Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Амос Дарагон (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La colfere d’Enki, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Браян Перо. Гневът на Енки

Канадска, първо издание

Редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ИК „Хермес“, Пловдив, 2005

ISBN 978-954-26-0573-7

История

  1. — Добавяне

10
Насекомите

Бартелеми и хората му бяха ускорили ход и само за два дни бяха стигнали до столицата на крал Арата. Видяха как водата се превърна в кръв и оцеляха след жабешкото нашествие. За късмет, когато земноводните покриха цялата страна, рицарите вече се намираха на склона на една планина. Приливната вълна не ги бе засегнала и рицарят още благодареше на небесата за оказаната му милост. Някой наистина бдеше над него.

В деня преди влизането им в столицата, един от хората му бе умрял по пътя. Горкият беше толкова жаден, че пи кръв от един поток. Резултатът бе настъпил не след дълго. Пронизващи болки в корема, силна треска и тежки пристъпи на повръщане бяха стопили до неузнаваемост здравеняка. Болестта го бе отнесла за по-малко от час.

Владетелят на Брател велики и неговите рицари пристигнаха в главния град на Арата няколко часа преди изгрев-слънце. Както ги бе упътил Кутубиа бен Гелиз, Бартелеми отиде при приятелите на водача. Навсякъде цареше пустота: жителите бяха напуснали домовете си. Когато запалиха свещ, за да прогонят утринната дрезгавина, откриха на стената следния надпис: „Молете се! Краят на света наближава. Ал Баб ще ви закриля“.

Бартелеми се настани в къщата като в своя и нареди да бъде претърсена за провизии. На втория етаж имаше таванско помещение, пълно с хранителни продукти, което сякаш очакваше да бъде намерено. Водата беше негодна за пиене заради кръвта, но имаше вино, бира и голямо количество странни ликьори. В добре запечатани делви мъжете откриха и мариновани зеленчуци, овнешко месо и неизмеримо количество кускус. От гредите на тавана висяха сушени наденици и парчета пушено телешко.

Цялата храна бързо бе свалена от тавана и рицарите се отдадоха на чревоугодничество чак до изгрев-слънце.

След пиршеството Бартелеми, натъпкан до шия и замаян от алкохола, хвърли бегъл поглед навън. Хората му бяха изпозаспали на пода или по леглата, из стаичките на къщата. Рицарят искаше да се увери, че около сградата всичко е спокойно, преди да се отпусне на свой ред в прегръдките на съня. Ала забеляза, че въпреки ранния утринен час, десетки жители вече напускаха града.

„Така значи! — помисли си той. — Заминавайте и падайте на колене пред вашия бог! Шайка страхливци. Вървете да се молите за живота си и не забравяйте да циврите като дечурлига!“

Нежен глас прекъсна мислите на рицаря:

— Няма нищо лошо да се молиш на бог, когото обичаш.

Рицарят се извърна и видя до кухненската маса прекрасна млада жена. Кожата й блестеше като утринна роса, очите й бяха светли като първите слънчеви лъчи, а буйната й бяла коса приличаше на ситен сняг, посипан по раменете й. Усмивката й напомняше най-красивите изгреви, а самото й присъствие разнасяше наоколо ухание на нежен парфюм на пробуждаща се земя.

Бартелеми тръсна глава, невярващ на очите си. Реши, че е прекалил с алкохола.

— От онзи странен ликьор трябва да съм получил халюцинации — измърмори той и разтърка очи.

Владетелят тръсна глава и се ощипа няколко пъти, но напразно: видението така и не изчезваше.

— Коя си ти, жено? — запита той с изумление. — Да не би да сме в твоя дом?

— Не си в дома ми — отвърна великолепната дама. — Живея много далеч оттук, в свят, който ти не познаваш.

— Тогава що дириш тук? — запита пияният рицар. — Какво искаш от мен?

— Идвам да те помоля да ми съдействаш — отвърна жената. — Аз съм Заря-Зорница и съм дошла да търся помощта ти. Вярно ли е, че рицарите никога не отказват да се притекат на помощ на жена, изпаднала в беда?

— Вярно е! — потвърди Бартелеми наперено.

— Дори ако тази жена е дребна незначителна богиня от голям пантеон на противни богове — убийци и войнолюбци?

— Закрилям всички дами, изпаднали в беда — обяви Бартелеми с известна доза дързост. — Кажете ми какво ви тревожи, красива Заря-Зорница, и ще видя какво мога да направя.

