Джани Родари
Приключенията на Лукчо (12)

Глава дванадесета
В която Праз се надсмива над мъчителите си

На другия ден в селото пристигна владетелят принц Лимон, придружен от четиридесет придворни лимона и един батальон лимончета. Както вече знаете, всички от двора на принц Лимон носеха на шапките си звънчета, които дрънкаха непрекъснато.

Праз, който решеше мустаците си пред огледалото, се надвеси през прозореца, за да види какво става. Лимончетата го арестуваха, преди да си бе довършил тоалета, и го откараха с единия мустак щръкнал нагоре, а с другия увиснал надолу.

— Почакайте поне да среша и левия си мустак — молеше Праз стражарите, докато го водеха към затвора.

— Мълчи. Иначе ще отрежем левия ти мустак, а след него и десния. Така ще ти спестим труда да ги решиш.

Праз млъкна, защото се страхуваше да не загуби единственото си богатство. Арестуваха и господин Грах. Адвокатът крещеше и се мяташе:

— Имате грешка! Аз съм адвокат и съм на служба при дон Домат! Станало е някакво недоразумение! Пуснете ме веднага!

Но сякаш говореше на стената. Никой не му обръщаше внимание.

Лимончетата се разположиха на лагер в парка. За известно време те се развличаха, като четяха табелите на дон Мерудия. После, за да не скучаят, започнаха да късат цветята, да ловят червените рибки, да чупят с камъни стъклата на парниците. Изобщо започнаха да правят големи пакости.

Графините си скубеха косите и тичаха от един началник при друг:

— Молим ви, господа, накарайте вашите хора да бъдат по-сдържани! Ще ни съсипят целия парк! Началниците се разгневиха.

— Нашите герои — отговориха те се нуждаят от развлечения след трудните си бойни дела. Вие би трябвало да бъдете малко по-признателни.

Графините си позволиха да възразят, че според тях арестуването на Праз и господин Грах не било чак толкова трудно. Тогава началникът отговори:

— Добре. Тогава ще им заповядам да арестуват и вас. Така поне ще си заслужите парите.

На графините не остана друго, освен да се оплачат на принц Лимон. Той се беше настанил с четиридесетте лимона в най-хубавите стаи на замъка, без да пита нито Домат, нито дон Мерудия, нито барона, нито дука, нито дори самите графини.

Баронът беше много загрижен.

— Ще видите — шепнеше той, — че ще изядат всичките ни запаси, а ние ще пукнем от глад. Ще останат тук, докато изядат всичко, а после ще си отидат и ще ни оставят да си чукаме главите. Това е истинско нещастие, ужасна катастрофа.

Владетелят извика при себе си Праз и започна да го разпитва. Дон Мерудия се изсекна в голямата си кърпа на квадрати и се приготви да води протокола на разпита, а Домат седна от дясната страна на владетеля, за да му подсказва.

Трябва да ви кажа, че принц Лимон, макар и да имаше на главата си златен звънец, не беше кой знае колко умен, а освен това той беше известен с разсеяността си. Така например, щом доведоха затворника, той възкликна:

— Я, какви хубави мустаци! Заклевам се, че в цялата страна не съм видял такива хубави, толкова дълги и така добре сресани мустаци.

Докато стоеше в затвора, Праз нямаше друга работа и през цялото време се беше занимавал само с мустаците си.

— Благодаря, ваше височество — отговори развълнувано той.

— Слушайте — продължи владетелят, — ще ви удостоя със званието кавалер на ордена на сребърния мустак. Хей, лимони!

Придворните дотичаха веднага.

— Донесете ми веднага короната на кавалера на сребърния мустак. — Придворните донесоха короната. Тя представляваше един навит сребърен мустак и се слагаше на главата.

Праз се смути много. Той очакваше да го разпитват, а вместо това го награждаваха с много висок орден.

Той се поклони. Принцът му постави короната на главата, прегърна го и го целуна по двата мустака и неочаквано стана да си върви, понеже, както ви казах, беше доста разсеян.

