Йежи Едигей
Смъртта дебне под прозореца (2)

II.
Защо е загинал този човек?

Бронислав Неваровни изслуша нареждането, предадено му от секретарката, остави слушалката, стана и каза на колежката си, която водеше статистиката:

— Отивам при Стария. Не знам кога ще се върна.

Тя прие думите му с недоверие. Беше свикнала вече, че съседът й по цял ден седи като вкаменен на бюрото си, никой не му се обажда и той не контактува с никого. Беше прекарал в тази стая три години, може би и повече, и нито веднъж началниците не бяха проявили интерес нито към работата му, нито към него самия. А сега — вика го самият полковник!

Криша подари на майора усмивката, предназначена само за онези, които й се харесват или са в добри отношения с шефа й, и каза:

— Другарят полковник ви очаква.

Неваровни тръгна към облицованата със звукоизолиращ материал врата, а секретарката успя да му подхвърли предупреждението:

— Днес не е в особено добро настроение.

Но полковникът посрещна своя подчинен изключително сърдечно.

— Моля, седнете, другарю майор. Цигара?

— Благодаря, не пуша — отговори Неваровни и седна в посоченото му кресло.

— Много добре, и аз бих искал да ги откажа. Как сте със здравето, другарю майор?

— Благодаря. Мисля, че до пенсия все някак ще изкарам.

— Отдавна не сме се виждали — продължи полковникът, — така сте се заровили във вашите изследвания над хулиганството, че човек не може да ви срещне никъде.

— Не аз се закопах. Закопаха ме. — Майорът не изпитваше кой знае какъв респект към началника си. — Вие най-добре знаете.

Стария смени темата:

— Знаете ли къде се намира Подлешна?

— Бил съм там два или три пъти в живота си. За последен път преди десет години.

— Красиво селище. Близо до Варшава. Удобен превоз и с електричка, и с влак от близкия Женсов.

— Обикновена крайградска дупка. Малко къщи и както се казва, горички и тревички.

— Виждам, че отдавна не сте били там, другарю майор. В последно време Подлешна се разрасна. Има много красиви вили. Там живеят интересни хора. Художници, писатели, лекари…

— А също и най-различни комбинатори, които са забогатели неизвестно как и не се знае откъде имат големите мангизи.

— Не липсват и такива — съгласи се полковникът, — както навсякъде.

— В Подлешна май са повечко от другаде.

— Нищо чудно. Красива околност със здравословен климат. Същевременно, макар и уединена, Подлешна е досами Варшава. На половин час с влак, със собствена кола само двайсет минути път до столицата. Който има пари, строи там. Между другото — и разни комбинатори. Но повечето жители положително са издигнали къщичките си с честен труд.

Майорът не поде темата, полковникът обаче продължи, без да обръща внимание на това:

— Мисля, че на вас ще ви се отрази добре, ако се пренесете в Подлешна.

— Благодаря, само че аз нямам пари да си строя вила. Освен това не виждам защо трябва да се разделям с Варшава. На улица Рашинска си живея много удобно.

— Не казвам да се разделите със столицата завинаги. Просто си помислих, че климатът на Подлешна е лечебен, а вие боледувахте, и то тежко.

— Сам зная, че боледувах. Зная също, че живях известно време недалече от Подлешна. Това място се нарича, или поне по-рано се наричаше, Творки^[1]. Това ли искахте да подчертаете, другарю полковник?

— Кротко, Бронек. Наистина си прекалено чувствителен на тема собствената ти особа. — От официалното „вие“ полковникът премина на „ти“, обръщайки се по име към приятеля си от годините на окупацията.

— Ами след като всички вие се опитвате да ме изкарате луд…

— Ти пак си знаеш своето. Говоря ти от сърце, а ти дори не искаш да ме изслушаш.

— Моля за извинение, другарю началник.

Полковникът вдигна рамене.

— Клечиш тук над тия статистически данни като борсук в дупката си, а аз бях решил да те измъкна от нея. Бях убеден, че Подлешна е подходяща.

— Как така Подлешна?

— Ами… Бих те назначил, временно, разбира се, за началник на тамошния милиционерски участък.

— Та свършиха ли се вече сержантите за тая длъжност?

— Не, не са се свършили. Аз обаче смятам, че при сегашното положение ти си най-подходящ за това място.

