Владимир Мегре
Пространство на любовта (21)

Всички ли да отидем в гората?

Анастасия, ето още един проблем. Някои от читателите искат да живеят като тебе в тайгата. Едни се опитват да дойдат при тебе и молят да им се покаже пътят. Други искат да построят селища в тайгата. Изпращат в Московския център свойте предложения как да се организира това. Четох някъде, че по света има вече такива селища, когато хора от градовете изоставят къщите си и се заселват като комуна сред природата. В Индия има такива селища, в Америка. У нас в Русия също, в Красноярския край, например. И хората те питат как по-добре да осъществят своите замисли.

— Защо да отиват на друго място да живеят?

— Е как защо? Махат се хората от мръсните градове, където въздухът е лош, има шум, блъсканица, суетня. Преселват се в чисти, екологично чисти места, за да станат самите чисти.

— А там, където е станало мръсно, кой трябва да чисти? Другите ли?

— Не знам кой. Но нима е лошо, когато у човека се е появило желание да живее на чисто място сред природата.

— Желанието е добро, въпросът е друг. Когато създаващият мръсотия на място чисто се премести, със себе си донася той нечистотията. Там, където си замърсил, първо почисти, така ти свойте грехове измиваш.

— Значи всичко трябва да започне с почистването. И как си представяш, че ще стане това?

— За начало на всичко служи осъзнаването. Стремежът на мисълта като ручейче намира оптималния път. В Русия всичко днес така и става. Погледни внимателно, Владимире. Не е безцелно, не просто така и неслучайно заводите с димящите комини днес вече не работят. В страната все по-малко средства за армията се намират. Но главното е, че не станаха почитани и уважавани герои тези, които земята замърсяваха с деянията свои. Не е необходимо в гората да се ходи. Пространството на гората ще приеме пристигналия нащрек и дълго неговите намерения, привички, начин на живот ще изучава. Та нали там, където си живял, където днес живееш, по-рано е била гора, отгледана от нашия Създател. На Рая благотворният оазис в какво превърнат е днес? Отиващият в гората не е важен. По-значими са онези летовници, които на земя пустинна и неразорана, със собствените си ръце отгледали са там градини. И всяка мъничка тревичка на техния участък ги знае и обича, старае се да им даде вселенска топлина. И истинските чувства са в тези що благото на своята Душа сред мрака на мъртвилото и суетата въплътили, оазиса на Рая, сами са изградили.

— Тогава какво ще стане с градовете? Кой ще ги поддържа в нормално състояние? Нали там всичко ще се руши, ще гние и ще се разлага.

— Недопустим е резкият преход от едното към другото, трябва да има спокойно движение, именно сега то става, То е прекрасно и още по-прекрасно в бъдеще ще бъде.

— Ех, Анастасия, ти си пак в твоя репертоар. Както и преди летовниците са твоите кумири. Само че, те почти не говорят за духовното, за множеството разни обединения, за духовните сдружения и общини.

— За какво са думите, делата им наистина са свети.

— Ето, има още писма. Един вече е изпратил цели пет. Твърди, че чува глас и снимката ти му говори, че ти го викаш в тайгата и той към тебе се стреми. Заплашва ме в писмата си, ходи при Солнцев в Московския център. Казва, че ние те крием от всички и иска да му организираме пътуване при тебе в тайгата. Той не е единствен, какво ще отговориш на такива? Ти знаеш, мисля си, че те влюбени са в тебе. Смятат, че заедно с тебе делата благи трябва да направят. И заедно с теб в тайгата да Живеят.

— Ще отговоря на всички, които са искрени: благодаря за Любовта. Но аз не съм повикала в тайгата никого. Какво ще правите тук вие? Какво ще добавите, допринесете? И ако са благи ваште намерения, доброжелателни, то нека там се въплътят, където вие живеете. И нека Любовта Да освети живеещите редом с вас.