Серия
Амос Дарагон (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La colfere d’Enki, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 13 гласа)

6
Десетте проклятия на Енки

Енмеркар, първожрецът на кулата Ал Баб, се бе отдал на горещи молитви. Беше се проснал по корем в центъра на въображаем триъгълник, образуван от три огромни статуи, всяка от които изобразяваше едно от трите митични лица на Енки: позлатен свещен скарабей — символ на възраждането на божеството, кехлибарена пустинна усойница с остра глава, символизираща смъртта на неверниците, и най-сетне крава, издялана от бял мрамор, която носеше идеята за вечната благодат, обещана на вярващите.

И така, в личното си място за молитви на седмия етаж на кулата първожрецът се молеше вече дълги часове. Просторната зала, посветена на Енки, беше също и негово основно обиталище. Тук той дълго бе призовавал своя бог, тук вземаше всички решения, свързани с бъдещето на тази религия. Ала днес жрецът беше особено уморен и докато рецитираше молитвите, задрямваше.

Тъкмо в един такъв момент, когато се намираше между съня и действителността, видя как главата на кехлибарената усойница помръдна. Наполовина в съзнание и наполовина спящ, Енмеркар забеляза, че златният скарабей също се раздвижи — крачетата и крилцата му бясно затрепериха! На свой ред и митичната крава се съживи, отдели се от цокъла и запрепуска около него в дяволски кръгове. Пренебрегвайки закона за земното притегляне, мраморното животно препускаше по кръглата стена на огромното помещение. Макар статуите да оживяваха за първи път, първожрецът Енмеркар ни най-малко не се изненада. Той усещаше как душата му се изпълва с мощта на бог Енки, който се обърна към него чрез устата на усойницата:

— Трябва да накажа онези, които се усъмниха в мен. Трябва да накажа неверниците — мъже и жени. Скоро ще бъда Единствения и за да покажа силата си, ще унижа другите богове, които се противопоставят на издигането ми. Ще ги принудя да се разтворят в мен, да слеят същността си с моята. Чуй какво имам да ти кажа, първожрецо, защото само Ал Баб ще бъде пощадена от гнева ми.

Енмеркар се приготви да чуе откровенията на своя бог, просна се по корем и полугласно изрече:

— Часът на идването ти е добре избран, о, велики! Светът се разкъсва от конфликти между духовното и материалното. На това бойно поле преживяваме големи сътресения и огромни трудности. Имаме нужда от любов и благочестивост, от разбирателство и молитви. Сега ни се представя случай да те приемем в сърцата и душите си, за да спасиш човеците от тяхната склонност към низост и разруха. Само заповядай и ще пием словата ти като вода, ще ти се подчиняваме саможертвено.

Доволен от благочестивостта на своя първожрец, Енки продължи:

— Чуй ме добре, Енмеркар. Ще изпратя на земята десет язви за десет дни. Десет проклятия, които ще разрушат цял Шумер и обширните земи на Дур Сарукен. Ще възродя моята религия наново и ще отстраня онези, които се кланят на другите богове от шумерския пантеон. Проводи пратеник до крал Арата и го предупреди, че ако иска да оцелее след гнева ми, трябва да дойде да се подслони с хората си тук, в сянката на Ал Баб. Нека Арата опразни столицата си и да заповяда на жителите на своята страна да напуснат домовете си, защото онези, които не ми се подчинят, ще познаят смъртта в най-ужасни страдания.

В знак на подчинение първожрецът издигна ръце към небето и отново се просна по корем. Енки продължи излиянията си:

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, ще превърне в кръв цялата вода на тази част от света. От големите реки до малките поточета, от подземните извори до голямото Мрачно море всеки кладенец, всяка чешма и всяка делва ще имат кръв наместо вода за пиене. През тези десет дни всички риби, ракообразни и други водни създания ще умрат, защото животът във водата ще бъде унищожен. Само изворът при Ал Баб ще утолява жаждата на онези, които се присъединят към мен. Противно на другите живи същества, човеците имат съзнанието, че са ограничени, но в същото време са отворени към безкрая. Тъкмо заради тази тяхна нужда от абсолюта, ще утоля жаждата и на душите им… Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, на втория ден ще накара да изскочат от кървавите води милиони гладни жаби. Тези земноводни, символ на плодовитостта и възраждането, ще нападнат насекомите и ще ги унищожат до крак. Така ще унизя боговете и богините на насекомите и ще ги принудя да се присъединят към мен. Вярващите, които се молят в този злокобен ден в голямата кула, няма да видят това нашествие и ще бъдат защитени от моята сила и воля.

Енмеркар, все така в полусъзнание, пое дълбоко дъх и с крясък даде израз на цялото си обожание към своя бог. Това свидетелство за вярност удвои настървението на божеството и чрез тялото на кехлибарената змия то заговори още по-пламенно:

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, на третия ден ще превърне всяка песъчинка от пустинята в хищно насекомо. Облаци от двукрили с дълги смукала, жадни за кръвта на неверниците, ще нахлуят в градове и села и ще принудят жени и мъже да коленичат и да ми се молят, за да оживеят. Ще бъдат пощадени само онези, които тръгнат към Ал Баб със сърца, изпълнени с вяра в мен…

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, на четвъртия ден от своя гняв ще пусне ята от стършели, оси и пчели върху цялата страна. Те ще завладеят къщите и дворците, пещерите и избите, и ще накажат онези, които се съпротивляват на волята ми. Непокорните ще бъдат жилени до смърт и ще умрат в дълга и болезнена агония…

