Владимир Мегре
Пространство на любовта (11)

Кои сме ние?

— Преди месец Борис Мойсеевич отново пристигна в този край, — разказваше Александър. — Вече беше без охрана и помощници. Издири ме. Беше тих и замислен. Говорихме си цял ден. По-скоро това не беше разговор, а неговата изповед. Не пред мен, разбира се, а пред самия себе си. Подари ми копие от отчета си за контакта с Анастасия. Направих ти извадки от него, искаш ли да ти ги прочета?

— За кого е направен този отчет?

— Не знам и самият Борис Мойсеевич не знае. Със своя клиент той се срещнал в официална зала с камина. Пратеникът уж бил представител на Международна академия. Сега са се развъдили академии, опитай се да разбереш коя е най-сериозна. В днешно време за сериозността съдят по размера на финансирането. Та този клиент не се стискал за финансирането. Цялото пътуване заплатил в брой. Обещал на групата немалка премия и включване на целия отдел, оглавяван от Борис Мойсеевич, в сериозна научна програма, свързана с Анастасия.

Когато след завръщането си Борис Мойсеевич се срещнал с него и му представил отчета си, клиентът изглежда вече бил информиран. Хвърлил листовете с отчета в камината, а на Борис Мойсеевич казал:

— Пред вас беше поставена задача да се установи контакт с обект „X“, както сам нарекохте Анастасия. Вие използвахте при изпълнението на задачата не само своите научни методики и способност да убеждавате, но и насилие. Насилието е ваша инициатива. Решихме да удвоим хонорара ви за организирането на експедицията, но да прекратим взаимодействието си с вас. Вземете си хонорара, — той посочил дипломатическото куфарче, поставено до креслото. — И забравете за експедицията.

Борис Мойсеевич се опитвал да обясни, че насилието е станало случайно и на самия него тази история е била много неприятна. Той разбира каква вреда за бъдещите контакти с Анастасия е нанесла непохватността на групата им и затова лично той, се отказва от хонорара.

Тогава седящият до камината човек станал от креслото и с нетърпящ възражение глас произнесъл:

— Ще вземеш и ще се махнеш. Не заради работата беше твоето усърдие, а заради парите. Така че, получи си ги. Повече няма да ни трябваш.

Борис Мойсеевич взел дипломатическата чанта с парите и излязъл от просторния кабинет — зала. Опитал се да раздели парите поравно между участниците в експедицията, но не всички ги взимали. Тези пари като че ли подчертавали големината на нещо неприятно, извършено от хората, участници в експедицията.

— Защо си ми направил само извадки от този отчет? — попитах аз Александър.

— Съдейки по книгата, ти не обичаш да четеш трудове, изобилстващи с неразбираеми за тебе термини. Аз се постарах да извадя най-главното, и без особена терминология.

— Е, и какво говорят те за Анастасия?

Александър извади от джоба си напечатани листове и ми прочете:

Обектът „X“ не може да бъде подложен на изследвания с тривиални, известни нам днес научни методи. Критериите за оценка, общоприети в научните кръгове, неизбежно ще създадат определени рамки, като оставят зад себе си неизвестните до този момент свойства и възможности на явленията, възникващи и свързани с отделните ситуации, най-вероятно при променящото се психическо състояние на обекта „X“.

Като информационен източник в различните области на научните търсения, обектът „X“ може да бъде ненадминат в сравнение с известните на науката други източници.

Самият обект по-скоро не се явява носител на информация. Не проявява обикновен интерес към получаването и анализа на информацията, но в случай на възникване на значима за него цел и в следствие на желанието му, информацията постъпва при него в отсят от някого вид и необходимо количество, и моментално може да намери практическо приложение от обекта „X“.

Нашата група успя да представи само някои хипотези. Потвърди по пътя на „опита“ редица изказвания на обекта „X“ относно растенията. Констатира факта за съществуването на Лъча. Научните термини като „торсионно поле“, „радиовълнови излъчвания“ тук, най-вероятно, не подхождат. Те, дори и да могат да бъдат използвани, ще стане поради липсата на други, по-подходящи.

Най-невероятна и съмнителна, по наше виждане, се предполагаше възможността да се заложат и скрият в текста на книгата съчетания и знаци, според терминологията на обекта „X“, „от дълбините на вечността и безкрайността на Космоса“.

Според твърдението на самия обект, тези знаци могат да въздействат благотворно върху хората.

Ние предвиждахме да проведем серия от опити като съпоставим параметрите на физиологичните изменения в човека, преди и след прочитане на книгата, с помощта на прибори, използвани в медицината. Но сега, това вече няма особено голям смисъл.

