Джек Слейд
Ласитър и Дивата Лили (14)

14.

Ласитър, дон Ернесто и Бартомас станаха свидетели на всичко, което се разигра. Дойдоха навреме, за да го видят, но не и за да се намесят. В момента, когато избухна взривът, те можеха да бъдат само зрители и поне на първо време трябваше да останат такива.

Бандитите взривиха линията пред влака. Тя се изви нагоре като дъга и локомотивът спря.

Застанали отстрани, Ласитър и приятелите му наблюдаваха развитието на събитията.

Долу бе настъпил пълен хаос, в който трудно можеше да бъде различен приятел от враг.

Хората на Лили отчаяно бранеха влака, в който се намираха откраднатите долари, ала бандитите ги превъзхождаха многократно.

Лили не изпускаше голямата кожена чанта, претъпкана догоре с дебели пачки банкноти.

При тази гледка дъхът на Ласитър секна.

Сред пачките с долари се подаваше краят на експлозив.

Фитилът вече беше запален.

Дали беше динамит?

Само за част от секундата всичко щеше да излети във въздуха. Заедно с Лили.

Господи! Какво ли бе замислила тази дяволска жена?

Нима си бе изгубила ума?

Или искаше да се самоунищожи заедно с парите, за да не позволи на бандитите да триумфират над нея и да ги лиши от удоволствието отново да я държат в ръцете си?

Щеше ли наистина да стигне дотам?

Ласитър не се замисли повече.

Смъкна уинчестъра от рамо, прицели се внимателно и натисна спусъка. Куршумът прелетя като внезапен полъх над фитила и го угаси.

Лили трепна и се сви, сякаш я беше улучил. Възможно ли бе това?

Ласитър отдавна беше взел в ръка своя ягуар — най-новото оръжие, което бе получил от Бригада Седем. Бръкна в джобовете на якето си и извади няколко от ръчните гранати, с които добре се беше запасил. С широк замах изпрати няколко сред бандитите.

Престрелката ставаше все по-разгорещена. Сякаш всеки искаше да убие другия, без да мисли за себе си, но в действителност всички до един се бореха ожесточено за живота си.

Ласитър също.

Внезапно двама брадати мъже се спуснаха към него.

— Ласитър! — почти едновременно изреваха те. — За всичко си виновен само ти!

В ръцете си държаха метални предмети, големи колкото кокоше яйце.

Мъжът от Бригада Седем чудесно знаеше какво ще последва.

Нямаше време, дори да се прицели. Слепешката натисна спусъка на ягуара.

* * *

Около железопътните релси бе настъпила тишина.

Отвсякъде прииждаха кавалеристи. Ласитър клекна до Лили върху горещата земя.

Недалеч от нея лежаха Ел Гранде и непознатият брадат мъж. Пратеникът на Бригада Седем не подозираше, че това бе МОК.

Гласът на дон Ернесто достигна твърде слабо до него. Чу го сякаш в просъница.

— Това е МОК…

Думите на приятеля му не го интересуваха. Пред очите му бе само Лили. Дори и сега тя беше прелестна. Ласитър не беше от мъжете, които плачат, но сега очите му се наляха със сълзи.