Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The History of Troilus and Cressida, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

В гръцкия стан.

Тръбен звук. Влизат Агамемнон, Нестор, Одисей, Диомед, Менелай и други.

 

АГАМЕМНОН

Царе, какъв потиснат яд е пуснал

по бузите ви тая жълтеница?

При всички хорски замисли до днес

обширните гаранции, които

надеждата е давала, след туй

са се стеснявали. Беди и пречки

изкълчват най-високите кроежи,

тъй както възлите по тез места,

където разните мъзги се срещат,

смущават стройния растеж на бора

и карат ствола му да се криви

встрани от пътя си. При туй, царе,

какво учудващо в това, че Троя

подир седемгодишната обсада

е още непристъпна, като знаем,

че всяко дело, за което спомен

достигнал е до наши дни, на дело

се е отбивало от своя прицел

и от предполагаемия начин,

по който трябвало е да върви

съгласно замислите? Щом е тъй,

защо, царе, наричате „позор“

делата си, когато те са само

проверки, чрез които Зевс изпробва

метала „Постоянство“ у човека?

Каква е тънкостта на тоз метал,

не става ясно, докато Фортуна[14]

усмихва се над нас: тогава всички —

и смел, и плах; и твърд и мекосърд;

и трезв, и луд; и учен, и невежа —

изглеждат равни. Но когато тя

навъси лик, различието духва

с веялката си мощна и отвява

фалшивото и лекото, а туй,

което има ценност и тегло,

остава непримесено и чисто.

 

НЕСТОР

Велики Агамемноне, със почит

към твойта власт богоподобна Нестор

ще доразвие мъдрите ти думи.

Човеците се проверяват вярно

в невярно време. Щом морето спи,

рояк от плитки лодчици се носи

по търпеливата му гръд наравно

със тежките галери; ала щом

разбойникът Борей[15] разсърди малко

спокойната Тетида[16], вижте там

как крепкоребрият и тежък кораб,

подскачайки между двете стихии

като Пегас[17], разсича с остър кил

зелени водни хребети. А где е

нищожната черупчица, която

се мереше доскоро тъй нахално

с величието? В пристана или

нахранила Нептуна[18]! Тъй делят се

привидната и истинската храброст

и в бурите, които изпровожда

Фортуна на животните. При слънце

за стадото мухата е по-страшна

дори от тигъра, ала когато

огънат злобни вихри коленете

на възлестите дъбове, тя бързо

укрива се, а стадото рогато

отвръща с гняв на гневната съдба

и на рева с мучене, в същи ключ

със нейния!

 

ОДИСЕЙ

                О, вожде и царю,

велики Агамемноне, ти, който

си мозък и гръбнак, сърце и дух

на Гърция, чиято мисъл трябва

да сбира мислите на всички нас,

дай слух на Одисеевото слово!

Напълно одобрявайки словата,

в които ти, могъщи със властта си,

и ти, почтени с възрастта си, толкоз

премъдрости изрекохте, че твойто,

о, Агамемноне, достойно беше

да бъде в бронз излято, а пък твойто,

о, сребровласи Несторе — да свърже

с незрима връв, по-яка от оста

на туй небе, слуха на всички гърци

към твоя многоопитен език,

та, казвам, одобрявайки ги, моля

все пак да чуете, о, ти, всевластни,

и ти, всемъдри, нещо и от мен!

 

АГАМЕМНОН

Ний слушаме те, умни Одисее,

и по сме сигурни, че празни речи

не ще открехнат твоята уста,

отколкото, че няма ум да звънне

в устата на проклетия Терсит!

 

ОДИСЕЙ

Отколе да е Троя разрушена

и мечът Хекторов — осиротял,

ако не беше следното:

едноначалието се забрави

и колкото са леките палатки

във лагера ни, толкова, уви, са

и лекомислените клики в него.

Главнокомандващият щом не е

единственият кошер, в който всички

принасят свойто, как ще има мед?

Нали когато заличи се рангът,

еднакво хубави са висш и низш?

