Йежи Едигей
Смъртта дебне под прозореца (17)

XVII.
Наука или интуиция?

Този ден на съвещанието у полковника се събраха толкова много хора, че се наложи да се преместят в заседателната зала, тъй като в кабинета на Стария не би се сместила и част от желаещите да присъствуват. Новината за залавянето на убиеца на милиционера от Подлешна се разнесе мълниеносно из цялата сграда. Когато всички се настаниха, полковникът започна:

— Преди да поздравим майор Неваровни за залавянето на убиеца на Квасковяк и ликвидирането на опасната банда, нека той ни разкаже как се стигна до този успех.

Майорът, който се беше подготвил за това изказване, огледа събралите се с триумфиращ поглед и започна.

— Най-важното в работата на офицера от милицията е интуицията, умението да се свързват различните факти и да се правят изводи от привидно незначителни подробности. Не отричам, институтите и кабинетите по криминалистика играят много полезна роля, но теоретичните разсъждения не могат да заменят обикновения професионален нюх. Когато пристигнах в Подлешна, не разполагах с никакви данни. Но усеща недвусмислено, че престъплението не е извършено от местните дребни нарушители на закона, че не е хулиганска постъпка, а убийство, извършено заедно с някой представител на тамошното „висше общество“. Не знаех само защо това убийство е трябвало да осигури на убийците необходимата им безопасност.

Неваровни се намести в креслото, посегна машинално за цигара, ала бързо дръпна ръката си и продължи:

— Тайнствените разходки на старши сержант Квасковяк ме наведоха на мисълта, че той е разкрил много сериозно престъпление и убийците не са имали друг начин да му затворят устата. Пресметнах колко време са траели тези разходки. Излизаше, че престъпникът или престъпниците живеят в кръг с радиус най-много петстотин метра. Започнах да търся кой или кои са те.

— Като Шерлок Холмс — подхвърли някой от офицерите.

— Горд съм от това сравнение — върна топката Неваровни. — Събирах всевъзможна информация навсякъде, където ми се удаваше възможност. От един дребен крадец с прякор Писчо научих, че Квасковяк е дебнел срещу вилата на доктор Воркуцки. По някакво странно съвпадение разносвачът на мляко Стефан Зборковски също обвини лекаря, като заяви, че е видял горе-долу по същото време, когато е бил убит Квасковяк, да минава по улица Акациева колата на Воркуцки. Понеже от самото начало на всички ни беше ясно, че трупът на старши сержанта е бил откаран в гората след извършване на престъплението на друго място, този факт утежняваше сериозно положението на лекаря, който е и председател на Дружеството на приятелите на Подлешна. По онова време нямах основание да се съмнявам в думите на Зборковски и също подозирах Воркуцки. И аферата с младите наркомани свидетелствуваше за вината на лекаря. Тази афера обаче ми помогна да разбера грешката си. Младежите наричаха своите наркотици „хероин“. Когато веднъж при разговор с Воркуцки и Белковски ги попитах какво представлява хероинът, лекарят ми даде доста мъгляво обяснение за действието на наркотика, докато химикът знаеше по въпроса значително повече. Това беше първият сигнал, че трябва да обърнем внимание на собственика на лаборатория за медицински анализи. По-късно задавах същия въпрос на свои познати химици. Нито един от тях, включително специалистите от Главното управление на Гражданската милиция, не знаеха „професионалното име“ на хероина, тоест неговия химически състав. А Белковски го знаеше наизуст.

— Сбъркал е, като го е казал — измърмори някой.

— Рано или късно всеки престъпник прави макар и малка грешка. Милицията трябва да съумее да я забележи и да си направи съответните изводи. А когато вдовицата на Квасковяк си спомни, че веднъж съпругът й я е попитал защо са им на двама самотни хора три бутилки мляко, предположих, че въпросното мляко се оставя пред вилата на химика. Първоначално допусках, че бялата течност е необходима при производството на наркотици. Подполковникът от Главното управление ми посочи грешката: при производството на хероин не се използува мляко.

— Но откъде ви хрумна, че става дума за наркотици?

