Джани Родари
Приключенията на Лукчо (8)

Глава осма
Доктор Кестен бива изгонен от замъка

Черешко продължи да плаче през цялата вечер. Дук Мандарина го подиграваше жестоко:

— Нашият Черешко ще се изхаби от плач — казваше той — и ще остане само неговата костилка.

Барон Портокал, както нерядко се случва с шишковците, имаше нещо добро в дъното на сърцето си. Той даже поднесе на Черешко късче от тортата, за да го утеши. Късчето торта беше съвсем малко — колкото кафена лъжичка, но като се има предвид лакомията на барона, тази щедрост не трябва да се подценява. Графините бяха просто побеснели:

— Нашият племенник е станал добър свирач на гайда — каза Череша първа.

— И добре му приляга, нали дружи със селяндурите — добави Череша втора.

— Утре — заплаши дон Мерудия, — утре ще те накарам да напишеш три хиляди пъти: не трябва да плача на масата, за да не смущавам храносмилането на моите сътрапезници.

Но когато разбраха, че Черешко няма да престане да плаче, те го изпратиха да спи.

Ягодка направи всичко, което беше по силите й, за да утеши нещастния млад граф, но нищо не помогна. Момичето се развълнува толкова много, че и то се разплака.

— Престани веднага да плачеш — заповяда Череша първа — или ще те уволня!

Накратко казано, Черешко легна тежко болен. Леглото се друсаше цяло от треската му, а прозорците звънтяха от кашлицата му.

Той бълнуваше и викаше постоянно:

— Лукчо! Лукчо!

Домат каза, че според него Черешко е бил изплашен от опасния престъпник, който обикаля из околността.

— Утре ще го арестувам — каза той на болния, като се надяваше да го утеши.

— Не, не, моля ви се! Арестувайте мен, хвърлете ме в най-тъмната килия, но недейте арестува Лукчо. Лукчо е добър. Лукчо е единственият ми приятел.

Дон Мерудия се изсекна:

— Момчето бълнува. Случаят е много тежък. Извикаха най-прочутите лекари.

Най-напред дойде доктор Мухомор и предписа отвара от сухи гъби.

Но отварата не даде очакваното въздействие. Напротив, доктор Мушмула забеляза, че гъбите са много опасни за този вид болест и че ще бъде по-добре на болния да бъде направен компрес от японски мушмули. Чаршафите се изпоцапаха от сока на мушмулите, но Черешко не показа признаци на подобрение.

— Според мен — каза доктор Коприва, — трябва да го разтрием с млади копривени листа.

— Но те ще го опарят! — възкликна изплашената Ягодка.

— Да. Затуй именно ще го разтрием с тях.

Започнаха да разтриват Черешко с копривени листа. Бедното момче се мяташе от болки и сърбеж.

— Виждате ли? — каза доволен доктор Коприва. — Младият господин граф показва по-голяма живост. Продължавайте лечението.

— Напълно погрешно — се произнесе ужасен професор Маруля. — Кое магаре предписа да го лекувате с коприва? Опитайте да му давате марули по двадесет на ден.

Ягодка извика тайно лекаря на бедняците, доктор Кестен, който живееше в гората под един кестен. Наричаха го лекар на бедняците, защото предписваше твърде малко лекарства и ги заплащаше от джоба си.

Когато доктор Кестен позвъни на вратата, слугите не искаха да го пуснат, защото беше дошъл без каляска.

— Доктор без каляска е доктор, който не си разбира от занаята — казаха те и се опитаха да му затворят вратата под носа.

— Но медицината не се вози в каляска — възрази търпеливо доктор Кестен.

— Доктор без каляска може да бъде само шарлатанин — казаха слугите и се опитаха отново да затворят вратата под носа му, но тъкмо тогава се появи дон Мерудия, който, както знаете, се вреше навсякъде, и заповяда на слугите да пуснат доктора.

Доктор Кестен прегледа болния от всички страни, огледа езика и очите му, провери му пулса, разпита го тихичко, след това си изми ръцете и каза само това:

— По-лоша болест аз не знам от тази да живееш сам!

— Какво искате да намекнете? — запита грубо дон Домат.

— Аз не намеквам нищо, само ви казвам истината, ако изобщо искате да я чуете. На момчето му няма нищо. Само страда малко от меланхолия.

— Що за болест е това? — запита Череша първа, която никога не беше боледувала от меланхолия. Трябва да кажем, че Череша първа имаше слабост към болестите. Щом чуеше да споменават някоя болест, веднага се разболяваше от нея, за да я опита. Беше толкова богата, че разноските за лекарства нямаха за нея никакво значение.

— Това не е болест, госпожо графиньо — отговори доктор Кестен. — Това е нещо като тъга. Момчето има нужда от другари. Защо не го пускате от време на време да играе с другите деца?..

Хич да не беше го казал — всички започнаха да викат в хор. Нещастният доктор беше обсипан с ругатни.

— Вървете си — заповяда Домат, — вървете си, преди да съм казал на слугите да ви изхвърлят!

— Как не ви е срам — прибави Череша втора, — как не ви е срам да злоупотребявате с нашето доверие, вие се примъкнахте с измама в нашия дом. Мога, стига да искам, да ви дам под съд за нарушение на неприкосновеността на жилището. Така ли е, господин адвокат?

И тя се обърна да поиска мнението на господин Грах, който беше винаги там, където имаха нужда от мнението му.

— Разбира се, госпожо графиньо.

И като извади от джоба бележника си, намери страницата, където бе сметката на графините Череша, и записа в нея: „Съвет относно даването под съд на доктор Кестен за нарушение неприкосновеността на жилището, хонорар — десет хиляди лири.“

И понеже си изкара с това дневната печалба, побърза да си отиде.