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, на петия ден ще предизвика нашествие от милиарди мухи, които ще пръснат болест из цялата страна. Под крилата си те ще донесат черната чума и други заразни и смъртоносни болести. Боговете лечители ще са безсилни да помогнат на хората и също ще се принудят да се присъединят към мен. Нито едно лекарство, никакво лечение не ще може да сложи край на пандемията. Всичкият добитък ще измре и неверниците ще намерят кравите, овцете, кокошките и свинете, кучетата и котките си, покрити с гнойни циреи и зеещи рани. Нито едно от животните — домашни или диви — няма да оцелее в този злокобен ден. Повтарям, че само вярващите, които са дошли в кулата Ал Баб и са познали светлината у мен, ще бъдат имунизирани, а стадата им — спасени. Всеки човек, който няма вяра в мен, Енки, ще има съдбата на своя добитък и ще изгние намясто.

Все по-замаян от апокалиптичните думи на своя бог, Енмеркар вложи още повече плам в молитвите си, мърморейки хвалебствия към божеството. Кръв, насекоми и трупове — всичко се смесваше в съзнанието му в ужасяваща картина на бъдещето. Сладостната болка, която тези откровения предизвикваха в душата на жреца, беше толкова остра, че стенанията му се засилиха и това прекрасно страдание беше толкова изтънчено и пронизващо, че на жреца не му се искаше то да свърши.

Статуята заговори за шестото проклятие:

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, на шестия ден от божествения си гняв ще накара от небето да се изсипе градушка. Облаците ще се превърнат в кристал горе в небесата и ще се разтрошат над земята. Под ударите на този леден потоп градовете и селата ще бъдат унищожени. Храмовете на другите шумерски богове ще се срутят, а дворците на непокорните крале ще бъдат превърнати в прах. Нищо няма да остане непокътнато, дори стените на уж непревземаемите крепости ще се сринат като пясъчни кули. Само кулата Ал Баб ще устои и ще запази онези, които вярват в мен…

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, ще унизи боговете на плодородието и ще разруши полета, градини паркове и цялата растителност, процъфтяваща из шумерските земи и в земите на Дур Сарукен. В деня след градушката от шестия ден от небето ще се спуснат скакалци и ще изядат растенията. Нито едно дърво, нито едно цвете няма да оцелее в този седми ден. От най-малкото стръкче трева до най-красивата палма с фурми всичко ще бъде погълнато, смляно и изхвърлено като стерилна каша. Само житото и растенията около голямата кула ще имат шанса да пораснат и да предложат плодовете си на вярващите.

Пред очите на Енмеркар пророчествата за гнева на Енки започнаха да се изписват с огнени букви върху три плочи, които изведнъж се появиха; издялани наравно с каменния под, те се отделиха, издигнаха се във въздуха и закръжаха из помещението. Докато всяка отделна буква се гравираше в камъка, гласът на бог Енки продължаваше да кънти:

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, ще скрие слънцето и ще спусне нощта. Осмият ден ще е ден на мрака. Ще изтръгна от сърцата на човеците надеждата и доверието. Потънали в тъмнина, изпълнени със съмнение и несигурност, онези, които още не ме виждат, ще съзрат светлината на кулата Ал Баб и ще се насочат към нея. Като пътеводен фар светлината ще ги доведе при мен и те ще са готови да ме приемат в сърцата си…

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, ще направи да загинат първородните деца на всички земни владетели. Докъдето се простира властта ми, отрочетата на нашите врагове ще умрат и ще оставят троновете без наследници. Това проклятие ще доведе до нестабилност в околните кралства и армиите на Енки лесно ще ги покорят. Така ще разпростра властта си над света, а после постепенно ще сваля боговете от другите пантеони и за всички създания във вселената ще стана единствената небесна светлина. Ще заместя Бялата дама…

— Нека се знае, че Енки, Единствения, господар на боговете и хората, ще изпрати десетото и последно наказание срещу онзи, който намери отговора на следната загадка: „Трябва да дойдеш, яздейки, и все пак да не яздиш, да ми донесеш подарък и да не ми го донесеш. Всички ние, малки и големи, ще излезем да те посрещнем и ти ще трябва да накараш хората да те приемат, но и да не те приемат“. Защото казано е, че който я разбере, той ще предизвика разрушаването на Ал Баб и за нещастие — края на Единствения. Тогава Избрания ще бъде хвърлен в ада.

Щом произнесе последната си дума, Енки изчезна и мястото за молитви възвърна обичайния си вид.

След известно мълчание Енмеркар се събуди стреснато. Сърцето му биеше до пръсване, а дланите му бяха влажни. От челото му бе рукнала едра пот, докато се опитваше да събере мислите си.

— Ама че сън! — каза си той, докато бършеше потта от челото си.

Ала не беше сън. Жрецът забеляза, че пред очите му вече имаше три каменни плочи с три надписа. Още димящите букви доказваха, че не е сънувал кошмар.

Първата плоча съдържаше следните думи: водата в кръв — жаби — насекоми. Върху втората се четеше: стършели — епидемия — градушка. И върху последната бяха издълбани словата: скакалци — мрак — смърт на първородните.

Енмеркар забеляза, че последното пророчество, което предсказваше смърт на евентуалния избраник, липсваше върху каменните плочи. Дали защото то засягаше само божеството? Скоро бъдещето щеше да разкрие това.