Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (15)

Четвърта сцена

 

ПАНДАР

Умереност! Недей! Смекчи скръбта си!

 

КРЕСИДА

Каква умереност от мене искаш?

Скръбта, която вкусвам, е без примес,

изтънчена и пълна, и бушува

със остротата на онуй, което

я причинява. Как да я смекча?

Да можех чувството си да отслабя,

като напитка да го разводня,

могла бих да смекча и свойта скръб,

но в мен страстта разреждане не знае

и мойта скръб тъй буйна затова е!

 

ПАНДАР

Ей го, ей го! Иде! Ах, бедните пиленца!

 

КРЕСИДА

Троиле! О, Троиле!

 

ПАНДАР

Каква покъртителна картина! Дайте да ви прегърна и аз. „Защо, сърце?“ — както казва песничката:

        „— Защо, сърце, тоз кръст не лек

        ти носиш с мъка няма?“ —

        на което сърцето отвръща:

        „— Защото знам: за нея лек

        в слова и дружба няма!“

Славни римички — по-точни и правдиви не съм чувал! Човек не трябва да изхвърля от главата си нищо, че току-виж някое такова стихче му дотрябвало. Ето на! Ето на!… Е, агънца мои?

 

ТРОИЛ

Кресидо, аз те любя толкоз чисто,

че боговете, сякаш разгневени

от туй ми чувство, много по-набожно

от вярата, излъхвана към тях

със хладни устни, грабват те от мен!

 

КРЕСИДА

Нима и боговете знаят завист?

 

ПАНДАР

Знаят, знаят и още как! Този случай го доказва.

 

КРЕСИДА

И, значи, трябва да напусна Троя?

 

ТРОИЛ

Това е злата правда!

 

КРЕСИДА

                И Троила?

 

ТРОИЛ

И Троя, и Троил!

 

КРЕСИДА

                Не е възможно!

 

ТРОИЛ

Възможно е и трябва то да стане

без бавене, защото злобен случай

отказва ни минутката за сбогом,

отсрочката разблъсква, безпощадно

разлъчва устните ни, разпокъсва

със груба сила бързите прегръдки,

обетите ни задушава още

недоизлъхнати от бурна гръд!

Ний купихме се — тебе аз, ти мене —

със хиляди въздишки, а сега

срещу една-единствена, ах, трябва

покупките взаимно да си върнем!

Крадецът Време струпва в миг накуп

богатата си плячка; и безбройни

сбогувания, всякое с печата

на собствени въздишки и целувки,

той стяга във вързопа на едно

единствено „прости!“ и ни оставя

със таз недоцелувана целувка,

нагарчаща от плач!…

 

ЕНЕЙ (отвън)

                Готови ли сте, княже?

 

ТРОИЛ

Чуй, викат те! Тъй демонът на всеки —

разказват — викал го преди смъртта!…

Да я почакат! Ей сега ще дойде!

 

ПАНДАР

О, къде са сълзите ми? Ливни, дъжд, та да стихне тоя вятър, че, както кара, ще ми отскубне сърцето от корен!

 

КРЕСИДА

И трябва да замина?

 

ТРОИЛ

                Няма изход!

 

КРЕСИДА

Една Кресида, бледа от печал,

сред веселите гърци! И кога ли

отново ще се видим?

 

ТРОИЛ

                Чуй ме, скъпа:

бъди ми само вярна…

 

КРЕСИДА

                Как? „Да бъда“?

Какво е туй допускане обидно?

 

ТРОИЛ

Не, нека си говорим нежно в тази

минута пред разлъката! Аз казах:

„бъди ми вярна“ не от страх, че можеш

да ме оставиш — на самата смърт

аз хвърлям ръкавица, че в теб няма

неискреност! — а само като увод

към моя свят обет: „Бъди ми вярна

и аз ще те намеря!“

 

КРЕСИДА

                О, любими,

така ще се подхвърлиш ти на смъртни

опасности! Но вярна ще ти бъда!

 

ТРОИЛ

Побратим аз ще стана на смъртта!

Вземи за спомен този мой ръкав^[43]!

