Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Корекция
Диан Жон (2010)
Сканиране и разпознаване
?

История

  1. — Добавяне

8.2. Подземни бази и градове във военна Германия.

Още в началото на моите изследвания върху немските летящи чинии от времето на Третия райх пред мен се изправи един наистина неразрешим логистичен въпрос — къде немците са строили своите невероятни военни машини през последните хаотични години на войната. По онова време в Германия вече не остава почти нито един голям военно-промишлен център, който да не е бомбардиран и разрушен от съюзниците до основи.

След запознаването ми с материалите на г-н Бил Купър, а също и с няколко други редки книги по съвременното частно подземно строителство в САЩ, започнах да търся в подобна насока и отговора на моя въпрос: къде немците успяват да се скрият от съюзническите бомбардировки? Беше ясно, че всяка изоставена мина, много от неизползваните галерии в работещите мини, всяка пещера и подземна винарска изба са превърнати в подземни оръжейни заводи и цехове. Това обаче явно беше недостатъчно като площ, затова започнах да търся сведения за допълнително построени изкуствени подземни съоръжения в Третия райх.

На няколкото редки снимки от цеховете за монтаж на ракетите Фау-1 и 2, а също и на турбореактивния изтребител-прехващач Саламандер Не-162 на Хайнкел, се виждат стените на цеха зад монтажните конвейери. Те са от грубо одялана монолитна скална маса — сигурен индикатор, че това са огромни подземни галерии. На рядка снимка в моята голяма фотографска колекция — от монтажния конвейер за ракети Фау-2 в подземния комплекс Мителверке-Нордверке — дори не се вижда края на огромния подземен тунел. Това е главната монтажна галерия с размери 20 м ширина и 8–10 м височина, и дължина от стотици метри, може би и километри. Тя изглежда толкова дълга, като че ли отива чак до Франция. Комплексът е построен под планината Конщайн, непосредствено до концентрационния трудов лагер Дора, близо до малкото градче Нордхаузен в Тюрингия.

По-късно в рядка английска книга намерих и чертежа на Нордхаузенския подземен комплекс. Чак тогава осъзнах наистина гаргантюанските размери на този подземен град с дължина 1.9 км и ширина 1.2 км, създаден от десетки паралелни главни тунели за основните монтажни конвейери, и още по-многобройни перпендикулярни странични тунели за монтажа на възлите и агрегатите. Това беше едва първата фаза на строителството на завода, която немците успяват да завършат. По сечението на огромните въздуховоди на вентилационната уредба със сечение от 2 м2, които се виждаха на снимката, всеки инженер в тази област може да изчисли и да потвърди наистина гигантските размери на този подземен град-завод. В него 60,000 концлагеристи живеят и работят на 3 смени, без прекъсване, и без изобщо да излизат на повърхността.

Един от нашите членове ми изпрати изключително рядката книга на Малори и Отар (1973 г.) за военното строително инженерство през Втората световна война. Там бяха дадени оригиналните чертежи на дузини подземни заводи и инсталации в нацистка Германия. Имаше планове на подземни заводи за ракети, самолети, танкове и камиони, на муниционни и оръжейни заводи. Имаше дори планове за гигантски бронирани подземни комплекси за предстартовото монтиране, зареждане и изстрелване под земята на ракетите Фау-1 и 2. Наистина цели подземни ракетни градове, надеждно скрити от съюзническите бомбардировки дълбоко под земята. Както и на подземни бази за подводници, в които те влизаха под водата. На мен все не ми се щеше обаче да вярвам на всичко, което очите ми виждаха.

Отново и за кой ли път си спомних за книгата на проф. Ренато Веско „Да се прехванат, но да не се обстрелват“ (1968), в която той споменаваше за над 300 големи подземни оръжейни производствени комплекси в Германия в края на войната, описани в официалния доклад за британското правителство, направен през 1948 г. от Британския подкомитет по разузнаването, British Intelligence Subcommittee. Много от тях са наистина дълги с километри, със стотици хиляди квадратни метри производствена площ. Готовата продукция от сглобени танкове и самолети се издига до повърхността с огромни асансьори. Машините са заредени с бензин и муниции и готови за бой. С появата на повърхността самолетите и танковете се отправят на своя първи бой, за да се доберат до частите си.

