Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пространство любви, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Корекция и форматиране
dave (2012)
Допълнителна корекция
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 3. ПРОСТРАНСТВО НА ЛЮБОВТА. 2002. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Зоя Петрова-Тимова [Пространство любви, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 243. ISBN: 954-90765-9-8.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

За контактьорите

Престоят ми в тайгата преминава ден след ден, а аз така и не си намирам занимание. Анастасия все тича нанякъде, все шета, занимава се със своите си работи. Синът, и той, макар и още съвсем малък, с помощта на дивите си детегледачки се справя прекрасно. Странно нещо се получава: като че ли човечеството е измислено само затова, да се занимава с някаква работа. А тук си се разхождаш из гората и можеш само да си мислиш. Та ето, на, вървя и мисля. Отидох пак при езерото, седнах на любимото си място под Кедъра. Гледам торбата с писмата на читателите и изведнъж си помислих: „Да не забравя, Анастасия трябва да отговори на всички въпроси“. Когато дойде при мен, аз веднага й казах:

— Виждаш ли писмата на читателите? Сортирал съм ги по въпроси: за възпитанието на децата, разни предложения, за религиите, за предназначението на Русия, за войните, стихотворения и пожелания, за контактьорите. Виждаш ли?

— Да, виждам.

И първата ми работа беше да попитам за контактьорите.

— Има хора, които говорят, ето в писмата си пишат, че се свързват с извънземни цивилизации, с някакви личности от миналото, чуват разни гласове. Някои записват това, което чуват. Казват, че записват различна информация, която им е предадена от Висшия разум на Вселената. У нас се издават книги за контактите в голям тираж, например Блаватская, има такава жена — писателка, написала е няколко дебели книги. И Рьорихови, известни на много хора, също са написали книги и картини са нарисували, четат ги в много страни, показват картините им. А други хора се плашат, страхуват се, когато чуват гласове. Ето, има писмо от едно момиче от град Клинци. На нея някакъв глас й говори, че е мъдър учител и тя е длъжна да го слуша, а момичето се страхува и моли за помощ. Действително ли те контактуват с някой и как става това?

— Хайде, кажи какво е според тебе, Владимире, извънземната цивилизация?

— Ами, населението на някаква друга планета, звезда или нещо друго невидимо, което живее наоколо. Ако те се свързват с личности, които са живели по-рано, значи те живеят в някакъв невидим свят.

— Всеки човек, Владимире, е така устроен, че цялата Вселена е достъпна за него, и видимата, и невидимата. Всеки човек може да общува с каквото и с когото си поиска. Връзката се осъществява примерно така както става при радиото. Множество станции предават всевъзможна информация, но собственикът на радионриемника си избира какво да слуша. Човекът едновременно е и радиоприемник и ретранслатор. И само от неговото съзнание, чувства и чистота зависи каква станция, какъв източник на звучене ще се получи в него. Като правило, при конкретния човек идва такава информация, която той е в състояние да осмисли, разбере и използва. И всичко трябва да става спокойно, без натрапчивите акценти за величие.

Когато на някого говорят за собственото му величие, значи се опитват да въздействат на самата му същност: „Аз съм велик, но избрах само тебе от всички, ти ще бъдеш мой ученик и също ще се възвеличиш над всички“. Като правило такова нещо говорят непълноценни, бездушни създания. На тях не им е дадено да бъдат в плът, затова те се стремят да ограничат човешката Душа и да завладеят чужда плът. Те въздействат на разума, на самата същност на човека и на страха му от неизвестното.

— Много читатели питат как да се отървем от тях.

— Това е много лесно. Те са страхливи и примитивни. Трябва да се предупредят: „Отивай си, ако не си отидеш, ще те изгоря с мисълта си“. Те прекрасно знаят, че мисълта на човека е многократно по-силна от тях.

Допълнително може да се подъвче листенце змийско мляко. Първо да сложи листенцето на дланта си и мислено да му каже: „Избави ме, листенце, от всякаква нечистотия“.

— Ако много хора искат да говорят с един източник? Тогава какво? Гледай, ето в писмата пишат, че с тебе си говорят, така ли е? И ако е така, как успяваш да им отговориш? Нали са много, всички те твърдят, че говорят непосредствено с теб и ти им отговаряш.

— Всеки създава свои мисли. И мислите на всеки живеят, не изчезват никъде. Помисленото от мене и от тебе също е в пространството и моята мечта е там, и мойте мисли. Всеки, който пожелае, може едновременно да слуша много други хора. Въпросът е само в това, какво изкривяване е способен да допусне приемникът.

— Какво означава изкривяване? От какво зависи?

— От чистотата на този, който приема. Представи си, Владимире, ти чуваш речта по обикновения радиоприемник. Но вместо отделни думи, нахлуват смущения, а някои от думите не са ти известни, понятията, стоящи зад тях, не са ти ясни. Какво ще правиш в този случай?

— Ще се опитам сам да се досетя какви думи да вмъкна на неясните места.

— Разбира се. Но вмъкнатата от тебе дума е способна да принизи звучащата мисъл, да я измени, дори да я насочи в обратно направление. Единствено способна да чуе Истината без изопачаване е собствената чистота и ако недостатъчна е тя, твоята настройка и чистота, не следва източникът да виниш. И както в материалния живот, във вашия свят източниците звучащи са множество от всичките страни, за Истината претендиращи, и твойте ум и воля се стремят да завладеят, да построят живота твой в угода своя, но да ги слушаш или не, е воля твоя. Ти си свободен сам да го решиш и никого да не виниш.

— Да допуснем, че е така. Но ако прозвучи въпрос, за който мисли в цялата Вселена за неговия отговор не съществуват? Например, на теб въпрос задават, а в пространството такива мисли твои няма, за да отговориш на зададения тук въпрос. Ти мисли в отговор не си ли произвела, тогава какво ще стане?

— Въпрос, на който няма отговор Вселената, в миг ще предизвика ускорение, придвижване напред във всичко. И като ярко избухване, като звън ще достигне той до всички краища, ще задвижи всичко, ще стане съединяване на противоположностите. Тъй отговор ще се роди и ще го чуят.

— Така, значи ти лично и непосредствено ще чуеш въпроса и ще видиш този, който го задава?

— И аз като всички ще го чуя в миг. Но за съжаление едни и същи въпроси задават хората с хилядолетия и съществуват отговорите на тях, само че са малко чуващите.

— Как все пак да ги различиш? Кога тук Истината източникът носи или по-точно, кога се възприема тя без изкривявания? В ушите няма пукот и пращене, когато нещо, идващо отвън ние чуваме. Ти казваш, че отговорът се ражда сякаш е във вид на собствени мисли, от нас самите произведени. Как да се разбере и с помощта на какво, гласът дали е за добро или не е? Та нали всички, които чуват гласове, смятат, че чуват само Висшия Разум.

— Когато в теб не само словото звучи. Когато изведнъж в теб избухне чувство, емоциите на Душата и сълзите на радост са в очите ти. Когато в теб се ражда усещане за топлина, за звуци и за аромати. Когато почувстваш в себе си и порив, и потребност за сътворяване, и жажда за очистване, бъди уверен, ти ясно чуваш мислите на Светлината. Когато идва информация студена, заповед и разпореждане, говорещи за благост и добро, дори да ни се стори мъдра, Дори най-мъдра и източникът неин, бълващ информация, представя себе си като върховен, най-могъщ, знай: зад благото тук благо се не крие, а за собствена угода те приучава да я следваш, същност, на която въплъщението в съвършенство не е дадено.