— Просто интуиция. Наблюдението на вилата и нейния собственик показа, че ако там се произвежда нещо, то трябва да е едновременно и ценно, и с малък обем. И толкова важно, че те не са се поколебали да убият милиционер само и само да запазят тайната. При друго, по-малко ценно производство престъпниците по-скоро биха ликвидирали „фабричката“ или биха я преместили. В същото време в бюлетините на Интерпол се казваше, че международните банди търсят нови места за организиране на производството, както и нови пътища за пренасяне на опиума от Изтока. Тези два факта се свързваха лесно. Разбира се, до последния миг не бях сигурен. Международните банди за търговия с наркотици са организирани на принципа на строгата конспирация. Всеки техен член познава само двама души. Този, от когото получава стоката, и другия, на когото я предава. Никога не познава шефа. Той винаги действува чрез посредник. Точно затова борбата с търговците на наркотици е безкрайно трудна. Не се стига до „върха“. Залавят се дребните рибки.

— Този път беше заловен и „върхът“ — уточни един офицер.

— Далече сме от подобен успех. Провали се само шефът на територията на Полша.

— Продължавайте, другарю майор.

— Бързо се досетих, че трите бутилки мляко, появяващи се от време на време пред прага на Белковски, са просто сигнал, който задействува активността на цялата банда. Следях непрекъснато вилата на химика и установих, че в деня, в който трите бутилки се появяват на прага й, инженерът заминава с колата си за Варшава. Потеглих подир него. Белковски стигна до Волска и там остави колата си в един авторемонтен сервиз.

— Другарю майор, вие сам ли водехте цялото разследване?

— Сам не бих се справил. От Воеводското управление получих кола, но само толкова. Не можех да използувам местните служители на милицията по причини, за които ще говоря малко по-късно. Затова се ползувах „на обществени начала“ от помощта на управителката на кооперативния магазин, нейната дъщеря и дъщерята на доктор Воркуцки, Янина. Понеже живееше близо до химика, Янина всеки ден ме информираше колко бутилки мляко се оставят за него. Помогнаха ми и двама местни хулигани — споменатият вече Писчо и неговият приятел Роман Вятковски, Черния Ромек. Последният установи, че един автомонтьор от сервиза е махнал двете брони от колата на Белковски и е поставил други, от своята кола. Това беше първото конкретно доказателство, че си имаме работа с международна контрабандна шайка.

— А как стигнахте до млекаря? — Любопитството на събралите се нарастваше.

— Просто търсех шефа на бандата. Този, който би могъл да убие старши сержанта. Не допусках, че инженер Белковски е способен на такава отчаяна постъпка. Един химик по-скоро би използувал отрова, а не железен лом. Затова, след като вече знаех, че Белковски е член на бандата и се досещах, че той произвежда хероин, ми се видяха странни думите на Зборковски, който непрекъснато обвиняваше Воркуцки. Управителката на магазина ми даде ценна информация. Никой от дома на Белковски не бил звънял, за да поръча допълнително количество мляко. Значи трите бутилки бяха сигнал. А кой изпраща сигнала? Белковски сам на себе си ли? Щом никой от вилата не поръчваше три бутилки мляко, значи разносвачът Зборковски ги оставя по собствена инициатива. Хората се чудеха също, че богаташ като Белковски кара стар, едва ли не разпадащ се на части вартбург. Би могъл да си купи най-малкото мерцедес. А всичко беше толкова просто. На постоянните ремонти на старата, таратайка никой не е обръщал внимание. Дори собственикът на сервиза, който знаел, че колата си е в ред, но мислел, че просто клиентът прекалено трепери над нея.

— А Елжбета Дорецка, сервитьорката от кафе-сладкарница „Маришенка“? Нея как разкрихте?

