Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 4 гласа)

Информация

Издание:

Иван Янев. От полумесеца до петолъчката

Издателство „Историческа мисъл“, София, 2010

ISBN: 978-954-92570-1-4

Редактор: Румяна Каменска-Донкова

Въпроси и коментари можете да изпратите на имейл: [email protected]

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)
  2. — Дребни корекции

1. Освобождението

След почти 5-вековно турско владичество настъпва часът на българското освобождение. През пролетта на 1876 г. избухва Априлското въстание, което е удавено в кръв. През следващата година Русия обявява война на Високата порта и след епични боеве при Шипченския проход, Плевен и др. на 31 януари 1878 г. се подписва Одринското примирие между Русия и Турция. Високата порта обаче не бърза да изпълни условията по примирието и поради този факт Великият княз Николай Николаевич дава нареждане за настъпление на руската армия към Цариград. Тази акция има демонстративен характер, но турската армия е в толкова лошо положение, че не оказва съпротива и руските военни части стигат до покрайнините на турската столица. На 3 март се сключва руско-турският прелиминарен Санстефански договор. Като помощници на Русия във войната срещу Турция се включват с военни части Румъния, Сърбия и Черна гора. Румънците получават за награда Северна Добруджа, сърбите присъединяват Нишко, Пиротско и Вранско. Русия присъединява към своята територия Бесарабия.[1] Прелиминарният характер на Санстефанския договор се доказва от факта, че се налага свикване на конгрес на европейските сили за уреждане на създалото се положение. Конгресът се провежда от 13 юни до 13 юли и завършва със споразумение, постигнато между Великите сили. Българската държава е обособена като трибутарно княжество, обхващащо териториите на север от Стара планина и Софийската област. Южна България се обособява като административно автономна област под наименованието Източна Румелия, но в структурите на Османската империя. А земите на Македония, Беломорието и Източна Тракия се дават обратно на Високата порта.[2]

На 3 март 1878 г., когато е сключен руско-турският Санстефански договор, умира и началникът на Канцеларията за гражданско управление княз Владимир Черкаски. След малко повече от 2 месеца на 8 май е назначен руски императорски комисар в България — княз Александър Дондуков-Корсаков.[3]

В Берлин се извършва безогледно разпокъсване на етническа България. Великите сили нямат намерение да бъде създадена нова силна държава в югоизтока, която се предполага, че ще бъде сателит на Русия. След несправедливия за българите Берлински конгрес започват протестни действия на българите, оставени под турско управление. На 29 август в Търново се създава първият комитет „Единство“ и след това започва изграждането на такива комитети и в други населени пунктове на страната.[4] В учредителния протокол на първия комитет „Единство“ от 29 август 1878 г. се казва, че комитетът се създава с идея да подпомага и облекчава положението на македонските и тракийските българи, които остават в рамките на Османската империя.[5] Връх в протестните действия на българите срещу решенията в Берлин се явява Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 г. и продължило до пролетта на следващата година. Въпреки неуспеха на въстанието, то показва непримиримостта на българите срещу разпокъсването на българската територия и народ и тяхната решимост за водене на борба за постигане на обединението.[6]

Бележки

[1] Митев, Пл. Българското възраждане. С., 1999 г., с. 147–149.

[2] Пак там, с. 150.

[3] Колектив. История на България, т. 7. С., 1991 г., с. 28–29.

[4] Стателова, Е., Пантев, А. Съединението на княжество България с Източна Румелия. С., 1995 г., с. 16.

[5] Георгиев, В., Трифонов, Ст. История на българите 1878–1944 г. в документи, т. 1, ч. 2. С., 1996 г., с. 105.

[6] Стателова, Е., Пантев, А. Съединението на княжество България с Източна Румелия. С., 1995 г., с. 17.