Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The History of Troilus and Cressida, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

В Троя.

Влизат Кресида и Александър.

 

КРЕСИДА

Видя ли кои минаха ей там?

 

АЛЕКСАНДЪР

Да, старата царица[7] и Елена.

 

КРЕСИДА

Къде са тръгнали?

 

АЛЕКСАНДЪР

                Да гледат боя

от източната кула, чийто връх

владее долината. Хектор, който

е винаги спокоен, днес бе сприхав:

нахокал Андромаха, зашлевил

слугата си и още до зората —

печалба сякаш има от войната, —

излезе във полето, дето всяко

цветенце със пророчески сълзи

оплака горко бъдещите жертви

на неговия гняв.

 

КРЕСИДА

                Защо е гневен?

 

АЛЕКСАНДЪР

Дочух, че в гръцката войска се биел

един гигант с троянска кръв, и то

пръв негов братовчед. Аякс на име.

 

КРЕСИДА

Е, та какво?

 

АЛЕКСАНДЪР

                Това, че оня нямал

на себе си подобен.

 

КРЕСИДА

                Как ще има,

ако не е близнак със някой друг!

 

АЛЕКСАНДЪР

Този, Аякс, господарко, бил взел от всеки звяр по нещо. Бил храбър като лъв, груб като мечка, тромав като слон. В него природата, казват, така била размесила разните съставки, че храбростта му се била пресякла в глупост, а пък глупостта му била подправена със зрънца от разсъдък. Показвал проблясъци от всички положителни качества и петна от всички недостатъци. Бил ту мрачен безпричинно, ту весел неуместно. Имал изобщо от всяко нещо по малко, но всичките му неща били по малко сбъркани — същински късоглед Аргус[8] — безброй очи, а недовижда, или схванат Бриарей[9] — много ръце, а полза никаква!

 

КРЕСИДА

Но как човек, който кара мен да се усмихвам, ще направи Хектора да кипне?

 

АЛЕКСАНДЪР

Мълвата е, че те двамата са се срещнали във вчерашната битка и Аякс го е повалил. От тоя срам Хектор до тая сутрин нито е мигнал, нито сложил хапка в уста.

 

Влиза Пандар.

 

КРЕСИДА

Кой иде?

 

АЛЕКСАНДЪР

Чичо ви Пандар, господарко.

 

КРЕСИДА

Хектор е истински мъж!

 

АЛЕКСАНДЪР

Да, господарко. Няма равен на него!

 

ПАНДАР

Какво, какво?

 

КРЕСИДА

Добро утро, чичо!

 

ПАНДАР

Добро утро, племеннице! За какво говорехте?… Здравей, Александре!… Беше ли тази сутрин в Илион[10]?

 

КРЕСИДА

Да, чичо.

 

ПАНДАР

За какво говорехте, когато дойдох? Хектор беше ли вече тръгнал, когато пристигнахте в двореца? Елена сигурно още не е била станала, а?

 

КРЕСИДА

Точно. Хектор беше тръгнал, а Елена не беше станала.

 

ПАНДАР

Знаех си. Хектор е бил на крак рано-рано!

 

КРЕСИДА

Тъкмо за това говорехме. И за това, че бил гневен.

 

ПАНДАР

Гневен ли бил?

 

КРЕСИДА

Той казва така.

 

ПАНДАР

То се знае, че бил! И знам защо. Да му мислят гърците, ще има да ги коси, това ще им кажа! А и Троил няма да остане назад от него, и това мога да им кажа!

 

КРЕСИДА

Защо? Да не би и той да е гневен?

 

ПАНДАР

Кой, Троил ли? Троил струва повече от Хектор!

 

КРЕСИДА

О, Зевсе! Той не може да се сравни с него!

 

ПАНДАР

Троил с Хектор? Ти можеш ли да познаеш един човек, като го видиш?

 

КРЕСИДА

Мога, стига да съм го срещала и да са ме запознали с него преди това.

 

ПАНДАР

Защо ли ти говоря! Троил си е Троил!

 

КРЕСИДА

И ако го назовеш още един път, ще се е утроил. Но ти си прав, защото той явно не е Хектор.

 

ПАНДАР

Нито пък Хектор е Троил в много неща!

 

КРЕСИДА

Това е вярно и за двамата. Троил си е все същият.

 

ПАНДАР

Все същият? Бедният Троил! Де да си беше все същият!

 

КРЕСИДА

И такъв си е!

 

ПАНДАР

Да, ако аз съм ходил бос до Индия!

 

КРЕСИДА

Не е Хектор той!