— Не беше трудно. Изненадах се, че всички в Подлешна знаят за връзката на красивото момиче с инженера. Той й бил купил жилище, той й бил наел стая в Подлешна. Можеше и истина да е, но защо им беше нужно на тези двамата да афишират до такава степен отношенията си? И ето че в Подлешна пристига нов началник на участъка. На всички им е ясно, че главната му задача е да разкрие убийците на своя предшественик. При това положение бандата е принудена да организира добро разузнаване в самото седалище на милицията, за да знае какво ще прави този новият и дали няма да попадне на нейните следи. Сервитьорката е познавала Михаляк най-малко от две години. Никога не го е удостоявала с вниманието си. А сега изведнъж, още през първия ден от идването на новия началник на милицията, тя приема благосклонно младежа. Разнасят се клюки за драматичното скъсване с Белковски, а самият Михаляк се хвали, че сватбата ще е около Великден. Ролята на Дорецка ми беше съвсем ясна още от самото начало. А понеже въпреки скъсването с Белковски тя продължаваше да посещава вилата му, като му носеше някакви пакетчета, разбрах всичко.

Неваровни замълча и си взе цигара. Не можа да се овладее. Почти всички присъствуващи пушеха. В стаята беше потъмняло от тютюневия дим. Някой стана и отвори прозореца, за да се попроветри. После офицерът продължи:

— От мига, в който научих за трите бутилки, всяка сутрин излизах и обхождах района. Макар че очаквах да видя бутилките пред конкретна врата, добросъвестно проверявах и всички други. Стараех се да излизам от участъка възможно най-тихо, без да ме забележи някой. Но един ден Михаляк ме засече. Възможно е Дорецка да е подхвърлила на влюбения младеж нещо. Възможно е да му е казала, че са видели Неваровни нощем по улиците на Подлешна, а това е опасно и сержантът би трябвало да ме придружава. Искала е да разбере дали вече зная нещо за бандата. Впрочем може Михаляк да ме е видял случайно и после да се е изпуснал пред момичето? В случая важното беше, че моите сутрешни разходки не останаха в тайна и съдбата ми беше предопределена. Трябваше да споделя участта на Квасковяк. Чаках кога и как ще стане това. Не исках да рискувам и се подготвих за евентуално нападение. Подплатих допълнително скиорската си шапка, а най-отвътре сложих стоманена каска. Към кожухчето си заших нещо като бронирана жилетка, мое производство. Бях почти сигурен, че ще ме нападнат отзад, като ме ударят по главата, но не можех да изключа и намушкване с нож.

— Независимо от всичко сте поели огромен риск — отбеляза капитан Левандовски.

— Можех във всеки момент да ликвидирам бандата, но избраният от мене вариант осигуряваше единствения начин да бъдат разкрити убийците на Квасковяк с доказателства, на местопрестъплението. За да изпробвам шапката, няколко пъти я пернах здравата със солиден чук. По каската не остана и следа. Надявах се, че в критичния момент и тя, и главата ми ще издържат.

— Все пак добре, че не се стигна дотам — каза полковникът.

— Когато разносвачът на мляко Зборковски дойде при мене, за да сподели сензационните си разкрития, разбрах, че решаващият сблъсък наближава. Не повярвах и за миг, че в гаража има лаборатория. Отдавна бях проучил това помещение — и с помощта на бинокъла, и отблизо през прозорчето откъм двора. Освен това млекарят сам се издаде, като употреби специализирани термини — колби, реторти, ректификационна колона, дифузионен апарат. Простият човек, за какъвто се представяше Зборковски, не би могъл да ги знае.

— Бандитът сам се е разкрил!

— Точно така, колега. Но дори да не беше казал тези неща, аз вече си бях изяснил неговата роля. Нямаше да ме изненадат неподготвен, бъдете сигурни. Не биваше да допускам обаче сержант Михаляк да научи за подготвяната акция, защото в бездънната си наивност младежът щеше да се изпусне пред годеницата си. Можех да разчитам само на двама от хората си: капралите Неробис и Садовски. Неробис ми вдъхваше по-голямо доверие. Затова поверих на него по-трудната роля. Той трябваше да се скрие в градината и да нападне млекаря, щом ме удари. Садовски стоеше на улицата пред вилата и имаше за задача да задържи идващата Елжбета Дорецка. Знаех, че тя те дойде, за да помогне на Зборковски да прекарат тялото ми в гората.

