Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (33) (Том 1)

5.1. Конвенционалното въоръжение на летящите чинии.

Немците монтират на своите летящи чинии всички най-добри традиционни оръжейни системи, създадени от техните конструкторски бюра. Освен изпитаните бордови авиационни картечници и автоматични оръдия, се монтират и стандартни 10 тонни оръдейни кули от танковете Тигър и Пантера, въоръжени с най-добрите немски дългоцевни танкови оръдия със 75×70 мм калибър, както ще видим в следващия том, описващ тежките по 100–150 тона бронирани електромагнитни чинии-изтребители на танкове от серията Haunebu-1 и 2, построени в тайните проекти на СС (ТХГ, 91 и 93, Ван Хелсинг, 93). Потопени в антигравитационното поле на чинията, в което „изчезва“ не само гравитационната, но и инерчната маса на всеки предмет, тези оръдия са имали значително по-голяма дългобойност от нормалните си земни събратя, защото и снарядите в цевта са били лишени от своята инерчна маса и са се ускорявали до много по-висока от нормалната скорост, преди да напуснат цевния канал.

S07: Haunebu с танковата кула.

S08: Танковата кула от пантера в детайл.

Ракетни установки за НУРС-овете въздух-въздух на фирмата Хеншел — HS-217 Фьон, или тези на Райнметал — R4M Оркан, се монтират отдолу под кабините на много от прототипните чинии-изтребители; а също вероятно и устройствата за изстрелване на крупнокалибрените 220 мм нурсове WrG-220, т.н. Wurfgranate, взети на въоръжение в авиацията от леките немски пехотни шестцевни ракетни минохвъргачки.

Първите разработени на Земята свръхзвукови ракети от типа „въздух-въздух“ вероятно се монтират и изпробват не само на реактивните изтребители Ме-262, но и на някой от летящите чинии. Това са ракетите с жично насочване — като ракетата Х-4 на д-р Крамер. В пресата се срещат съобщения за нейното изпробване например от витловия изтребител Фоке-Вулф 190А-8 (Бориславов, 96). Както и за многото други завършени и успешно изпробвани от немците типове ракети, и за X-4 се говори изключително малко след войната от съюзниците, които още доста години след това не са имали нищо подобно в своя арсенал.

Доказателство за това са фактите около успешното изпробване и потулване на многобройните други модели на немски бойни ракети. Радиоуправляемата ракета „въздух-вода“ на фирмата Хеншел успешно е изпробвана още през 1940 година в Северно море край Пенемюнде, а след няколко месеца отбелязва и първото свое бойно попадение (имам документалния филм от това попадение). Фирмата разработва в последствие над десетина модела на тази радиоуправляема ракета, включително и свръхзвукови прототипи с жично насочване, неуязвими за радиосмущенията на съюзниците. Радиоуправляемата смарт бомба X-1 Фриц на д-р Крамер, на която се монтира в последствие и миниатюрна телевизионна камера за визуално насочване (имам фотографията на цялата ТВ бойна глава), потопява през 1944 г. дезертиращия флагман на италианската флота, линейния кораб „Рома“, само с едно единствено точно попадение, хвърлена от самотен бомбардировач, летящ на 10 км височина (имам и документалните немски фото-кадри от самата атака, заснети от бордовата камера на бомбардира). Над една дузина ракети земя-въздух успешно са изпробвани от немците, но поради машинациите на немските тайни общества, чиито конци вече многократно казахме, че са били дърпани от Лондон и Ню Йорк, никога не се стига до тяхното масово производство и употреба на фронта, с цел да се приключи набързо войната.

NLO2: рисунка на БСМ в бой с изтребители.