Самите небеса, тоз център земен[19],

планетите му — всичко съблюдава

чин, място, старшинство, посока, срок,

съотношение, годишно време,

дълг, форма, съгласувани в един

установен порядък; и затуй

над другите, във сфера по-висока,

на трон поставена е да царува

величествената планета Слънце,

която с поглед благ въздържа всички

влияния на лошите планети

и с царската си заповед застига

добри и зли, неспъвана от нищо.

Ала когато, лошо съчетани,

планетите се пръскат във безреда,

какви беди, разтрисания земни,

въздушни смутове и морски бури,

какви знамения, какви метежи,

промени, ужаси крушат, разкъртват,

изкореняват сговора семеен

между царствата! Щом разклатим ранга,

таз стълба към великите дела,

линее всеки почин! Как ще могат

сдружения, училища, еснафи,

търговски връзки между градове,

делени от морета, първородство,

синовна почит, дълг към старостта,

корони, скиптри, лаври да останат

по своите места, щом няма ранг?

Поотпуснете струната на ранга

и слушайте какъв раздор на звуци

веднага ще настане! Всяко нещо

ще встъпи в битка срещу всички други!

Послушните води ще се изпъчат

над бреговете си и ще превърнат

в огромно блато цялата земя;

по-силният над слабия ще властва,

баща си ще убива злият син;

добро и зло, чиято вечна битка

налага постоянната намеса

на правосъдието, ще загубят —

а с тях и правосъдието също —

значенията си. Тогава всичко

ще се сведе до силата, от нея

до пожелаването, а от него

до лакомията. И тая страст —

вълчица ненаситна — неизбежно,

изяла всичко друго, ще разкъса

и себе си!

Велики Агамемноне, такъв

ще бъде хаосът, щом няма ранг,

а на война, щом той не се зачита,

назад потръгва общото, от много

желание на всеки да напредне.

Главнокомандващият няма власт

над първия след него; той пък няма

над следващия; той — над тоз след него;

и тъй по примера на оня първи,

презрял началството си, всеки чин

бледнее от съперническа треска.

Тоз наш недъг крепи града Приамов

до днешен ден, не неговата сила.

Да, с туй ще свърша тази сказка своя:

от гръцка немощ е мощта на Троя!

 

НЕСТОР

Премъдро Одисей разкри недъга,

от който страда нашата войска.

 

АГАМЕМНОН

Природата на болестта открил,

какъв е цярът й?

 

ОДИСЕЙ

Великият Ахил, когото всички

зоват „чело на нашата войска“,

със слух, звънящ от таз въздушна слава,

е станал свръхнадменен: в своя шатър

лежи и се надсмива постоянно

на плановете ни. Патрокъл с него

цял ден измисля неприлични смешки

в ленивото легло и със муцуни

и грозни кривения — на които

той вика „подражания“ — се гаври

със всички ни. Понякога дори,

велики Агамемноне, той в твойта

върховна власт облича се и в нея

като бездарен перчещ се актьор

със ум в прасците, на когото стига

да слуша дървения диалог

на свойте гръмки стъпки със дъските,

играе твоя образ, да, и с глас,

приличен на разстроена звънарна,

трещи слова, които и в устата

на гръмогласния Тифон[20] пак биха

били хиперболи. При тази пошлост

гигантският Ахил тресе от хохот

леглото си и бурно ръкопляска:

„Невероятно! Същи Агамемнон!

Сега да видим Нестор! Хайде, кашляй,

глади брада!“ Поискано — готово:

живот и роля се събират, както

две успоредни, сходни са като

Венера и Вулкан[21], но що от туй?

Ахил реве: „Чудесно! Представи го

как той се стяга нощем при тревога!

Започвай, хайде!“ И сега е ред

на възрастта и слабостта да станат

предмет на смях. Хлапакът кашля, плюе

и със трепереща ръка се мъчи

да стегне бронята си, но не може.

