Серия
Аеша (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 18 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекции
NomaD (2010)

Издание:

Хенри Райдър Хагард. Тя

Роман. Английска, I изд.

Романът е издаден от Ст. Атанасов в началото на XX век под заглавието „Вечният огън“.

 

Художник на корицата: Лес Едуардс, 1986

Редактор: Димитър Ленгечев

Технически редактор: Антоанета Георгиева

Коректор: Мая Желязкова

Формат: 32 ДО/100

ISBN 954-444-001-1

СД „Орфия“, 1991 г.


Предговор

Преди няколко години, аз, издателят на тази удивителна и необикновена история, каквато рядко преживяват простосмъртните, когато бях с един приятел в Кеймбриджкия университет, видях двама души, които се разхождаха, държейки се под ръка; останах поразен от тяхната външност. Единият от тия джентълмени беше необикновено хубав млад човек, с висок ръст, широкоплещест, с вродена грациозност на движенията и осанката, със спокоен и самоуверен вид. Той имаше прекрасно лице, а когато свали шапката си, за да поздрави една дама, видях, че косата му се спуща на златисти къдрици.

— Забеляза ли онзи човек? — попитах приятеля си. — Той прилича на жива статуя на Аполон…

— Да — отговори моят приятел. — Той е красив и твърде мил човек! Нарекли са го „Гръцки бог“. Погледни другия! Той е неговият опекун и ангел-пазител. Наричат го „Чейрън“, навярно поради отвратителната му външност или защото е извел от дълбоките и мътни води на изпитанията детето, намиращо се под негово попечителство. Може би!

Аз разгледах по-стария джентълмен и го намерих не по-малко интересен: изглеждаше на около 40 години и бе толкова грозен, колкото бе хубав вървящия до него юноша. Нисък, куц, с хлътнали гърди и с несъразмерно дълги ръце; косата му бе тъмна, а очите — малки. Челото бе обрасло с косми, а бакенбардите започваха едва ли не от самите очи и под тях почти не се виждаше лицето му. Въобще той напомняше горила, макар в погледа му да се съзираше нещо приятно, почти симпатично. Помня, казах, много бих желал да се запозная с него.

— Отлично! — отговори приятелят ми. — Няма нищо по-лесно! Ще те запозная с Винси!

Така и направи: след няколко минути ние вече весело бъбрехме за разни неща. В това време покрай нас мина една ниска госпожа, придружена от хубава девойка. Мистър Винси очевидно познаваше дамите и веднага се присъедини към тях. Стана ми смешно, когато забелязах как се бе изменило, при вида на дамите, лицето на по-стария джентълмен, името на когото, както узнах, беше Холи.

Той внезапно млъкна, хвърли укорен поглед върху спътника си, обърна се и тръгна сам по улицата. После узнах, че мистър Холи се боял от жените, както други се боят от бесните кучета. С това се обясняваше и бързото му отстъпление. Не мога да кажа, че младият Винси бе показал, в случая, отвращението си към дамското общество. По природа той беше твърде добродушен, но се отличаваше със самонадеяност и самолюбие, както обикновено се случва с красавците, което ги прави неприятни в тесните приятелски кръгове.

Вечерта аз напуснах Кеймбридж и едва ли щях да чуя нещо за „Чейрън“ и „Гръцкия бог“, мислех дори, че никога няма да ги видя. Но преди месец получих писмо и две пратки, едната от тях с ръкопис. Когато отворих писмото, което носеше подписа „Хораций Холи“, прочетох следното:

Кеймбридж, 1 май, 18…

Драги сър!

Писмото ми трябва да ви удиви, тъй като запознаването ни беше толкова мимолетно. Длъжен съм да ви напомня, че ние се срещнахме преди няколко години тук, в Кеймбридж, когато моят ученик, мистър Винси, се запозна с вас. Но ще мина към същността. С голям интерес прочетох книгата ви, в която сте описали приключения, станали в Централна Африка. Вярвам, че в нея има много истина, но и много фантазия. Вашата книга ми внуши една мисъл. От приложения ръкопис, който ви изпращам, ще видите, че аз и моят осиновен син мистър Винси, неотдавна пътешествувахме и преживяхме толкова необикновено африканско приключение, че едва ли ще ми повярвате.

Затова и двамата бяхме решили, докато сме живи, да не съобщаваме тая история. Обстоятелствата, обаче, ни накараха да изменим решението си. Когато прочетете ръкописа навярно ще разберете, че отново сме заминали, този път за Централна Азия и е възможно да не се завърнем.

Относно удивителната ТЯ, която срещнахме, аз се придържам към своя възглед. Лео обаче иначе гледа на нея. Не е ли проблем? След дълги препирни стигнахме до компромис, а именно, решихме да ви изпратим ръкописа с разрешение да го напечатате, ако искате, но с едно условие: да промените нашите имена и всичко що се касае лично до нас. Какво да ви кажа още? Повтарям: всичко в ръкописа действително се е случило и ние все повече съжаляваме, че не сме събрали повече сведения за тая чудесна и тайнствена жена. Коя е била тя? Как се е появила и кога за първи път в пещерите на Кор? Каква е била същинската й религия? Ние не знаем това и едва ли някога ще узнаем! Тези и много подобни въпроси ме тревожат, но каква полза от това.

Ще се нагърбите ли с ръкописа? Ние ви даваме широки пълномощия; вашата награда ще бъде възможността да представите пред света една чудесна история от най-романтичен характер. Прочетете ръкописа и ме уведомете.

 

С почитание: Л, Хораций Холи[1]

П.П. Ако издадете ръкописа и ако резултатите бъдат благоприятни, всичко оставяме на ваше разположение; ако ли пък, в най-лошия случай, претърпите загуби, ще оставя на моите нотариуси, г.г. Гофри и Джордън, необходимите инструкции — Л.Х.Х

Можете да си представите колко ме е удивило това писмо. Но още повече се удивих, когато прочетох ръкописа; писах на мистър Холи, но след една седмица получих писмо от неговите нотариуси, с известие, че клиентите му са отпътували за Тибет и не оставили адреса си. Това е всичко, което исках да кажа в предговора. Нека читателят сам съди за разказа, който му поднасям с малки изменения. В самото начало бях склонен да мисля, че историята на тая тайнствена жена, заобиколена с величието на безкрайния живот, която сянката на вечността покрива като мрачното крило на нощта — е само една хубава алегория, която не съумях да отгатна. После се отказах от тая мисъл! Според мен, цялата история носи отпечатък на реалност, но нека читателят си състави сам мнение. След този кратък предговор, аз ще запозная читателя с Аеша и с пещерите на Кор.

 

Издателят

 

П.П. Когато прочетох ръкописа, едно обстоятелство ме порази. При по-близко запознаване с характера на Лео Винси, той се оказа по-малко интересен и едва ли бе способен да привлече такава личност като Аеша! Да не би древният Каликрат да е бил само великолепно животно, боготворено за наследствената си антична хубост? Или, може би, Аеша, в чудната душа на която се е таила искрата на неземния копнеж, е предполагала, че под влияние на нейната жизнеспособност и мъдрост, блясъкът на тия качества ще покълнат като великолепно цвете в сърцето на друго същество, което би засияло като звезда и би изпълнило света със светлина и слава?

Бележки

[1] Според желанието на автора, аз промених имената.