Борис Акунин
Левиатан (1)

Някои извадки от черната папка на Комисар Гош

Протокол от огледа на мястото на престъпление, извършено на 15 март 1878 година вечерта, в собствения дом на лорд Литълби, улица „Грьонел“ (VII квартал на град Париж)

(Откъс)

 

… По причини, останали неизяснени, целият обслужващ персонал се е намирал в трапезарията, разположена на първия етаж на къщата вляво от вестибюла (помещение №3 на схема 1). Точното разположение на мъртвите тела е посочено на схема 4, където:

№1 — трупът на майордома Етиен Деларю, 48-годишен;

№2 — трупът на икономката Лора Бернар, 54-годишна;

№3 — трупът на личния лакей на стопанина Марсел Пру, 28-годишен;

№4 — трупът на сина на майордома Люк Деларю, 11-годишен;

№5 — трупът на камериерката Арлет Фош, 19-годишна;

№6 — трупът на внучката на икономката Ан Мари Бернар, 6-годишна;

№7 — тялото на пазача Жан Льосаж, 42-годишен, починал в болница „Сен Лазар“ сутринта на 16 март, без да дойде в съзнание;

№8 — трупът на пазача Патрик Труа-Бра, 29-годишен;

№9 — трупът на вратаря Жан Карпантие, 40-годишен.

Телата, обозначени с номера от 1 до 6, са разположени седешком край голямата кухненска маса, като номера от 1 до 3 са застинали с глави, опрени върху кръстосаните им ръце, №4 е опрял буза на събраните си длани, №5 е облегната на стола, а №6 седи на коленете на №2. По лицата на номера от 1 до 6 не се забелязват никакви признаци на страх или страдание. В същото време номерата от 7 до 9, както е видно от схемата, лежат встрани от масата. №7 държи в ръката си свирка, но никой от съседите не е чувал предната вечер някой да изсвири. По лицата на номерата 8 и 9 е застинал израз на ужас или най-малкото на крайна изненада (фотографските снимки ще бъдат готови утре сутрин). Липсват следи от борба. При първоначалния оглед не са открити и наранявания по труповете. Не е възможно да се установи причината за смъртта без аутопсия. Лекарят от „Съдебна медицина“ метр Бернем установи по трупното вкочаняване, че смъртта е настъпила по различно време, между 10 часа вечерта (№6) и 6 часа сутринта, а №7, както докладвах по-горе, почина още по-късно в болницата. Преди резултатите от медицинската експертиза се осмелявам да предположа, че всички жертви са били под въздействието на силна отрова с бърз приспиващ ефект, докато времето до спиране на сърцето е зависело или от погълнатата доза отрова, или от физическото здраве на всеки от отровените.

Входната врата на къщата е затворена, но не е заключена. Обаче по прозореца на оранжерията (т. 8 на схема 1) са налице явни следи от взлом: стъклото е счупено, върху тясната ивица разкопана земя под прозореца е оставен ясен отпечатък от мъжка обувка с дължина на подметката 26 сантиметра, заострена отпред и с налче на тока (фотографии ще бъдат приложени). Вероятно престъпникът е проникнал в къщата откъм градината, при това след като слугите са били отровени и изпаднали в безсъзнание, в противен случай щяха да чуят звъна от счупването на прозореца. Същевременно не е ясно защо се е наложило престъпникът да минава през градината — след като слугите са били обезвредени, той спокойно е можел да влезе в къщата през трапезарията. При всички случаи престъпникът се е качил от оранжерията на втория етаж, където са разположени личните покои на лорд Литълби (виж схема 2). Както е видно от схемата, в лявата част на втория етаж има само две помещения: залата, в която държат колекцията от редки индийски произведения на изкуството и спалнята на стопанина, долепена непосредствено до залата. Тялото на лорд Литълби е обозначено върху схема 2 под номер 10 (виж също контурната рисунка). Лорд Литълби е бил облечен с домашно сако и панталон от сукно, дясното му стъпало е омотано с дебел слой бинт. Съдейки по първичния оглед на тялото, смъртта е настъпила в резултат на необичайно силен удар с тежък продълговат предмет в областта на темето. Ударът е бил нанесен отпред. Килимът в диаметър от няколко метра е опръскан с кръв и мозъчно вещество. Опръскана е също и счупената стъклена витрина, където съгласно табелката е била поместена статуетка на индийския бог Шива (надписът на табелката гласи: „Бангалор, 2-а половина на XVII в., злато“). За фон на изчезналата пластика са служели пъстри индийски шалове, един от които също липсва.