— Колко спокойно говорите за всичко това — забеляза полковникът.

— Защото бях сигурен, че планът ми няма да се провали. С капрала се бяхме уговорили веднага след удара да падна на земята. Разчитах на това, че убиецът ще се наведе, за да провери дали ме е пратил на оня свят. Именно тогава Неробис щеше да го нападне. Аз щях да му се притека на помощ. Моите хора държаха под око вилата на Белковски още от полунощ, за да бъдем подготвени за всеки случай. Това наблюдение ни помогна да се убедим, че и Белковски е замесен в убийството. Инженерът стана рано и в четири и половина запали лампата в гаража. Искаше да ме накара да мисля, че лабораторията работи. С тази светлина се опитаха да ме примамят да се приближа до вилата и да се наведа над прозорчето — в положение, най-удобно за нанасяне на удар отзад в главата.

— Брр! — трепна майор Ковалски. — Признай си за какво мислеше тогава?

— Боях се само от едно — че в последния момент у него ще се обади съвестта и няма да ме удари. Дълго очаквах този удар. И не го дочаках. Чух приглушен вик й шум от боричкане. Когато се обърнах с пистолет в ръка, бях убеден, че нервите на Неробис не са издържали и той е побързал да дойде на помощ. Не можете да си представите моето изумление, другари, когато в човека, борещ се с млекаря, познах капитан Левандовски. И досега не разбирам откъде се взе той там.

— Левандовски сам ще ни разкаже. Но съм длъжен да подчертая — каза полковникът, — че майор Неваровни напълно самостоятелно и без никаква помощ не само изпълни задачата, а и демаскира една опасна банда, за което заслужава най-искрени поздравления.

— Браво! — не се сдържа един от най-младите участници в съвещанието. Искаше му се дори да изръкопляска, но в последния миг се отказа, тъй като не знаеше как ще приемат този жест на признание към майора сериозните му началници.

Мина без овации, ала всички станаха на крака. Колегите протягаха ръце към Неваровни.

— Е, капитане — обърна се към Левандовски полковникът, — сега е ваш ред. Разкажете ни как се стигна дотам, че сте се оказали в градината на Белковски.

— В началото си мислех, че случаят е много прост. Отмъщение на местните подозрителни типове, на които старши сержантът е пречел да се разгърнат. Признавам, бях се засилил, но слепешката. В резултат се наложи да освободя всички задържани. Просто останах, както се казва, на сухо. Тогава разбрах основното правило, че следователят не може да се ръководи само от собствените си впечатления или от интуицията си, защото доникъде няма да стигне. Съвременното разследване трябва да се опира само на науката и на колективното сътрудничество. Самотният детектив няма да постигне нищо. Епохата на прославените детективи, на пинкертоновците и шерлокхолмсовците, е отминала безвъзвратно.

Неваровни вече отваряше уста да каже нещо заядливо, но се въздържа.

— Проучването на местното общество не ми даде нищо — продължи Левандовски. — Само голи клюки. За разлика от началника на участъка в Подлешна не можех да се занимавам с тях, понеже бях във Варшава. Дадохме за изследване анцуга, който е носел убитият. Благодарение на използуването на най-съвременни методи в Кабинета по криминалистика откриха по дрехите на Квасковяк микроскопични следи от мляко. Най-вече по гърба. Знаехме, че Квасковяк никога не е закусвал по анцуг. Преди това винаги се е преобличал. Освен това е пиел не мляко, а кафе с мляко. В същото време не бяха открита следи от кафе. Знаехме също, че тялото на убития е било пренесено в гората и оставено там под едно дърво. Стараехме се да разкрием какво транспортно средство е било използувано. Може би количката на млекаря и оттам са следите от мляко по анцуга?

— Хитро — промърмори Неваровни.

— Така стигнахме до Стефан Зборковски. Заинтересува ни също фактът, че единствено в Подлешна от всички селища край Варшава е организирано разнасяне на мляко по домовете. Дори във Варшава този проблем се решава трудно. Вгледахме се по-отблизо в този бисер на млечната промишленост. Следяхме всяка негова крачка. Сравнително бързо разкрихме двойствения му живот: беден млекар, живеещ в Подлешна в мизерна стаичка, и заможен господин, разбира се, с друго име и съответно променен външен вид, собственик на прекрасно жилище в столицата. Защо такъв човек ще играе ролята на млекар?