— Вече за нищо не ставам. „Майор Непотребни“, така ме наричат в тази сграда. — Гласът на Неваровни леко трепереше. — Дори в статистиката им е писвало от мен. Благодаря ви, че ме виждате поне на мястото на капрал в Подлешна, а не например като нощен пазач в някой почивен дом.

— Ох, Бронек, Бронек! Здрави нерви трябва да има човек с теб!

— Просто ми кажи, че в тази сграда ви преча и че трябва да вървя по дяволите, а не да заемам напразно щата.

— Давам ти най-сериозната работа, каквато имаме в управлението, а ти ме ругаеш.

— Ама че сериозна работа! Четирима подчинени в участъка и веднъж в седмицата, в събота, дежурство на железопътната гара — да не би някой да вдигне скандал.

— Бронек, ама ти нищо ли не си чул? Вестници не четеш ли?

— Какво да съм чул?

— Че началникът на участъка в Подлешна е бил убит онзи ден от неизвестни лица. Утре е погребението му. В цялото управление само за това се говори.

— Момите в моята стая дрънкаха нещо за убийството на някой си Краковяк. Но аз нямам обичай да подслушвам чужди разговори.

— Не Краковяк, а Квасковяк. Така се е казвал този нещастник. Намерен е оня ден сутринта в горичката на края на улица Розова. Убит с удар в главата. Най-вероятно — с брадва или с железен лом.

— Какво показа разследването?

— Почти нищо. Знаем всъщност само часа на извършване на престъплението. Лекарят установи, че Квасковяк е загинал между четири и половина и пет и половина. Впрочем фактите го потвърждават. Тялото е открито в шест часа, а съпругата на сержанта каза, че той бил излязъл от къщи след четири часа.

— В участъка ли е отивал толкова рано?

— Едва ли. Когато не е бил дежурен или не е имал друга работа, идвал там около седем. Обикновено най-напред се отбивал на железопътната гара и там си купувал вестник, пък и контролирал реда. В Подлешна гарата е централно място. Всички се срещат там. Пак там най-често стават безредици и кражби. Милицията я държи под око, особено в сутрешните часове, когато хората отиват или се връщат от работа.

— Тогава защо е излязъл от къщи призори?

— Точно това не можем да изясним. Съпругата на убития ни каза, че в последно време Квасковяк излизал много често около четири часа сутринта. Връщал се след около един час. Но не е споделил с никого какво е правел.

— Взели ли са оръжието му?

— Не. Не е носел оръжие. Излязъл е от къщи по анцуг.

— Спортувал ли е? Да не би да е тренирал бягане?

— Съмнявам се. Беше на тридесет и пет години, доста пълен.

— Тогава защо е бил по анцуг?

— В това престъпление има много въпросителни, на които не можем да отговорим — рече полковникът. — Знаем, че бившият началник на участъка в Подлешна сутрин винаги е излизал от дома си по анцуг. Ако валяло, обличал шушляк. Чак като се връщал, се умивал, обръсвал, закусвал, обличал униформата си и отивал на работа.

— Далече от дома му ли са го намерили?

— В Подлешна няма далече. Розова е третата успоредна улица на Резедава, на която е живеел Квасковяк. Впрочем ние дори не сме сигурни, че е бил убит на Розова. Някои следи показват, че тялото е пренесено там, а престъплението е било извършено другаде.

— Има ли следи от борба?

— Нищо подобно. Вероятно са го изненадали.

— В такъв случай той е познавал убиеца и не е очаквал, че този човек може да го нападне.

Полковникът се усмихна и отбеляза:

— Бронек, ти така се ядоса, когато ти предложих Подлешна, а сега започваш да водиш следствие. Прав си. Подлешна не е голямо предградие и там всички се познават. Квасковяк живееше в Подлешна повече от осем години. Там беше повишен в чин старши сержант и пак там стана началник на участъка. Предшественикът му беше изпратен на квалификационен курс в Ивична, а след това преместен в КАТ към нашето управление. През тези осем години Квасковяк вероятно е опознал всички жители на селището.

— Предполагам, че ако е срещнал подозрителен човек, не би се оставил да го изненадат — например някой известен хулиган от Подлешна.

— И да, и не — отговори полковникът. — Този някой би могъл да устрои засада на сержанта. Да се скрие, та дори и зад дънера на някой бор, а после да го нападне изотзад.