Из отчета на доктор Бернем за резултатите от патоанатомичното изследване на труповете, открити на улица „Грьонел“

… Обаче докато причината за смъртта на лорд Литълби (труп №10) е ясна и единственото необичайно нещо тук е само силата на удара, раздробил черепната кутия ни седем фрагмента, то с жертвите под номер от 1 до 9 картината не е толкова очевидна и наложи не само аутопсия, но и химично лабораторно изследване. Задачата бе донякъде облекчена от факта, че Ж. Льосаж (№7) към момента на първоначалния оглед бе още жив и по някои характерни признаци (свити до крайност зеници, забавено дишане, студена и лепкава кожа, яркочервени устни и уши) можеше да се предположи, че е отровен с морфин. За жалост по време на първоначалния оглед на местопрестъплението изходихме от струващата ни се очевидна версия за орално вземане на отровата и затова оглеждахме внимателно само устната кухина и хранопровода на загиналите. След като не успяхме да установим никаква патология, експертизата удари на камък. Чак при изследването в моргата открихме на вътрешната сгъвка на левия лакът на всеки от покойниците едва забележима следа от инжекция. Въпреки че това излиза извън сферата на моята компетентност, ще си позволя с достатъчна доза сигурност да предположа, че инжекциите са направени от лице, притежаващо определен опит в процедури от подобен род. Две са обстоятелствата, които ме карат да направя този извод: 1) инжекциите са поставени изключително внимателно, на нито една от ръцете на жертвите няма видими хематоми; 2) нормалният срок за изпадане в наркотичен унес е три минути, а това означава, че всичките девет инжекции са поставени в посочения интервал. Или са действали няколко души (което е малко вероятно), или е бил един, който обаче притежава наистина учудваща сръчност, дори ако предположим, че предварително си е бил приготвил по една спринцовка за всекиго. Трудно е да допуснем, че нормален човек ще си даде ръката за инжекция, ако пред очите му някой е изгубил съзнание след тази процедура. Наистина, моят асистент метр Жоли смята, че всички тези хора са могли да се намират в състояние на хипнотичен транс, но на мен през дългогодишната ми практика не ми се е случвало да се сблъсквам с подобно явление. Искам също така да обърна вниманието на господин комисаря върху обстоятелството, че жертвите с номера от 7 до 9 лежат на пода в пози, издаващи страх. Предполагам, че тримата са били сред последните, получили инжекции (или са притежавали по-голяма съпротивителна сила) и преди да изгубят съзнание, са разбрали, че с колегите им се случва нещо подозрително. Лабораторният анализ показва, че всяка от жертвите е получила доза морфин, тройно надвишаваща леталната. Съдейки по състоянието на трупа на момичето (№6), което би трябвало да е починало първо, инжекциите са поставени между 9 и 10 часа вечерта на 15 март.

Десет живота за един златен идол

Кошмарно злодеяние в елитен квартал

През целия днешен ден, 16 март, единствената тема в Париж е потресаващото престъпление, взривило сънливото спокойствие на аристократичната улица „Грьонел“. Репортерът на „Ревю паризиен“ побърза към мястото на трагедията и е готов да задоволи естественото любопитство на нашите читатели.

Днес, както и всяка сутрин, пощальонът Жак льо Шиен позвънява на вратата на елегантната двуетажна къща, собственост на известния британски колекционер лорд Литълби, малко след 7 часа сутринта. Г-н льо Шиен, учуден от обстоятелството, че вратарят Карпантие, който всеки ден получавал пощата за негово сиятелство, не му отваря, забелязва, че входната врата е открехната, и влиза в антрето. След миг 70-годишният ветеран на пощенското ведомство изтърчава с викове на улицата. Извиканата полиция заварва в къщата истинско царство на Хадес — седмина от слугите плюс две деца (11-годишният син на майордома и 6-годишната внучка на икономката) спят вечния си сън. Полицаите се качват на втория етаж и откриват там стопанина на къщата лорд Литълби. Плувнал в локва кръв, той лежи убит насред хранилището на прочута колекция от редки произведения на източното изкуство. 55-годишният англичанин е добре познат във висшето общество на нашата столица. Минава за ексцентричен и саможив човек, но археолозите и специалистите по Изтока от научните среди смятат лорд Литълби за истински познавач на индийската история.