— Много добре — отговори богинята и се премести смущаващо близо до рицаря.

— Аз съм далече от дома си… както впрочем и ти! И двамата не принадлежим към тази страна, към тази култура и тези хора. Онова, което се случва извън стените на къщата, не ни засяга! Ще има още големи сътресения и стотици ще умрат. Необходими са ми твоята сила и смелост, но най-вече си ми нужен жив! Не рискувай напразно живота си и остани в това жилище още осем дни. Не отваряй на никого! Имаш достатъчно храна и се нуждаеш от дълга почивка. След това може да започне и нашият романс.

Богинята се приближи до рицаря и нежно го целуна. От тази целувка Бартелеми бе окончателно сразен. Сърцето му пламна в пожара на първата голяма любов и той попадна в плен на очарованието на богинята.

Видимо доволна от произведения ефект, тя продължи:

— Чуй ме добре, аз съм много слаба и съм на път да изчезна в космическата бездна. Нужна ми е много силна проява на любовта ти към мен, за да ме спасиш от гибел. Ако искаш нашият романс да продължи и да се върна да те целуна отново, ще трябва да жертваш по един от твоите хора при настъпването на всяко ново утро. Всяко жертвоприношение ще ми вдъхва сили да се връщам и за няколко мига да бъда с теб. В замяна на това ще закрилям тази къща и нито едно от бедствията, които ще връхлетят, няма да те застраши. После ще ти помогна да се завърнеш в твоята страна и да станеш онзи, който трябва да бъдеш.

— Ще ми помогнеш да стана крал на петнадесетте кралства? — запита рицарят, вече пронизан от стрелите на любовта.

— Да! — тържествено се зарече Заря-Зорница. — И ще обединиш войските на петнайсетте за голям рицарски поход за моята слава. Заедно ще отстраним веднъж завинаги цялото зло, което разяжда света.

— Но хората ми са доблестни мъже, които имат доверие в мен! — разтревожено каза Бартелеми, проявявайки въпреки всичко проблясък на разум. — Не мога да ги предам така.

— Какво са хората ти в сравнение с мен? — нацупи се богинята и погали ръката на рицаря. — За моя народ аз съм богинята, която поражда утрото и първите нежни зари на слънцето. Ако ми помогнеш, ще стана много повече от обикновена низша богиня. Пожертвай тези мъже за моята слава и ти обещавам, че няма да съжаляваш за това.

— Добре — съгласи се Бартелеми след кратко колебание. — Ще ти служа… и ще ти помогна!

— След няколко минути — поверително продължи богинята — облаци комари ще нахлуят в този град. Изхвърли трима от твоите рицари навън. Те ще умрат, нахапани от насекомите, и това тройно жертвоприношение ще ми даде сила да запечатам по-здраво тази къща, та нищо да не проникне вътре. Стори го бързо, аз приемам човешка форма само по изгрев-слънце и силата ми е още твърде ограничена.

Заря-Зорница целуна за последен път рицаря и се изпари във въздуха. Пиян и олюляващ се, Бартелеми отвори вратата на къщата и изрита трима от хората си на улицата. Полузаспали и тежко пияни, те не оказаха особена съпротива. После владетелят на Брател велики запречи вратата с кухненската маса, затвори всички капаци на къщата и зачака появата на комарите.

Както богинята бе предрекла, облаци жилещи насекоми нахлуха в града. На фона на ужасяващите крясъци на хората му, Бартелеми най-спокойно потъна в сладък сън. Никой в къщата не се събуди, за да им се притече на помощ.

 

 

Беорф, Лолия, Медуза, Кутубиа и Мино бяха нажилени от глава до пети. Само Амос, под закрилата на маската на земята, беше в отлично здраве. Още при изгрев-слънце групичката беше изненадана от облаци насекоми, зажаднели за свежа кръв. За щастие Кутубиа бе съзрял малка долчинка с множество пещери. В една от тях юношите намериха убежище и сега тъкмо си поемаха дъх.

За да попречи на хищните насекоми да нахлуят в пещерата, Амос бе създал на входа стена от вятър, която да ги държи на разстояние. Пазителя на маските беше много уморен, но концентрацията му все още беше добра. За сметка на това силите му бързо се изчерпваха.

