Йежи Едигей
Смъртта дебне под прозореца (9)

IX.
Тайната на белия прах

На другия ден майор Неваровни обаче не можа и да помисли да напусне Подлешна, за да се свърже със специалистите по въпросите на наркоманията от Главното управление на милицията. Сутринта им съобщиха, че в магазина на едно от съседните села е извършен обир. Трябваше да замине незабавно, за да огледа следите, а по-късно се включи в работата на екипа, разследващ кражбата.

Доведеното от милицията в Рушков куче Град участвуваше енергично в издирването. Позавъртя се из селото, най-сетне улови следата и с рязко размахвана опашка и лай се втурна към гората. Водачът му отпусна докрай каишката и хукна редом с кучето. Останалите милиционери тичаха заедно с майора по глинестата почва, колкото им държат силите. Милиционерското куче не бива да се възпира, защото може да загуби следата.

После дойде „удоволствието“ от тичането направо през гората, през какви ли не препятствия. С гръмък лай Град изчезна в един стар бункер, останал от немците. Крадците бяха укрили там по-голямата част от плячката. В чувалите имаше кафе, шоколад и бутилки вино.

Но усърдното куче не позволи на хората да си отдъхнат. Като очерта полукръг през полето и горичките, то продължи неуморния си бяг още най-малко шест километра и накрая заведе водача и милиционерите в една къща в самия край на Подлешна. Тук Град без колебание се хвърли към вратата на партерното жилище и със застрашително ръмжене нападна един от намиращите се в стаята мъже. При обиска бяха открити останалите неща, откраднати от магазина, и парите от касата му. Цялата компания беше откарана в ареста на Околийското управление.

Неваровни беше така уморен от неколкочасовия бяг, че след връщането си в Подлешна не изпитваше глад и веднага отиде в „Маришенка“. Мечтаеше за голямо, силно кафе.

В кафе-сладкарницата беше почти пусто. Само постоянните посетители бяха заели няколко маси. Сред тях беше доктор Воркуцки, седнал заедно с инженер Белковски. Като видя офицера, лекарят го покани с ръка на масата си.

— Господин майор, днес не изглеждате много добре — отбеляза той.

— Ако бяхте пробягали десетина километра през поля и гори като мене, и вие нямаше да изглеждате по-добре! — Майорът разказа какви приключения беше преживял.

— Не се учудвам, че сте уморен — поклати глава инженерът. — А от друга страна, добре, че не съм офицер от милицията. Тежка работа. Предпочитам своята лаборатория. А вие, докторе, кабинета си. Не е ли така?

— Госпожице Ирена, за мене голямо кафе — поръча Неваровни, щом се появи сервитьорката — колежката на Елжбета Дорецка от другата смяна. Ирена Барска също беше хубава, но не така ефектна.

— Първо хапнете нещо — посъветва го доктор Воркуцки, — например шунка с яйца. С четири яйца.

Офицерът се засмя:

— Чак сега усетих, че съм гладен. Ако не бяхте споменали за яйца, сигурно до вечерта нямаше да сложа нищо в устата си.

Докато сервитьорката донесе храната, Неваровни добави към разказа си за обира на магазина още няколко подробности, като описа и залавянето на крадците с помощта на служебното куче.

— Всъщност как кучето върви по следата? — попита инженерът.

— Не е съвсем ясно. Има различни хипотези, но те не обясняват всичко. Правени са много интересни експерименти, които показват, че въпросът не е само в обонянието. Участие взема и някакъв неизследван докрай инстинкт.

— Направо фантастично! — Воркуцки не можеше да сдържи възхищението си от успеха на Град.

Офицерът утоли глада си, отпи голяма глътка кафе и запита:

— Бих искал, възползувайки се от толкова приятната ни среща, да ви попитам нещо, господа. Какво представлява хероинът?

При тази дума докторът явно трепна, но тутакси се овладя и отговори:

— Много силен наркотик. По-рано е бил използуван в медицината, главно при изготвянето на някои лекарства. Само толкова помня за хероина от следването си.

— Хероинът използува ли се като упойка при операции или като обезболяващо средство?

— Твърдо не. Днес дори морфинът се прилага само в редки случаи. Аз често предписвам на пациентите си обезболяващи средства, преди операциите поставям инжекции с упойка, но никога не използувам морфин.

— Съществуват подозрения — предпазливо рече Неваровни, — че се извършва контрабанда на хероин в Полша. Изглежда, нашите наркомани в последно време са се прехвърлили на този наркотик.

Инженерът се разсмя:

— Изключено е.

— Все пак данните показват, че наркоманията се превръща в проблем и за нашата страна.

— Възможно е — съгласи се Белковски, — не по вина на хероина обаче. Един килограм от него струва повече от четиристотин хиляди долара, а в приготвени за непосредствена употреба дози — дори двойно повече. В Полша няма толкова богати хора, които биха могли да си позволят подобен лукс.

— Наистина — включи се и лекарят, — никога не съм чувал за вземане на хероин в нашата страна. Най-много да срещнеш морфинисти. За съжаление те най-често са сред лекарите и фармацевтите. На практика само те могат да си доставят този наркотик полулегално, с рецепта в аптеките. Ако се купува по нелегален път, сигурно и морфинът би бил много скъп. Така ли е, господин инженер?

— Несъмнено. Впрочем лесно можем да пресметнем. Ако килограм хероин струва, да приемем най-ниската цена, четиристотин хиляди долара, то морфинът е десет пъти по-евтин, следователно — четиридесет хиляди долара. Дори при колебанията на американската валута е скъпо за полския джоб.

