Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Ераст Фандорин (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Статский советник, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011 г.)
Корекция и форматиране
Деница Минчева (2011 г.)

Издание:

Борис Акунин. Статски съветник

Превод: София Бранц

Редактор: Боряна Джанабетска

ИК „Еднорог“, София, 2003 г.

ISBN: 954-9745-66-X

История

  1. — Добавяне

Епилог

При Кутафя кула се наложи да освободи шейната и да продължи пеша. В града нововъведенията още не се усещаха, но тук, в Кремъл, стана много по-различно от преди: строго, прегледно, навсякъде караулни, паважът всеки ден се почиства от леда и снега и с шейна не може да се влезе. Сега тук се беше настанила висшата власт — новият господар на старопрестолния град беше решил, че е под достойнството му да живее в генерал-губернаторската резиденция, и се нанесе в Малий Николаевски дворец.

Ераст Петрович се изкачваше по Троицкия мост. С една ръка придържаше шпагата си, с другата държеше тривърхата шапка. Денят беше много тържествен — московското чиновничество се представяше пред негово императорско височество.

Старият княз замина да си кара старините в омразната Ница. В живота на предишните му подчинени предстояха коренни промени — едного ще повишат, другиго ще преместят на нова длъжност, трети просто ще го уволнят. Опитните хора веднага отбелязваха в какъв час канеха тях или ведомствата им. Колкото по-рано, толкова по-тревожно. Всеки знае, че новата метла отначало яко премита и в първите дни се възцарява изключителна строгост. В това има двоен смисъл: от една страна, веднага да се сплашат всички останали, та да притреперят както трябва, а от друга — властта започва от наказанията, за да прояви накрая милостта си. Отдавна се знаеше също, че първо минават по реда си незначителните служби: околийските управления, земеустройствената комисия, сирашките попечителства и разни периферни департаменти, а истински важните служби се оставят за накрая.

И по двете поличби излизаше, че статският съветник Фандорин е важна персона, белязана с височайшето внимание. Той беше поканен да се яви пред очите на великия княз най-последен, чак в пет и половина следобед, подир командващия военното окръжие и жандармерийските висши служители. Това можеше впрочем да означава всичко и в благоприятен, и в тревожен смисъл, затова Ераст Петрович не задълба в безсмислени предположения, а изцяло се довери на съдбата. Казано е: „Благородният посреща гнева и милостта на висшестоящите с еднакво достойнство.“

При Чудов манастир статският съветник срещна поручик Смолянинов, също в параден мундир и по-зачервен от друг път.

— Здравейте, Ераст Петрович! — възкликна той. — Отивате да се представите? В какъв късен час! Сто на сто ви чака повишение.

Фандорин леко сви рамене и любезно попита:

— А вашите п-представиха ли се вече? Как мина?

— В Тайната полиция има новоназначения. Милников запазва предишната длъжност, Зубцов става началник. Макар и титулярен съветник, какво ще кажете! В Жандармерийското управление ни пращат някакъв от Петербург. За мен е без значение. Аз, Ераст Петрович, така или иначе подавам рапорт. От корпуса се връщам в кавалерията. Сега вече окончателно го реших.

Ераст Петрович никак не се учуди, но попита:

— Защо така?

— Не ми хареса как негово височество говори за задачите на държавната полиция — разпали се поручикът. — Вие, каза, трябва да внушавате на жителите страх и благоговение пред властта. Вашата задача е навреме да откривате плевелите и безмилостно да ги изскубвате за поука и назидание на останалите. Още видът на синия мундир трябвало да вцепенява гражданството. Следвало да се укрепят основите на руската държавност, иначе нихилизмът и слободията щели да ги смият.

— Може би е точно така? — предпазливо вметна Фандорин.

— Напълно е възможно. Само че аз не желая видът ми да вцепенява когото и да било! — Смолянинов гневно дръпна пискюла на сабята. — Учили са ме, че трябва да изкореняваме беззаконието и да браним беззащитните, че Жандармерийският корпус е безупречно чиста кърпа, с която върховната власт бърше сълзите на страдалците!

Статският съветник със симпатия поклати глава:

— Т-трудно ще ви е в армията. Нали знаете как се отнасят офицерите към жандармеристите.

— Нищо — упорито тръсна глава розовобузият офицер. — Първо ще ме гледат с презрение, после ще видят, че не съм някакъв си доносник. Някак ще се нагодя.

