Джек Слейд
В бърлогата на звяра (1)

1.

По лицето на Ласитър се движеха само очите. Той се беше отпуснал върху седлото на коня си и оглеждаше изпод периферията на смачканото си сомбреро къщите от двете страни на разкаляната улица. Проливният дъжд, изненадал Ласитър преди Уулфс Крик Джордж, беше спрял. Под лъчите на слънцето навсякъде блестяха водни капки. По улицата имаше големи локви и конят ги заобикаляше.

Видът на къщите не беше по-различен от този на Ласитър. Бяха съвсем западнали.

Ласитър се засмя. Докато той умишлено беше променил външния си вид, Уулфс Хоул наистина беше миша дупка, проядена от зъбите на времето. Всяка втора къща представляваше куп развалини. Срутени покриви, дупки в стените, висящи върху изкривени панти кепенци.

Пред съборетините бяха спрели само неколцина мъже. Общо взето, Уулфс Хоул оставяше впечатление за спокойствие. Но Ласитър беше нащрек. През последните мили от ездата му по тези места се потвърди, че е по следите на кълбо гърмящи змии и със сигурност можеше да очаква само едно: парче олово в гърба.

В края на улицата видя дървената фасада на една голяма сграда. Изглеждаше така, сякаш е по средата на улицата. С големи червени букви на дървената стена над издадената напред пристройка беше написано „ЕМПАЙЪР“. Пред сградата, в която очевидно се помещаваше кръчма, бяха вързани три коня.

Конят на Ласитър, Груло, вървеше към тях, поклащайки глава.

Ласитър забеляза косите погледи на няколкото мъже, които видя. Той си спомни за тясната клисура, представляваща вход към тази малка долина.

Спряха го двама пазачи и без да искат разрешение, претърсиха багажа му. След това единият изведнъж опря дулото на пистолета си в хълбока му, докато другият го претърсваше. Подсвирквайки одобрително, те разгледаха издаденото от Уелс Фарго обявление за залавяне на престъпник. Отгоре беше напечатано името на Ласитър, а под него сумата от 20 000 долара, на която Уелс Фарго оценяваше Ласитър жив или мъртъв.

Те намериха и двете хиляди долара, които той носеше със себе си. Ласитър беше сигурен, че парите му са загубени, но за негово най-голямо учудване единият от пазачите ги пъхна в чантата му заедно с обявлението.

Обявата изигра ролята на нещо като пропуск. Пазачите не биха могли да знаят, че Уелс Фарго я анулира още преди години.

Нищо не убягна на Ласитър в тясната клисура, през която течеше водата на Уулфс Крик. Той видя малката гаубица и двете картечници. Бяха разположени зад бариера от скали и ако имаха достатъчно муниции, клисурата можеше да бъде отбранявана с тях срещу цяла армия в продължение на седмици. Ласитър беше убеден в това.

Сега той се намираше в гнездото на гърмящите змии. Тук властваше законът на по-силния. А по-силният беше Джуд Донован.

Ласитър беше чувал за него достатъчно, за да знае, че е с единия крак в гроба от момента, в който яздеше през Уулфс Крик Джордж.

Висящата само на горната си панта врата изскърца, когато Ласитър я блъсна. За момент той спря и затаи дъх. Обгърна го облак тютюнев дим.

— Затвори вратата! — изръмжа един седнал встрани мъж.

Ласитър изпълни желанието му, въпреки че вън не беше бог знае колко студено и малко чист въздух би се отразил добре на кръчмата.

Голямото помещение беше претъпкано. Всички столове бяха заети. Мъжете седяха на тезгяха в тройна редица.

На Ласитър не му убягна това, че главите на повечето мъже са обърнати назад и го наблюдаваха дебнешком. Той гледаше брадясалите немити лица и беше сигурен, че никога не е виждал толкова много обесници накуп.

Глъчката, заглъхнала само за няколко секунди, сега пак се поднови.

Ласитър тръгна към края на тезгяха. Погледът му се плъзгаше по лицата на мъжете и някои от тях приличаха на физиономиите, които беше виждал по обявленията за залавяне на престъпници. Той позна Клифтън Хокинс. Ловецът на награди за откриване на престъпници беше преследван от закона в Колорадо, защото погрешно беше преследвал и убил невинен човек. Малко по-нататък стоеше Майк Тейлър, чиято глава беше оценена на 2000 долара в Ню Мексико. Търсеха го заради кражбата на добитък и убийството на двама каубои.