 

ПАНДАР

„Все същият!“ Друг е станал той, там е работата! Да можеше да дойде на себе си! Но има богове горе! Време лекува — време кумува! Ех, Троиле, Троиле, да беше моето сърце в нейното тяло! Не, Хектор не е по-добър от Троил!

 

КРЕСИДА

Тук ще прощаваш!

 

ПАНДАР

Той е само по-възрастен!

 

КРЕСИДА

Ще извиняваш!

 

ПАНДАР

На Троил му трябва още съвсем малко. Нека мине време и ще запееш друга песен. Хектор ще има да чака за неговия ум!

 

КРЕСИДА

Че защо му е неговият, като си има свой!

 

ПАНДАР

Или за другите му способности!

 

КРЕСИДА

Ще мине и без тях!

 

ПАНДАР

Или за външността му!

 

КРЕСИДА

Размяната не би му изнасяла. Той е по-хубав.

 

ПАНДАР

Нямаш вкус, племеннице. Самата Елена преди няколко дни се закле, че Троил, макар и мургав[11]… защото той, вярно, е малко мургавичък… или, по-точно, не мургав, а…

 

КРЕСИДА

… а мургав.

 

ПАНДАР

Ако трябва да кажем истината, той е мургав, но не точно мургав…

 

КРЕСИДА

И това е истина, но не съвсем истина.

 

ПАНДАР

Исках да ти кажа, че Елена оцени по-високо неговата руменина от Парисовата.

 

КРЕСИДА

Че Парис е достатъчно румен!

 

ПАНДАР

Именно!

 

КРЕСИДА

Излиза, че Троил е прекалено румен. Щом тя е оценила по-високо неговата руменина, значи той има повече от нея. А тъй като оня е вече достатъчно румен, то похвалата на Елена се оказва твърде пламенна за един хубав цвят на лицето. Все едно че златната й уста е похвалила Троил за медния му нос.

 

ПАНДАР

Кълна се, че той й се нрави повече, отколкото Парис!

 

КРЕСИДА

Да й се нрави, щом гръцките нрави са такива!

 

ПАНДАР

Сигурен съм в това! Завчера се приближи до него в нишата с прозореца и… нали знаеш, той няма още много косми на брадата си…

 

КРЕСИДА

Наистина един кръчмарски слуга би могъл да получи бързо сбора на тези негови признаци на мъжественост.

 

ПАНДАР

Защото е още много млад. И все пак той вече може да свие подкова не по-зле от брат си Хектор.

 

КРЕСИДА

Може би е свивал и по-ценни неща, щом е толкоз подкован по тази част.

 

ПАНДАР

Исках да ти докажа, че Елена го обича. Тя, значи, се приближи до него и помилва с бялата си ръка цепнатата му брадичка…

 

КРЕСИДА

Всеблага Юноно[12], кой му я е разцепил?

 

ПАНДАР

Говоря ти за трапчинката на брадичката му. Според мене той има най-милата усмивка в цяла Фригия.

 

КРЕСИДА

О, да, той се усмихва сияйно!

 

ПАНДАР

Нали?

 

КРЕСИДА

Като небе наесен!

 

ПАНДАР

Приказвай си ги! На Елена във всеки случай й става приятно, когато той се приближи до нея.

 

КРЕСИДА

О, щом на нея й става приятно, и на него ще му стане!

 

ПАНДАР

На него? Той я харесва толкоз, колкото аз харесвам развалено яйце!

 

КРЕСИДА

Ако ти харесваше развалените яйца толкоз, колкото харесваш недозрелите глави, щеше да ядеш само яйца с пиленца вътре.

 

ПАНДАР

Не мога да не се засмея, като си спомня как му гъделичкаше брадичката… Тя има възхитителна белоснежна ръчица, признавам!

 

КРЕСИДА

И то без да си подложен на мъчения!

 

ПАНДАР

И тогава й хрумна да каже, че била открила в брадата му бял косъм.

 

КРЕСИДА

Само един? Бедна брада — доста брадавици са по-богати от нея!

 

ПАНДАР

И такъв смях падна! На царица Хекуба й преляха очите от сълзи!

 

КРЕСИДА

Като сухи кладенци!

 

ПАНДАР

И Касандра също се смя!

 

КРЕСИДА

Но огънят под котела й е бил навярно по-умерен. Или и нейните очи преляха?

 

ПАНДАР

А Хектор как се смя само!

 

КРЕСИДА

И за какво беше целият този смях?

 

ПАНДАР

Ами по повод на белия косъм, който тя успя да му открие!

 

КРЕСИДА

Ако беше зелен, бих се засмяла и аз!

 

ПАНДАР

Те се смяха не толкоз на косъма, колкото на Троиловия отговор.

 

КРЕСИДА

И какъв беше неговият отговор?

