Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 4 гласа)

Информация

Издание:

Иван Янев. От полумесеца до петолъчката

Издателство „Историческа мисъл“, София, 2010

ISBN: 978-954-92570-1-4

Редактор: Румяна Каменска-Донкова

Въпроси и коментари можете да изпратите на имейл: [email protected]

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)
  2. — Дребни корекции

16. България в навечерието на Втората световна война

На 24 януари 1937 г. се подписва българо-югославски пакт за вечно приятелство. „Пактът малко поразхлаби обръча около България, макар че не отменяше задълженията на Югославия към Балканското съглашение в случай на негов конфликт с България.“[120]

България следи промените във Версайската система и също има желание да се коригират някои клаузи, но управляващите са наясно, че между България и Германия има голяма разлика и едно и също поведение от двете страни едва ли ще се приеме еднакво от останалите държави. Така България започва да се въоръжава нелегално, като в това си действие получава подкрепа само от Германия. Стига се до 31 юли 1938 г., когато в Солун българският министър-председател и шефът на Балканското съглашение ген. Метаксас подписват Солунското споразумение, което на практика легализира българското въоръжаване, защото са отменени военните клаузи на Ньойския договор. Също така в споразумението е заложено, че всички проблеми между Балканското съглашение и България трябва да се уреждат без употребата на сила и се милитаризира тракийската област.[121]

Безспорно за Солунското споразумение трябва да се отдаде заслуженото на Великобритания. Лондон иска да създаде съглашение на Балканите, в което България също трябва да влезе. Но българската страна има трудно разрешими териториални спорове със своите съседки. Ревизията на кошмарната Версайска система започва, а основният катализатор на промените е нова Германия, управлявана от нова идеология — нацизъм и нов водач — Хитлер. През март 1938 г. Германия поглъща Австрия и я превръща в провинция на Райха.[122] В края на септември същата година с благословията на победителките от Първата световна война Франция, Англия и Италия, Германия откъсва Судетската област от Чехословакия и я присъединява към своята територия. Англичани и французи дълбоко се надяват, че новият диктатор е задоволен, но съвсем скоро им е писано да разберат, че с постоянни отстъпки и то за сметка на малките държави Хитлер няма да се укроти. В средата на март 1939 г. Германия се разправя и с Чехословакия.[123] Мусолини, като разбира за ликвидирането на Чехословакия, го приема твърде болезнено, тъй като се смята за архитект на Мюнхенското споразумение от края на септември 1938 г. С ликвидирането на Чехословакия споразумението е потъпкано. Дуче възстановява равновесието между Рим и Берлин, след като в началото на април 1939 г. Италия окупира албанската територия.[124] Войната приближава, а дори може да се каже, че е факт. Но за война са необходими воюващи, а такива все още няма, тъй като англо-френските съюзници постоянно отстъпват пред немския диктатор. България гледа на германските действия със симпатия, защото тя също търси решение на своите териториални ревандикации. Правителството на Кьосеиванов определя външнополитическите цели на страната. На първо място се поставя възвръщането на Южна Добруджа, границата в Тракия от 1913 г. и накрая, и то евентуално, връщането на западните покрайнини. София гледа с надежда как Версайската система се срива, но не смее да предприеме някакви реални действия за решаване на териториалните си проблеми, защото разбира, че един грешен ход и съседите няма да се поколебаят сурово да я накажат. Външната политика на България трябва да бъде неутрална или поне да се внушава в международното пространство, че България води една неангажирана политика. Безспорно конците на външната политика на София се дърпат от цар Борис III, но и опитният в дипломацията министър-председател г. Кьосеиванов има заслуга за водената неутрална политика. През лятото на 1939 г. България показва, че към този момент няма намерение да се ангажира с която и да е Велика сила. Разбира се, тайно София изцяло подкрепя немските ходове, защото се надява на ревизия на собствените си граници, а се вижда, че подкрепа може да се получи от Берлин. В началото на юли министър-председателят Кьосеиванов прави визита в Германия. Още преди да се завърне в България, председателят на Народното събрание Ст. Мошанов потегля за Франция и Англия. Така в очите на Великите сили България изглежда неутрална, макар че не е трудно да се прогнозира какъв ще бъде нейният избор в решителния момент. Разбира се, Кьосеиванов е силно разярен от постъпката на Мошанов, защото в Берлин веднага са щели да преценят, че след визитата на министър-председателя в Германия председателят на Парламента прави застрахователни посещения в Париж и Лондон. В началото на август българска парламентарна делегация посещава и СССР. Така случайно или не, през лятото на 1939 г. български политици посещават Берлин, Париж, Лондон и Москва. През пролетта и лятото на 1939 г. между СССР от една страна и Англия и Франция от друга се водят преговори за сключване на съюз, който трябваше да изиграе ролята на спирачка на прогресивно настъпващия нацизъм. Но в средата на август преговорите окончателно пропадат, а на 23 август е сключен пакт между СССР и Германия. Така тоталитарните системи излизат с едни гърди пред западните демокрации. България също най-вероятно има своята заслуга за сключването на пакта между Берлин и Москва чрез своя пълномощен министър в Берлин П. Драганов.[125]

Бележки

[120] Колектив. История на България през погледа на историците. С., 1993 г., с. 681.

[121] Колектив. История на България В III тома, т. III. С., 1999 г., с. 589.

[122] Семов, М. Великите сили и българската национална драма. С., 1991 г., с. 242.

[123] Колектив. История на България В III тома, т. III. С., 1999 г., с. 590.

[124] Димитров, И. Българо-италиански политически отношения (1922–1943 г.). С. 1996 г., с. 258.

[125] Колектив. История на България през погледа на историците. С., 1993 г., с. 685.