Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 4 гласа)

Информация

Издание:

Иван Янев. От полумесеца до петолъчката

Издателство „Историческа мисъл“, София, 2010

ISBN: 978-954-92570-1-4

Редактор: Румяна Каменска-Донкова

Въпроси и коментари можете да изпратите на имейл: [email protected]

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)
  2. — Дребни корекции

15. Към едноличния режим

Военната лига, която след Първата световна война се възстановява и разширява своите структури, започва да играе все по-голяма роля в управлението на страната. Така след деветоюнския преврат лигарите подготвят и преврат срещу правителството на Никола Мушанов. Превратът се осъществява на 19 май 1934 г. и цар Борис III е принуден да подпише документите, легализиращи новото правителство начело с Кимон Георгиев, който за по-голяма сигурност отива при царя освен с указа за назначаване на нов кабинет и с акт за абдикация, ако евентуално монархът откаже да узакони преврата. Но царят не създава проблеми на военните. Единствено успява да спаси от уволнение трима полковници от приготвения списък на лигата, състоящ се от 40 имена.[114] Деветнадесетомайците предприемат радикални мерки. Те суспендират конституцията, Народното събрание е разпуснато, всички партии са забранени, в това число и националните организации, борещи се за правата на българите под чужда власт. ВМРО не оказва съпротива на правителството и армията, която конфискува голямо количество оръжие на организацията. Под ударите на новото правителство попадат и организациите на добруджанските и тракийските българи, които също са поставени извън рамките на закона. Само няколко месеца по-късно българинът Владо Черноземски във Франция извършва убийствен атентат срещу сръбския крал Александър. Черноземски е деец във ВМРО, но неговата задача първоначално не е била да извърши атентата, а само да помага на хърватите, които е трябвало да извършат убийството.[115] Правителството на К. Георгиев остава на власт до 22 януари 1935 г. В съюза се появяват сериозни недоразумения по въпроса дали армията трябва да се изчисти от политическите си краски или не. Дамян Велчев, който е влиятелният човек във Военния съюз, губи позиции и е дезавоиран от колегите си. Новото правителство е оглавено от съюзния лидер ген. П. Златев.[116] Скоро обаче става ясно, че генералът няма заложбите, необходими на един премиер. Само след няколко месеца на 21 април ген. Златев е принуден да отстъпи властта на Андрей Тошев. Това събитие е на практика победа на монарха над лигата, която губи позициите си в управлението на страната.[117] През есента на 1935 г. царят избира нов ръководител на правителството. Човек, изиграл решителна роля за установяването на царския едноличен режим. Георги Кьосеиванов през ноември 1935 г. създава правителство, имащо чиновнически характер. Последвалите през годините реконструкции също са в смисъл на безпартиен режим, който царят одобрява и насърчава.[118] Окончателното сразяване на Военния съюз е на 3 март 1936 г., когато военният министър ген. Хр. Луков във Военния клуб официално оповестява неговото разтуряне. Така от политическата сцена изчезва твърде важен фактор, който е имал своя решаващ глас за управлението на страната след края на Първата световна война. Разтурянето на лигата допринася много за установяването на царския едноличен режим.[119]

Бележки

[114] Марков, г., Парола „Сабя“. С., 1992 г., с. 108–110.

[115] Колектив. Македония — история и политическа съдба, т. 2. Ст. Загора, 1998 г., с. 205–206.

[116] Марков, г. Парола „Сабя“. С., 1992 г., с. 122.

[117] Пак там, с. 134–136.

[118] Мигев, Вл. Утвърждаване на монархофашистката диктатура в България (1934–1936 г.). С., 1977 г., с. 124.

[119] Марков, г. Парола „Сабя“. С., 1992 г., с. 174–175.