— Не е изключено. Отмъщение за нещо. Началникът на такъв участък сигурно има много врагове.

— Капитан Левандовски води разследването в тази насока. Познаваш го, нали?

Неваровни направи гримаса.

— Самонадеян сополанко. Мисли си, че щом е завършил школата в Шчитно и право, от него по-умен няма.

— Прекалено строг си към него. Не можем да отречем, че Левандовски е способен. В работата см има сериозни постижения. Но да се върнем към Квасковяк. Той е бил популярен и доста обичан от хората в района му. Били са му благодарни, че е очистил околността от подозрителни типове.

— И тия подозрителни типове са му видели сметката?

— Те са били по-скоро приходящи, „гастрольори“ от Варшава или близкия Женсов, както и от по-далечния Рушков. Там непрекъснато си имаме грижи с хулиганите. В Подлешна те са значително по-малко. Не забравяй, че в това предградие живеят предимно интелигенти, и то от по-заможните.

— Затова пък „златната младеж“ и „родените с риза“ сигурно са доста.

— Без съмнение — съгласи се полковникът, — има и такива, но Квасковяк ги държеше бая строго. Не се церемонеше с тях, нито ни позволяваше да го плашат с важните си татенца. Успя да направи от Подлешна най-спокойния оазис сред варшавските селища.

— Поради тази причина е имал много врагове и поради тази причина те са го убили.

— Ако убийството беше станало преди четири или пет години, щеше да си прав. Не отхвърляме и тази теза, капитан Левандовски изхожда от нея в своето разследване, но според мене работата не е тъй проста.

Неваровни се замисли.

— Прав си — призна, — сутрешните разходки на началника, и то само по анцуг, дават доста основания за размисъл. Ако се е опасявал от някого, не би излизал от къщи без оръжие. Нищо не му е струвало да пъхне пистолет в джоба на анцуга.

— Всичко говори, че Квасковяк не се е чувствувал в опасност. Часът, в който е правел своите странни разходки, е най-удобен за престъпниците. Тъмно, студено, хората още не са тръгнали на работа. По това време в Подлешна едва ли можеш срещна някого.

— А въпреки това началникът на милицията всеки ден именно по това време се е разхождал по улиците. Откога е придобил този навик?

— Жена му каза, че от около три месеца. Четири-пет пъти в седмицата съпругът й нагласявал будилника за четири, скачал сутринта от леглото, обличал анцуга и излизал. Понякога се връщал след десет минути, друг път разходката му продължавала повече от час.

— Интересно. И на жена си ли не е казвал никога нищо?

— Не споделял с нея служебните си дела, а и тя дори не го питала.

— Похвално за една жена на милиционер, но в случая то ще усложни разследването.

— Аз смятам — отбеляза полковникът, — че Квасковяк не е излизал само за да си направи сутрешната разходка и да глътне въздух преди работа. Сигурно е наблюдавал някого или нещо.

— Би трябвало да го отбележи в служебните документи.

— Не го е направил. Преровихме целия участък, прегледахме подробно дома му. Търсехме някакви записки относно сутрешните разходки по анцуг. Нищо не намерихме.

— А свидетели?

— Също много интересен факт. Разпитахме почти всички жители на улица Розова, както и много хора от близките къщи. Никой никога не е виждал старши сержанта по време на неговите ранни разходки.

— Онзи, който го е убил, навярно го е виждал.

— Ако случайно сме разпитали и убиеца, той е бил достатъчно прозорлив да не си признае, че е срещал Квасковяк.

— През тези дни е извършена огромна работа — отсече Неваровни.

— Но без никакъв резултат. Цялото Околийско управление от Рушков взе участие в началната фаза на разследването, да не говорим за нашите екипи. Папките за случая набъбнаха до неколкостотин страници и бихме могли да ги изстискаме. Нищо няма да остане.

— Чувствувам, че капитан Левандовски го чака нелек проблем за разрешаване. — Неваровни се усмихна с известно задоволство. Именно Левандовски едно време беше приел след майора някакъв случай и го беше завършил със светкавичен успех. Не защото майорът не беше взел предвид всички обстоятелства, а понеже по-късно бяха разкрити нови факти. Все пак у Неваровни остана малко неприятно чувство и сега той без заден умисъл си казваше, че неговият млад колега сам ще се убеди какво значи да провеждаш разследване без никакви следи.