— Не се съмнявам.

Ераст Петрович си взе довиждане с опърничавия адютант и ускори крачка, защото до уреченото време за явяването му оставаха по-малко от десет минути.

 

 

Аудиенцията се провеждаше не в кабинета, а в официалния салон — вероятно с цел представящите се да осъзнаят върховното значение на мига. Точно в пет и половина двама важни лакеи с перуки на букли отвориха вратите, майордомът с позлатен жезъл влезе пръв и гръмогласно съобщи:

— Негово високородие статски съветник Фандорин.

Ераст Петрович още от прага почтително се поклони и едва подир туй си позволи да разгледа августейшата особа. Симеон Александрович беше съвсем различен от бикообразния си брат. Слаб, строен, с издължено надменно лице, остра брадичка и напомадена коса — по-скоро приличаше на хабсбургски принц от времето на Веласкес.

— Здравей, Фандорин — каза негово височество. — Ела.

Ераст Петрович много добре знаеше, че обръщението на „ти“ към по-нисшите е знак за благоволение в царската, фамилия, но леко се смръщи. Приближи се до великия княз и стисна бялата му елегантна ръка.

— Значи това си ти — Симеон Александрович с одобрителен интерес огледа внушителната осанка на чиновника. — Пожарски в докладните си те обрисува по най-похвален начин. Каква трагедия, че загина. Безкрайно талантлив човек, всеотдайно предан на мен и престола — генерал-губернаторът се прекръсти, но Фандорин не последва примера му.

— Ваше императорско височество, трябва да ви съобщя някои п-подробности за дейността на княз Пожарски във връзка със случая с Бойната група. Написах рапорт до министъра на вътрешните работи, в който най-подробно излагам всичко, което…

— Четох го — прекъсна го Симеон Александрович. — Министърът намери за необходимо да ми го препрати в качеството ми на московски генерал-губернатор. С резолюция: „Пълни измишльотини, и то опасни.“ Но аз добре познавах покойния Пожарски и затова повярвах на всяка твоя дума. Наистина всичко е било точно така. Ти си проницателен и обигран. Пожарски не се е излъгал в мнението си за теб, той много разбираше от хора. Само че не биваше да пишеш рапорт. Разбирам съперникът ти да беше жив. Но какъв е смисълът на умряло куче да вадиш нож?

— Ваше височество, не целях това. Исках да обърна вниманието на висшето началство върху методите на работа в Т-тайната държавна полиция… — смутен отвърна Ераст Петрович, но великият княз го възпря със снизходителен жест:

— Аз впрочем изобщо не се сърдя на Глеб за лудориите му. Те посвоему са дори остроумни. Изобщо съм доста снизходителен към онези, които са ми предани искрено — наблегна негово височество. — Ще имаш възможност да се убедиш в това. Колкото до рапорта ти, накъсах го и го забравих. Нямаше никаква нужда от всичко това. Престижът на властта е над всичко, включително над истината. Тепърва ще го усвоиш. Но достойно оценявам твоя хъс. Имам нужда от помощници като Пожарски и теб — умни, енергични, предприемчиви, които пред нищо не се спират. Мястото при мен се оваканти и искам ти да го заемеш.

Статският съветник, потресен от „лудориите“, загуби дар слово. Но негово височество изтълкува мълчанието му посвоему и се усмихна с разбиране:

— Май искаш да знаеш какво точно ти предлагам? Няма да си на загуба, не бой се. Още утре ще подпиша указа, с който те назначавам за главен московски полицейски началник, а това, ако не се лъжа, означава дванайсет хиляди заплата плюс четиринайсет хиляди за представителни, плюс каляска и държавна резиденция, а и специални фондове, с които ще разполагаш по свое усмотрение. Длъжността съответства на четвърти клас, така че в най-скоро време ще получиш генералски чин. А придворно звание камерхер ще ти издействам незабавно още за Великден. Какво ще кажеш? Както казват вашите московски търговци: хайде честито, а? — великият княз се усмихна и отново подаде на чиновника тясната си длан. Но августейшата десница остана да виси във въздуха.

— Знаете ли, ваше височество, реших да се откажа от държавната служба — каза Ераст Петрович с ясен, уверен глас и уж гледаше право в очите негово императорско височество, но същевременно и някак през него. — По ме привлича частният живот.

И без да чака края на аудиенцията, тръгна към вратата.

Край
Читателите на „Статски съветник“ са прочели и: