Дъглас Адамс
Сьомгата на съмнението (27)

(Последно стопиране през галактиката)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Salmon of Doubt (Hitchhiking the Galaxy One Last Time), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,8 (× 11 гласа)

Конструирайте го и ние ще дойдем

Помня първия път, когато видях персонален компютър. Беше в „Ласки“ на Тотенъм Корт Роуд и компютърът беше „Комодор Пи И Ти“. Формата му беше като на голяма пирамида, на чийто връх имаше екранче с размерите на блокче шоколад. Аз го обикалях очарован известно време. Но не разбрах нищо. Дори да ставаше въпрос за живота ми, нямаше да се сетя с какво би могъл да ми бъде полезен в живота или в работата един компютър. Усетих обаче първите съвсем леки намеци за чувството, което щеше да придаде съвършено ново значение на фразата „свободни пари“.

Причината да не видя с какво би могъл да ми е полезен беше, че имах съвсем ограничена представа какво всъщност представлява компютърът — както и всички останали. Мислех го за нещо като усъвършенствана изчислителна машина. И известно време „персоналните“ компютри (подвеждащ термин, прилаган за почти всяка машина) се употребяваха точно за това — за супермощни изчислителни машини с множество функции.

След това, когато усъвършенствахме умението си да боравим с числа посредством тези машини, се зачудихме какво ще стане, ако заместим числата с нещо друго, като например буквите от азбуката.

Бинго! Изключителен, революционен пробив! Осъзнахме, че когато сме мислили компютъра за сметачна машина, сме били слепи като къртици. Той бил нещо много по-вълнуващо. Той бил пишеща машина!

Затова започнахме да го развиваме като супер пишеща машина. С дълъг и все по-неразбираем списък от функции. Тези, които ползват Майкрософт Уърд разбират за какво говоря.

Следващият пробив настъпи, когато накарахме летящите с главоломна скорост в тези машини числа да означават елементи от картини на графичния дисплей. Пиксели.

Аха! Помислихме си. Нещото се оказа нещо много по-вълнуващо от пишеща машина. То е телевизор! С пишеща машина отпред!

А сега си имаме Уърлд Уайд Уеб (единственото познато ми нещо, чието съкращение — дабъл ю, дабъл ю, дабъл ю — се произнася три пъти по-дълго от несъкратената му форма), която е още един вълнуващ нов модел. Тя е брошура. Огромна, пееща, танцуваща, подскачаща, бибипкаща, изпълнена с мигащи картинки брошура.

Разбира се, компютърът не е нито едно от тези неща. Това са досега познатите ни неща от реалния свят, които моделирахме в компютъра, за да можем да използваме проклетата машина.

Което ни казва нещо интересно.

Компютърът всъщност е моделиращо устройство.

Щом веднъж проумеем този факт, трябва да проумеем и, че с него можем да моделираме всичко. Не само нещата, които сме свикнали да правим в реалния свят, а и нещата, които реалният свят всъщност не ни позволява да правим.

Какво не ни позволява да правим една брошура?

Ами, нейната основна цел е да убеждава хората да купуват онова, което продавате и поради това е възможно най-лъскава и изкушаваща и казва на хората само онова, което вие искате те да знаят. Вие не можете да разпитвате брошурата. Повечето корпоративни сайтове са като брошури. Да вземем например сайта на БМВ. Той е великолепен и зашеметяващ, и не отговаря на въпроси. Там няма да намерите мнения на притежатели на БМВ, недостатъците на даден модел или липсата на такива, надеждността му, разходите по него, поведението му на мокър път и други такива. С други думи, всичко което всъщност бихте искали да знаете. Можете да изпратите имейл, но в сайта няма да се появят нито вашият въпрос, нито техният отговор — нито който и да е отговор. Естествено има много сайтове, където хората обменят точно такава информация и те са само на няколко кликвания разстояние, но вие няма да намерите и думичка за тях в сайта на БМВ. Всъщност, ако ви е нужна сериозна и полезна информация за колите БМВ, последното място, където ще я откриете, е www.bmw.com. Това е брошура.

Същото е и при Британските авиолинии. В сайта им пише всичко за полетите на Британските авиолинии с изключение на това кой още лети по същите маршрути. И затова, ако искате да видите какъв друг избор имате, трябва да отидете в някой от многото други сайтове, където ще ви кажат. Което е лошо за Британските авиолинии, защото не получават информация нито какво сте искали, нито защо сте предпочели конкуренцията. А тъй като тази информация е изключително ценна, те изпращат при хората анкетьори с анкетни листове, въпреки факта, че никой не казва истината на анкетьорите.

Досега с тази задача се справят идеално хората от Амазон. В техния сайт е пълно с информация на потребители. Колкото е повече информацията, толкова са повече посещенията на сайта, а колкото повече са посещенията, толкова повече информация се генерира и толкова повече книги продава Амазон. Разбира се, те не се боят от открити дискусии, защото за разлика от БМВ не отговарят за продукта, който продават. На БМВ и на Британските авиолинии ще им е нужно доста време и доста смелост, за да осъзнаят, че са част от обществото, на което продават.

Но дори в Амазон са схванали само част от картината. Подобно на магазините в реалния свят, те регистрират само действителните си продажби. А какво става с продажбите, които не са осъществили и не знаят, че не са осъществили, защото не са ги осъществили! Наскоро влязох в Амазон, защото исках да си поръчам на DVD филма на Дзефирели „Ромео и Жулиета“. Оказа се, че няма такова DVD. Можех да си го купя на видеокасета, но на мен не ми трябваше видеокасета. И така цялата транзакция остана нулева. Никъде не се записва, че съм влязъл в сайта, за да купя нещо и че нещото, което съм искал да купя го е нямало. За мен остава само възможността да избирам (или да не избирам) от наличните заглавия, без да мога да кажа какво искам. Писах им и познайте какво стана — вече мога. Умна постъпка. Сега имат възможност да предоставят на студията информация за действителното търсене. И въз основа на друго мое предложение — не съвсем безкористно — ще провеждат постоянна анкета кои книги читателите биха желал и да видят филмирани. Това е информация, която дотогава никой не можеше да събере.

Нека обаче направим още една крачка напред. Колко често ви се е случвало да разглеждате някоя брошура или каталог и да си мислите: „Защо някой не напише книга за…“ или „Само да бяха направили велосипед с…“. Или „Защо някой не направи отвертка с…“ или „Защо не го правят в синьо?“ Брошурата не може да ви даде отговор, но Мрежата може.

Какво е онова, което много бихте искали да имате, ако някой се беше сетил да го произведе? Моля, изпращайте предложения на www.h2g2.com.

 

„Индепендънт он Сънди“

Ноември 1999

* * *

Открих следните правила относно нашите реакции на техническия напредък:

 

1. Всяко нещо, което е съществувало в момента на раждането ви, е нормално и обичайно, и е просто част от света.

2. Всяко нещо изобретено между петнайсет и трийсет и пет годишната ви възраст е ново и вълнуващо, и революционно, и вие можете да направите кариера в тази област.

3. Всяко нещо изобретено след трийсет и пет годишната ви възраст е в разрез с естествения ход на нещата.