— Убедихте ме, господа. — Майорът реши да промени темата. Наведе се и разтри прасеца си с болезнена гримаса. — Докторе, толкова много съм слушал за вас като за великолепен специалист по разширени вени, а май ще се наложи да ви стана пациент. След днешната „разходчица“ определено не се чувствувам добре.

— Имате ли проблеми с краката?

— Не бих казал. Но на прасеца ми вената на едно място е потъмняла. Като монета от петдесет гроша.

— Отдавна ли го имате?

— Горе-долу от двадесетина години.

— Нищо страшно. Ако се увеличава или започнете да усещате болки в крака, елате при мене.

Майорът повече не спомена за наркотиците, а и неговите събеседници не се върнаха към тази тема. А нали поне Воркуцки не можеше да не знае нещо, беше баща на ученичка от същия клас, от който е било наркотизиращото се момиче!

Във Воеводското управление полковникът реши, че по въпроса за наркотиците майорът ще работи в сътрудничество със съответното звено от Главното управление. Ако открие нещо подозрително, ще информира началника си. Подполковникът, с когото Неваровни вече разговаря веднъж, му съобщи най-пресните новини.

— Вече знаем с какво се е отровило момичето от училището в Подлешна.

— С какво?

— В чантата му открихме остатъци от бял прах. Анализирахме го. Оказа се смес от различни лекарствени средства.

— Не съм специалист в тази област.

— Но понеже, искате, или не, вече се сблъскахте с проблемите на наркоманията, ще ви посветя в действието на наркотиците и подобните на тях вещества.

— Слушам ви.

В края на лекцията си подполковникът каза:

— Връщайки се към вашите млади наркомани, бъдете спокоен — ние ще се заемем с тях. И вие обаче ги дръжте под око. Контактът с младото момиче, за което споменахте, е много важен. На всяка цена го поддържайте. Друг ученик няма да говори с вас така искрено и открито. А за нас това е изключително важно. Трябва да разработим такива методи на работа, така да разговаряме с младежите, че да ги убедим, а не по закона за противодействието да предизвикаме обратния резултат.

— Да можехме да разберем от кого купуват тази гадост? Защото въпросният хероин не ми дава мира. Имам основания да смятам, че той не е само мит.

— Изключено е! Внесен контрабандно, ще е прекалено скъп и за най-богатите. А в Полша е невъзможно да се сдобиеш с хероин по нелегален път. Дори в специализираните аптеки го няма. Вносът му е забранен. Единствено учените разполагат с неголеми количества хероин за някои експерименти. И то под много строг контрол.

Интересът на Неваровни към групата млади наркомани в Подлешна беше между другото. Основната му задача беше откриването на убийците на старши сержанта. Знаел ли е Квасковяк за наркотизиращите се младежи? Вероятно да. Бил е началник на участъка повече от осем години. Живеел е в Подлешна със семейството си. Децата му учат в същото училище. Трябва да е дочул нещичко. Но дали тази е била причината за смъртта му?

Майорът се съмняваше в това. Действително, когато имат нужда от наркотици, наркоманите не се спират пред нищо, дори пред извършване на престъпление, ала тези младежи едва ли са достигнали подобно психическо състояние.

В същото време старши сержантът се е ползувал с авторитет сред младежите. Защо? Дали само поради нешаблонните методи, които е използувал, като историйката с тупаника, сервиран на младите Ковалски? И дъщерята на Воркуцки не е посмяла „да се опъне“ на Квасковяк, който й е наредил незабавно да се прибира вкъщи.

От друга страна, откъде младежите вземат такива количества най-различни лекарства, че не само да се наркотизират, но и да се тровят? А може би…

На Неваровни му хрумна нещо. Реши незабавно да провери догадката си. Облече се бързо и излезе от участъка. Тръгна към супермаркета. Госпожа Нелисецка не беше зад касата. Неваровни я откри в стаичката зад магазина. Управителката не скри учудването си, че го вижда. Правеше справки в някакви документи.

— Много се извинявам, знам, че съм малко досаден, но госпожица Магда беше така любезна да ме покани у вас довечера. Мога ли да се възползувам от тази покана?

— Ами… заповядайте. — Госпожа Анка се усмихна едва-едва.

— Благодаря ви, аз наистина трябва да питам нещо Магда. Много е важно.

— Имайте предвид обаче, че днес ще работя до затварянето на магазина. Ще изляза оттук най-рано в седем и четвърт. Не ме чакайте. Нека се срещнем направо на гарата тук или на спирката в Източна Подлешна.

— Добре — съгласи се майорът. — Ще ви чакам, докато дойдете.

Магда беше сигурна, че майорът не е забравил поканата й. Когато офицерът и госпожа Анка влязоха в жилището на Нелисецки, масата беше сервирана за трима души. Момичето получи от майора голяма кутия шоколадови бонбони, което беше прието със задоволство не толкова от дъщерята, колкото от майката. Пак се заредиха разкази за богатите криминални приключения на сегашния началник на участъка на милицията в Подлешна. И този път двете дами слушаха с неотслабващ интерес.

По-късно майорът смени темата на разговора. Сподели какво е научил за наркотиците в Главното управление. Убеден беше, че понякога се постига повече при частните разговори, а не когато истината се излага от училищната катедра — дори от лекар специалист. И изведнъж подхвърли:

— Чух, че и дъщерята на доктор Воркуцки спада към вашите наркомани. Истина ли е?

— Миналата година Янка беше с тях. Но когато взеха ония тримата за лечение, май скъса с тайфата. А сега как е, не знам. Виждах я често с момичето, което закараха скоро в болницата.

— Ако държите, мисля, че Магда би могла да…

— Не, благодаря. Просто ми беше любопитно — рече Неваровни и заговори за друго.

На сбогуване двете домакини го помолиха да не ги забравя. И този път майката като че ли го каза искрено.