 

ПАНДАР

Елена каза: „Имаш само петдесет и два косъма и един от тях е вече бял!“

 

КРЕСИДА

Това е въпрос, и то неин!

 

ПАНДАР

Но той води към въпросния негов отговор. „Петдесет и два — каза Троил, — и един от тях бял. Белият е баща ми, а черните сме ние, петдесетте му синове.“ „Но те са петдесет и един — каза тя. — И кой е моят съпруг Парис?“ „Цепнатият с двата рога! — каза Троил. — Отскубни го и му го дай!“ Всички си умряха от смях. Елена пламна, Парис се разсърди, но останалите се смяха до припадане. Този Троил може да те умори!

 

КРЕСИДА

Той ме умори наистина и бих искала да си почина от него.

 

ПАНДАР

Все пак, племеннице, вчера ти казах нещо. Помисли си върху него!

 

КРЕСИДА

Мисля си, чичо.

 

ПАНДАР

Мога да се закълна, че е вярно! Той плаче за тебе като облак през април!

 

КРЕСИДА

Пък аз избуявам от плача му като коприва през май!

 

Тръбен звук за отбой.

 

ПАНДАР

Чувай! Връщат се от боя! Искаш ли да останем тук да ги видим, като се прибират към Илион? Хайде, племеннице! Искаш ли, милинка?

 

КРЕСИДА

Щом ти прави удоволствие, чичо.

 

ПАНДАР

Ела, ела тук! Тук е чудесно място! Оттук ще виждаме отлично! Аз ще ти ги назовавам един по един, докато минават край нас, но обърни внимание на Троил!

 

КРЕСИДА

Не говори така високо!

 

Влиза и прекосява сцената Еней.

 

ПАНДАР

Този е Еней! Не е ли чудесен мъж? Един от бисерите на Троя. Бива си го. Но ти обърни внимание на Троил! След малко ще го видиш.

 

Влиза и прекосява сцената Антенор.

 

КРЕСИДА

А този кой е?

 

ПАНДАР

Антенор. Остър език, но и храбър войник. Един от най-зрелите умове на Троя, а и хубав мъж!… Но къде се бави Троил? След малко ще ти го покажа. Ако ме забележи, ще видиш как ще махне с ръка.

 

КРЕСИДА

На кого? На тебе?

 

ПАНДАР

На мене. Не вярваш ли?

 

КРЕСИДА

Вярвам. И аз на негово място бих махнала с ръка на такъв като тебе.

 

Влиза и прекосява сцената Хектор.

 

ПАНДАР

Хектор! Това е Хектор! Ей го, ей го! Видя ли го? Това се казва мъж! Да живее Хектор! Как гледа само! И каква походка! Не е ли блестящ воин?

 

КРЕСИДА

О, да, блестящ е.

 

ПАНДАР

Нали? Драго да му стане на човек! Виж само на колко места му е очукан шлемът! Това не са драскотини! Той, Хектор, се бие, не си играе, ако щеш, вярвай, ако щеш — не! Гледай, гледай шлема му — това се казват белези!

 

КРЕСИДА

Все от мечове ли са?

 

ПАНДАР

От мечове, от копия — на него му е все едно! И дяволът да му излезе насреща, пет пари не дава! Кълна се, драго му става на човек!

Влиза и прекосява сцената Парис.

Ей го и Парис! Ето го, иде! Видя ли го, племеннице? Не е ли храбрец и той, а? Какво ще кажеш? Е, чудесно! Кой казваше, че се бил върнал вкъщи ранен? Не е ранен. На Елена ще й подскочи сърцето! Но къде е Троил? Сега, сега ще го видиш!

 

КРЕСИДА

Този кой е?

 

Влиза и прекосява сцената Хелен.

 

ПАНДАР

Този ли? Този е Хелен… Чудно! Защо го няма Троил?… Този е Хелен… Може би не е участвал днес?… Този е Хелен.

 

КРЕСИДА

Той добър боец ли е?

 

ПАНДАР

Хелен ли? Не. Да, бие се криво-ляво… Не разбирам къде се е дянал Троил. Я чувай, не викат ли „Троил“?… Хелен е жрец.

 

КРЕСИДА

А кой е този мухльо, който се тътри там?

 

Влиза и прекосява сцената Троил.

 

ПАНДАР

Кой? Оня там ли? Деифоб… Троил е! Троил! Ето това се вика мъж и половина! Какво ще кажеш, племеннице? Мъж веднъж! Храбрецът Троил! Образецът за благородство!

 

КРЕСИДА

Стига де, засрами се!