А нашият герой при тази гледка

реве: „Патрокле, стига! Престани

или ми дай стоманени ребра,

че инак ще се пръсна!“ И така

във всички наши — лични или общи —

черти и навици, кроежи, битки,

забрани, заповеди, бойни речи

и речи за примирие — във всичко,

без оглед дали вярно, или не,

те двамата намират славна почва

за глуми и нелепости!

 

НЕСТОР

                        Да, тъй е.

И от държането на тези двама —

които, както казва Одисей,

войниците издигат в небесата —

и други заразени са. Аякс

е станал своенравен и се носи

с навирен нос, и той като Ахила:

седи във шатъра си и пирува

с поддръжници, войната ни одумва,

оракул същ, и дава на Терсита,

чиято робска злъч сече злодумства

като монетен двор, да ни сравнява

със всяка смет и да подронва с туй

авторитета ни, и то когато

опасности заплашват ни отвред!

 

ОДИСЕЙ

Те нашата политика осъждат,

наричайки я подла боязливост,

предвиждането смятат за ненужно,

ума презират и признават само

ръката с меча. Умственият орган,

решаващ колко воина да хвърлим

във нужния момент и с помощта

на дълги наблюдения отгатващ

числото на противника, тоз орган

за тях не струва колкото кутрето

на лявата ръка, за тях трудът му

е празен труд, стратегия на книга;

и тъй зарад размаха й могъщ

поставят стенобойната машина

над ловкостта на оня майстор, който

я е създал, и над онез умелци,

които удара й направляват

със тънкостта на свойте умове.

 

НЕСТОР

По тази сметка конят на Ахил

ще струва колкото една дузина

Ахиловци!

 

Тръбен звук.

 

АГАМЕМНОН

                Кой иде, Менелае?

 

МЕНЕЛАЙ

От Троя!

 

Влиза Еней.

 

АГАМЕМНОН

        Какво търсиш, чужденецо?

 

ЕНЕЙ

Не е ли този шатърът, във който

живее царственият Агамемнон?

 

АГАМЕМНОН

Да, този е.

 

ЕНЕЙ

        Тогаз дали ще може

един троянски княз да поднесе

послание пред царския му взор?

 

АГАМЕМНОН

Той може да го стори в безопасност,

по-здрава от ръката на Ахила,

пред всички елински царе, които

наричат Агамемнона свой цар!

 

ЕНЕЙ

Учтива милост, здрава безопасност!

А как да разпознае чужденецът

високоцарствения негов лик

сред другите лица на смъртни?

 

АГАМЕМНОН

                        Как ли?

 

ЕНЕЙ

Попитах тъй, за да пробудя свойта

почтителност към него и подготвя

страните си да поздравят лика му

с румянец като този на зората,

когато среща юношата Феб[22].

О, кой е богът, слязъл между смъртни?

О, кой е царственият Агамемнон?

 

АГАМЕМНОН

Дали ни се надсмива, или в Троя

са всички тъй изискано любезни?

 

ЕНЕЙ

Любезни са, царю, сърдечни, мили,

като такива те се славят в мир,

но щом бойци дотрябват, всички имат

добра ръка, бърз поглед, верен меч

и, слава Зевсу, доблестно сърце,

каквото никой… Но мълчи, Енее!

Троянецо бъбриви, пръст на устни!

Похвалата — и вярна — носи срам,

щом казва си я хваленият сам,

а слава до Олимп тя носи чак,

щом каже я през зъби твоят враг!

 

АГАМЕМНОН

Троянецо, не си ли ти Еней?

 

ЕНЕЙ

Ахеецо, това е мойто име!

 

АГАМЕМНОН

Кажи ми за какво дошъл си тук!

 

ЕНЕЙ

Вестта ми е за Агамемнон само!

 

АГАМЕМНОН

От Троя вести той не слуша частно!

 

ЕНЕЙ

И не за да му шепна тя ме праща!

С тръбач аз ида, за да го събудя,

та неговата власт да чуй вестта ми

с наострен слух!

