Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (3) (1878–1944 г.)

2. Първи стъпки

На 16 април 1879 г. Учредителното събрание в Търново приема Търновската конституция.^[7] През април 1879 г. първото Велико събрание избира младия 22-годишен немски принц Александър Батенберг за княз на възстановената българска държава.^[8] На 24 юни княз Батенберг пристига в България, а на 26 юни полага клетва като български монарх.^[9] Князът още от самото начало се обявява против Търновската конституция, която силно ограничава княжеските му прерогативи. Той иска от руския император да го подкрепи за промяната на конституцията, но последния е на мнение, че каквито и промени да се предприемат, те трябва да станат по легален начин, а не чрез противозаконни действия. Батенберг намира съмишленици в България в средите на консервативната партия, чиито лидери са настроени прозападно, защото са получили образованието си на Запад, а също и са твърде състоятелни. Въпреки народния вот князът в началото поверява властта на консерваторите, но в крайна сметка се убеждава, че трябва да предостави управлението на партията, ползваща се с народното доверие, т.е. Либералната партия. На 1 март 1881 г., когато на власт са либералите, е извършен смъртоносният атентат срещу царя освободител Александър II. Това дава силен тласък в консерваторската агитация, насочена срещу опонентите им от Либералната партия. Те се опитват да представят либералите като изповядващи идеологията на революционерите и нихилистите или, с други думи, близки по разбиране с убийците на руския император. Александър Батенберг заминава за Русия, като формалният повод за това е погребението на убития цар. След Русия той посещава Германия и Австро-Унгария, където му е засвидетелствана подкрепа за подготвяния преврат срещу Търновската конституция.^[10] Князът се завръща в България на 16 април и преценява, че външнополитическата обстановка е благоприятна за намеренията му. На 27 април 1881 г. Батенберг издава манифест, в който казва, че той ще абдикира и свиква Велико народно събрание, на което да предаде властта. Той казва още, че би могъл и да остане на престола, но при условие, че ВНС приеме промените, желани от него. Князът назначава ново правителство начело с ген. Ернрот.^[11] Изборите за Велико народно събрание от средата на юни 1881 г. категорично се печелят от консерваторите благодарение на активните незаконни действия срещу Либералната партия. На много места избухват безредици, потушени от правителството. Така във ВНС са избрани едва няколко либерали. На 1 юли Александър Батенберг най-сетне осъществи своя блян за княжеска диктатура след като народните избраници послушно гласуваха суспендирането на Търновската конституция за срок от 7 години. За тези 7 години се установяваше т.нар. режим на пълномощията. Князът ставаше едноличен ръководител на страната, като в това си действие бе усърдно подкрепян от консерваторите. Русия също подкрепяше действията на българския монарх, така че той можеше да бъде доволен за успешното провеждане на обрата в управлението на България.^[12] Княжеските действия по същество се явяват своего рода държавен преврат. Това е първият, но далеч не последният преврат в новата българска история. Но нещата не тръгват така, както навярно си е представял българският княз, който е твърде млад и неопитен в държавните дела. Появяват се сериозни противоречия между руските членове във властта и консерваторите. В крайна сметка князът решава и към края на 1881 г. отстранява от управлението руските елементи и се доверява изцяло на консерваторите. Либералите са подложени на гонения и тяхната дейност постепенно замира, защото лидерите им нямат възможност да стегнат редиците.^[13] В средата на април 1882 г. княз Батенберг потегля за Виена, а след това отива и в Петербург. Неговото желание е да върне обратно в България ген. Ернрот, но Русия категорично отказва. Царската позиция е за ненамеса в българските работи. Но в крайна сметка руснаците се съгласяват и двама генерали Соболев и Каулбарс са изпратени в България, като първият става министър-председател и министър на вътрешните работи, а вторият — министър на външните работи.^[14] Спойката, която князът искаше да се получи между консерваторите и руските генерали, се провали. Започнаха прогресивно да се задълбочават конфликтите между тях. Соболев започна да разбира, че либералите всъщност не са русофоби, каквито се опитваха да ги изкарат консерваторите, а тъкмо напротив, именно те са поддръжници на руската линия в България. Върхът в разкола между русите и консерваторите е на 3 март 1883 г., когато Соболев уволнява министрите-консерватори. При посещението си в Русия княз Батенберг отново иска ген. Ернрот да бъде изпратен в София. Първоначално русите се съгласяват да го изпратят, но не като министър-председател, а като императорски комисар, но след това императорът променя решението си.^[15] На 12 юли княз Батенберг се завръща в България от 3-месечно странство и започва да работи за свалянето на руските генерали от власт. Започват и либерало-консерваторски разговори за единодействие срещу генералите. На 30 август князът обнародва манифеста, който му е предложен от русите и с който се назначава комисия, чието задължение е да изработи проект за конституция.^[16] Руските генерали приемат манифеста от 30 август като знак за добро развитие на обстоятелствата в тяхна полза, но те не са наясно, че им се готви отстраняване от постовете, заемани в българското правителство. На 6 септември при наличието на консенсус между консерваторите и умерените либерали князът издава манифест, по силата на който двамата генерали Соболев и Каулбарс са отстранени от правителството, а новият кабинет е съставен на 7 септември от либерали и консерватори.^[17]