Серия
Амос Дарагон (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La colfere d’Enki, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 13 гласа)

19
Разрушаването на кулата

Легендата върху диска на варварските богове казваше истината. Този свещен предмет носеше божествената магия на дребните религии и окултната сила да призовава първите богове. Щом се счупи на пода на кулата Ал Баб, духът на Тримата започна да се материализира.

Първи на земята се появи циклопът Бронтес — страховит див титан, подобен на чудовище. Заедно с една гръмотевица, от която земята потрепери първия път, гигантът падна с трясък от облаците на няколко левги от кулата. Жаден за насилие, той нададе рев и се заудря по гърдите като разгневена горила. Бронтес имаше само една мисъл в главата си: как да се добере до розовия камък от диска! С дългите си космати ръце, завършващи с кози копита, създанието нежно погали дългия рог на челото си, точно над окото, и тръгна заплашително към кулата.

Кентавърът Нес се материализира в недрата на една планина, недалече от Ал Баб, и я пръсна на хиляди парчета. Тогава земята се разтърси за втори път. Този гигантски кон с човешки торс сякаш бе движен от неукротим гняв. Пронизващият му поглед съзря Бронтес, който бързо приближаваше кулата. О, не! Циклопът нямаше да се сдобие с розовия камък преди него! В тази игра Нес беше най-добър и затова се втурна в галоп към кулата, за да стигне там първи.

Самият Минотавър — титан с глава на бик — се материализира в един циклон съвсем близо до кентавъра. Когато видя как Нес препуска с всичка сила към Ал Баб, неговият вик на ярост накара за трети път цялата околност да се разтърси. И той искаше да се сдобие с розовия камък, а противниците му вече имаха преднина! Чудовищното създание се втурна шеметно по стъпките на съперника си. В своя бяг той размаза цяло стадо овце, без дори да забележи!

При вида на трите гигантски чудовища населението около Ал Баб изпадна в невиждана паника. Викове и крясъци огласиха небесата при светкавичното опразване на града. Жителите мислеха само за едно: да избягат! Всеобхватен неконтролируем ужас бе обхванал всички, дори и най-разсъдливите. По време на безредното бягство много старци, жени и деца бяха стъпкани до смърт от обезумялата тълпа. Други нещастници бяха премазани от титаните, чиито великански крачки бяха непредвидими.

Сартиган едва има време да намери Фрила и да я изведе от града, преди варварските богове да стигнат кулата и да започнат да я удрят с мощните си юмруци.

Огромни камъни от Ал Баб полетяха на всички страни, докато Нес, Бронтес и Минотавър се мъчеха да открият розовия камък. Гледката на божествената надпревара беше неизразимо вълнуваща!

Всъщност истинската история на диска на варварските богове беше много обикновена и съвсем не беше тайнствена. Циклопът, минотавърът и кентавърът си бяха измислили това развлечение, за да разнообразят скуката на божественото си ежедневие. Това беше едно голямо състезание, чиято цел бе да открият колкото се може по-бързо камъка от светлина, когато защитният диск бъде счупен. Те бяха скрили на различни места по земята точно десет от тези причудливи дискове и очакваха, всеки в своя ъгъл, човешката непохватност или тази на някое друго същество да даде начало на състезанието.

Тази игра продължаваше от хиляди години и изпълваше участниците с истинско щастие.

Резултатът беше три точки за Нес, една за Бронтес и две за Минотавър. Този седми счупен диск беше изключителна възможност за циклопа да отбележи още една точка и да остане в състезанието. Дотук резултатът му не беше особено добър и той силно се надяваше да го промени. До края на играта оставаха за чупене само още три диска и Нес в никакъв случай не трябваше да отбележи точка днес. Ако кентавърът първи намереше камъка, неговата преднина щеше да бъде недостижима и играта щеше да загуби смисъл.

Ето защо варварските богове ожесточено разрушиха кулата докрай. Розовият камък по магически начин бе показал местоположението си с луминесцентна следа точно преди да угасне съвсем. За титаните намирането му бе като търсене на игла в копа сено. Те се забавляваха като деца да удрят, рушат, да превръщат в прах и да съсипват гигантската кула Ал Баб. След цял час ожесточено разрушаване и трескаво търсене най-сетне Минотавър се добра пръв до камъка. Титанът вдигна ръце към небето и изрева от радост! Току-що бе отбелязал точка и резултатът му се изравняваше с този на кентавъра.

Ядосан, Бронтес изчезна в един облак прах, като крещеше от негодувание. Нес също беше недоволен, но поздрави спечелилия с един страховит удар по главата! Кентавърът и минотавърът се дематериализираха едновременно в силна вихрушка.

Онова, което хората бяха строили с години, боговете унищожиха за по-малко от час.

Някога шумерската земя и земите на Дур Сарукен бяха пълни с градове и села, с овчари и стада, с гъсти гори от плодни дръвчета и идеални за къпане реки с пясъчни корита. Днес, само десет дни след началото на гнева на Енки, нищо не бе останало от живота, който някога процъфтяваше по тези места, и нямаше следа от труда и усилията на тези хора.

От достойнството, таланта и могъществото на шумерския народ сега бяха останали само няколко хиляди номади, вцепенени от ужас заради сгромолясването на Ал Баб и неспособни да мислят за каквото и да било бъдеще за децата си.