Ласитър кимна на един мъж, който се отдръпна, за да му направи място на тезгяха. Поръча си уиски. Когато вдигна чашата, в кръчмата настъпи оживление.

Той изправи глава.

В дъното на голямото помещение се разтвори завеса и откри поглед към една малка сцена. Някой започна да дрънка на пиано. Чуваха се куп фалшиви тонове, но, изглежда, никой не го беше грижа за това.

Тогава изведнъж на сцената застана тя. И Ласитър като другите затаи дъх.

Секунди по-късно се вдигна оглушителен шум. Мъжете ревяха, свиреха и тропаха с ботуши така, че подът затрепери.

Според Ласитър момичето на сцената напълно заслужаваше въодушевлението на мъжете. То беше вдигнало медночервените си коси на кок. Усмивка на задоволство се разливаше по хубавото му кукленско лице. Раздаваше въздушни целувки на множеството, което още повече засилваше въодушевлението.

Беше облечена само в черен корсаж и мрежести чорапи, които подчертаваха дългите й крака. В червения жартиер върху лявото бедро беше мушната сгъната банкнота, което явно беше замислено като подкана към мъжете.

Във всеки случай сега върху сцената като истински дъжд валяха монети и банкноти.

Тя не се наведе да ги събира. С полюляваща се походка се приближи до края на сцената и вдигна ръце. Бюстът й също се вдигна и изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да пръсне корсажа. Стана тихо.

Пианистът удари няколко акорда, след това жената започна да пее със звънлив глас. Тоновете й бяха чисти, което не можеше да се твърди напълно за текста на песента. Тя пееше за един трапер, който едва успял да се спаси от снежна буря в някаква планинска колиба и чийто член вероятно щял да замръзне, ако младата жена от колибата не го предпазила от тази участ по всички правила на изкуството. Мъжът страшно й харесал, а това било най-важното.

Единствено Ласитър отмести поглед от сцената, когато в кръчмата влязоха трима мъже. Той ги позна веднага.

Братята Ларкин бяха търсени в почти всички щати западно от Мисисипи. Гонеха ги повече от две години, но винаги им се удаваше да се измъкнат от клопката.

Двамата по-възрастни трябваше да са Трей и Боб. Те бяха близнаци. Въпреки това човек можеше добре да ги различи, защото Трей имаше кървавочервен белег, минаващ напречно през носа, който обезобразяваше лицето му.

Третият беше значително по-млад от Трей и Боб. Казваше се Кели. Той беше най-лошият.

Кели Ларкин беше този, който откри пръв Ласитър и го издаде.

Когато срещна малките светли очи на убиеца, Ласитър почувства как по гърба му леко полазват тръпки. Инстинктивно сложи дясната си ръка върху дръжката на ремингтъна.

Братя Ларкин се раздвижиха и тръгнаха към Ласитър.

Жената все още пееше. Поглеждайки с крайчеца на окото си, Ласитър установи, че и тя гледа натам. Имаше известна прилика между нея и Кели Ларкин и Ласитър предположи, че жената на сцената е Шийна Ларкин, сестрата на братя Ларкин и приятелка на Джуд Донован.

На три крачки от Ласитър Ларкинови спряха. По лицето на Кели се беше изписала изпълнена с очакване ехидна усмивка.

— Това трябва да е той — каза Кели на по — възрастните си братя.

Червеният белег върху физиономията на Грей Ларкин потръпна.

— Този кон вън твой ли е? — попита той.

— Тишина! — изсъска един мъж до Ласитър, който не искаше да пропусне изпълнението на Шийна Ларкин. Но като видя, че се е сопнал на Ларкинови, пребледня и побърза да се измъкне.

— Да, това е моят кон, Груло — каза Ласитър.

— Добре дошъл в Уулфс Хоул — измърмори Кели. — Имаш 2000 долара, нали?

Двамата мъже от клисурата сигурно ги бяха осведомили.

— Вас какво ви засяга това? — попита Ласитър.

Кели се усмихна още по-широко. Погледна братята си и каза:

— Този задава въпроси, а? — Той отново се обърна към Ласитър. — Знаеш ли къде се намираш?

Ласитър кимна.

— В Уулфс Хоул. В града на Джуд Донован.

— О, той знае! — каза Кели Ларкин.

— Затваряй си устата, Кели! — сряза го Трей. А на Ласитър каза: — Ела с нас.

Той и Боб Ларкин се обърнаха, докато светлите очи на Кели блестяха, изпълнени с очакване. Вероятно се надяваше, че Ласитър ще започне да се опъва и да се перчи.

