Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The History of Troilus and Cressida, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Четвърто действие

Първа сцена

В Троя.

Влизат, от една страна, Еней, придружен от Слуга с факел, а от друга — Парис, Деифоб, Антенор, Диомед и Други с факли.

 

ПАРИС

Кой иде там?

 

ДЕИФОБ

        Еней.

 

ЕНЕЙ

                Княз Парис лично?

Да имах, княже, твоята причина

за излежаване, не бих се вдигнал

от ложето освен по Зевсов зов!

 

ДИОМЕД

Съгласен съм със теб. Привет, Енее!

 

ПАРИС

Енее, дай ръка на този грък!

Храбрец е той — ти сам си го доказвал

със разказа за туй, как дни наред

във боя те е търсил Диомед.

 

ЕНЕЙ

Днес мирен ден е и привет от мене,

боецо, приеми; а утре, в боя,

очаквай най-ужасната закана,

каквато може ум да си представи

и храброст да изпълни!

 

ДИОМЕД

                        Диомед

прегръща и закана, и привет!

Сега кръвта ни кротка е, но утре,

щом боят сблъска ни, кълна се в Зевса,

като ловец със хитрост, сила, стръв

ще те преследвам!

 

ЕНЕЙ

                И ще имаш лъв

от тез, които срещат с паст и нокти

ловеца си! Добре дошъл във Троя!

Кълна се във живота на Анхиса[41],

добре дошъл! В ръката на Венера[42]

кълна се, друг не може да обича

тъй силно тоз, когото тъй жадува

да умъртви!

 

ДИОМЕД

        Ний братя сме по чувство.

Ако Еней със свойта смърт, о, Зевсе,

не ще прослави моя меч, стори го

хилядолетник; но ако ще бъде

за моя чест, от рани неизбройни

душа дано излъхне още утре!

 

ЕНЕЙ

Добре се опознахме двама с тебе!

 

ДИОМЕД

И жадни сме да се познаем зле!

 

ПАРИС

Такъв омразно-мил и злобно-ласкав

обмен на поздрави за пръв път чувам.

Енее, где тъй рано?

 

ЕНЕЙ

                Бях извикан

при царя ни. Защо и аз не зная.

 

ПАРИС

Тогаз узнай го: трябваше да идеш

в Калхасовия дом с тоз грък и там

за Антенор, освободен от плен,

да му дадеш чаровната Кресида.

Върви със нас или, ако желаеш,

дори изпревари ни: имам чувство —

и като казвам „чувство“, ти разбирай

„увереност“, — че моят брат, Троил,

спи тази нощ при нея. Събуди го,

кажи му, че пристигаме и точно

му разясни Приамовата воля.

Страхувам се, че няма да ни срещне

с „добре дошли“.

 

ЕНЕЙ

                В това не се съмнявам.

Той дал би вместо нея цяла Троя

на гърците!

 

ПАРИС

                Уви, друг изход няма.

Горчиви обстоятелства налагат

да бъде тъй. Върви! Ний също идем.

 

ЕНЕЙ

Довиждане на всички!

 

Излиза.

 

ПАРИС

                        А сега

кажи ми, Диомеде, откровено,

като другар, от дън душа: кого

от двама ни ти считаш по-достоен

за дивната Елена — Менелай ли

или пък мен?

 

ДИОМЕД

                Еднакво сте достойни.

Той — със това, че пет пари недаващ

за туй, че ще я има омърсена,

света обръща, за да си я върне;

ти — със това, че без да имаш чувство

за привкуса на нейния позор,

я отстояваш с толкоз кръв и злато.

Готов е той да лочи, рогоносец,

утайката от бъчва изветряла,

а ти пък — да засяваш, сластолюбец,

наследници в разпусната утроба.

Така че вий и двамата със свойто

безстрашие към укор и към гавра

сте свръхдостойни за една пачавра!

 

ПАРИС

Ти свойта сънародничка не жалиш!

 

ДИОМЕД

Народа си не жали тя! Чуй, княже:

за всяка сластна капка нейна кръв

погивал е ахеец; всеки грам

от нейната порочна плът платен е

с живота на троянец! Чисти думи

до днеска тя изрекла е по-малко,

отколкото в тез гибелни предели

за нея чисти войни са измрели!

 

ПАРИС

Ти черниш, Диомеде, по търговски

това, което би желал да купиш,

но то не е за продан и ний няма

да казваме цената му голяма.

Натам е пътят ни.

 

Излизат.

Бележки

[41] Анхис — дардански цар, от чиято връзка с Афродита се родил Еней. Боговете го наказали със слепота и след падането на Троя Еней го изнесъл на раменете си и отвел в своите странствания до остров Сицилия, където той умрял.

[42] „… в ръката на Венера кълна се…“ — според легендата Диомед, сражавайки се с Еней, ранил в ръката майка му Афродита-Венера.