— Да, случаят е много труден — съгласи се полковникът. — Затова разчитам на тебе.

— На мене? Не разбирам…

— Искам, другарю майор — пак премина към официалния тон на началник към подчинен полковникът, — вие да поемете временно ръководството на участъка в Подлешна и да извършите разследване там.

— Нали капитан Левандовски се занимава с това? Току-що сам казахте.

— Левандовски разследва случая във Варшава, а вие ще го правите на място, в Подлешна.

— Но защо е нужно това дублиране? Освен това… бих предпочел да не работя с капитан Левандовски… Веднага ще започнат препирни, кой какво…

— Няма да има никакви препирни.

— Опасявам се обаче…

— Просто защото — довърши полковникът — всеки от вас ще се занимава със случая независимо от другия. Левандовски е добър, когато води разследването с цял екип. Вие, другарю майор, сте индивидуалист и в Подлешна ще можете да докажете, че вашите методи не отстъпват на новите.

— Но по този начин всеки ще трябва да отхвърли куп излишна работа, която другият вече е извършил. Разпитите например.

— По принцип всички разпити са приключени. Те не ни дадоха нищо и дори не ви е нужно, другарю майор, да преглеждате протоколите с показанията. Затова пък аз държа опитен човек като вас да хвърли на място око върху жителите на Подлешна. Да чуе какво клюкарствуват за убийството, как живеят, от какво живеят. Трябва да се проучи климатът в Подлешна. Левандовски няма да го направи, та дори да разполага с три пъти повече сътрудници от тези, които мога да му дам сега. А вие като началник на участъка в това варшавско предградие ще имате значително по-голяма свобода на действие. Ще можете да завържете различни познанства. За мене не подлежи на съмнение, че старши сержант Квасковяк е бил убит от жител на Подлешна.

— Твърде вероятно е да има връзка между убийството на Квасковяк и неговите тайнствени разходки — съгласи се Неваровни. — Аз обаче виждам малко по-иначе своите възможности в Подлешна. Назначаването на майор за началник на милиционерския участък, докато неговият предшественик е бил само старши сержант, ще събуди бдителността на престъпника.

— Онзи, който е убил Квасковяк, великолепно си дава сметка, че след убийството на милиционер целият ни апарат е вдигнат на крак. Дори ще е полезно той да смята, че само вие водите разследването. Благодарение на това Левандовски ще остане в сянка. Но не мисля, че за дълго. Обикновено капитанът действува с размах. Предприема масови акции, често вика свидетелите в управлението. След като най-напред се е опасявал от всички, престъпникът ще реши, че вие сте по-малко опасен от работещите във Варшава. Може пък да направи някоя погрешна стъпка?

— Не мисля. — Неваровни съвсем не беше във възторг от стратегията на началника си. — Та какви ли грешки може да допусне? Достатъчно е да не прави нищо, да си кротува, и никога няма да го разкрием.

— Съгласен съм, но в същото време съм сигурен, че убиецът няма да избере тази тактика, защото просто не може да я избере. Навярно е имал сериозни причини да премахне Квасковяк. Нали хората не убиват ближните си без причина, а какво остава за милиционерите.

— Би могло да бъде обикновено хулиганско изхвърляне на някой тип, който си е имал вземане-даване със сержанта заради извършените безобразия.

— Би могло — теоретично. Съмнявам се обаче. От доста отдавна в Подлешна не е имало безредици. И най-малко през нощта, в която Квасковяк е загинал. По-скоро е убийство от засада. Общо взето, хулиганите не извършват такива престъпления. А и часът на убийството: между четири и пет сутринта. Нетипично време за хулигански изяви. Единствената кръчма в Подлешна се затваря в десет часа вечерта. Онази вечер там е било съвсем спокойно. Лесно го установихме.

— Сигурно има и някакви тайни пиянски сборища.

— Левандовски се опитва да разбере това. Вашите възражения съвпадат с концепцията, която капитанът прие за главна нишка на разследването. Засега той не може да се похвали с какъвто и да е успех. Може би е тръгнал по погрешна диря.