Лордът нееднократно е отхвърлял с негодувание опитите на дирекцията на Лувъра да откупи отделни екземпляри от пъстрата му колекция. Покойникът особено е държал на уникалната златна статуетка на Шива, която специалистите оценяват на минимум половин милион франка. Мнителен и недоверчив, лорд Литълби много се е страхувал от обир, затова в хранилището денонощно са дежурели двама въоръжени пазачи.

Не е ясно защо охранителите са напуснали поста си и са слезли на първия етаж. Не става ясно също що за странна сила е приложил престъпникът, за да подчини на волята си всички обитатели на къщата (полицията предполага, че е използвана някаква бързодействаща отрова). Ясно е обаче, че злодеят не е очаквал да завари собственика на колекцията у дома — това е нарушило неговите пъклени планове. Вероятно тъкмо с това можем да си обясним зверската жестокост, с която е бил умъртвен уважаваният колекционер. По всичко личи, че убиецът панически е избягал от местопрестъплението. Във всеки случай той е отнесъл само статуетката и един от рисуваните индийски шалове, изложени в същата витрина. Той вероятно е използван за увиване на златния Шива — иначе някой от късните минувачи би могъл да забележи блясъка на творбата. Всички останали скъпоценности (а те не са никак малко) са непокътнати. Стана ясно, че лорд Литълби вчера е бил у дома си случайно, по фатално стечение на обстоятелствата. Вечерта той трябвало да замине за едно балнеологично летовище, но за зла беда внезапен подагричен пристъп го е задържал вкъщи.

Кощунственият размах и цинизмът на масовото убийство на улица „Грьонел“ са потресаващи. Що за пренебрежение към човешкия живот! Що за чудовищна жестокост! И за какво — заради един златен истукан, който вече не може и да се продаде! Ако пък бъде претопен, Шива ще се превърне в най-обикновено двукилограмово кюлче злато. Две хиляди грама от жълтия метал — такава е цената, която престъпникът е определил на всеки погубен от него живот. O, tempora, o mores! — ще възкликнем и ние подир Цицерон.

Имаме обаче основания да се надяваме, че нечуваното злодеяние няма да остане безнаказано. Най-опитният детектив от парижката префектура, Гюстав Гош, комуто е възложено разследването, сподели, че полицията разполага с важна улика. Комисарят е абсолютно убеден, че възмездието няма да закъснее. На нашия въпрос дали престъплението не е извършено от някой професионален грабител, г-н Гош само лукаво се подсмихна под прошарения си мустак и загадъчно отвърна: „Не, синко, в тоя случай следата води към висшето общество.“. Вашият покорен слуга не успя да изкопчи от него и думичка повече.

Ж. дю Роа

Това се казва улов!

Златният Шива намерен! „Престъплението на века“ от улица „Грьонел“ — дело на умопобъркан!

Вчера, 17 март, към пет-шест часа следобед, 13-годишният Пиер Б., докато ловял риба до моста при Инвалидите, толкова здраво оплита кукичката в нещо на дъното, че се налага да се гмурне в студената вода. („Да не съм луд да зарежа истинска английска кукичка?“ — каза пред наш репортер невръстният рибар.) Куражът му е възнаграден: кукичката се била закачила не за някой подводен дънер, а за тежък предмет, потънал наполовина в тинята. Изваден от водата, предметът засиява с неземен блясък, ослепил смаяния риболовец. Бащата на Пиер, сержант от запаса и ветеран от Седан, се досетил, че това трябва да е прословутият златен Шива, коствал живота на десет души онзи ден, и донесъл находката в префектурата.

Какво е това? Престъпник, който не се спира пред хладнокръвно и безогледно убийство на толкова хора, по незнайна причина не пожелава да се възползва от трофея на своята чудовищна предприемчивост! Следствието и общественото мнение са в задънена улица. Обществеността сякаш е склонна да приеме, че макар и със закъснение, съвестта на убиеца се е пробудила и той, потресен от стореното, е захвърлил златния истукан в реката. Мнозина дори предполагат, че той самият се е удавил някъде наблизо. Полицията обаче не е толкова романтична и съзира в непоследователните действия на престъпника явни белези на безумие.

Ще научим ли някога истинските причини за тая кошмарна, необяснима история?

Албум „Парижки хубавици“

Само за 3 франка и 99 сантима ще получите с наложен платеж серия от двайсет фотографски картички с включена цена на доставката. Уникално предложение! Побързайте — тиражът е ограничен. Париж, улица „Койпел“, печатница „Пату и син“.