— Амос няма да издържи още дълго — отбеляза Беорф с почервеняло от ужилванията лице. — Загубата на контрол при жабешкото нашествие го изтощи докрай и концентрацията му бързо спада! Погледнете го, едва се държи буден!

— Трябва да намерим някакво решение — вметна Лолия, като бясно се чешеше. — Мислете бързо, защото ако Амос отстъпи, проклетите буболечки ще ни разкъсат накуп!

— Колкото и да мисля, нищо не мога да измисля! — включи се Медуза. — Как да се освободим от тази напаст? Има ли въобще начин за това?

— Знам, че прашецът на хризантемата е мощно средство за отблъскване на насекоми — осведоми ги Кутубиа. — Но е нужно голямо количество, а нямаме време да берем цветя.

— В моите магически съставки имам и прашец от хризантеми — каза Лолия, като се позамисли. — Не е кой знае какво количество, но ако намерим начин да го пръснем по най-ефикасен начин.

— Мисля, че имам идея. — Беорф погледна минотавъра. — Мино е такъв здравеняк, че едва се провря през входа на пещерата. Космите му са естествен щит срещу насекомите. Вижте го само — ужилен е единствено по лицето и вътрешността на ушите.

— Е, и? — насърчи го Кутубиа с интерес и с надежда, че решението е намерено.

— Мисля, че трябва да намажем с цветния прашец гърба на Мино. После той просто ще застане на входа на пещерата и ще я запуши с тялото си. Достатъчно широк е, за да го затвори целия.

— Чудесна идея! — възкликна Лолия. — Лицето и гърдите му ще са вътре, а гърбът — навън. Ще бъде нещо като огромна тапа! А през това време и той ще може да си почива.

— А Амос ще може да поспи! — продължи Медуза.

— Хайде, Беорф — заповяда младата магьосница, — слагай си кристалните уши и обясни твоя план на Мино. Аз ще приготвя прашеца.

— Ще кажа на Амос, че скоро ще може да си почине — обяви Кутубиа и се запъти към входа на пещерата.

Беорф обясни хрумването си на Мино и гигантът намери идеята за превъзходна. Човекът-бик бе поръсен с цветен прашец от хризантема и намести гърба си в отвора на пещерата. Мускулите на тялото му прилепнаха към скалата и входът бе почти херметически затворен. Дори най-дръзките комари, които надушваха прясната кръв във вътрешността на дупката, не се осмелиха да се приближат към огромната косместа маса, миришеща на противния им цветен прашец.

Щом Амос бе освободен от задълженията си, Кутубиа се зае да му помогне да се придвижи до приятелите си. Когато стигна при тях, Пазителя на маските се строполи и потъна в дълбок сън. Магията на природните стихии бе изчерпала и последните му сили.

— Да го оставим да си поспи — рече Беорф и метна една завивка върху приятеля си. — Има нужда.

— Аз ще го наглеждам, за да съм сигурна, че никой няма да го обезпокои — каза Лолия и нежно погали косите му.

— Аз пък ще изследвам дъното на пещерата. Медуза, идваш ли с мен? — предложи беоритът.

— Където отива владетелят на Упсгран, идвам и аз! — пошегува се горгоната. — Надявам се при това, че ще се намери и някое насекомо за ядене, защото наистина почнах да огладнявам. Откакто жабите опустошиха всичко, не съм сложила залък в устата си.

— Не ви съветвам да ходите — намеси се Кутубиа. — За тези места се носят странни предания. Говори се, че пещерите се населяват от зли духове. Който се загуби в тях, не се връща!

— Още една причина да ги изследваме! — радостно възкликна Медуза. — Според легендите всички горгони са отвратителни зли създания, които ненавиждат човеците. Но ето че аз не съм такава!

— Не, ти си по-лоша! — подразни я Беорф. — Ти си противна любителка на бели червеи, хлебарки и паяци.

— Я върви напред — заплаши го Медуза, — преди да съм загубила търпение и да те науча как да бъдеш мил с момичетата!

С импровизирана факла в ръка Беорф и Медуза навлязоха във вътрешността на пещерата, като се шегуваха. Когато бяха заедно, двамата нямаха страх от нищо. Юношите знаеха, че притежават необикновени способности, с които да се защитават, но най-вече имаха непоклатимо доверие в приятелството, което ги свързваше.

На светлината на няколко свещи Лолия и Кутубиа останаха да бдят над съня на Пазителя на маските.