Джек Слейд
Път към ада (1)

Тя се представи с името Наоми Рейнбоу. Може би наистина се казваше така, въпреки че Ласитър имаше известни съмнения.

Във всеки случай беше чужденка — дяволски красива, като излязла от приказките — и очевидно произхождаше от Далечния Изток, което личеше от чертите на лицето й. Твърдеше, че е японка, но Ласитър не можеше да бъде сигурен, че казва истина. Можеше да е и китайка или корейка, или нещо близо до тях.

В момента това нямаше никакво значение.

Сега беше гола и тази гледка просто би спряла дъха на всекиго. Човек можеше с часове да поглъща с очи изящното й тяло, без да му се насити.

Но Ласитър я възприемаше не само с очите. Той й се наслаждаваше с всяка фибра на тялото си.

Какъв неповторим фойерверк! Какъв запас от изненади! Рядко жена бе предлагала подобни неща на Ласитър.

И какво неутолимо желание! Наоми Рейнбоу не проявяваше ни най-малък признак на умора. Сега за разнообразие отново смениха позата и Ласитър се озова под нея.

Лицето й сияеше, тъмните й очи излъчваха омайващ щастлив блясък. Под този поглед всеки би се разтопил от блаженство.

Почти не говореха, но Ласитър беше доволен. Излишно беше да се обсипват с любовен шепот.

Наоми Рейнбоу! Какво име!

Когато Ласитър я заговори в пощенската кола по пътя насам, тя изглеждаше твърде незабележима — в семпла сива рокля и пелерина, която обгръщаше раменете й. Дрехите бяха малко широки за нежната й фигура. Носеше фина шапка, а косата й беше вдигната на кок. Стори му се прекалено сива и безлична и той не прояви интерес за по-близко запознанство.

След пристигането си в Спрингвил, Невада, те отседнаха в един и същ хотел. По принуда, защото това беше единственият хотел в градчето.

По-късно вечеряха заедно. Междувременно Наоми Рейнбоу бе сменила облеклото си и този път Ласитър откри у нея форми, който възбудиха любопитството му.

Стигна се до интересен разговор. Наоми Рейнбоу бе казала, че възнамерява да отпътува на следващия ден. Ласитър обаче имаше чувството, че тя играе някаква игра.

Но и самият той не беше искрен с нея.

Казал бе, че пътува по бизнес. И че ще остане не повече от два дни в това затънтено място. В действителност целта му беше точно Спрингвил, Невада. Пристигнал бе тук по поръчение На Бригада Седем.

В момента това нямаше никакво значение и не си струваше да мисли повече. В момента съществуваше само Наоми Рейнбоу. И изящното й тяло с гладка и нежна кожа като билярдна топка от слонова кост.

— Никога не съм имала такъв силен мъж — прошепна тя, а очите й излъчваха влажен блясък. — Защо не сме се срещнали по-рано? Ти ме подлудяваш, Ласитър. Как го правиш?

Той само се усмихна. Всеки отговор би бил излишен. Ненужните приказки само щяха да го извадят от ритъма. Всичко бе така прекрасно и той не искаше да мисли за нищо.

Вече два часа бяха заедно. Той не изпитваше ни най-малка умора. Ако зависеше от него, би продължил така до зори.

Вероятно вече бе минало полунощ. Налагаше се да покаже още доста издръжливост, ако искаше да запази темпото до изгрев-слънце. Наслаждаваше се на собствената си неукротима сила. Имаше усещането, че сега би могъл да изтръгва дървета с корените им.

Тогава вратата се отвори внезапно със замах. Някой я блъсна отвън с такава сила, че тя се трясна в стената. В стаята нахълтаха група мъже и се спуснаха към леглото. Всичко стана за миг и Ласитър дори не успя да разбере, колко бяха мъжете. Не успя да види лицата им. Всички бяха превързани с кърпите си, а шапките им бяха нахлупени ниско над веждите.

Наоми изпищя отчаяно. Ласитър я отблъсна от себе си, претърколи се странично от широкото легло и скочи полуприведен на пода. Юмруците му нанесоха два мощни удара в главата на първия от нападателите. Мъжът политна назад и се сблъска с други двама, които се намираха зад него.

Ласитър продължи веднага атаката. Юмруците му се размахваха бясно и сипеха безмилостни удари. Обхвана го неописуема ярост. Само в такова състояние бе способен да удря с тази мощ.

Противниците му се заклатушкаха объркани. Някои вече бяха повалени на пода. Ласитър се биеше яростно. Не след дълго вече изглеждаше, че нападателите губят шансовете си срещу него.

Той изръмжа със задоволство. В същия миг чу внезапния предупредителен вик на Наоми и долови някакво движение зад гърба си. Извъртя се светкавично. Пред очите му изникна една исполинска фигура, която замахна с тежко оръжие, прилично на бейзболна бухалка.

Ласитър се хвърли встрани. Опита се да избегне удара на бухалката и скочи с глава към коремната област на нападателя. Този път обаче Ласитър не бе достатъчно бърз. Успя само да зърне тежкия предмет, полетял към него. После нещо като че ли експлодира в главата му.

Краката му се подгънаха. Чу гръмовен глас, който му се стори странно далечен, после потъна окончателно в черен мрак. Изпадна в безсъзнание и повече не усети нищо.