Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (23) (1878–1944 г.)

Заключение

Историята на България в рамките на тези 66 години е твърде разнообразна. Най-напред еуфорията от освобождението. Веднага след това тежкият удар на Берлинския конгрес. Липсата на политическа класа, която да спомогне за бързото възстановяване на държавата. Многобройните интереси от страна на Великите сили, които биха искали да диктуват случващото се на Балканите. Но неопитността на управляващите изиграва и положителна роля за историята на страната, защото ако начело на страната не бяха млад княз и неопитни политици, едва ли щяха по подобен начин да подкрепят Съединението. Неопитната българска армия не се стряска от добре екипираната сръбска войска и успява безкомпромисно да надделее и да постави Белград на колене. В края на XIX и началото на XX в. българската държава търпи развитие. Въпреки външните фактори родните управници успяват да наложат идентичност на новото княжество. Стамболов не се колебае дори пред освободителката. 30 години след Освобождението княжеството и формално отхвърля властта на Високата порта и става независимо царство. Този подем продължава до 1912 г., когато изпъква ярко липсата на управленски традиции. С лека ръка предимството на страната на Балканите е пропиляно от нейните политици със сключването на неизгодни военни договори. Идва Балканската война, в която българската армия безапелационно се справя с аскера. Но след това идва и Междусъюзническата война, в която България се озовава в незавидно положение. Ако трагизмът не бе толкова голям, ситуацията можеше да се нарече комична — война едновременно с всички свои съседи. Наистина това е прецедент в световната история. От този момент нататък България не може да достигне онова първенство в региона отпреди войните. Шанс за реванш срещу съседите се явява Първата световна война, но за жалост България избира губещия лагер. Наложените тежки репарации и териториални корекции водят до силно обезличаване на страната на Балканите. Между двете големи войни на двадесетото столетие България не можа да постигне своето реабилитиране пред победителите от Първата световна война. А и не бе желана от същите, защото нямаше да се задоволи с голи думи. Тя желаеше териториалните несправедливости да се поправят и исконните български земи, дадени на съседите по силата на един диктат, да й бъдат върнати. Затова не беше изненада, че София гледаше със симпатия Хитлер, който се зае да прекрои картата на стария континент. Дори и тогава опитите на Западните демокрации за привличане на България в техния лагер бяха плахи и на думи. Но цар Борис III беше изключително предпазлив политик, той знаеше много добре какво стори неговия отец преди 2 десетилетия и не искаше отново да доведе страната до национална катастрофа. По силата на обстоятелствата България подписа Тристранния пакт, но нито един български войник не отиде да се сражава срещу съюзническите армии. Великите сили обаче решиха, че след края на войната страната остава в съветската орбита. Така това решение предопредели съдбата на България за следващите 45 години. Новите управляващи нямаха никаква заслуга, че са начело на държавата. Те просто бяха част от плановете на Великите сили. Но за да се наложи новият строй, който нямаше нищо общо с предишния, се налагаше тотална чистка. Тя засегна армията, интелигенцията, частната собственост и въобще всички направления на обществения живот. И по подобие отпреди 66 години се налагаше новите управляващи да се учат на политика, но този път те разполагаха с учител в лицето на Москва. Дали строят, който се наложи след 9.09.1944 г., е удачен за човечеството е въпрос, който продължава да вълнува много хора и учени. Но факт е, че България след Втората световна война, въпреки че бе прогермански сателит, не изгуби свои територии. Страната продължи да играе ролята си на сателит, но този път просъветски.