Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (15) (1878–1944 г.)

14. България след войната

През лятото на 1922 г. опозиционните партии се сдружават в коалиция, наречена Конституционен блок. В нея не са поканени само либералните партии, над които още тежат обвиненията за националните катастрофи. Блокът има намерение да устрои няколко масови акции в страната, но още на първата, планирана за 17 септември, се получават сериозни сблъсъци със земеделците и блокарите търпят поражение. На 19 ноември 1922 г. се провежда референдум за съдене на министрите от кабинетите, виновни за националните катастрофи. Референдумът показва, че народното желание е министрите да понесат отговорност.^[101] От самото начало на земеделското управление министър-председателят Стамболийски прави опити да постигне сближаване на България и Югославия. Това само по себе си води до деангажиране по Македонския въпрос, но вариантите на земеделците не са много. От тази политика на правителството е ощетена Вътрешната организация. През март 1923 г. между Югославия и България се сключва т.нар. Нишка спогодба, според която България се ангажира да неутрализира действията на ВМРО на българска територия.^[102] След войната всички буржоазни партии бяха дискредитирани в очите на народа, а Земеделският съюз предлагаше едно ново управление и поради този факт БЗНС получи симпатиите и подкрепата на болшинството от народа. Но земеделците толкова много се главозамаяха, че не оценяваха правилно политическата обстановка в страната. Те смятаха, че буржоазията е в нокаут, обаче се излъгаха. Основните усилия на БЗНС бяха насочени срещу ВМРО, а не срещу истинската опасност за тях — Военната лига. От своя страна опозиционните партии разбраха, че ако чакат народът да ги издигне отново на власт, ще има да чакат твърде дълго. Подготви се комплот срещу земеделското правителство, насрочен за 8 срещу 9 юни 1923 г. Въпреки сигналите, които стигаха до земеделците, те не взеха мерки за предотвратяване на преврата. Така на уговорената дата, без особени усилия от страна на превратаджиите, превратът успя. По това време министър-председателят бе в родното си село Славовица, където се занимаваше с подготовката на нова конституция. Два дни преди преврата цар Борис посещава Стамболийски в Славовица, но дали монархът има отношение към преврата не може да се заяви категорично. Но възможно ли е в страната да се готви преврат и монархът, ако не участва пряко, най-малкото да не е подразбрал нещо? Възможно е царят просто да е изчаквал свалянето на самонадеяните земеделци, които и без друго не се отнасят с необходимия респект към короната. Така че частното царско посещение при премиера може да се разглежда и като опит на монарха да успокои земеделския лидер. От друга страна, посещението може да се разглежда като осведомително от страна на царя. Но след като монархът се осведомява, че Стамболийски не се готви за отпор, тъй като не е взел достатъчно под внимание сигналите за подготвян преврат, не може да се каже дали съобщава някъде за това. След извършения преврат БКП не се ориентира правилно и не подкрепя действията на земеделците за възстановяване на властта, но, разбира се, това не важи за много комунисти, които се включват във въоръжения отпор, който земеделците се опитват да дадат на превратаджиите. Самият Стамболийски организира земеделци, с които да се бори за възстановяване на властта. Но няколко дни след 9 юни земеделският лидер е заловен и екзекутиран по най-жесток начин.^[103] Новото правителство е оглавено от Александър Цанков, а лидерът на Военната лига Ив. Вълков става министър на войната. След като пропускат благоприятния момент да подкрепят земеделците в борбата им срещу преврата, комунистите вземат решение за подготовка на въстание. Новите управници получават сведения за готвеното въстание, което избухва през септември същата година. Въстанието е жестоко смазано и много лигари се отличават с жестоките си действия.^[104] Най-масов характер въстанието има в Северозападна България, а негов център става гр. Фердинанд (дн. Монтана).^[105] На 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ е поставена адска машина, която избухва в момент на поклонение пред тленните останки на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано. Ако целта на атентаторите е била да избият елита на страната, те не успяват. Никой от министрите или царят не е убит, но са погубени много невинни хора. Атентатът дава повод на управляващите да развихрят с още по-голямо настървение терора, който вече упражняват. Много хора без съд и присъда са избити в тези дни. Лигата използва случая да си разчисти сметките с офицери, които не са съпричастни на лигарството.^[106] В тези бурни дни много видни българи като Гео Милев, Сергей Румянцев и др. намират смъртта си.^[107] През 1924 г. комунистическата партия е поставена извън закона.^[108] В края на август 1924 г. е убит лидерът на ВМРО Тодор Александров. Неговата смърт е жестоко отмъстена от Иван Михайлов, който устройва среща на македонски дейци в Горна Джумая на 12 септември. Под радикалните мерки, взети от Михайлов, попадат дейци, които изповядват леви убеждения. След кървавата баня в Горна Джумая Ив. Михайлов започва да се налага като лидер в организацията.^[109] През есента на 1925 г. гръцкият ген. Пангалос навлиза на българска територия, като окупира Петричко. Българските военни формирования отстъпват без бой и България търси помощта на Обществото на народите. След неговата намеса агресорът се изтегля от българска територия. В началото на 1926 г. се предприема стъпка за легализиране на режима — Ал. Цанков е заменен и Андрей Ляпчев съставя ново правителство, но и в него постът на военен министър се заема от Ив. Вълков.^[110]

Ляпчевият кабинет успява да издейства отпускането на два заема от западни банки — бежански през 1926 г. и стабилизационен през 1928 г.^[111] На 21 юни 1931 г. се случва събитие, необичайно за тогавашната политическа конюнктура, а именно управляващият 8 години Демократически сговор при свободно произведени избори губи управленските си позиции. Изборите се спечелват от Народния блок, в който ръководна роля играе Демократическата партия.^[112] През февруари 1934 г. се създава Балканската Антанта, в която влизат всички съседи на България — Румъния, Югославия, Гърция и Турция. Целта на съюза, сключен между тези държави, е да съблюдават статуквото, създадено по силата на Версайската система. Това допринася за още по-неблагоприятното положение на България. Очевидно е, че всички съседи са настроени против България, която желае ревизия на Ньойския диктат.^[113]