Неваровни се намести в креслото, поизкашля се, като че искаше да каже нещо, но явно размисли, защото остави полковника да продължи:

— Мисля, че Квасковяк е попаднал на следите на някакво сериозно престъпление. Сержантът беше наблюдателен и досетлив. Ако беше завършил гимназия, щях да го изпратя в офицерската школа. Няколко пъти го уговарях да седне над книгите. Все изклинчваше. Оправдаваше се, че има жена, деца, че вече е стар… В същото време беше известен като човек, който стриктно спазва служебните разпоредби. Затова можем да предполагаме, че подозренията му още не са били конкретизирани. Това обяснява и защо не е оставил никакви бележки, нито е направил служебен рапорт. Ала за престъпника, по-точно за бандата престъпници, е започнал да става опасен. Затова са го премахнали. Сега тези хора са се притаили и се спотайват като мишка в трици. Но тишината и спокойствието няма да траят дълго. Поради тази причина е толкова важно да имаме в Подлешна способен съобразителен наблюдател. Като тебе. — Полковникът пак премина към неофициално обръщение.

— Благодаря за похвалата. През последните години многократно се убеждавах във високото ви мнение за мене.

— Много добре знаеш, че сам си си виновен. Познавам характерчето ти добре и ми е ясно, че тебе човек трудно може да те изтрае. Е, какво? Ще отидеш ли в Подлешна?

— Това заповед ли е, другарю полковник?

— Не. — Началникът започваше да се дразни. — Само приятелско предложение. Ако предпочиташ статистиката си, не те насилвам. Можеш да си клечиш над нея до…

— Докато ме изритат от службата — довърши Неваровни.

— Пак си знаеш своето! И ангел би загубил търпение.

— Аз също отдавна съм го загубил.

— Бронек, помисли си! Давам ти великолепен случай. За тебе — просто мечта. На практика ще разполагаш с неограничена свобода на действие. На твое място друг би се зарадвал, а ти ми демонстрираш безкрайния си репертоар от претенции и капризи.

— Цялото управление ще се подиграва, че Неваровни е станал началник на селски участък.

— По-умен аргумент не можа ли да измислиш? Досега толкова много ли държеше на хорското мнение? Впрочем за пред хората бих могъл да издам заповед, че си командирован в Подлешна за разследване на място.

— Тогава пък ще говорят, че съм подчинен на Левандовски.

— И значи какво? Да взема да обявя Подлешна за околийски град и да те направя началник на околийско управление? Единственото, което е по силите ми и което смятам за правилно, е да ти дам няколко свестни хора, защото там със сигурност ще имаш нужда от тях.

— За дълго ли трябва да се закопая в тази дупка?

— Давам ти дума, че всеки момент можеш да се върнеш във Варшава.

— А жилището?

— Не изпадай в истерия! Щом толкова хора пътуват оттам за Варшава, навярно един майор би могъл да пътува в обратната посока. Участъкът в Подлешна разполага с доста голяма площ. В едната стая можеш да си сложиш диван и да я превърнеш във временна спалня, ако прецениш, че се налага да нощуваш там. От работещите в тамошния участък горещо ти препоръчвам Богдан Михаляк. Млад човек, миналата година стана сержант. Възнамерявам след две-три години да го изпратя в офицерската школа. Родом е от Женсов и чудесно познава местните условия. Изключително интелигентен. На него винаги можеш да разчиташ. Убеден съм, че този младеж ще отиде далеч.

— Другарю полковник, говорите така, сякаш въпросът е решен.

— Ти още ли не си се решил? Между нас казано, това е последният ти шанс, Бронек, за да станеш отново пълноценен служител на милицията. Ще сложим кръст на всичко, което е било досега. За мене най-важно е убиецът или убийците на Квасковяк да бъдат заловени възможно най-бързо, но наистина ще бъда доволен, ако това направиш ти, а не Левандовски. Не защото не го обичам, но бих искал да получа доказателство, че не съм сбъркал по отношение на тебе. Е?

— При това положение съм длъжен да се съглася. Кога трябва да приема новия си пост?

— Утре е погребението. На гробището в Подлешна. По същото време имам съвещание в Главното управление и няма да мога да присъствувам. Ще ме замести полковник Неголевски. Не е зле и ти да отидеш на погребението. А вдругиден сутринта ще приемеш участъка. Желая ти успех.

— След всичко, което чух, не очаквам лесна задача.

— Най-напред трябва да установиш защо старши сержантът е излизал толкова рано от дома си. Ключът за разрешаване на загадката е в тези странни разходки.