Тогава Домат се наведе и прошепна на ухото му:

— Ваше височество, позволявам си да забележа, че вие удостоихте с такова високо звание един долнопробен престъпник.

— От минутата, в която го удостоих със званието кавалер — отговори натъртено принц Лимон, — той не е вече престъпник. Но нека все пак го разпитаме.

Но като се обърна към Праз, той го запита дали знае къде са се скрили избягалите затворници. Праз отговори, че не знае нищо. След това принцът го запита дали знае къде е скрита къщата на чичо Тиквичка. Праз му отговори отново, че не знае нищо.

Домат кипна:

— Ваше височество, този човек лъже. Предлагам да го подложим на мъчения, докато си признае всичко.

— Добре, добре! — съгласи се веднага принц Лимон, като потриваше ръце. Той беше забравил, че само преди една минута бе наградил Праз и се радваше много при мисълта за мъченията, защото беше по душа лош и зъл.

— С какво да започна? — запита палачът, който пристигна с всичките си инструменти, т. е. вили, брадви, копия и кибрит за запалване на клада.

— Отскубнете мустаците му — заповяда владетелят. Палачът започна да тегли мустаците на господин Праз.

Но от дългото простиране на пране мустаците на Праз бяха станали така издръжливи, че палачът се изпоти три пъти и пак не можа да ги изскубне. Праз не усещаше никаква болка и се смееше от сърце. Палачът капна от умора и накрая дори припадна. Праз бе откаран в карцера и там го забравиха. Понеже никой не се сети за него, той беше принуден да се храни със сурови плъхове, а мустаците му пораснаха толкова много, че се намотаха и заприличаха на две макари електрически жици.

Дойде ред на господин Грах. Адвокатът се просна на земята и започна да целува краката на владетеля, като го молеше:

— Ваше височество, простете ми, аз съм невинен!

— Лошо, господин адвокате, много лошо. Ако бяхте виновен, щях да ви освободя веднага. Но щом сте невинен, още по-зле. Можете ли ни каза къде са избягалите затворници.

— Не, ваше височество — отговори господин Грах, треперейки от страх. Той наистина не знаеше нищо.

— Виждате ли? — възкликна принц Лимон. — Как да ви освободя, като не знаете нищо?

Господин Грах погледна умолително към Домат, но управителят се престори, че си чопли носа, и се загледа в тавана.

Господин Грах се почувствува загубен и същевременно се ядоса, че неговият господар и покровител го изоставя така подло.

— Можете ли да ми кажете — продължи принц Лимон — къде са скрили къщата на чичо Тиквичка?

Господин Грах знаеше къде е скрита къщичката, защото на времето беше подслушвал разговора между Лукчо и неговите съселяни.

„Ако им открия скривалището — мислеше си той, ще ме освободят. Но какво ще спечеля? Сега ми стана ясно колко струват господата. Докато използуваха адвокатския ми опит, за да мамят ближния си, ме канеха на вечеря и ми се подмазваха. Не, няма да им помогна. Нека се справят сами. Да става, каквото ще, от мене не ще узнаят нищо.“

И отговори с твърд глас:

— Не знам.

— Лъжете! — изрева Домат. — Знаете много добре, но не искате да кажете.

Тогава господин Грах не се сдържа. Изправи се на пръсти, за да изглежда по-висок, изгледа страшно Домат и извика:

— Вярно е, знам всичко. Зная много добре къде е скрита къщичката. Но никога няма да ви кажа, никога!

Принц Лимон го погледна изненадан.

— Помислете си — каза му той, — ако не проговорите, ще бъда принуден да ви обеся.

Грах усети, че от страх му треперят краката, и опипа шията си: струваше му се, че усеща въжето около врата си. Но вече беше решил.

— Добре, обесете ме — отговори гордо той, — обесете ме веднага!

След тези думи той стана бял като платно, нещо необичайно за едно грахово зърно, и припадна.

Дон Мерудия записа в протокола:

„Обвиняемият припадна от срам“.

След това се изсекна в кърпата и затвори протоколната книга: разпитът беше привършен.