще разреши въпроса някой ден!

 

ОДИСЕЙ

И затова да го оставим нему!

Безстрашни Хекторе, ще те помоля

веднага след пира у Агамемнон

да бъдеш гост на скромния ми шатър.

 

АХИЛ

Не, аз ще те изместя, Одисее!

О, Хекторе, нахраних своя взор.

Подробно, всеки мускул, всяка става

запомних ти!

 

ХЕКТОР

                Ахил ли ми говори?

 

АХИЛ

Самият той!

 

ХЕКТОР

                Стани да те разгледам

внимателно!

 

АХИЛ

        Разглеждай ме!

 

ХЕКТОР

                        Видях те!

 

АХИЛ

Премного бързаш. Всеки път аз искам

с око на купувач да те изследвам.

 

ХЕКТОР

Прелистваш ме като забавна книга,

но аз не съм за твоя ум, четецо…

Защо се взираш толкоз остро в мен?

 

АХИЛ

Кажи, небе, къде да го ударя?

Тук може би? Или пък тук? Или

тук най-добре? Кажи, да знам, отгде,

от кой отвор ще излети душата

на първия ми враг! Небе, аз чакам!

 

ХЕКТОР

Небето, горделивецо, едва ли

ответ ще ти даде на тоз въпрос.

Стани отново! Тъй ли лесно, мислиш,

загива един Хектор, че да можеш

да кажеш предварително где точно

ще го намушиш смъртно?

 

АХИЛ

                        Да, тъй лесно!

 

ХЕКТОР

Да бе оракул и да бе ми казал,

че тъй ще е, не щях да ти повярвам!

От днес пази се, тъй като аз няма

да размишлявам где да те раня,

а тук, и тук, и тук ще те надупча

като решето целия, кълна се

във Марсовия шлем!… Премъдри гърци,

простете ми тоз миг на самохвалство!

Със свойта дързост той от мен изтръгна

нелепа реч. Но аз ще потвърдя

заплахите си с действия или

до гроба да…

 

АЯКС

                Спокойно, братовчеде!

И ти, Ахиле, също отложи

заканите си за деня, когато

се срещнете — случайно или не —

в сражение! Със Хектора ще можеш

да се нахраниш винаги, ако

стомахът ти е годен да го смели.

Боя се само, че Съветът мъчно

ще те принуди да го предизвикаш!

 

ХЕКТОР

Ахиле, да се срещнем на полето!

Войната издребня, откакто ти

отказа да се биеш.

 

АХИЛ

                Ти ме каниш?

Добре тогава! Утре ще те срещна

по-страшен от смъртта, но днес да бъдем

приятели!

 

ХЕКТОР

        Отлично! Дай ръка!

 

АГАМЕМНОН

Ахейски благородници, елате

на пиршество най-първо в моя шатър!

След туй, ако охотата на госта

съвпадне с вашето гостоприемство,

да го покани всеки поотделно

у себе си!… Тръби, със весел звук

кажете му: „Добре дошъл си тук.“

 

ТРОИЛ

Кажи ми, о, почтени Одисее,

къде живее старият Калхас?

 

ОДИСЕЙ

Във Менелаевия шатър, княже.

Със него днес пирува Диомед.

Той тъй се е увлякъл в дъщеря му,

че сляп е за небето и земята

и вижда само нейните очи!

 

ТРОИЛ

Дали ще бъдеш толкова любезен

подир гощавката у Агамемнон

да ми покажеш пътя за към тях?

 

ОДИСЕЙ

Разбира се, но моля те, кажи ми

каква е славата на таз мома?

Не е ли имала любовник, който

сега по нея да ридае в Троя?

 

ТРОИЛ

Достоен е за присмех, който вади

на показ раните си. Ще вървим ли?

Тя любеше и любена сега е,

но с чувствата Съдбата си играе!