Дъглас Адамс
Сьомгата на съмнението (31)

(Последно стопиране през галактиката)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Salmon of Doubt (Hitchhiking the Galaxy One Last Time), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,8 (× 11 гласа)

Малките пишкоподобни неща

Мисля, че е време да се обяви война на малките пишкоподобни неща. Повечето от тях получих с пощата тази сутрин. Бях си поръчал драйв за нов оптичен диск от една щатска компания за пазаруване по пощата и, тъй като живея в непознатото и далечно място наречено „чужбина“, и, тъй като пътувам като гълъб, когато направих поръчката си, се заинтересувах живо дали ще има универсално захранващо устройство.

Универсалното захранващо устройство е същото, което ти позволява независимо в коя държава се намираш, дори да не знаеш в коя държава се намираш (проблемът е по-сериозен, отколкото сигурно ви изглежда) — просто да включите Мака си в контакта и той да заработи. Принципът се нарича Плъг-енд-Плей. Или поне Майкрософт го наричат така, защото още не са го постигнали. В света на Мак го познаваме толкова отдавна, че дори не сме се сещали да му дадем име. Напоследък повечето периферни устройства пристигат с универсално захранване — но не всички. И точно поради тази причина попитах.

— Да, има — каза Скот, асистентът по продажбите.

— Сигурен ли сте, че има универсално захранване?

— Да — повтори Скот. — Има универсално захранване.

— Напълно ли сте сигурен?

— Да.

Поръчката пристигна тази сутрин. Първото, което забелязах, беше, че няма универсално захранване. Наместо това имаше едно от онези пишкоподобни нещица. Напълнил съм цяла стая с малки пишкоподобни неща и не ща повече. Половината малки пишкоподобни неща, които притежавам, дори не знам за коя джаджа са предназначени. По-важно е, че не знам къде са малките пишкоподобни неща за половината джаджи, които притежавам. Още по-дразнещо е, че повечето малки пишкоподобни неща, включително това, което пристигна сутринта, са малки пишкоподобни неща работещи на 120 волта — американски стандарт, което означава, че са неизползваеми в Чужбина (код на държавата ЧЖ), но трябва да ги пазя, в случай че отнеса в щатите джаджата, на която пасват — в случай обаче, че зная на коя джаджа пасват.

Какви ги говоря, по дяволите, можете да попитате вие.

Малките пишкоподобни неща, за които говоря (и те в никакъв случай не са единственият вид населяващ света на микроелектрониката) са трансформатори изправители и адаптери, върху които трябва да стъпят портативните компютри и джобните компютри, и допълнителните драйвове, и касетофоните, и телефонните секретари, и тонколоните с отделно захранване и други ужасно необходими джаджи, за да бъде преобразувано 120 или 240 волтовото променливотоково напрежение в 6 волта постояннотоково. Или 4.5 волта постояннотоково. Или 9 волта постояннотоково. Или 12 волта постояннотоково. Или 500 милиампера. Или 300 милиампера. Или 1200 милиампера. Имат плюсови мъжки накрайници и минусови женски накрайници, освен ако не са от типа с минусови мъжки накрайници и плюсови женски накрайници. Ако съберете накуп всичките тези разновидности, ще стигнете до извода, че съществува една доста внушителна индустрия, която по мое лично мнение съществува с едничката цел да пълни килерите ми с малки пишкоподобни неща, които никога няма да мога да идентифицирам с положителност, освен ако не посветя няколко дни на джаджи-комбинаторика. Обичайният метод за намиране на малкото пишкоподобно нещо пасващо на определена джаджа е да излезеш и да си купиш ново, на цена, която по правило ти изкарва въздуха.

И кому е нужно това? Е, има една възможна теория, която твърди, че „Ксерокс“ всъщност се изхранва от продажбата на тонери, а „Сони“ от продажбата на малки пишкоподобни неща.

Друга възможна причина е чистата заслепяваща тъпота. Възможно ли е, как мислите? Настина, възможно ли е? Трудно ми е да си представя, че най-могъщите мозъци на планетата, подхранвани с най-добрата пица, която може да се купи, в един даден момент не са си помислили: „Абе няма ли да е по-лесно, ако стандартизираме постоянното напрежение?“ Тъй като не съм електроинженер, е възможно да искам невъзможното. Сигурно за да работи определен оптичен диск или дискмен, е задължително условие да черпи 600, а не 500 милиампера или отрицателния накрайник да е мъжки, а не женски и сигурно той ще вие или ще изгори, ако му се предостави нещо малко по-различно. Но храня силни подозрения, че ако заключите един проектант на хардуер за няколко дни в затворено помещение и го дразните с аромат на пица „Пеперони“, сигурно ще измисли как джаджата, която конструира (може това даже да е новата джаджа Про, за която съм чувал толкова хубави неща) да работи на стандартно ниско постояннотоково напрежение.

Всъщност, някакъв приблизителен стандарт съществува и сега, но той е доста странен. Вече много хора не пушат в колите си и контактът за запалката на арматурното табло захранва мобилен телефон, CD-плейър, факс или, ако изобщо може да се вярва на последните реклами по телевизията, джаджа за правене на разтворимо кафе. Тъй като първоначалното предназначение на контакта е било друго, размерът и положението му са неподходящи за целите, с които го използваме сега и затова може би е време да го приспособим към новото му предназначение.

Най-важното в това любопитно приспособяване е, че ни дава един възможен постояннотоков стандарт. Спорен, разбира се, но все пак трябва да сме благодарни, че е отнел един следобед на някой автомонтьор, а не цял живот на някой комитет по стандартизацията на компютърната индустрия. Ако се конструира нов малък щепсел и напрежението се запази, ще имаме нов стандарт.

Непосредственото предимство на подобен уред е нуждата от само един постояннотоков адаптер! Помислете си! Е, не точно един, може да са ви нужни десет, но те ще бъдат еднакви! Ще можете да си купувате по цяла кутия! Ще станат стока като, хм, щях да кажа електрическите крушки, но крушките се продават с безкрайно много мощности и цокли. Хубавото на постояннотоковия стандарт ще бъде, че ще е по-добър от крушките.

Освен че ще ни спести доста объркване и неудобства, новият стандарт ще даде тласък на появата на нови характеристики. Захранващи контакти на удобни места в колите. Постояннотокови контакти в домовете и офисите и, най-важното, постояннотокови контакти в облегалките на самолетните кресла…

Трябва да призная, че колкото и да обичам Пауърбука си, който върши 97.8 процента от онова, за което използвах тромавите настолни динозаври, съм се отказал да го ползвам в самолет. Да, да, знам, че съществуват какви ли не стратегии за пестене на батерията — режими на ниска мощност, RAM дискове, почивки на процесора и така нататък — но мисълта ми беше, че не мен не ми се занимава с тях. Ако искам да се ядосвам, мога съвсем спокойно да прочета брошурата на авиокомпанията. Но ако в облегалката на креслото ми имаше постояннотоково захранване, щях да свърша работа или поне да си дам вид, че го правя. Знам какво ще ми отговорят авиокомпаниите — „Да, но ако го направим, самолетите ни ще паднат“ — но това е дежурната им реплика. Знам, че се случва самолетите да падат, но, и точно в това е работата, не толкова често, колкото казват. Лично аз съм склонен да рискувам. Мисля, че в голямата война с малките пишкоподобни неща никоя жертва не е прекалено голяма.

 

МакЮзър, септември 1996

* * *

Ние се задушаваме от технологии, въпреки че онова, което искаме е просто работещи неща. Как да разпознаем технологията. Един добър признак е наличието на инструкция.