Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Корекция
Диан Жон (2010)
Сканиране и разпознаване
?

История

  1. — Добавяне

5.5. Неконвенционалното въоръжение на летящите чинии.

Освен конвенционалните въоръжения на немските летящи чинии като картечници, автоматични оръдия и даже танкови кули със 75 милиметрови танкови оръдия, нурсове и ракети въздух-въздух, немските конструктори разработват и много нови и революционни оръжейни системи, за някои от които вече говорихме.

Магнетронните генератори на електромагнитни импулси на Кугелблица са „изключвали“ от разстояние електрическите запалителни вериги на бомбардировачните двигатели и те са спирали, причинявайки падането на летящите крепости. Газовите оръдия на Фойербала, които вече обсъдихме, изстрелващи запалителни гърмящи смеси по противниковите самолети, са възпламенявали двигателите на бомбардировачите, които са имали лошия късмет да налетят на изстреляния от „Огнената топка“ газов облак.

Освен тези напреднали оръжия, се разработват много по-екзотични и революционни системи. Тайното научноизследователско „Ураново Дружество“, или „Uran Verein“, разработва не само портативни леки атомни електрически генератори с размера на еднометрова сфера — за проектираните стратегически бомбардировачи, задвижвани с електродвигатели, които като излетят един път, забравят да кацнат обратно; но също така и портативни самолетни бордови електромагнитни „релсови оръдия“, или rail-guns, с голяма дългобойност, също планирани да се монтират и на летящите чинии.

Немски учени-акустици разработват и екзотичните акустически оръдия за смъртоносни ултразвукови лъчи — тъй наречените Шалканоне (Schallkanone). Те имат голяма площ на поразяващото действие, и са много удобни за унищожението на многобройна атакуваща жива сила на противника. Например за защитата на гладки планински дефилета или равнинни местности. Гърмящ газ се подава под налягане по тръбопровод във фокусната точка на масивна параболична антена, наподобяваща радарна антена. Тя е изработена от дебела 5–8 см листова стомана (вероятно), а може би и от сплавта Импервиум, за да не се разпада от огромните вибрации при всяка експлозия. Във фокуса той се възпламенява от електрическа запалка, предполагам с честота 1–2 експлозии в секунда, произвеждайки широколентов експлозивен шум, който се насочва от подвижната параболична антена към целта. От 0 до 300 метра причинява моментална смърт от вътрешни кръвоизливи на цялата жива сила на противника, независимо дали има пряка видимост или не. От 300 до 500 метра предизвиква тежки наранявания, и над 500 метра — тежко главоболие и невъзможност за изпълнението на каквато и да било задача. Усъвършенствани модели на това оръдие са били в състояние да раздробят на парчета чрез бърза умора в метала стоманена танкова броня на разстояние няколкостотин метра.

 

S24: Шалканоне — скица.

 

S21: Шалканоне — снимка.

В по-секретните проекти на тайните общества се разработват също така оръжия за климатични войни, като „оргоновите“ генератори на Вилхелм Райх; а също и молекулярни и „ледени“ бомби; „въздушно-горивни експлозиви“, „air-fuel-explosives“, и бинарни нервно-паралитични газове. В следващите томове от тази поредица ще опишем най-обстойно и една от най-жестоките и най-комични в същото време истории за построяването и изпробването от немците на цяла серия от различни видове атомни реактори и атомни бомби, които са били изпробвани от тях в успешни подземни и наземни изпитания — например с първата тактическа ракета с атомна бойна глава, тъй наречената в литературата „Чукът на Тор“, „Hammer of Thor“, или „T-Geschoss“, успешно изпробвана, унищожавайки един специално построен за целта град-мишена със своята ослепителна експлозия (Стивънс, Х., 95).

Има упорити мнения от различни допълващи се източници, че в края на войната сглобените и неизползвани атомни бомби от подземните немски научноизследователски центрове са „пленени“ от американците. Една от тях е изпробвана в Щатите в „първата“ атомна експлозия на Земята в Аламогордо, щата Ню Мексико. Следващите две немски бомби са хвърлени от американците върху Хирошима и Нагасаки — японските градове на бившите немски и бъдещи американски съюзници (Терз, Билек, IX. 92).

Въпреки неправдоподобността на такива истории, ние винаги трябва да си спомняме мотото на нашата Академия за политически-некоректни (или дисидентски) науки, да си спомняме нашата често-повтаряна максима, че Вселената е много по-странна и непредсказуема, отколкото и най-добрата научна фантастика за нея би могла да бъде. Спомняйки си нашия девиз, тук е мястото да охладим прибързаните реакции на недоверие сред читателите като намекнем, че нито ядрената експлозия в Аламогордо, нито пък немските подземни и надземни експлозии почти две години преди това, са били първите експлозии на земно-конструирани атомни бомби.