На конференция в Щатите един германец ми разказа историята как през 70-те години, при пътностроителни работи в тяхното малко градче в Западна Германия случайно бил открит такъв огромен подземен танков завод. Намерили цяло хале, пълно със съвсем нови танкове Тигър. Друг случай ми разказа мистър Ванс Дейвис от Финикс, Аризона. Заедно с няколко свои колеги от военната противопожарна охрана на американската база до един баварски град слезли в началото на 80-те години в някакъв изоставен и полузарит подземен тунел да търсят загубило се там дете. Освен детето, намерили огромен многоетажен подземен авиационен изследователски център. В локвите в една от влажните галерии стоял невиждан дотогава експериментален реактивен самолет. Поръждясал малко, но със светеща дюза на никога непаления двигател. Целият бил опасан с детонационни кабели и зареден с експлозив. Кой знае защо, немците не взривили комплекса при своята евакуация. Съюзниците също не го откриват през всичките следвоенни години.

Като кулминация на моите търсения на истината за размерите на подземното строителство в нацистка Германия, аз се оказах един ден в обществената библиотека на иначе строго секретната лаборатория в Лос Аламос, в щата Ню Мексико. Според американската официална съвременна митология, това е рожденото място на първата атомна бомба в света, построена в края на войната. В тази библиотека случайно попаднах на най-подробните многотомни военновременни проучвания на Американското стратегическо бомбардировъчно разузнаване — American Strategic Bombing Survey Reports (1944). В тях през войната са били систематизирани бъдещите немски наземни цели, преценявайки ги за бомбардиране от авиацията на съюзниците. За мое голямо изумление, между многобройните томове имаше цял том, посветен изцяло на немските подземни оръжейни и нефтохимически заводи. Това беше една много шокираща новина за мен — до тогава не бях чувал нищо за подземни рафинерии на петрол и заводи за синтетичен бензин, произвеждан от каменни въглища на себестойност от 5 цента на галон (по цени от 1990 г.), или цент и четвърт на литър. Да си представим само изключителната противопожарна и експлозивна обезопасеност на тези заводи и невероятните изисквания за херметичност на километрите тръбопроводи и хилядите свръзки по тях, за да не експлодират още през първия час на своята експлоатация.

Само в този том бяха споменати над 300 подземни нефтохимически завода, без да става дума за оръжейните заводи. Малко по малко цялата картина започваше да се открива пред мен и аз започвах да виждам огромната истина. Както обикновено, тя се оказваше много по-невероятна, отколкото и най-екстремните становища за нея биха могли да я опишат.

Бях започнал да откривам един огромен архипелаг от много стотици, може би даже хиляди подземни заводи и бази, за които съвсем умишлено никой от съюзниците не беше публикувал никакви данни. Цяла Германия беше осеяна с подземни комплекси. Около всеки трудов лагер израстват десетки, а понякога и стотици големи промишлени предприятия. В последните години на войната под голяма част от тях са построени и техните подземни двойници.

По-късно един познат ми изпрати описания на подводни оръжейни заводи, които били проектирани в конструкторските бюра на генерал Ханс Камлер, за да бъдат построени под естествени водоеми или езера. Вече може би става ясно, че цяла книга може да бъде написана само върху това уникално подземно строителство в нацистка Германия. От подводните заводи до подводните градове по дъната на световните морета и океани има една съвсем къса крачка наистина. За тези подводни бази ще говорим най-подробно в моята следваща книга „Алиса в страната на чудните чинии“.

 

Основната причина да не се спомня нищо от съюзниците след войната за огромното немско подземно строителство е следната. Руснаците бяха като че ли най-глупавите да вдигнат във въздуха огромните подземни градове, които останаха в тяхната окупационна зона — като Нордхаузенския комплекс. Всички по-добри подземни обекти в западната окупационна зона, непокътнати от бомбардировките, са употребени веднага от Илюминатите за продължаването на техните частни секретни проекти. Твърде вероятно след кратка съюзническа окупация и смяна на „ръководството“ подземните заводи да са продължили отново да функционират, поставени обратно под охраната на същите есесовски поделения, но облечени вече в униформите на американските спец части. Всичко това обяснява защо след войната нищо не беше споменато в пресата за това феноменално немско подземно строителство.

Такава е съдбата на гигантския подземен комплекс до градчето Кала, в Тюрингия, споменаван нееднократно и в книгата на проф. Веско (1968) като рожденното място на много от Кугелблицовете. Въпреки че и досега се употребява от Бундесвера за неговите тайни проекти, той никога не е споменаван след войната в германската преса. След дълги дипломатически преговори с германското военно министерство през 1994 г. най-после ни разрешиха да влезем заедно с японския снимачен екип в началото на една от галериите и да заснемем малко кадри вътре. Официалният представител на министерството, с когото преговарях с факсове от Лос Анжелис, много се учуди откъде знам за името и мястото на комплекса в Кала. За да го успокоя, трябваше спешно да му цитирам книгата на проф. Веско, издадена в Италия преди повече от 30 години.