 

ПАНДАР

Виж го само! Разгледай го! О, смелият Троил! Гледай го, гледай го! Виж му окървавения меч! И шлема му, по-очукан от Хекторовия! А как гледа само! И как крачи! Прекрасен младеж! Ами че той няма още двайсет и три! Слава на Троил! Да имах сестра богиня или дъщеря някоя от грациите[13], бих му казал: „Избирай!“ О, рядък мъж! Парис? Парис е дрипа пред него! Пак ти казвам, Елена би дала мило и драго да може да го замени с Троил!

 

Влизат и прекосяват сцената Войници.

 

КРЕСИДА

Идат още.

 

ПАНДАР

Тъпаци, магарета, пънове! Плява и трици! Плява и трици! Помия след гощавката! Жалко, бързо мина! На Троила аз цял живот няма да му се нагледам! Остави ги! Какво ще ги гледаш! Орлите отминаха. Това е нищо! Гарги и чавки! Гарги и чавки! По-добре да съм Троил, отколкото Агамемнон с всичките му гърци!

 

КРЕСИДА

Сред тях е Ахил, а той е по-добър от твоя Троил.

 

ПАНДАР

Ахил? Един носач! Камила! Впрегатно добиче!

 

КРЕСИДА

Хайде, хайде!

 

ПАНДАР

Какво „хайде, хайде“! Ти очи нямаш ли? Вкус нямаш ли? Толкоз ли не можеш да разпознаеш истинския мъж? Или род, хубост, телосложение, мъжественост, красноречие, образование, учтивост, щедрост, доблест и така нататък не са подправките, които дават вкус и сладост на един мъж?

 

КРЕСИДА

Да, на един подправен мъж. Мъж-сладкиш, целият в стафиди и фурми, който, докато се оформи, фурната ти изстива!

 

ПАНДАР

Ама ти си една — човек не знае как ще се извъртиш и на какво ще заложиш!

 

КРЕСИДА

Залагам на гърба си, за да си пазя корема, на ума си — за да си пазя волята, на скритостта си — за да си пазя доброто име, на булото си — за да си пазя хубостта, и на тебе, чичо — за да ми помагаш в опазването на всички тези неща! И която от тези защити да избера, зная безброй хватки в нея.

 

ПАНДАР

Кажи ми една от тях!

 

КРЕСИДА

Главната от тях е да не ти казвам нищо. Така, ако не опазя онова, което не бих желала да ми бъде засегнато, поне ще се опазя от бързата разгласа на моето поражение. Освен ако мястото се подуе — тогава никакви хватки не помагат!

 

ПАНДАР

Ама и ти си една!

 

Влиза Момче.

 

МОМЧЕТО

Господарю, моят господар Троил иска да говори незабавно с вас.

 

ПАНДАР

Къде?

 

МОМЧЕТО

У дома ви. Там си сваля доспехите.

 

ПАНДАР

Добре, момчето ми. Кажи му, че идвам.

Момчето излиза.

Боя се, че е ранен. Сбогом, племеннице!

 

КРЕСИДА

Сбогом, чичо!

 

ПАНДАР

Ще се върна скоро.

 

КРЕСИДА

О, убедена съм в това.

 

ПАНДАР

Един малък дар от Троил ще те убеди и в другото.

 

Излиза.

 

КРЕСИДА

Без дарове ти би бил един твърде бездарен сводник!

Слова, сълзи, подаръци… С какво ли

не действа той, любов да му измоли,

а колко по е мил Троил за мен,

не в неговите думи отразен!…

Но предпазливо! Ангели сме ние,

дорде мъжът желаното добие,

а щом добие го, страстта му спада.

В лова, в лова е мъжката наслада!

Глупачка най-последна таз жена е,

която всичко знае, а не знае,

че любовта във мъжките гърди

е „след“ съвсем различна от „преди“.

Това закон е, от света по-стар:

„Щом иска — роб е, щом го има — цар!“

Затуй аз свойта обич всеотдайна

ще пазя от обичния си в тайна!

 

Излиза.

Бележки

[7] „… старата царица…“ — става дума за Хекуба, съпругата на царя на Троя Приам.

[8] Аргус (мит.) — стоок великан от гръцката легенда, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.

[9] Бриарей (мит.) — сторък гигант, който помагал на титаните в борбата им срещу Зевс.

[10] Илион — така се наричал дворецът на Приам в Троя.

[11] „макар и мургав…“ — действието на пиесата се развива в Гърция, но Шекспир прилага английските критерии за красота, според които светлият тен на лицето бил по-хубав от тъмния.

[12] Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

[13] Грации (мит.) — у древните гърци трите Грации — Ефросина, Талия и Аглая — били дъщери на Зевс и олицетворение на женската прелест.