Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (17)

Първа сцена

 

АХИЛ

Със гръцко вино днес кръвта ще сгрея,

която утре с меч ще охладя.

Да му дадем разкошен пир, Патрокле!

 

ПАТРОКЪЛ

Терсит пристига.

 

АХИЛ

                Ха, какво те носи,

огризко на природата, пес лаещ?

 

ТЕРСИТ

Това писмо за тебе, идоле на идиотопоклонниците, кухи истукане!

 

АХИЛ

Какво писмо, парче-човек?

 

ТЕРСИТ

От Троя, паницо с глупости!

 

ПАТРОКЪЛ

А кой се пазел шатъра?

 

ТЕРСИТ

Който се пази от вятъра.

 

ПАТРОКЪЛ

Добър си в извъртанията, но каква полза от тях?

 

ТЕРСИТ

Затвори си устата, хапльо! От твоите приказки полза няма. Известно е, че си нощна прислужница на Ахила.

 

ПАТРОКЪЛ

Нощна прислужница? Какво значи това, животно?

 

ТЕРСИТ

Значи мъжка курва, какво друго! Дано всички гнойни зарази на Венера, всички чревни сплитания, катари и пясъци в бъбреците, всички параличи, апоплексии, очни пердета, буци на черния дроб; екземи между пръстите, гнойници в гръбнака; и накрая — за безплатно доживотно ползване — всички люспести красти, келове и лишеи да се струпат върху всички извратени уроди на този свят!

 

ПАТРОКЪЛ

Ах ти, мехур, пълен със злъч, защо кълнеш така?

 

ТЕРСИТ

Че какво, тебе ли кълна?

 

ПАТРОКЪЛ

Не, разбира се, разсъхната бъчво! Отде накъде, мелезе неясен?

 

ТЕРСИТ

Е, тогава защо се сърдиш бе, хлапе разнежено, размекнато чиле от бубена плюнка, парцалче нежно за гнойно око, ти бе, ремъче от кесия на прахосник? А? Защо се сърдиш? Ах, защо страда тоя свят от такива като тебе, водни мушици, умалителни на природата?

 

ПАТРОКЪЛ

Махни се, жлъчко!

 

ТЕРСИТ

Стой си, напръстниче!

 

АХИЛ

Патрокле мой, препятствие внезапно

осуети мечтата ми за слава

във утрешната битка. Туй писмо

изпраща ми Хекуба, а тоз дар е

от дъщеря й, моята любов.

И двете ме корят и ме заклинат

да удържа един обет, от който

обвързан съм. Аз няма да го стъпча.

Обетът е обет и не признава

ни гърци, ни война, ни чест, ни слава!…

Палатката добре да украсите

за пир до утринта! Върви, Терсите!

Патрокле, с мен!

 

ТЕРСИТ

Тия двамата може да полудеят от излишък на кръв и недостиг на ум. Ако беше от много ум и малко кръв, бих станал покрай тях лечител на луди. Но ето Агамемнон, добър човечец, пада си по яребичките, но има по-малко мозък в главата, отколкото кал в ушите. А ето брат му — този Зевс, превъплътен в бик^[47], измамения съпруг, този символ и образец за паметник на рогоносците от всички времена, тази рогова обувалка, дето се кандилка на верижка край бедрото на брат си — какво друго освен това, което е, биха могли да направят от него умът му, пълен със злоба, и злобата му, подправена с ум? Магаре? Малко е — той си е магаре, и вол. Вол? Пак не стига — той си е и вол, и магаре. Готов съм да стана куче, муле, котка, пор, жаба, гущер, бухал, ястреб, изцеден херинг, но да стана Менелай — никога! По-скоро ще организирам заговор срещу Съдбата! Не ме питайте какво бих искал да бъда, ако не бях Терсит, защото съм готов да стана въшка в дрипа на прокажен, само и само да не бъда Менелай!… Ха, духове и блуждаещи огньове!

 

АГАМЕМНОН

Объркали сме пътя.

 

АЯКС

                Не, не сме.

Натам към факлите е.

 

ХЕКТОР

                Съжалявам,

че ви създадох грижи.

 

АЯКС

                        Няма нищо.

 

ОДИСЕЙ

Ха, ей го, иде сам да те посрещне!

 

АХИЛ

Безстрашни Хекторе, добре дошъл!

Добре дошли и вие, знатни гости!

 

АГАМЕМНОН

И тъй, троянски княже, лека нощ!

Аякс командва твоята охрана.

 

ХЕКТОР

Благодаря и лека нощ на тебе,

върховни гръцки вожде!

 

МЕНЕЛАЙ

                        Лека нощ!

 

ХЕКТОР

На теб по-лека, славни Менелае!

 

ТЕРСИТ

Ха, славен! Славна помийна яма, славна дупка на нужник!

 

АХИЛ

Здравейте и довиждане на всички,

оставащи и тръгващи си!

 

АГАМЕМНОН

                        Сбогом!

 

АХИЛ

Не, Несторе — ти също, Диомеде —

поостанете малко зарад госта!

 

ДИОМЕД

Уви, не мога. Имам спешно дело.

Велики Хекторе, спокойна нощ!

 

ХЕКТОР

Ръка! И стискай!

 

ОДИСЕЙ (настрани към Троил)

                Бърза за Калхас.

След факела му!… Да се поразходим?

 

ТРОИЛ

Със удоволствие.

 

ХЕКТОР

                Тогаз до утре!

 

АХИЛ

Насам, сторете чест на моя шатър!

 

ТЕРСИТ

И тоя Диомед не е гърне със мед! Такъв двуличен негодник и лукав разбойник рядко се среща! Имам по-малко вяра в него, когато ми се усмихва, отколкото в змия, когато съска. Обещания сее, както улично псе — бълхите си, но когато изпълни някое, това е такова явление, че астрономите се надпреварват да го тълкуват. След подобно чудо не може да няма важни събития. Слънцето ще почне да черпи светлина от луната, щом Диомед е удържал на думата си. По-добре да тръгна по дирята му, макар че няма да зърна Хектора в лицето. Говори се, че той си е хванал някаква троянска фльорца и се събира с нея в шатъра на тоя предател Калхас. Тръгвам след него. Нагдето извиеш врат — развала и разврат! Блудници и коцкари, всички до един!