Докато следяхме Зборковски, попаднахме на Елжбета Дорецка. Разбрахме, че ги свързват общи интереси. А може би не само интереси? Но това не е толкова важно. Следейки Дорецка, направихме интересни разкрития. Тя поддържаше контакти с чужденци. Винаги с такива, които се връщаха през Полша от юг — от Турция, Гърция или България. Никога с други. Освен това в Подлешна се знаеше, че тя е любовница на инженер-химика Инуш Белковски. Странна двойка. Белковски изобщо не посещаваше приятелката си, на която уж тъкмо той бил купил хубаво жилище в центъра на столицата. Затова пък постоянен гост в нейната гарсониера беше… Стефан Зборковски. Моите сътрудници установиха, че Дорецка често посещава вилата на Белковски, като винаги носи някакви пакетчета. Открихме също, че тази госпожица има техническо образование — химически лаборант. А понеже и ние четем бюлетините на Интерпол за борбата с наркоманията, нищо чудно, че и в моята стая замириса на хероин.

— А намесата ви в критичния момент в градината? — попита някой от залата.

— Много просто. Следяхме денем и нощем както вилата на химика, така и всяка крачка на разносвача на мляко. Признавам, допуснахме грешка. Моите хора не са обърнали внимание на броя на бутилките мляко, които Зборковски оставя пред прага на вилата. Впрочем това не ни беше нужно. Затова пък веднага ме информираха, че майор Неваровни също подозира млекаря и следи инженера. Това беше много удобно за мене, защото отвличаше вниманието от моите хора. Същевременно не можех да се начудя на лекомислието на началника на участъка и все повече се безпокоях за живота му.

— Съвсем не бях лекомислен — прекъсна го майорът. — Грешите.

— Сега знам, че е така — лоялно се съгласи Левандовски, — тогава обаче не знаех за вашата „скиорска“ шапка и бронираната ви жилетка под форма на кожух. Тъй че, когато един от разузнавачите ме уведоми, че майорът е водил поверителен разговор с млекаря, разбрах, че Зборковски подготвя засада на майора, за да му види сметката, също както на неговия предшественик. Ала като имах предвид колко е чувствителен майорът, пък и нашите не най-добри лични отношения… С една дума, реших да разиграя партията другояче. Зборковски поставя клопка за Неваровни, аз ще поставя клопка за него. Като в песента: аз гоня тебе, ти гониш друг…

Понеже си давах сметка за опасността, която грози майор Неваровни, реших лично да се намеся в критичния момент. Взех със себе си двама от моите най-опитни и физически най-яки хора. През цялото време поддържахме радиовръзка помежду си. Така разбрахме, че офицерът и млекарят са се срещнали на ъгъла на Брезова и Акациева. А ние бяхме залегнали зад живия плет около вилата на Белковски.

— Откога бяхте там?

— Заехме поста си около пет часа. Когато нямаше опасност да ни забележи някой. Аз лежах на три метра от вратичката, през която Зборковски въведе майора. Щом стигнаха до вратата на гаража, скочих и ги последвах. Знаех, че докато млекарят върви отпред, няма опасност за майора.

— И аз го знаех — потвърди Неваровни. — Знаех също, че Зборковски пръв ще надникне през прозорчето, за да не го заподозра.

— Когато млекарят се наведе, аз стоях на ъгъла на гаража. На два метра от вас. Видях как си сменяте местата. Тогава излязох от укритието си. Бях сигурен, че обсебен от мисълта за убийството, престъпникът не вижда никого и нищо освен жертвата си. Като глухар през любовния период…

— Глухарите не се убиват взаимно, това е „обичай“ на хората…

— Забелязах — продължи разказа си Левандовски, — че Зборковски посяга към джоба си и изважда тежък френски ключ. Вдига го. Тогава скочих. Удар по китката на бандита, ключът полита на земята. Искам да обезвредя нападателя, но той също нанася удар. Падаме на земята, вкопчени един в друг. След това капрал Неробис и моите хора обезвредиха убиеца на Квасковяк. Сигурен съм, че старши сержантът е загинал на същото място и по същия начин.

