Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (7) (1878–1944 г.)

6. Нов княз и нов премиер

Княжеската криза в България се разрешава с избирането на немския принц Фердинанд Сакскобургготски на 25 юни 1887 г. На 2 август Фердинанд полага клетва, а за министър-председател монархът определя Ст. Стамболов, който заема тази длъжност на 20 август. Стефан Стамболов остава на премиерското кресло чак до май 1894 г. и това го прави най-дълго управлявалия министър-председател след Освобождението до 9 септември 1944 г.^[35]

Той потушава проруските военни метежи в Русе и Силистра през 1887 и се противопоставя решително на част от опозицията, която, подобно на руското правителство, отказва да признае легитимността на княз Фердинанд I. Някои нейни представители заминават в чужбина, а други са изпратени в затвора. Стефан Стамболов се разправя безкомпромисно със своите политически противници. Според едни той е диктатор, а според други — управляващ с твърда ръка. Но както и да се каже, този период от българската история е наречен стамболовистки режим. България започва да се развива бързо. Железопътният транспорт се разширява. Много отрасли на българската икономика търпят просперитет. Но разбира се, Стамболов постига всичко това с абсолютна безцеремонност спрямо всички, които не са съгласни с неговите методи на управление. Той си спечелва твърде много врагове, но заговорите и покушенията срещу него по една или друга причина завършват щастливо за министър-председателя. По времето на Стамболов се наблюдава сближаване на княжеството с Османската империя. В Македония са извоювани берати за Българската екзархия. През 1890 г. Високата порта дава два берата на Екзархията за Охрид и Скопие, а през следващата година със същата чест са удостоени и двама униатски епископи. Униатите все по-явно започват да губят пропагандната борба с Екзархията и се наблюдава локализиране на униатските пунктове.^[36]

Стефан Стамболов управлява с абсолютна свобода, защото новият български княз Фердинанд не е признат в Европа и е твърде лабилен на българския престол. Министър-председателят полага немалки усилия монархът да получи международна легитимност. И в крайна сметка успява, единствено Русия се противи да признае българския княз. Фердинанд разбира, че вече е достатъчно силен, за да се прояви като владетел на страната. Той вече няма нужда от своя авторитарен премиер. Стамболов е изиграл своята роля като политик.

Княз Фердинанд, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през май 1894.

Стефан Стамболов имал практика, която успешно прилагал спрямо княза. Когато князът се противял на някое негово решение или действие, министър-председателят си подавал оставката. Разбира се, Фердинанд не я приемал, защото не можел да се опре на никой друг в България, а и не само в България. Но когато князът натрупал достатъчно сила, смелост и опит, на 18 май 1894 г. при поредното подаване на оставката от страна на Стамболов Фердинанд променя сценария и я приема. Стефан Стамболов се изненадва, но нищо не може да стори и загубва цялата си власт.

Най-сетне враговете на бившия министър-председател имат по-голям шанс да осъществят отмъщението си. Стефан Стамболов разбира, че ако остане в страната, животът му е в опасност. Той пише писма както до княза, така също и до новия министър-председател Константин Стоилов. В тези писма иска разрешение да напусне България с основен мотив лечение. Но управляващите в София запазват мълчание по искането на Стамболов. Той е принуден да си остане в България. На 3 юли 1895 г. на улица „Раковски“ в столицата Стефан Стамболов е нападнат и многократно намушкан с ножове. Три дни по-късно той издъхва. Така завършва животът на един от най-успешните български политици. За неговата смърт вина носят и управляващите. Не може да се каже еднозначно дали князът или правителството са инспирирали убийството, но може да се заключи категорично, че със своето бездействие управляващите допринасят за ликвидирането на Стефан Стамболов. От този момент нататък Фердинанд нито за миг не изпуска политическото кормило на страната. А българските политици се превръщат в пионки в ръцете на монарха.

Отношенията с Русия са възстановени при наследника на Стамболов на министър-председателското място — Константин Стоилов. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът и първороден син на Фердинанд Борис Търновски преминава в лоното на православието, а негов кръстник става новият руски император Николай II. След това Русия и останалите държави официално признават Фердинанд за български монарх.^[37]