 

АГАМЕМНОН

                Свободно говори,

троянецо! Часът, във който идеш,

не е часът за сън на Агамемнон.

И за да знаеш, че е буден, той

самичък ти го казва!

 

ЕНЕЙ

                Хей, тръбачо,

надуй тръбата си и проникни

със звънък глас във тез лениви шатри,

та всеки дързък грък да чуе туй,

което Троя иска да се знае!

Тръбен звук.

Велики Агамемноне, във Троя

ний имаме боец един безстрашен,

Приамов син, на име Хектор, който,

усещайки, че почва да ръждясва

от вялото примирие, ме прати

да кажа туй: Царю, князе, велможи,

ако сред вас намира се един

да слага мъжка слава над удобства,

да търси чест, не гледайки опасност,

да знае дълг и да не знае страх,

да люби милата си не на думи,

а тъй, че красотата и честта й

да е готов със меч да отстои,

към него е отправено това

предизвикателство — самият Хектор

пред погледа на гърци и троянци

ще защити честта на свойта мила,

която е по-дивна, умна, вярна

от всякоя, която нявга грък

държал е във прегръдки! Утре сутрин

на половина път между стените

на Троя и ахейските палатки

тръбата му ще викне на двубой

тоз, който ще посмее да излезе

насреща му. Ако яви се някой,

със него Хектор ще кръстоса меч;

ако ли не, завърнал се във Троя,

ще каже той, че гръцките жени

са тъмнокожи и не заслужават

треска от копие! Това е всичко.

 

АГАМЕМНОН

Това ще бъде казано, Енее,

на всички влюбени във този стан;

не се ли отзове на него никой,

то, значи, няма влюбени сред нас.

Но ние сме войници, а нима е

войник войникът, който страст не знае?

Така че ще извадим за двубоя

достоен меч. Щом няма друг — то моя!

 

НЕСТОР

И му кажи от мене, който бил съм

младеж, когато дядо му е сукал,

че ако тук не се намери кой

да вдигне меч за любовта си, Нестор,

скрил сребърна брада с подбрадник златен

и стегнал в твърда броня слаби мишци,

безстрашно ще го срещне и ще викне:

„Любимата ми беше по-прекрасна

от баба ти!“; и младата му кръв той

ще убеди, че е било така,

със таз безкръвна старческа ръка!

 

ЕНЕЙ

Небето да ви пази от подобен

недостиг на младежи!

 

ОДИСЕЙ

                Чул те Зевс!

 

АГАМЕМНОН

Енее благородни, дай ръка

да те почерпя в царския си шатър!

Ахил и всички елински велможи

ще чуят туй, което ни предложи,

а ти ела и гост се чувствай драг

в дома на благородния си враг!

 

Излизат всички освен Одисей и Нестор.

 

ОДИСЕЙ

Чуй, Несторе!

 

НЕСТОР

                Приказвай, Одисее!

 

ОДИСЕЙ

Един зародиш имам във ума си,

посъкрати му срока да узрее!

 

НЕСТОР

Какъв е той?

 

ОДИСЕЙ

                Такъв е той:

Тъп клин здрав пън разцепва. Гордостта,

която ний до семе да презрее

оставихме у буйния Ахил,

така изду шушулка, че не я ли

изскубем днес, ще се разпука утре

и всички ни ще задуши със бърза

разсейка от злини!

 

НЕСТОР

                Какво предлагаш?

 

ОДИСЕЙ

Макар че Хектор е отправил свойто

предизвикателство към всички гърци,

то явно се отнася до Ахила.

 

НЕСТОР

Да, замисълът му е по-прозрачен

от резултат при сбор на дребни цифри,

така че без съмнение Ахил,

дори да беше с мозък по-безплоден

от дюните на Либия (макар че

и неговият — вижда Аполон! —

е доста песъчлив!), той — казвам, — мигом

ще се досети, че не друг, а сам

е цел на Хектор.

 

ОДИСЕЙ

                И ще се откликне?