Ласитър не мислеше за това.

Той вървеше след двамата Ларкин, пред които от само себе си се проправяше път сред плътно стоящите един до друг мъже.

Жената от сцената ги следеше с поглед. Трей Ларкин се насочи към една врата, до която мъж в протрит черен костюм се беше облегнал на стената. Носеше черна широкопола шапка, чиято периферия засенчваше горната половина на лицето му.

Особено чувство обзе Ласитър. Нещо му подсказваше, че познава този човек.

До вратата, която сега Трей Ларкин отвори, имаше още пет крачки.

Тогава мъжът вдигна глава.

За Ласитър това беше като удар с камшик. Той трябваше да положи всички усилия да се овладее, за да не се спре и посегне към своя ремингтън.

Мъжът беше не някой друг, а Сидни Блад.

Блад, кръволокът на Уелс Фарго, който преследваше Ласитър години наред, за да го убие.

Лесигър получи удар в гърба. Реакцията му беше съвсем инстинктивна. Той се обърна със светкавична бързина, хвана ръката на Кели Ларкин и я дръпна нагоре.

Револверът в ръката на Ларкин гръмна. Куршумът мина през вратата и се удари в стената.

Едно леко завъртане беше достатъчно и момчето се видя принудено да пусне колта. То изсъска през зъби като змия. В следващия миг Ласитър го хвана за яката на ризата, замахна с юмрук и Кели Ларкин остана без дъх.

Ласитър го издърпа пред себе си, така че да е между него и по-възрастните братя Ларкин.

— Кажи му да си махне мръсните ръце от мен — процеди той или ще го просна в краката ви! — Гласът му проехтя в кръчмата. Чак сега Ласитър забеляза, че жената вече не пееше.

Лицето на Кели Ларкин се обля в червенина. Ласитър не знаеше дали това стана от яд, който разкъсваше хлапака, или от недостиг на въздух.

— Пусни го, Ласитър — изръмжа Трей Ларкин, — той повече няма да те пипа.

Ласитър удари убиеца веднъж. Кели Ларкин се строполи до полуотворената врата върху стената. Разярен, той се наведе за колта си, но Трей Ларкин го настъпи с ботуша си.

— Влез, Ласитър — каза той и кимна към вратата. Ласитър погледна към Сидни Блад. Лека усмивка пробяга по малко напълнялото лице на кръволока на Уелс Фарго.

Ласитър трескаво мислеше. Не можеше да си спомни точно кога за последен път беше срещнал Блад.

Какво търсеше Блад в бандитския град Уулфс Хоул?

Беше ли се превърнал Сидни Блад в престъпник?

Знаеше ли Блад, че в годините, след като беше сключил мир с Уелс Фарго, Ласитър работеше вече на страната на закона?

Във всеки случай знаеше, че обявлението от Уелс Фарго, което Ласитър носеше със себе си, вече не струва дори колкото хартията, върху която е напечатано.

Сидни Блъд с нищо не издаде, че познава Ласитър.

— Какво чакаш? — изръмжа Трей Ларкин.

Ласитър тръгна и мина през вратата.

Влязоха в игрална зала. Беше празна. Една — единствена лампа светеше над една от трите игрални маси и пръскаше дрезгава светлина.

Трей, Боб и Кели Ларкин следваха Ласитър. Боб Ларкин затвори вратата.

В стената се отвори друга, покрита с тапети тайна врата.

Жената от малката сцена влезе безшумно и я затвори зад себе си.

Ето че се събра цялото семейство Ларкин.

Нормално беше Ласитър да си зададе въпроса какво смятаха да правят с него. Той все още не се беше съвзел от шока след всичките тези години отново да застане лице в лице с кръволока Сидни Блад.

В сравнение със Сидни Блад даже и Ларкинови бяха безобидни хорица.

— Парите — каза Трей Ларкин и протегна ръка към Ласитър.

Ласитър се усмихна леко и поклати глава.

— Какво да се прави, Ларкин — отвърна той. — Парите си съм спечелил с труд. И няма да ви ги подаря наготово.

Братята се спогледаха.

Сетивата на Ласитър бяха нащрек. Тримата Ларкинови се чувстваха силни и това му беше ясно. Но все пак не можеха да правят каквото си искат.

— Той май не знае къде се намира — каза Кели Ларкин. — Трябва да му обясниш, Трей.

Трей Ларкин кимна.

