Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (46) (Том 1)

6.6. Извънбордният блиц: чисто антигравитационни космически чинии с извънбордни двигатели.

След хибридните полуракети-получинии и полухеликоптери-получинии, сега идва реда да разгледаме и „чистите“ антигравитационни чинии, в които не се използват допълнителни ракетни или аеродинамични ефекти за създаването на подемната сила. Те се вдигат във въздуха, поддържани изцяло на силата генерирана от техните антигравитационни двигатели. От физична гледна точка тези летящи дискове не са нищо повече от летящи жироскопиращи ракетни пумпали.

Един от немските вестници публикува през 50-те години статия за немските летящи чинии, разработени по време на Втората световна война. За разлика от останалите публикации с почти еднаквите дежурни рисунки на турбореактивния Шриверов Флюгелрад, в статията имаше рисунка на чиния, която не бях виждал никъде дотогава. Най-забележими бяха четирите странно изглеждащи периферни издатъка в хоризонталната равнина, подобни на обтекаеми луковици, които приличаха на гондоли на двигатели. Както и в почти всички други немски статии по въпроса, също и в тази и дума не ставаше за най-важната и ключова особеност на описаната антигравитационна чиния — за жироскопирането на корпуса, или на част от него, около вертикалната ос (Нойе цайталтер, 65).

VT22: Четиримоторен извънборден блиц.

Двигателите бяха монтирани обаче на такова място, че бързо ме наведоха на тази идея. Те бяха прикрепени „по екватора“ на най-външната пръстеновидна част на корпуса, която обхващаше като равномерен пръстен периферията на цялата чиния. Твърде вероятно беше този пръстен, заедно с двигателите, да се върти около чинията, около нейната централна вертикална ос на симетрия. Още повече, че и разположението на неротиращата кабина в центъра на апарата също беше в съответствие с вече установената немска традиция тя да се поставя там, ако се налагаше корпусът да жироскопира около нея.

Моето първоначално предположение се потвърди отново, след като внимателно разгледах и формата на гондолите на двигателите. Те бяха много остри в единия край и тъпи в другия. Такива гондоли са типични за ракетни извънбордни двигатели, тъй като те изискват само един отвор отзад — за топлото за изгорелите газове. Отпред нямат отвор и са заострени, за да се намалява ротационното аеродинамично съпротивление. От това, че гондолите и на четирите двигателя бяха заострени от една и съща страна следваше, че те се въртяха около чинията в една и съща посока.

Понеже турбореактивният двигател би изискал два отвора на гондолата си — един за всмукване на въздуха отпред, и един за изхвърляне на отработените газове отзад, веднага става ясно, че това са ракетни, а не реактивни двигатели. Предполагам, че е възможно обаче преди построяването на ракетния вариант на тази космична чиния, тя да е построена и изпробвана първо като турбореактивна концепция за полет само в атмосферата. Малко е вероятно немците да прескочат целия клас на реактивни извънбордни чинии, и да построят направо ракетните им варианти. Само една пилотска грешка, довела до излитането на реактивния модел в суборбитален полет би подсказала на немците, че ако монтират на него по-мощните ракетни двигатели, той свободно би могъл да излети и в орбита около Земята. Ракетните двигатели могат да се монтират в същите гондоли, както и турбореактивните двигатели, а резервоарите за горивото трябва да се разделят на две части, за да има място и за горивото, и за окислителя (виж глава 4.3.).

Носейки в резервоарите на борда окислителя за ракетните двигатели, и без да е повече необходим атмосферния кислород за дишането на турбореактивните двигатели, този ракетен пумпал лесно може да излети в орбита около Земята и дори извън гравитационното поле на планетата. Той ще продължава да лети там във вакуума на Космическото пространство на пълната тяга на ракетните двигатели. Даже нещо повече — бих казал, че космическите полети вероятно са най-важните в списъка на целите, които конструкторите на тази набързо скалъпена извънбордна ракетна чиния възнамеряват да покорят.

Подемната сила се генерира изцяло от антигравитационни ефекти. Главният ефект идва от жироскопирането около централната вертикална ос на симетрия на чинията на най-външната периферна пръстеновидна част на корпуса, заедно с масивните двигатели и резервоари за гориво в нея. Допълнителна подемна сила се генерира от ентропийно-жироскопния антигравитационен ефект на изгарянето на ракетното гориво в горивните камери на четирите ракетни двигателя (Терз, V.94).

За проектантите действително не е проблем да изберат „по мярка“ ракетен двигател за своята чиния от 130-те модела различни ракетни двигатели в немския арсенал. Поради факта обаче, че двигателите са набързо монтирани извънбордно върху периферията на въртящия се корпус, смятам, че това е един скоростно построен евтин експериментален модел. Затова ми се струва, че проектантите не създават нови двигатели специално за него, а вероятно избират някой добре изпитан до тогава двигател. Например на ракетата Васерфал. Това е умалената с една трета ракета Фау-2, модифицирана като стратосферна ракета „земя-въздух“ с таван от 20–25 км. Притежавам няколко много хубави нейни снимки на стартова позиция и в полет. Според правилните съображения на г-н Бориславов (1996), за същата цел двигателите на Фау-2 биха били вероятно огромни и доста лакоми за гориво, а двигателят на ракетния самолет Ме-263 на Месершмит би бил слаб и пожароопасен.

С описания преди малко космически скафандър, използван през 1944 г., немците спокойно са в състояние да изпробват тази чиния в орбита. Дори без тя да има херметична пилотска кабина с въздух под нормално атмосферно налягане — просто пилотът трябва да облече този уникален костюм преди старта.

NLO3: 4-моторен блиц в космически полет.