 

НЕСТОР

Надявам се. Кой друг освен Ахила

могъл би според тебе да лиши

от слава Хектора? Макар че боят

ще е безкръвен, той ще е проверка

за силите ни, тъй като от него

троянците най-вкусното ни блюдо

ще вкусят с най-чувствително небце

и вярвай, Одисее, нашто име

ще бъде сложено на карта в туй

забавно състезание, защото

от частния му изход — лош, добър —

като от мостра ще се прави извод

за общото. Тъй уводите — кратки

в сравнение с грамадните обеми

на книгите, в които ни въвеждат —

съдържат в детски образ исполина

на бъдните развития: тоз, който

излезе срещу Хектора, ще бъде

избран от нас; и туй, че ний ще сме

размесили душите си в тоз избор,

ще го направи еликсир, получен

чрез изпаряване на най-доброто

от всички нас. И ако той пропадне,

кой тук сред нас ще придобие тази

самоувереност на победител,

която управлява всеки мускул,

тъй както мускулите управляват

лъка и меча?

 

ОДИСЕЙ

                Несторе, прощавай,

но, струва ми се, тъкмо затова

не е добре Ахил да среща Хектор.

Като добри търговци да покажем

по-долното по-първо с мисълта,

че може купувачът да го вземе.

Ако не го хареса, по-доброто

ще блесне двойно, като го измъкнем

след лошото. Недей се съгласява

на среща между Хектор и Ахил!

След нея, при победа и провал,

с лай тичат две опасни сетнини!

 

НЕСТОР

Очите ми са стари и не виждат.

Кои са те?

 

ОДИСЕЙ

                Ако Ахил не беше

така надменен, би била и наша

честта, която той би снел от Хектор;

но той и без това тъй вири нос,

че победи ли, по-добре ще бъде

да се печем под африканско слънце,

отколкото под жарещия присмех

на неговия поглед! А, обратно,

пропадне ли, ний всички ще удавим

високото си име във позора

на нашия избраник. Затова

да разрешим въпроса „кой“ със жреби

и да направим оня пън, Аякс,

да го изтегли. Всички едногласно

ще го венчаем „първи наш боец“

и, вярвай ми, това ще бъде цяр

за мирмидонеца[23], навикнал той

единствен да се плакне във възхвали,

и ще му смъкне гребена, по-ярък

от шарения пояс на Ирида[24]!

Ако Аякс — глупакът му! — надвие,

ще го обсипем с лаври; ако падне,

ще казваме, че имаме в запас

от него по-добри. И тъй, и тъй

кроежът ни ще стигне свойта цел:

издигайки Аяксовата сила,

оскубваме перата на Ахила!

 

НЕСТОР

Вкусът на твойта мисъл, Одисее,

харесва ми. Ела със мен — добре е

и Агамемнон бързо да я вкуси.

Те трябва да се сдавят помежду си

и твоят начин верен е и прост:

две кучета — една-едничка кост!

 

Излизат.

Бележки

[14] Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха; изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

[15] Борей (мит.) — гръцки бог на северния вятър.

[16] Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида, — майка на гръцкия херой Ахил.

[17] Пегас (мит.) — крилат кон, родил се от туловището на убитата от Персей Медуза. Впоследствие — символ на поетичното вдъхновение.

[18] Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответстващ на гръцкия Посейдон.

[19] „център земен…“ — според Птоломеевата астрономична система Земята била център на цялата Вселена.

[20] Тифон (мит.) — в гръцките легенди чудовище със змийски глави и страшен глас.

[21] „… сходни са като Венера и Вулкан…“ (мит.) — богинята на любовта и красотата Венера била съпруга на куция и грозен бог на занаятите, ковача Вулкан.

[22] Феб (мит.) — друго име на Аполон.

[23] „… за мирмидонеца…“ — мирмидонците били гръцко племе, населяващо остров Егина. В Троянската война от него била съставена войската на Ахил. В случая се подразбира именно той.

[24] Ирида (мит.) — гръцка богиня на дъгата.