— А Дорецка?

— Оказа се, че тя е останала да нощува в Подлешна. От четири и половина часа двама разузнавачи я чакаха пред квартирата й. Щом се показала на вратата, единият грабнал чантата й, а другият я обездвижил така сръчно, че красивата Елжбетка не успяла дори да извика. Бях получил съобщението, че Дорецка има оръжие и седи с белезници в радиоколата, още преди майорът и Зборковски да стигнат до вилата.

— Браво! — Този път Неваровни поздрави своя доскорошен съперник.

— Не зная и не съм сигурен дали изобщо някога ще разберем кой е бил инициаторът да се организира производство на хероин на територията на Полша. Дали Стефан Зборковски е стигнал до това хрумване сам, по време на пребиваването си в Съединените щати, или някоя контрабандна шайка е установила контакт с него? Факт е обаче, че симпатичният „Стефанек“ е станал агент, отговарящ за Полша с поръчение да организира в нашата страна контрабандна мрежа и да измисли начин за безопасно изнасяне на произведения наркотик извън страната.

— Длъжни сме да признаем, че Зборковски се е справил добре със задачата си!

— Хрумването да се установи производството на хероин в Подлешна и да се събира наркотикът в автомобилни брони не е било лошо — съгласи се капитанът. — Освен това цялата мрежа е била организирана съгласно използувания в другите банди принцип. Всеки неин член познава само своя предшественик, никога — своя приемник. Знае само къде трябва да достави стоката, но няма представа кой я получава. Именно затова борбата с контрабандистите на наркотици е толкова трудна. Ако не греша, още не се е случвало Интерпол или полицията на някоя западна страна да стигнат до самия „връх“ на бандата. Обикновено залавят само отделни хора.

— Толкова по-голям е успехът на майор Неваровни. И вашият, другарю капитан — отбеляза полковникът.

Капитанът не беше настроен оптимистично:

— Нека не се заблуждаваме. Ние действително ликвидирахме мрежата в Полша и пресякохме един от пътищата, по който наркотиците преминават от Изток на Запад. Но и този път въпросът ще опре до Зборковски и французина, който е откарвал хероина извън Полша. Въпреки несъмнените загуби „върхът“ на организацията ще остане незасегнат и едва ли ще прекъсне престъпната си дейност. Ще се търсят нови пътища и начини на контрабанда, ще се монтират нови производствени звена. Да се надяваме, че за дълго ще се откажат да организират контрабандно трасе през Полша. Ако аз знаех — завърши скромно експозето си капитан Левандовски, — че майор Неваровни е разкрил цялата банда и също залага клопка на разносвача на мляко, нямаше да му се изпреча на пътя. Впрочем за мене беше по-лесно да действувам, защото разполагах с целия апарат на управлението. Той беше сам. И при това работеше на непознат терен.

— И двамата имахте определена задача, и двамата се справихте отлично. А че всеки стигна до успеха по собствен път, не е важно. Благодаря и на двамата и с това закривам днешното съвещание.

— А какво ще стане с майор Неваровни? — попита подполковникът от Главното управление на милицията.

— Предполагам, че той ще поиска да остане в Подлешна до края на учебната година — отвърна Стария. — На първо място — за да направи хора от „своите“ наркомани. Поне от някои. При това положение не можем да отхвърлим неговите съображения. Освен това — полковникът се поусмихна — до мене достигнаха неофициални вести, че майорът има за решаване в Подлешна известни семейни проблеми. За по-късно нямам възражения той да премине на работа в Главното управление, във вашето звено за борба с наркоманията. А може би не е зле и в нашето управление да организираме такова звено?

— Аз? Семейни проблеми? — заекна майор Неваровни, но след като помисли малко, добави тихо: — Може пък и да си прав. Само че откъде знаеш всичко това?