 

КРЕСИДА

Ти — тази ръкавица! А кога

отново ще те видя?

 

ТРОИЛ

                Скоро, скоро!

Подкупил часовите, нощем аз

при теб ще идвам. Но бъди ми вярна!

 

КРЕСИДА

Отново „бъди вярна“!

 

ТРОИЛ

                        Скъпа, чуй ме,

защо го казвам: гръцките младежи

са привлекателни, любвеобилни,

природно одарени и блестящи

в различните изкуства. Всичко в тях

за теб ще бъде ново и туй ново

ме пълни със ревнивост — грях безгрешен —

и с таен страх.

 

КРЕСИДА

                Ах, ти не ме обичаш!

 

ТРОИЛ

Ако така е, да умра в позор!

Във себе си аз нямам вяра — не

във твойта вярност! Аз не съм певец,

танцувам лошо, нямам сладък говор,

умел не съм в изящните игри,

а тез неща, в които всички гърци

са майстори изпечени, укриват

ужасно хитър дявол-съблазнител.

Недей му се поддава!

 

КРЕСИДА

                        Нима мислиш,

че бих го искала?

 

ТРОИЛ

                О, не! Но нявга

човек не иска нещо, а го прави

и често сам за себе си е дявол,

като изпитва крехката си воля,

повярвал на менливата й мощ.

 

ЕНЕЙ (отвън)

По-бързо, княже!

 

ТРОИЛ

                Целуни ме, скъпа,

и сбогом!

 

ПАРИС (отвън)

        Братко!

 

ТРОИЛ

                Парисе, ела

и покани Енея и гърка!

 

КРЕСИДА

Нали ще си ми верен, мой любими?

 

ТРОИЛ

Кой? Аз? Уви, това е мойта слабост!

Докато други гонят с реч фалшива

известност на умници, с откровеност

аз хващам само слава на наивник;

докато други хитро позлатяват

пиринчени корони, аз си нося

без хитрост своята, каквато е.

За мен не бой се! Върху моя щит

написано е: „Верен и открит!“

Добре дошъл, ахеецо! Това е

девойката, която ще получиш

за Антенор. При портата на Троя

ще ти предам ръката й, а пътьом

ще ти разкажа нужното. Към нея

бъди вежлив и ако някой ден

от моя меч животът ти зависи,

викни: „Кресида!“ и ще бъдеш, знай,

във безопасност, както е Приам

във Илион!

 

ДИОМЕД

                Красавице Кресидо,

излишно е на този княз да плащаш

с мечтаната от него благодарност —

тоз ясен взор и тез ланити дивни

сами закрилят те: от днеска аз съм,

властителко, покорен твой слуга!

 

ТРОИЛ

Ахеецо, обиждаш ме с това, че

посрамваш моята молба към тебе,

отправяйки хвалебствия към нея!

От мене знай го: тя е толкоз над

похвалите ти, колкото си ти

под правото служител да й станеш!

Нареждам ти учтив да бъдеш с нея,

защото аз го искам! Инак, даже

Ахил да бъде твой телохранител,

заклевам се в Плутоновото име^[44],

ще те заколя!

 

ДИОМЕД

                По-спокойно, княже!

По чин и длъжност аз тук имам право

на волна реч; а вън съм господар

на себе си и, знай, не правя нищо

по чужда заповед! Аз таз девойка

и сам ценя за нейните достойнства,

но щом ми кажеш: „Направи това!“,

знам само „Не“ от всичките слова!

 

ТРОИЛ

Да тръгваме! Пази се, Диомеде,

от битките, които са напреде!

Към портата! Ръка ми дай, любима,

по пътя много да си кажем има!

 

ЕНЕЙ

Това е Хектор! Бях му обещал

да бъда преди него на полето.

Ще ме помисли сънльо и нехайник!

 

ПАРИС

Вината е в Троила! Да вървим!

 

ДЕИФОБ

Да се приготвим бързо!

 

ЕНЕЙ

                        И да хвръкнем

нетърпеливи като младоженци

там, дето вече Хектор затръбил е!

Със своя дух и здравината своя

той днес ще брани славата на Троя!