Дори и на този етап сме принудени да констатираме безспорността на тяхното съществуване. Тяхното въздействие не протича през физиологичните материални органи, а на някакво неосезаемо, нематериално ниво на социума.

Създава се впечатление, че сред живеещите на Земята общества от хора започва да протича реакция, която ние не сме в състояние да контролираме, а следователно и да спрем.

За основен факт, потвърждаващ нейното съществуване, служи психическата реакция на хора, влезли в допир с книгата. Разпитът, тестовете, анализът на кореспонденцията на читателите свидетелстват за възникване при повечето от тях на творчески порив, който се изразява под формата на поетически съчинения, рисуване, песенно творчество. При доста от тях се появява потребност от допир с растенията, да посадят растения, да променят професията си. В отделни случаи след прочитането на книгата настъпва значително подобрение на самочувствието и изчезване на симптомите от заболявания.

Проведохме експеримент с над 30 души с различни заболявания. В кабинета по психотерапия и лечебен сън им беше предложено четенето на текст от книгата. При двадесет и седем от случаите се наблюдаваше емоционална съсредоточеност, не настъпваше сън, хемоглобинът в кръвта се повишаваше. Ако предположим, че реакцията на читателите произтича от яркостта на литературно-художествения образ, може да се потвърди — даденият образ по своето психологическо въздействие превъзхожда всички по-рано известни, включително, класически и библейски.

Безспорността на даденото твърдение се изразява и в процентното отношение на читателите, изразили своето отношение, чрез поетическа или друга творческа форма.

Средностатистически то се изразява 1:19. Самият стил на изложение на автора е прост до примитивизъм. Не се спазват установените канони на литературно-художественото творчество, в текста присъстват дори граматически грешки. Но при тестването на текста с помощта на компютърна програма за лекота при четенето, се оказва че тя представлява осемдесет и повече процента.

При непосредствен контакт с обекта „X“ ние наблюдавахме явление, което дотогава не е срещано и не съответства на нито едно от наблюдаваните и описани такива от уфолозите?

Ние наблюдавахме кълбовидно енергийно сгъстяване, подобно на голяма кълбовидна мълния. Неговият енергиен потенциал превъзхождаше съществуващите представи на днешната наука за силата на природната енергия. Неговата способност да променя локално гравитационното поле на Земята, му дава възможност за миг да превърне в космически прах всичко, което не се държи с корени за земята.

В момента на контакта ни земната гравитация бе променена незначително, но при увеличаване на усилията му, ние и всички материални предмети, просто можехме да изчезнем в бездната на Космоса. При това, около обекта „X“, гравитационното поле не се променяше, което показва възможност за избирателност на действията му.

В качеството на хипотеза, можем да предположим, че така наричаното земно притегляне не зависи от самата Земя, от нейната маса, а от светлинното налягане, произтичащо от някакви космически обекти, енергии или създадената от някого обвивка на Земята.

Обектът „X“, въпреки възможностите си да получи голям обем информация, не се стреми към анализа й и я възприема на ниво чувства, интуиция, откъдето произтича и впечатлението за наивност. Взаимоотношенията на обекта „X“ с енергийното сгъстяване са обикновени и прости. Те се изграждат на ниво чувства при пълно отсъствие на сервилничене и преклонение. При взаимно уважение един към друг те запазват пълната си свобода.

Наблюдаваното от нас светещо сгъстяване притежава разум и, което е най-невероятно, чувства. Такова нещо не е отбелязвано от уфолозите при нито едно НЛО. Доказателство за чувствеността му е това, че при контакта лъчите на енергийното сгъстяване поглаждаха краката и косите на обекта „X“ и самото то с действията си реагираше на емоционалното състояние на обекта „X“.

Едновременно с възможността за физиологично въздействие върху материята, виденият от нас обект имаше способността за психологично въздействие.

В качество на хипотеза, обектът „X“ може да се отнесе към земния човек, с когото периодически влизат в контакт представители на извънземни цивилизации или с него общува някакво природно явление, неподлагано на проучване.

В качество на хипотеза бихме могли да отнесем и самия обект „X“ към една от извънземните цивилизации, но самото изказване на обекта: „Аз съм човек. Жена.“ не ни позволява да го определим като такъв. Подобно изказване ни поставя в безизходно положение, тъй като възниква въпросът: „Кои сме ние тогава?“. Или казано по друг начин: „По пътя на прогреса ли е вървяло човечеството, или по пътя на регреса?“