— Ти си в града на Донован, Ласитър. Донован гарантира за твоята сигурност. Никой шериф не смее да се появи тук.

— Не бягам от закона.

— А от Уелс Фарго — изръмжа Трей Ларкин. — А това е почти същото. 20 000 долара. Ти си най-скъпият човек в Уулфс Хоул. Трябва да бъдеш предпазлив, иначе на някой може да му хрумне да се опита да спечели наградата за главата ти.

— Мога да се грижа за себе си — каза Ласитър. — Какво общо има всичко това с моите долари?

— Сигурността в Уулфс Хоул не е безплатна. Донован прибира половината от наличните пари на всеки, който дойде в Уулфс Хоул.

— Ако знаех, нямаше да нося нищо със себе си.

— Тогава нямаше да си тук. Донован не търпи хора, които бягат от закона с празни джобове.

Ласитър погледна Ларкинови крадешком. Беше убеден, че говорят истината.

Младата жена с черния корсаж се приближи и седна на ръба на една от игралните маси. Дългите стройни крака, обути в мрежести чорапи, омайваха Ласитър.

Като видя, че е привлякла вниманието на едрия мъж върху себе си, тя облиза устни. Опъна рамене, така че едрите й гърди заплашваха да скъсат корсажа.

— Вади най-после парите! — изсъска Кели Ларкин.

— Лично ще ги дам на Донован — каза Ласитър. Кели Ларкин вулгарно се изхили.

— В момента Донован има по-важна работа от тази да се занимава с един кучи син като теб процеди той.

Преди Ласитър да може да му отговори, жената се беше озовала до Кели и, разкривила пръсти, искаше да издере лицето му. Светкавично бързо Кели хвана китките й и я отстрани от себе си.

— Затваряй си мръсната уста, Кели! — изфуча тя. Трей пристъпи напред и зашлеви една плесница на жената.

— Не се прави на откачена, Шийна — изръмжа той. — Не сме виновни, че Донован има желание да прави нещо друго, а не да се занимава с теб.

Гняв изкриви хубавото й лице. Хвърли бегъл поглед към Ласитър, след това бързо се обърна и напусна стаята през една широка врата, водеща към задните помещения на кръчмата.

— В момента Донован има по-важна работа от тази да се занимава с един кучи син като теб — процеди той.

Преди Ласитър да може да му отговори, жената се беше озовала до Кели и, разкривила пръсти, искаше да издере лицето му. Светкавично бързо Кели хвана китките й и я отстрани от себе си.

— Затваряй си мръсната уста, Кели! — изфуча тя. Трей пристъпи напред и зашлеви една плесница на жената.

— Не се прави на откачена, Шийна — изръмжа той. — Не сме виновни, че Донован има желание да прави нещо друго, а не да се занимава с теб.

Гняв изкриви хубавото й лице. Хвърли бегъл поглед към Ласитър, след това бързо се обърна и напусна стаята през една широка врата, водеща към задните помещения на кръчмата.

— Нали чу, Ласитър — каза Трей Ларкин. — Донован не приема никого. Натоварил ни е да му вършим работата, докато е зает.

Ласитър сви рамене. Бръкна във вътрешния джоб на жилетката си и извади доларите. Без да му мигне окото, отброи 1000 долара и ги даде на Трей Ларкин.

Очите на бандитите блестяха, докато той държеше банкнотите в ръце.

— Надявам се, че доларите ще стигнат до Донован — каза Ласитър.

Кели Ларкин облиза устни. Дясната му ръка беше съвсем близо до дръжката на револвера. Явно чакаше знак от братята си, за да пусне на Ласитър един куршум и да прибере другата половина от парите.

Но Трей Ларкин не каза нищо. Той кимна на Ласитър, че може да си върви.

Ласитър още веднъж плъзна поглед по тримата братя. По-младият, Кели, не беше съвсем наред с главата. Умът му се намираше в спусъка на пистолета. Най-интелигентен от тримата братя изглеждаше Трей Ларкин. Ласитър не разбираше какво става с Боб. Той знаеше, че близнакът на Трей не е ням. Но не изглеждаше да е и от най-разговорливите. Ласитър реши много да внимава с него.

Той се обърна и отвори вратата към кръчмата.

Очите му търсеха Сидни Блад.

Но явно някогашният агент на Уелс Фарго вече беше напуснал кръчмата.

Ласитър взе още едно питие. След това и той излезе от кръчмата. Трябваше да се погрижи за коня си и да си намери подслон за през нощта.