Според нашите дисидентски източници прадядото на тези атомни оръжия е бил взривен във Великобритания от тамошните тайни общества почти половин век преди края на Втората световна война, или някъде по времето на кралица Виктория. Голямата експлозия през 1906 г. край река Белокаменная Тунгуска, според данните получени в нашата академия, е била първото изпробване на Земята на термоядрено взривно устройство, доставено на борда на земно-построена антигравитационна чиния, принадлежаща твърде вероятно на същите тези британски тайни общества, финансирани без ограничения от банкерите зад тях (Харбинсън, 80). Затова може би става и ясно защо Хитлер е решил все пак да не използва своите ядрени оръжия срещу англичаните. Та нали твърде вероятно те самите са му дали, посредством двата клона на техните общи тайни общества, някои от чертежите за същите тези атомни бомби.

Немският атомен физик проф. Хайзенберг говори още през 1943 г. за следващото поколение оръжия за масово унищожение след атомната бомба — за ананасовата бомба. Това е микроскопична бомба с размерите на ананас спрямо размерите на другите немски атомни бомби. Затова пък това е супермощна бомба, заредена най-вероятно с антиматерия, или с извънземния елемент-115 р, дискутиран в началото на книгата. Тя би била в състояние да унищожи целия Лондон или Ню Йорк само с една експлозия — нещо което не би било по силите на малките 20–50 килотонови немски атомни бомби, като хвърлената над Хирошима (Терз и Билек, IX.92).

 

Научноизследователските и развойни институти към тайното общество „Черното слънце“ на СС построяват и едно от най-страшните оръжия в немския арсенал — мазерните, или магнитно-лазерните лъчеви оръдия — тъй наречените на немски „Kraftstrahlkanone“, или KSK — „оръдия стрелящи със силови лъчи“, с калибри от 2 до 12 см. Даже и малките калибри били в състояние да стопят броня с дебелина 10 см на няколко километра разстояние (ТХГ, 91 и 93; Ратхофер, 90). За тях ще разкажа по-подробно в следващите глави за частните антигравитационни проекти на немските тайни общества. Големите калибри, като КSK-12 например, са в състояние за няколко секунди, от другия край на хоризонта, да стопят и прогорят през всичките палуби на един линеен кораб отвор, водещ право в погребите за снаряди, причинявайки само с един изстрел неговата пълна гибел.

В литературата съществува и едно друго съобщение за лъчево оръжие, изпробвано от немците в края на войната (Стивънс, 95). Става дума за успешното изпробване през 1944 г. от елитни части на СС на румънския фронт на немско лъчево оръдие, излъчващо зеленикаво лъчение. След успешната демонстрация срещу настъпващите руски танкови части оръдието е било разглобено, пакетирано, заковано в сандъци и изпратено обратно в Берлин, а войниците от елитната есесовска част, имали нещастието да участват в тази демонстрация вероятно са били разстреляни от друга още по-елитна есесовска част, специализирала се в заличаването на следите от секретните операции на немските тайни общества. От Берлин оръдието е било спешно изпратено с подводница в Ной Швабенланд, да отбранява тази най-секретна Илюминато-германска колония на световните тайни общества от любопитните очи на останалия свят.

 

Причината немците да не използват през войната своите лъчеви оръжия е била абсолютно същата, както и в случая с техните ядрени бомби. Съюзниците са разполагали още от края на XIX век със свои собствени разработки на подобни лъчеви оръжия. Техният изобретател е отново най-великият от великите — Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата). Освен този тип „примитивни“ смъртоносни лъчи, които са могли да унищожат целта само по права линия и при директна нейна видимост, най-много до линията на хоризонта, в началото на XX век Тесла изобретява за американските тайни общества и своите още по-страшни „Теслови гаубици“. Това са тъй-наречените глобални хиперпространствени скаларно-интерферометрични излъчватели, които могат мигновено да „доставят“ през хиперпространството до всяка една точка на Земното кълбо експлозия, подобна на ядрената, за унищожаването не само на традиционните военни цели, но също и за целите на климатични и земетръсни войни (Биърден, 78).

Като че ли това не е било достатъчно за гения на Тесла. Той изобретява непосредствено преди Втората световна война и тъй-наречения „де-материализиращ“ лъч — или по неговите собствени думи „тоталното пацифистко оръжие“, предназначено да сложи край на всички други оръжия и войни. Подобен на радарния лъч, този дематериализиращ лъч можел мигновено да „транспонира“ необратимо и безвъзвратно в друго от нашето време-пространство всеки предмет, облъчен от него — сиреч да го накара да изчезне завинаги от нашата реалност, без да го убива или унищожава. Например да „препрати“ във времето на динозаврите цяла танкова армия на противника (за Тесла виж библиографията на края на книгата).

С употребата на този лъч най-големите танкови битки в историята на Земята — при Курск и при Ел Аламейн в Сахара, биха завършили с тоталната победа за съюзниците точно за 1–2 минути, или точно толкова, колкото би траело облъчването от край до край на целия хоризонт с този магически лъч, който би накарал за същото това време панцер-армиите на немците да се изпарят и изчезнат завинаги от нашето време-пространство. С това оръжие, поставено на летяща чиния, командните центрове и главните групировки на немските войски биха били разбити само за няколко часа, и Третият райх би капитулирал безусловно. Но нали точно това би било най-голямата анатема за международните банкери, задкулисно финансиращи и хореографиращи цялото това геноцидно шоу.