Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (59) (Том 1)

9.2. Турбореактивни чинии забелязани по света.

За мене една от летящите чинии, забелязани над Япония и включена в класификацията на японските уфолози (виж стр.), много подозрително прилича на земно произведена летяща чиния със смесена двигателна система. Твърде вероятно антигравитационната подемна сила да се генерира от някакъв електрогравитационен двигател, който жироскопира някакво поле около неротиращия корпус на чинията, това заключение идва от факта, че илюминаторите за екипажа се намират по самата периферия на чинията, което показва, че корпусът й не жироскопира. А след като не се върти, единственият източник на антигравитацията може да бъде само жироскопирането на някакво поле около неподвижния корпус на чинията.

Хоризонталната компонента на тягата обаче идва от два двигателя, които подозрително приличат на турбореактивни: те имат по един отвор отзад и един отпред на двигателя. Малко вероятно е една извънземна раса да долети до Земята с толкова примитивна технология като турбореактивните двигатели. За мене най-вероятно това е още една от многобройните частно-произведени турбореактивни чинии след Втората световна война.

От Япония нека да се прехвърлим сега на другия край на Земята — в Южна Америка. На много места високо в Андите, или в безкрайните прерии и равнини, също и в Амазонската джунгла се намират много суперсекретни бази за летящи чинии, построени първоначално от немците, и използвани сега от международните тайни общества. В огромни частни плантации, големи колкото една малка европейска държава, охранявани от частни армии и полиции, съставени от стари бивши есесовци, се намират немски колонии с многобройни процъвтяващи градове, в които се говори само немски, и в които човек чувства като че ли е в сърцето на Бавария. Южноамериканското население около тези бази знае, че който обърка пътя си и навлезе по погрешка в техните територии, никога не се връща обратно. Пилотите от тези страни също знаят как педантично да избягват тези обширни територии, прелитането над които е свързано със сигурното им сваляне и безследно изчезване. Местното население е свикнало да наблюдава многобройни летящи чинии, които сноват насам-натам около базите още от 50-те години. В някой области чиниите се срещат по-често отколкото междуселските автобуси, твърдят местните уфолози. Още в ранните 50 години те са им дали названието „чиниите бълващи димни кълбета“, „smoke-puffing UFOs“. На тази снимка заснета в Перу още през 1951 година, съвсем ясно се вижда за какви големи димни кълбета става дума наистина. Като че ли ниско летящите немски чинии се състезават по пускането на черните кълбета с разнебитените дизелови автобуси на южноамериканската провинция. Моето обяснение за тези кълбета е много просто: горящите авиационен керосин примитивни турбореактивни немски чинии имат проблеми със запалителните свещи в някои от своите горивни камери, което предизвиква прекъсване в горенето и изхвърлянето на недобре изгорял керосин през дюзите навън в атмосферата. Липсата на достатъчно кислород за горене причинява това саждообразуване, което и предизвиква големите черни димни кълбета, оставяни зад чинията.

U050: НЛО с димни кълбета над Перу.

От Южна нека да се прехвърлим в Северна Америка. Кугелблицът над планината Райниер. Също се отделя черен дим след кълбото — лошо изгаряне на керосина.

U051: 2 НЛО с инверсионни следи след тях.

От Западното крайбрежие нека да се прехвърлим сега в американския среден запад. Вече няма черни димни кълбета след чинията. Поради по-високата температура на горене, то е пълно, в атмосферата на изобилен кислород, и затова не се образуват сажди.