Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 4 гласа)

Информация

Издание:

Иван Янев. От полумесеца до петолъчката

Издателство „Историческа мисъл“, София, 2010

ISBN: 978-954-92570-1-4

Редактор: Румяна Каменска-Донкова

Въпроси и коментари можете да изпратите на имейл: [email protected]

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)
  2. — Дребни корекции

5. Първият военен преврат и последвалата държавна криза

На 8 срещу 9 август 1886 г. офицери русофили извършват пуч и князът е детрониран и изпратен за Русия по Дунава. Но руснаците не задържат Батенберг, а го освобождават и той тръгва към Германия. извършилите преврата са крайно невежи в политическо отношение, защото не се подготвят предварително за бъдещото управление на страната. В листата, която съставят за правителство, са включени хора с противоположни политически възгледи без да се поиска съгласието им за участие в него. Председателят на Народното събрание Ст. Стамболов изиграва решителна роля за нормализиране на обстановката, той застава начело на военни части и прави контрапреврат.[32] След извършения контрапреврат новите управляващи изпращат известие до Александър Батенберг с молба да се върне обратно в страната. Князът се връща и веднага изпраща телеграма до руския император Александър III, от когото Батенберг търси становище по създалото се в България положение. Императорът връща отговор, от който българският монарх разбира, че не е желан на българския престол. Официално княз Александър Батенберг абдикира на 26 август 1886 г., като назначава регентство в състав Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.[33] По-късно Петко Каравелов си подава оставката и неговото място в регентството се заема от Георги Живков. Проведени са избори за Велико народно събрание, което има за цел да избере нов княз на България. Събранието избира Валдемар, който е син на датския крал, но поради въздействие от Русия той отклонява предложението. Българо-руските отношения сериозно се обтягат, за което голяма заслуга има и самата освободителка. Стига се до 6 ноември, когато дипломатическите връзки между двете страни се преустановяват.[34]

Бележки

[32] Бобев, Б. Записки по история на България (1878–1944 г.). С., 1992 г., с. 39–40.

[33] Пак там, с. 41.

[34] Пак там, с. 42–43.