Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (6) (1878–1944 г.)

5. Първият военен преврат и последвалата държавна криза

На 8 срещу 9 август 1886 г. офицери русофили извършват пуч и князът е детрониран и изпратен за Русия по Дунава. Но руснаците не задържат Батенберг, а го освобождават и той тръгва към Германия. извършилите преврата са крайно невежи в политическо отношение, защото не се подготвят предварително за бъдещото управление на страната. В листата, която съставят за правителство, са включени хора с противоположни политически възгледи без да се поиска съгласието им за участие в него. Председателят на Народното събрание Ст. Стамболов изиграва решителна роля за нормализиране на обстановката, той застава начело на военни части и прави контрапреврат.^[32] След извършения контрапреврат новите управляващи изпращат известие до Александър Батенберг с молба да се върне обратно в страната. Князът се връща и веднага изпраща телеграма до руския император Александър III, от когото Батенберг търси становище по създалото се в България положение. Императорът връща отговор, от който българският монарх разбира, че не е желан на българския престол. Официално княз Александър Батенберг абдикира на 26 август 1886 г., като назначава регентство в състав Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.^[33] По-късно Петко Каравелов си подава оставката и неговото място в регентството се заема от Георги Живков. Проведени са избори за Велико народно събрание, което има за цел да избере нов княз на България. Събранието избира Валдемар, който е син на датския крал, но поради въздействие от Русия той отклонява предложението. Българо-руските отношения сериозно се обтягат, за което голяма заслуга има и самата освободителка. Стига се до 6 ноември, когато дипломатическите връзки между двете страни се преустановяват.^[34]